Р Е Ш Е Н И Е №73
03.10.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На единадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При секретар Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА въззивно гражданско дело № 241 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба № 12650/10.09.18г. на ответника по гр.д. №1371/ 2016г. по описа на Бургаски окръжен съд- „Т“ Е. , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Б. Х. , чрез процесуален представител адв. Н. С. от АК- В. , със съдебен адрес: *, адвокатска кантора, подадена против решение № 220/31.07.18г., поправено с решение №222/19.03.19г., постановени по горното гражданско дело.
По въззивната жалба пред БАС е било образувано в.гр.д. №387/18г. по описа на същия съд за 2018г., прекратено с определение №31/30.01.19г. и върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по поправка на ЯФГ, допусната в диспозитива на акта му.
Настоящото въззивно производство се развива след извършената поправка на очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция.
Въззивната жалба на дружеството сочи решението на БОС за недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Изводът се обосновава с липсата на окончателен доклад на съда в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 08.03.17г., съобразно с изискванията на чл.146 от ГПК. Страната счита, че с решението си съдът се е произнесъл по претенции, различаващи се от тези, заявени в определението му по чл.140, ал.1 ГПК. Единственото съвпадение бил размерът на иска. Същевременно не били разгледани заявените в процеса претенции за платена цена по предварителен договор/общо 123 000лв., предявени 44 000лв./, както и претенциите за подобрения по сградата и имота/ общо 77372,10лв., предявени 25 100лв./. Сочи се, че по определението на съда общата сумарна претенция е за 200 372,10 лв., а по обжалваното съдебно решение е 184 324,32 лв., следователно съдът се е произнесъл по искове, които по основание и размер са различни от предявените от ищеца.
При условия на евентуалност решението се сочи за неправилно, поради допуснати процесуални нарушения. Такова е липсата на доклад по чл.146 от ГПК, довела до различно разбиране на всяка от страните за естеството на разглежданите в производството искове и до нарушаване на правото им на защита.
Друго посочено нарушение е това, че в хода на делото не е допуснато нито едно доказателствено искане на ответника, защото е пропуснал да депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Страната счита, че този пропуск има за последици описаните в чл.133 от ГПК, но разпоредбата следва да се тълкува в духа на принципите на процеса, а не буквално/цитира се практика на ВКС/, защото така ответникът би бил изобщо лишен от процесуалната възможност да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по претенцията, което недопустимо ограничава правото му на защита по делото и създава недопустима процесуална привилегия за ищеца, поставен в позиция да бъде освободен от доказателствената тежест, която носи по чл.154, ал.1 ГПК, заради липсата на насрещно оспорване. Поискал е в тази връзка събиране на доказателства, които съдът е отхвърлил по съображения, изнесени в доклада по допустимостта на обжалването. Счита за нарушени принципа на равенството на страните и правото си на защита по делото. Счита, че този процесуален пропуск е довел до невъзможността да докаже как е финансирал изграждането на процесната сграда.
Решението се сочи също и за необосновано, защото е базирано на предположения, но не и на реално установени факти, а за извършените от ищцата плащания и без да има никакви доказателства в такава насока. Ищцата не е доказала да е разполагала с парични средства, макар да твърди, че е предоставила такива, като установява доходи от стопанска дейност недопустимо със свидетели/ св. О. /, вместо със счетоводни документи и данъчни декларации, доходи от продажба на недвижими имоти без да представя нотариални актове, съдържащи договорена продажна цена и документи за получени плащания, нито банкови извлечения за налични суми по такива сметки. Излагат се подробни съображения и за това, че поради възможна заинтересованост на посочените свидетели, показанията им би следвало да се ценят при съобразяване на чл.172 от ГПК.
На следващо място ответникът не оспорва получаването на сумата 43000 лв. от ищцата, но спори по основанието за това. Ищцата била заявила, че я е дала по предварителен договор за продажба на недвижим имот, какъвто документ в същност няма, а ответникът я е заприходил като заем, според изслушаната по делото СИЕ, за който не се изисква издаването на фактура. Доколкото предмет на настоящата претенция не е връщането на сумата като дадена в заем, за което има доказателства, то искането тя да бъде присъдена като платена по предварителен договор според ответника следва да бъде отхвърлено, т.к. вземането не е доказано. Достигайки до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение.
Дори свидетелите Й. не установяват плащане по предварителен договор, нито пък има данни за такова плащане по банков път. Затова страната счита неоснователни ищцовите твърдения и за платени в брой 80 000 лв. за покупка на процесния имот, от които в настоящото производство предявява за връщане 1000лв.
За изцяло неоснователни се сочат с подробно изложени съображения също изводите на окръжния съд за наличните в ответното дружество документи за финансиране строителството на процесната сграда. Жалбоподателят твърди и обосновава финансирането на горното строителство с лични за едноличния собственик на капитала му средства, за което прилага писмени доказателства-история на банковата сметка на Б. Х. , издадена от „С“(неприето от въззивния съд, поради настъпила преклузия). Обсъжда показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, констатациите на СТЕ пред БОС и административната преписка на Община Ц., свързана със строителството на сградата и обосновава извод, че последната би следвало да е довършена на груб строеж към края на 2009г., което изключва възможността ищцата да е давала пари за кофраж, бетон, арматура и желязо за такъв строеж през 2014г. За неоснователни се сочат и претенциите за подобрения по процесния имот, за поставяне на дограма, мебели, декоративни елементи, за изграждане на парно с котел, за закупени плочки и озеленяване с трайни насаждения, за платена бетонна плоча на двора, за платени работи за довършване на веранда, за платена сума от 15 000 лв. в брой на работници за материали и довършителни СМР, за платени на Б. Х. 5600лв.за мазилка, за платени 1100лв. за пръст в двора и за 3000лв. за климатици.
Моли за обезсилване на съдебното решение на първата инстанция като недопустимо, евентуално иска то да бъде отменено като неправилно, а въззивният съд да постанови свой акт, с който да отхвърли заявената частична претенция, ведно със законна лихва и разноски. Дири разноските, направени в двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор на въззиваем ищец Е. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес: * и съдебен адрес: *- чрез адв. Д. адв. Г. от АК Б. , със съдебен адрес: *.
В него въззивната жалба се сочи за неоснователна, като се оспорват всички въведени оплаквания срещу акта на първата инстанция. Въззиваемата сочи, че съдът е определил правилно правната квалификация на спора в доклада си и е постановил решението си в съответствие с него. За неоснователни се сочат твърденията, че не е приет доклад по делото и че страните са възприели по съвсем различен начин исковите претенции, тяхното формиране и основания. За тях е било безспорно, че не са подписали предварителен договор за покупко- продажбата на процесния имот, в чието изграждане ищцата е вложила значителни средства, поради което претенцията й е била основана на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, приета за разглеждане от първоинстанционния съд като такава и респективно произнасянето в решението е било по нея.
Сочи се, че в първото по делото заседание ответникът е признал получаването на сумата от 43 000лв. и основанието за това “по предварителен договор, който обаче не е бил сключен“, поради което в жалбата недобросъвестно се твърди, че тя е била предоставена на дружеството от ищцата като заем. Заявява се също, че ищцата не само е превела по банков път сумата от 43 000лв., но е давала и други средства на управителя на ответното дружество за финансирането на сградата, като е заплащала по негови указания и директно на доставчици и изпълнители на обекта.
За неверни се сочат и твърденията, че окръжният съд не е направил доклад по делото. Докладът се съдържа в определението на съда от 02.02.17г. и в него е разпределена между страните доказателствената тежест по спора, като им е дадена възможност за становища по него в първото по делото съдебно заседание.
Възразява при разглеждането на делото пред първа инстанция да са допуснати заявените в жалбата процесуални нарушения и намира за неоснователни оплакванията за ограничаване на ответника да вземе становище по иска, да го оспори и да наведе своите твърдения в тази връзка. На ответника е била дадена възможност да постави въпроси към експерта по делото, макар че не е представил отговор на исковата молба. Недопуснатите от съда писмени и гласни доказателства са били поискани извън процесуалните срокове- с молба от 11.04.17г.- след първото по делото съдебно заседание. Отказът на съда е бил мотивиран, а представеното с жалбата писмено доказателство не се е съдържало в исканията на страната по доказателствата, направени пред първа инстанция.
Решението на съда се сочи за обосновано и правилно, съобразено изцяло със събраните по делото доказателства. Въззивната жалба недопустимо оспорвала за първи път основанието за превеждането на процесната сума 43 000лв. от ищцата по сметка на ответното дружество, а позоваването на счетоводните записвания било неоснователно, т.к. данните по делото сочат счетоводството на търговеца за нередовно водено. Това и липсата на вярно представени ГФО на страницата на ТР за периода на построяването на сградата са били подробно обсъдени в обжалваното решение. Ищцата не оспорва участието на едноличния собственик на капитала на ответното дружество в строителството на сградата с лични средства, но заявява претенции за това, с което тя е допринесла за построяването й. Оспорват се като неоснователни с подробни доводи също оплакванията на въззивника за недоказаност на паричните вложения на ищцата в грубия строеж, довършителните работи, поставянето на дограмата, мебелировката на сградата и в подобренията на терена.
Моли се за потвърждаването на съдебното решение на първата инстанция и да не се уважават направените пред въззивния съд доказателствени искания на жалбоподателя.
Оплакванията в жалбата се поддържат и с „въззивна жалба“ №6229/17.04.19г., нямаща самостоятелно правно значение на такова волеизявление и представляваща допълнително становище на въззивника по вече изтъкнатите пороци на обжалваното първоинстанционно решение, чийто диспозитив е поправен с проследващ съдебен акт.
Същият характер на допълнително становище в подкрепа на вече дадения от въззиваемата страна отговор на първата въззивна жалба има и волеизявлението с вх. №9725/19.06.19г., озаглавено „отговор“ на въззиваемата Е. Й. , подаден чрез адв. Р. .
Направената от Бургаския апелативен съд проверка по чл.269 ГПК сочи обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.
Не се споделят оплакванията на въззивника за недопустимост на горното, поради произнасяне по непредявени искове, респективно – поради непроизнасяне по действително заявените в производството претенции.
Видно от изложението в исковата молба е, че ищцата Й. е заявила претенция за възстановяване на парични средства, дадени от нея на ответното дружество по време на установените между тях преддоговорни отношения, касаещи бъдещо прехвърляне на собственост върху подлежаща на изграждане постройка, намираща се в терен, собственост на ответното дружество в с. Л., област Б. , при което финансирането на строителството е следвало да бъде осъществено с паричните средства на ищцата. Стойността на сделката, която страните така и не сключили, според ищцата се формира частично от банков превод, направен на дата 31.07.2014 година по сметка на „Т“ Е. в размер на 43000 лв., с основание на превода „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“, частично от направени лично от ищцата, но по указания на управителя на дружеството плащания към доставчици и подизпълнители за закупуването на материали или за извършването на различни довършителни за сградата СМР(заявен е общ размер от 25 100лв.- като частичен иск от общо 77 372,10лв.- вж. уточнение на ИМ–л.74 и л.75 от делото на БОС). В тази връзка е навела твърдение за заплащането в брой на законния представител на дружеството за сумата 1000лв. като капаро и 4600лв. като доплащане през март- април 2015г. за мазилка на къщата- от тази сума претендира частично 100лв.; за бетонни плочи за двора платила 900лв. на 28.04.15г.- от тях претендира частично 100лв.; за довършване на веранда платила 2600лв. в периода от 06.04. до 02.05.15г.- от тях претендира частично 100лв., 1100лв. платила за докарване и полагане на пръст за двора- от тях претендира частично 100лв.; 3000лв. дала за полагане на канали и монтиране на климатици в сградата през м. май 2015г.- от тях претендира частично сумата 100лв.; сумата 3383,46 лв.е заплатена за изработка на декоративни елементи на „П“ООД- претендирани са частично 1900лв.; от 5000лв. за изграждане на парна инсталация(парно с котел), платени на „Б“ ООД- частично претендира 2500лв.; от 9000лв. заплатени на М. Д. на собственика на „К“ООД- фирма за мебели), за изработка и монтаж на вградената кухня с плот- частично се претендират 100лв.; от 11 811,64лв., заплатени на „С“ Е. за плочки по описани фактури, се претендират частично 7000лв.; от сумата 2500лв., заплатена на „К“ООД по фактура №2035/22.04.15г.за озеленяване, се претендират частично 1000лв.; от сумата 750 лв., платена на последната фирма за транспорт, се претенидират като частично вземане 100лв. ; от сумата 15000лв., заплатени на части на работниците на ответника на ръка, за закупуване на материали и за довършване на СМР по къщата след м. март 2015г.- се претендират като частичен иск 2000лв., а от сумата в размер на 16 727 лв., заплатена на „А“Е. –гр. В.Т. , за изработка и монтаж на дограма на къщата – 10 000лв- като частичен иск
На следващо място сумата на иска се формира и от твърдението за предоставяне на парични средства в брой на дружеството строител „Т“ Е. , чрез неговия управител Б. Х. , респективно на указани от последния трети лица във връзка със строителството в имота, включително и чрез съпругата му-същата и дъщеря на ищцата О. Х. , за която в обстоятелствената част на исковата молба е заявено конкретно, че е получила 20 000лв. от паричните средства на ищцата като банков превод на дата 05.03.15г. за разпореждане кеш за нуждите на строежа. Заявено е, че остатъкът от сумата е заплащан също на части. Частта от претенцията за заплатени в брой средства е за общо 80 000лв., от които по делото се претендират частично 1000лв.
Ищцата не е вписала в исковата молба общата стойност на бъдещата сделка за прехвърлянето на сградата, но предвид заявлението, че иска връщането на всички вложени в строежа средства, ведно с тези за облагородяването на терена, сторени във връзка с ползването му от бъдещия собственик на постройката, цената е категорично определяема и възлиза на сбора от горните вземания, т.е. на 200 372,10лв.
В доклада си по делото, направен с определение №203 от 02.02.17г. първоинстанционният съд е направил правна квалификация на заявения иск, като основан на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД- за връщането на суми, дадени при начална липса на основание. Тази квалификация се поддържа и в съдебното решение.
Въззивният съд също я възприема, с оглед обстоятелството, че предварителен договор за прехвърлянето на процесната сграда безспорно не е бил подписан от страните по делото, а с оглед императивното изискване на чл.19, ал.1 от ЗЗД за писмена форма на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот, предопределена от нотариалната форма на окончателната сделка, той и не може да бъде счетен за валиден, ако не е обективиран формално, както сочи законът. Иначе казано неформалното обещание за сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за сключването на окончателен такъв не е предварителен договор и не произвежда действието му. Затова и независимо от употребените в исковата молба изразни средства, описващи предмета на спора и даващи му правна квалификация, съдът по силата на служебно вмененото си от закона задължение я определя сам и с оглед конкретно изнесените по делото факти и заявеното искане за защита на накърнени материални блага на ищцата, квалифицира иска като основан на чл.55, ал.1, изр. първо от ЗЗД.
Апелативен съд Б. приема за заявен в случая един частичен иск в размер от 69 000лв. за всички вложени в стойността на неосъществената бъдеща сделка парични средства на ищцата, възлизащи на общо 200372,10лв..
С оглед заявеното, въззивният съд не счита за обосновано възражението на въззивника, че първата инстанция се е произнесла по незаявени от ищцата претенции, вместо по тези, които са били надлежно въведени от нея в процеса. Спорният предмет е бил правилно определен и обсъден.
По съществото на спора:
Производството по делото е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като ищцата е поискала и присъждане на законна лихва за забава върху вземането си за главницата от датата на подаването на исковата молба.
Пред БОС Е. Н. Й. от град П. е поискала ответник „Т“ Е. със седалище град Б. да бъде осъден да й заплати сумата от 69000 лева, заявена като частична претенция от такава в общ размер на 200372.10 лева, с която дружеството се било обогатило неоснователно, поради това, че получило от нея сумата при начална липса на основание(обещание за продажба, дадено в ненадлежна форма и заплащане на продажна цена по тази сделка).
Предмет на несключената сделка бил недвижим имот, представляващ вилна сграда тип „А“ с идентификатор №44094.1.1060.1 по КККР на село Л., община Ц., област Б. , със застроена площ от 225 кв. м., брой етажи два, предназначение „вилна сграда“ - еднофамилна, с административен адрес село Л., местност „Т“, община Ц., област Б. , собственост на ответното дружество, а цената на обещания имот е формирана от посочените по-горе три компонента ( пари платени на ответника по банкова сметка като продажна цена, в брой със същото основание и вложените от ищцата средства за довършването на постройката върху собствения на „Т“ Е. поземлен имот с идентификатор №44094.1.1060 /УПИ *, кв.67/ по КККР на село Л., община Ц., с административен адрес село Л., местност „Т“, целият с площ от 1410 кв. м. и за облагородяването на самия поземлен имот, с оглед ползването на сградата). Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба, до нейното окончателно изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски. Ищцата е искала да бъде признато в нейна полза също право на задържане върху недвижимия имот- вилна сграда, но то е оставено без разглеждане от първата инстанция и не е предмет на въззивно обжалване.
Фактическите твърдения на ищцата, от които черпи правото си са следните:
Теренът, върху който е построена процесната сграда, е собственост на ответното дружество, започнало строежа й през 2009г., но поради липса на средства и развилата се стопанска криза, изграждането било спряно на фаза строителни книжа и една плоча. След това било продължено и фактически осъществено в периода февруари 2014 година - 2015 година. Ответникът нямал средства за строежа и чрез своя управител Б. предложил на ищцата и съпруга й Н. Й. родители на неговата вече бивша съпруга О. , които разполагали с такива(поддържали дълги години собствен шивашки бизнес в град П., имали спестявания, а ищцата разполагала и със средства от продажба на имот в град М. в размер на 90000 щатски долара), да финансират строителството срещу придобиването на бъдещата сграда. В тази връзка управителят на дружеството убедил ищцата, съпруга й и тяхната дъщеря да продадат и други лични недвижими имоти, за да построят сградата в село Л. в изцяло завършен вид, да я обзаведат и оправят двора. В резултат на неговите убеждения те продали и къщата си в село Б., Плевенско, а дъщеря им О. продала лично жилище, находящо се в гр. П. и закупено за нея от тях. Всички средства били вложени в строежа на сградата.
Страните били постигнали договореност строителството да бъде извършено от ответното дружество, а финансирането да е от ищцата и съпруга й с техни парични средства. След това между дружеството от една страна и ищцата и съпруга й от друга, трябвало да бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба на бъдещата сграда, а после и окончателен такъв, по силата на който ответното дружество да прехвърли собствеността върху постройката. През месец юли 2014 година дори такъв предварителен договор бил физически изготвен, но макар одобрен, не бил подписан от ответника.правителят му изискал вноска от бъдещата купувачка и тя превела на 31.07.2014 година по банков път на „Т“ Е. сума в размер на 43000 лева, с основание на превода „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“. Междувременно заплащала пари на ръка на управителя на ответника, чрез неговата съпруга О. (на нея и по банкова сметка 20 000лв., които разходвала за заплащане на СМР в процесния обект) и по сметки на физически лица и търговски дружества, извършващи строителни работи в обекта. По частичната претенция за вложени в СМР по довършителните работи в имота средства, плащанията са подробно описани в исковата молба и писмено уточнение с молба от 05.10.16г. и са отразени от съда по- горе.
На 20.03.2015 година управителят на ответното дружество ги настанил в къщата в село Л., като пренесъл багажа им от град П. със собствените си работници и транспорт. Към този момент къщата все още не била изцяло завършена. Отвътре била почти готова, но отвън имало още доста довършителни работи, правели се двора и басейна - поставяли се плочки, а ищцата и съпругът й плащали на работниците всеки ден пари за материали, лепило и други.
Наложила се и промяна на първоначалните проекти по сградата, тъй като дворното място било предвидено за строителството на две сгради. Самата сграда била въведена в експлоатация с удостоверение № 44/01.07.2015 година, издадено от главния архитект на Община Ц. на „Т“ ЕООД. През месец август 2015 година Х. пак отклонил сключването на предварителния договор, като заявил, че ще подпише с ищцата директно окончателен договор за покупко-продажбата и упълномощил съпруга й с пълномощно рег. № 4038/20.08.2015 година на нотариус рег. № 342 в регистъра на НК, с район на действие Бургаския районен съд за снабдяване с необходимите документи за сградата във връзка с прехвърлянето- кадастрална скица, данъчна оценка и т.н.
Постройката била довършена със средствата на ищцата, която дала там всичките си пари. Дъщеря й също била вложила собствени средства в строежа от около 100 000лв. На 03.09.2015 година, обаче Б. Х. заявил на дъщеря им О. , че се развежда с нея и,че няма да прехвърли на ищцата и съпруга й правото на собственост по отношение на къщата. Отказът от сключването на предварителен и окончателен договори за прехвърлянето на построената сграда в собственост на лицата, които са платили цената й, обусловило правния интерес на ищцата от завеждането на настоящото дело.
Ответното дружество било надлежно уведомено за завеждането на делото и за процесуалните си права в тази връзка, но не депозирало писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си е оспорило предявената против него искова претенция по основание и размер. Изразило е становище за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.
На база събраните по делото доказателства и в приложение на закона, Окръжен съд Б. е приел за изцяло доказана заявената от ищцата частична претенция и е осъдил ответното дружество да й заплати сумата 69 000лв., ведно със законна лихва за забава, като е посочил в диспозитива на акта си, че 44 000лв.от тях са средства, платени на ответника като продажна цена, а 25 000лв.са заплатени на отделни търговци и физически лица и дадени лично на управителя. Присъдил е и разноски в полза на Й.
Въззивната инстанция споделя същия краен правен извод.
Хипотезата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД предпоставя, а на тази база трайната съдебна практика възприема( напр. Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. ВКС, IV-то ГО, определение № 378 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК и др.), че ищецът, претендиращ връщане на нещо, което е дал на ответника без основание, носи тежестта да докаже даването на средствата, чието връщане иска, а ответникът носи тежестта да установи основанието за получаването и задържането им, ако се брани срещу материално правната легитимация на ищеца с такова твърдение. Ако ищецът не докаже разместването на материалните блага(даването на средствата) или не докаже недействител-ността на въведено от противната страна със защитна реплика основание за получаването на даденото, претенцията му се явява неоснователна.
В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба, но е формирал защитна теза, отричайки получаването на средствата, заявени от ищцата като уговорена цена на сделката (от 80 000лв. в брой). Твърдял е също, че тя не е разполагала с необходимите за построяването на сградата пари. В първото по делото заседание и в нарочно писмено становище (л.91-96 от дело БОС) е заявил, че оспорва също твърдението на ищцата за влагане на средства в довършването на постройката, както и че представените по делото писмени доказателства не сочат извършените от Й. плащания по поръчки за доставка на мебели и строителни материали, за монтаж на фасадни елементи и климатици, както и за получаването на други стоки и услуги да имат някаква връзка с изграждането на обекта. Признал е получаването на сумата 43 000лв. по банкова сметка, както и отразеното при превода правно основание за плащането й- цена по предварителен договор, заявено от ищцата, но в последствие е оспорил последното. Оспорил е като антидатирани и съставени за целите на производството, представени от Й. с исковата молба и преди първото по делото съдебно заседание документи- договор за доставка на дограма от 05.01.15г.и офертата към него, договор за доставка на дограма от 14.05.2015г., чието сключване се сочи за ненужно, приемо- предавателните протоколи за монтажа на дограмата от 25.09.15г. и от 17.9.08.16г., защото също са антидатирани и неверни, както и фактура №16386/25.09.15г., а също и фактурата, издадена за плащане на дограмата на 18.08.16г., т.е. ден преди подаването на исковата молба по делото, но съдът счита възражението за недопустимо, т.к. за предявяването му, поради неподаването на отговор в срок, е била настъпила процесуална преклузия.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните за следното: Ищцата по делото е била роднина по сватовство на управителя на ответното дружество, т.к. е майка на бившата му вече съпруга О. . Бракът на Б. и О. Х. е сключен на 03.05.06г. и прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 29.03.16г.( вж. л.14 и 115 от делото на БОС). Недвижимият имот(дворно място), в който е изградена процесната сграда, е собствен на ответника от 2007г( н.а. №191/05.11.07г. и н.а. 193 от 05.11.07г. и № 194 от 05.11.07г.- л.414 - 416 дело БОС).
Според събраните по делото доказателства-експертно заключение на в.л. Х.- л.265- 274 дело БОС, процесният имот( терен и сграда) не са отразени счетоводно в баланса на дружеството, респективно в него не са отразени разходи за СМР за придобиване и изграждане на този имот. Създадена е сметка 498 „К“ в счетоводните регистри на дружеството, служеща за вътрешен контрол на разчетите на дружеството и там са отразени всички разходи за закупуването на терена и за построяването на сградата в него.
По частта от претенцията в размер 43 000лв., платена чрез банков превод:
В дебитната част на горепосочената сметка, като плащания за придобиването на поземления имот, проектантски услуги и СМР за постройката, е отразена сума в общ размер от 673 898,37 лв., формирана от 630 898,37 лв., вложени „лични средства“ на Б. Х. и заети от него във връзка със закупуването на терена, ведно с банковия превод от 43 000лв.( от ищцата), постъпил на 31.07.14г. по сметка на дружеството с основание „плащане по предв.договор за покупка на имот от 28.07.14г.“. Последно посочената сума според вещото лице е послужила за заплащането на СМР, установени с протокол №19 от 28.07.14г. с възложител – ответника и изпълнител „П“ ООД, за което е издадена фактура 426/01.09.14г. на стойност 35 833, 33 лв. Иначе счетоводно сумата, внесена от Й. е отразена като „Е“по вътрешните счетоводни записвания на търговеца-ответник.
По делото няма представен писмен договор за заем, който предвид размера на сумата би следвало да се състави с цел доказването на правоотношението, т.е. на основанието за предаването й на ответната страна. С оглед липсата на такова нарочно доказателство за сключването на договор за заем между физическото лице Й. и ответното дружество и при данните от експертизата на Х. за нередовно водени счетоводни книги на търговеца(не са отразявани постъпленията и разходите в баланса на дружеството, съответно в официалните му счетоводни регистри и в ГФО), твърдяното от ответника основание за получаването и задържането на сумата 43 000лв. като „заем“, се приема за недоказано. Преводът на тези пари е направен без основание(като предварително плащане по несключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот), следователно ответникът дължи връщането им на ищцата.
По частта от претенцията в размер 1000лв. от 80 000лв., платена като цена по несключената сделка в брой:
Видно от строителните книжа за сградата в процесния имот, разрешението за строеж на същата е издадено на дружеството на 11.03. 2009 година от Главен архитект на Община Ц., а протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е от 16.04.2009 година. Според експертното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза(Б. К.), първоначално сградата е била проектирана като триетажна, но в последствие (на 31.10. 2014 година), е одобрено изменение на проекта й, състоящо се в промяна на предназначението на сградата от такава за апартаменти за сезонно ползване на три нива, в еднофамилна вилна сграда на два етажа. Сочи се от същото вещо лице, че кофражът и армировката на плочата на к. +5,70 метра е осъществен, съгласно акт образец 7 за приемане на извършени СМР по нива и елементи, на 28.10. 2009 година, с което практически е постигната крайната етажност на сградата(двуетажна). Безспорно е, а е и видно от строителната документация по делото обстоятелството, че в периода 2009година - 2014 година, строителство в обекта не се е извършвало.
Акт14 за приемане на конструкцията на обекта обаче е издаден на 07.12.14 година, а акт 15 - на 16.03.15 година. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение № 44/01.07. 2015 година. Безспорно за страните по делото и подкрепено от свидетелските показания, събрани пред първа инстанция е обстоятелството, че ищцата и съпругът й са се нанесли в имота(т.е. в сградата) на 20.03.2015 година с разрешението на управителя на ответното дружество и с негово съдействие. Казаното дотук според този съд обосновава като правилен извода на вещото лице Б. К. , че процесната сграда е била покрита през 2014г., т.е. според съда е довършена до степен на изграждане „груб строеж“по смисъла на т.46 от пар.5 от ДР на ЗУТ(изпълнени ограждащите стени и покрив, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи), към датата на акт 14(в края на 2014г.). В имота са извършвани и други строителни работи- плътна ограда на имота и басейн, според разрешение за строеж от 29.07.14г.
Частичната претенция в размер 1000лв. от общо 80 000лв., заплатени от ищцата на ответното дружество чрез управителя му за строежа и довършването на сградата, се оспорва като неоснователна и недоказана, защото не се подкрепя от представените по делото доказателства. Те са само гласни, като свидетелите са сочени за силно заинтересувани от изхода на делото, защото са в близка родствена връзка помежду си.
Съдът не споделя възраженията за процесуална недопустимост на гласните доказателствени средства при установяване на преддоговорни отношения, каквито са по естеството си тези, предмет на настоящото производство. Затова приема, че тук ограничението на чл.164 от ГПК е неприложимо(така решение № 115 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5922/2007 г., III г. о.).
Наличието на писмени доказателства в подкрепа на гласните в случая може да бъде възприето само като допълнителна подкрепа в насока тяхната достоверност, т.е. в контекста на кредитирането им по делото.
Показанията на свидетелите О. дъщеря на ищцата и бивша съпруга на управителя на ответното дружество и тези на баща й( съпруг на ищцата)- Н. Й. следва да бъдат преценявани при съобразяване на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността им и пристрастността им към тезата на ищцата, с оглед брак и родствени връзки. Но сведените от тях данни се подкрепят като цяло и от показанията на другите двама свидетели по делото- Л. И. и Е. К. приятели на ищцата и първите двама свидетели. Те не са в противоречие и с писмените доказателства по делото, които установяват плащания от ищцата в полза на трети лица, имащи отношение към извършване на довършителните работи в имота и обзавеждането му с вградена кухненска мебел.
Тук е мястото според съда да се добави още, че всички събрани по делото писмени и гласни доказателства следва да се обсъждат в съвкуп-ност при отчитане факта на изключителната близост между ищцата, свидетелите по делото и управителя на ответното дружество, явяващ се и негов едноличен собственик, т.к. всички отношения между тях, включително и облигационните, следва да се възприемат за такива на изключително доверие, поради което оправдават липсата на документи, доказващи извършването на част от направените плащания от ищцата на управителя на дружеството-ответник и на трети лица по повод довършването на сградата в имота и неговото облагородяване. Липсата на писмени доказателства в горната насока е извинителна още повече и защото разходите са извършвани с оглед установената по делото устна уговорка за бъдещо прехвърляне на вещните права върху сградата в полза на ищцата и нейния съпруг.
Тези аргументи са водещи за въззивния съд при преценката на събраните в процеса доказателства и зачитането на достоверността им. Затова Апелативен съд Б. не споделя възраженията на въззивника за необоснованост на изводите на първата инстанция, че ищцата е влагала заявените в процеса средства по изграждането и заплащането на процесния имот.
С оглед изложеното съдът кредитира изцяло свидетелските показания, касаещи влагането на средства от ищцата в довършителните СМР за имота и обзавеждането на сградата.
Видно от тях( св. Н. Й. ) е предаването в брой от ищцата на управителя на дружеството на средства за бетон, арматура и кофраж в размер на 12 000лв., на дата 09.02.14г.( същото и св. О. Й. ). Обстоятелството е оспорено от ответника с довод, че грубият строеж е вече приключил, т.е. няма обективна необходимост от влагането на бетон ,арматура и кофраж в изграждането на имота, но както по-горе е отбелязано, за целите на спора е важно установяване предаването на сумата на ответната страна, а не дали действително е вложена за това, за които е поискана. Само за пълнота съдът добавя, че в имота са били осъществени в същия период от време (2014г.-2015г.)и други строежи( огради, басейн), в които обективно е било нужно, а поради това и възможно влагането на средства за бетон, кофраж и арматура. Според свидетеля за покрива на сградата са дадени от ищцата на управителя 20 000лв., на дата 01.04.14г.( същото сочи и св. О. Й. ); на 10.05.14г.-6500лв.(за тухли според св. О. Й. ); на 14.06.14г.- 8000лв. за кабели и инсталации( същото и според св. Й. ); през м. октомври 2014г. още 6500лв.; през м. ноември 2014г. – за подови плочи (вътрешни)и лепило 6900лв.( според св. О. Й. 6900лв. само за вътрешни плочи) и още 2000лв. за лепило, както и 10 000лв. капаро за дограмата; по Коледа 2014г. на управителя са дадени 2500лв. за гаражна врата(същото и св. Й. ); 1000лв. капаро за външната мазилка( вж. и св. Й. ); 1800лв. за лепило за вътрешни плочи през м. януари 2015г.( същото и св. Й. );10 000 евро по банкова сметка след аванс за продажба на къщата на ищцата в гр. П., които съдът приема за съвпадащи със заявените от ищцата 20 000 лв., преведени по сметка на дъщеря й за строежа, установени и от показанията на последната, дадени пред първа инстанция-потвърдено и от извлечението от сметката на О. Й. , сочеща на превод от Е. Й. с дата 05.03.15г.
За сумата 4600лв., доплатена за външна мазилка на къщата свидетелстват О. Й. и Е. К. ; за сумата 4500лв., дадена в брой за варовик- камъка за вътрешни стъпала-св. О. Й. За платеното на работниците в имота за строителни материали и за озеленяването на двора- по 200лв.,по 300лв. и по 500лв. всеки ден, от нанасянето на ищцата и съпруга й на 20.03.2015г. в новия имот, до заявлението на управителя на дружеството през м. септември – октомври 2015г., че отказва окончателно да им прехвърли къщата, свидетелстват О. Й. и Н. Й. вторият посочва плащания по 100-200лв. ежедневно).
В обобщение на горното, настоящият състав приема, че установените от свидетелите средства извън тези, за които ищцата е заявила възстановяване на сумите по представени фактури и документи за плащания и дадените на строителните работници, както и средствата за озеленяване и облагородяване на имота (т.е. извън поисканите сумарно 25 100лв.),възлизат на 57 300лв.. Това са 12 000лв., за бетон, кофраж и арматура, 20 000 лв. за покрива на сградата, внесените за окабеляването- 8000лв., за гаражната врата- 2500лв., за варовиковия камък за облицовката на вътрешни стъпала-4500лв.; за лепило за вътрешни плочи – 3800лв. и 6500 лв. за тухли- всички дадени на ръка на управителя на ответното дружество. Сумата от 20 000лв., преведена от ищцата на дъщеря й О. , която може да се проследи по банковата сметка на последната, не следва да бъде включвана в сумите за кешово плащане на стойността на имота, т.к. данните по делото сочат, че тези средства са изразходвани частично от дъщерята на ищцата за разплащане на СМР и за озеленяване на имота, като по този начин оправдават останалата част от заявената по делото претенция( частта от 25 000лв.).
Следователно искането в частичния иск от 69000лв. да бъдат включени 1000лв. от горепосочените средства( общо 57 300лв. доказани разходи), за да бъдат възстановени на ищцата по делото, е основателно.
По останалата част от претенцията, съдът съобразява следното: Плащането на ищцата към „Пи ес дизайнерс ООД е установено чрез: оферта от 22.08.14г., форма за поръчка от 23.08.14г., фактура- оригинал от 23.08.14г. и приемо-предавателен протокол за получените декоративни елементи за къщата в с. Л., от дата 01.09. 2014 година, изготвен в град В., съгласно който Е. Й. е получила за обект къща в село Л. област Б. от посоченото по-горе дружество следните фасадни елементи:главен корниз 45 линейни метра на цена 575,10 лв., профил под главен корниз- 100 линейни метра на цена 513 лв., профил М. с акрилно покритие от 142 линейни метра за 779, 58 лв., прозоречен профил -26 линейни метра на обща цена 170, 82 лв., ключов камък с акрилно покритие- за 118, 80лв., профил за рамка с акрилно покритие -163 линейни метра за 777, 51 лв., профил за капител с акрилно покритие -15 броя, на цена 121, 50 лв., профил за основа с акрилно покритие -15 броя на цена от 98,55 лв., декоративни елементи 10 броя на цена общо 135лв., профил пано -12 броя на обща цена от 54 лв. и декоративен елемент от фибран на цена 39, 60 лв. или общо елементи за декорация на фасадата на сградата за сумата 3383,46 лв. Според експертното заключение на в.л. Б. К. , къщата в с. Л. има положени такива декоративни фасадни елементи.
Следователно претенцията за възстановяване на част от горната сума в размер от 1900лв., е основателна.
На 01.12.2014 година ищцата заплатила по банков път 5000 лева на „Б“ ООД, с основание на превода „плащане по оферта № 4773/26.11.2014 година за изграждане на парно с котел“( т.е. искането за плащане на част от сумата в размер 2500лв. е основателно). Съдът не счита, че възражението на ответната страна за стойност на отоплителната инсталация, изградена в имота, надвишаваща заявените от ищцата 5. . опровергава факта на заплащането на претендираната от Й. сума, което е станало чрез неин банков превод, на изпълнителя на инсталацията.
На същата дата -01.12.2014 година- ищцата е превела и сума в размер на 9000 лева по банкова сметка на М. Д. /съпруга на собственика на „К“ ООД, фирма за мебели/, с основание на превода „захранване на сметка“, но с реално основание- заплащане на цена на поръчана вградена кухня за процесната сграда. Действителното основание на сделката е установено от св. О. Й. , която изяснява, че плащанията са били извършвани по този начин- по сметка на физическо лице, в случая съпругата на собственика на мебелно предприятие, за да се избегне внасянето на допълнителни данъци от ответното дружество, по настояване на управителя му. Следователно искането на ищцата за възстановяване на частта от горното плащане, в размер на 100лв., е основателно.
На 25.02.2015 година ищцата е заплатила от своя сметка по банков път сумата 3763 лв. на „С“ Е. за плочки с основание на превода „плащане по фактура № * от 24.02.2015 година“.
На 30.03.2015 година на „С“ Е. е заплатена сума в размер на 2700 лева, представляваща аванс по проформа фактура № 213/30.03.2015 година, чрез банков превод от дъщерята на ищцата-О. Й.( това е част от сумата 20 000лв. , предварително преведена от сметка на ищцата).
На 21.04.2015 година на „С“ Е. е заплатена пак по банков път сума в размер на 747.60 лева, с основание на превода „плащане по фактура № **********/20.04.2015 година“, отново чрез дъщерята на ищцата, пак от горепосочения превод( вж. извлечение от сметката на О. Й. ).
На 21.04.2015 година на „С“ Е. е заплатена сума в размер на 3024.70 лева с основание на превода „плащане по фактура № **********/20.04.2015 година“, отново от дъщерята на ищцата, пак от предварително внесената по сметката й от ищцата сума от 20 000лв.
Съдът съобразява, че О. Й. е плащала от сметката си с преведените й на 05.03.2015 година от ищцата средства(20 000лв.), което е видно от приложеното банково извлечение(л.22-24 от делото на БОС).
Ищцата е доказала чрез свидетелката си О. Й. също така допълнително плащане на ръка на управителя на ответното дружество в размер на 6900лв. за плочки за обекта, но е заявила в исковата си молба само 1600лв. от тях, а плащането по фактура от 23.01.15г. на „С“ чрез Б. Х. на дружеството ) е в размер 1576,34лв.-вж. л. 37- дело БОС.
С оглед на това искането за възстановяване на 7000лв. от всички дадени от Е. Й. средства за керамични плочки в имота( общо 11811,64лв.), е основателно.
На 21.04.2015 година ищцата е платила на „К“ ООД сума в размер на 2500 лева, с основание на превода „плащане по фактура № 2035/22.04.2015 година“ за растителност, дървета и облагородяване на двора на имота /отново чрез О. и от преведените й преди това пари 20 000лв./, както и сума от 750 лева за транспорт на същите от град П. до село Л.. Следователно искането за възстановяване на 1000лв. от средствата за озеленяване и на 100лв. от тези за транспорта, е основателно.
Основателно според този съд е и искането за възстановяване на част в размер от 2000лв. от платеното на ръка от ищцата на работниците на ответника за труд по довършителните работи в имота. Ищцата и съпругът й са пребивавали почти половин година в имота в очакване на обещаната им сделка и в рамките на този времеви отрязък са осъществявали и заплащали непрекъснато строителни работи по довършване на сградата отвън и по облагородяването на терена, с оглед ползването на постройката в него. Заявената от ищцата обща сума на инвестиция от 15 000лв. е напълно обоснована от размерите на имота и от обстоятелството, че практически той според свидетелите по делото е бил довършен и приведен във вид да бъде счетен годен за обитаване, със средствата на ищцата.
Претенцията в частта, обоснована с плащането на поръчка, изготвена и доставена от „А“ЕООД–гр. В. Т. , в размер на част от 10 000лв., при обща стойност на сделката 16 727 лв. е основателна, т.к. платеното от ищцата без основание се установява с два договора – от 05.01.15г. – на стойност от 3854,76лв. с ДДС( плащането е направено по фактура от 25.09.15г. с касов бон от същата дата), и договор от 14.05.15г. на стойност от 12872,24 лв. с ДДС, с плащане по фактура от 17.08.16г., без касов бон, като сумата е внесена от ищцата на каса( вж. л.349 от делото на БОС). Ответникът също е плащал за дограма по оферта на същия изпълнител следните суми: с платежно нареждане за кредитен превод 1230 лв.на 02.10.14г., с платежно нареждане за кредитен превод 990 лв. – 04.05.15г. и пак така 884лв. на 04.12.14г., т.е. общо 3104лв. без ДДС.
Обстоятелството,че ответникът е плащал за изработката и монтажа на дограма за обекта обаче не изключва факта на плащането, осъществено от ищцата. Съдът не счита за променящ извода му и доводът на въззивника ответник, че сумата е твърде завишена, докато по- близка до реалната стойност била тази, която е заплатена от ответната страна. В същност изводът противоречи на доказателствата, представени от ответната страна (вж. и заключението на в.л. Кехайова), че за поставянето на дограма за същата страда е получила оферта на по- висока стойност- 14 175лв. без ДДС(17 010лв. с ДДС).
Освен това съдът не споделя логическото разсъждение на ответната страна, че т.к. протоколите за монтаж и плащане на дограмата от ищцата сочат дати на издаване, следващи по време актовете на надзорните органи за степен на пълна довършеност на сградата, като тези актове, респективно доклади не биха били издадени ако дограмата в жилището липсваше и то би било необитаемо, значи ищцата не е направила заявените от нея вложения за изработване и монтаж на дограма за процесната постройка. В същност самата ищца е заявила, че от м. март 2015г. е била настанена със съпруга си в сградата, която била довършена отвътре и не е твърдяла в процеса поставяне на дограмата на постройката в последващ момент, а само късно съставяне на документите.
Изводът от съпоставката на горните факти и становища е този, че безспорно монтажът е предшествал издаването на документите, установяващи, че клиентът няма възражения по приетата работа и съответното плащане. Това подкрепя тезата на ищцовата страна за късно съставяне на приемо-предавателни протоколи и плащания, поради възражения за некачествена изработка на част от доставката, но не обосновава твърдението на ответника, че горните суми не са дадени за къщата му.
Затова и т.к. плащането по поръчките е безспорно установено от надлежни платежни документи, представени и от третото лице- изпълнител по указание на съда, разходът следва да се приеме за действително сторен от Е. Й. и искането й за възстановяване на част от него в размер от 10 000лв., следва да бъде уважено.
Основателна е претенцията на ищцата и в частта за 100лв. от броените на ръка на Б. Х. на дружеството) общо 5600лв. за външна мазилка за къщата, установени от св. О. Й. и св. Е. К. Свидетелите установяват извършването и на довършителните работи по облагородяването на дворното пространство, поради което съдът приема за доказани и заявените средства от 100лв.( част от 900лв., платени за бетонни плочи в двора), 100лв. за докарване и полагане на пръст за двора( част от общо платени 1100лв.), сумата 100лв. за монтаж на климатици и полагане на канали за такива( заявена от общо 3000лв.). Основателността на претенция от 100лв., заявена като частична от сумата 2600лв., посочена за дадена в брой на ответника чрез управителя му за довършване на верандата в имота, не е обсъждана от първата инстанция нито в мотивите, нито в диспозитива й, поради което и този съд не излага съображения в такава насока.
В обобщение съдът приема, че гореизложените аргументи установяват основателността на претенцията на ищцата за присъждането на 25 000лв., представляващи част от заявения по делото частичен иск на Й. от 69 000лв.
Т.к. сборът от всички средства, доказани в настоящото производство като дадени от ищцата по довършването на сградата и облагородяването на терена, в който тя е ситуирана, възлизат на общо 175072,10лв., частичната претенция от 69 000лв. е основателна, в какъвто смисъл е постановил акта си и Окръжен съд Б. , макар по по-различни от изложените тук аргументи.
Поради съвпадение на окончателните правни изводи на двете съдилища, решението на Окръжен съд Б. следва да бъде потвърдено.
По частната жалба с вх. №5823/10.04.19г., подадена на основание чл.248 от ГПК от Т. “ ЕООД:
Тя е постъпила в срок и е подадена против определение № 513 от 19.03.19г., постановено по гр.д. №1371/16г. по описа на БОС, с което първата инстанция е оставила без уважение искането на дружеството по чл.248 от ГПК, за изменение на решение №220/31.07.18г. в частта за присъдените на ищцата разноски, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение за защитата й, с аргумента, че е съобразено по размер с фактическата и правна сложност на делото. Определението се сочи за неправилно и необосновано и се моли за неговата отмяна.
Въззиваема Е. Й. е подала чрез процесуалните си представители адв. Р. писмен отговор в срок срещу частната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения.
За да остави без уважение искането на „Т“ Е. за намаляване на заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат поради прекомерност, окръжният съд е постановил, че уговореното и заплатено такова от 4200лв. надвишава минималния за разглеждания по делото правен интерес размер по НМРАВ, възлизащ на 3500лв., но въпреки това не е прекомерно, поради високата фактическа и правна сложност на спора и многократното му разглеждане в открито съдебно заседание, а също и поради извършените в тази връзка многобройни процесуални действия от защитника на ищцата.
Определението е правилно.
Настоящата инстанция съобразява, че размерът на правния интерес, защитим по делото определя съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ минимум в размер на 2600лв.( 830лв.+1770лв.- надбавка от 3% върху 59 000лв.). Към нея би следвало да се прибави и предвидената в чл.7, ал.8 от НМРАВ минимална надбавка от по 100лв. за всяко следващо открито съдебно заседание, когато те са повече от две, т.е. в случая тя възлиза на 900лв.
Така дължимият по закон минимум за възнаграждение за процесуално представителство на ищцата става 3500лв.
Видно от представения по делото списък за разноските е, че ищцата е уговорила и заплатила на адв. Р. за защита пред първа инстанция хонорар в размер на 3500лв. и доплащане от 700лв., т.е. общо 4200лв.
Въззивният съд е на становище, че макар да превишава минимума визиран в закона, размерът на възнаграждението на адвоката на ищцата е бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото, които в случая са относително високи и е напълно обоснован от продължителността на производството по делото пред първа инстанция, допусната заради попълването на делото с нужните за разрешаването му доказателства, чието събиране е изисквало същевременно и висока степен на процесуална активност на защитника на Й.
Затова допълнително платената в случая надбавка от 700лв. към първоначално уговорения хонорар на адвоката не излиза извън присъщата си функция на справедливо и съответно на положения труд възнаграждение за защитата на Е. Й. , т.е. на нарушава еквивалентността на насрещните престации по договора за правна защита, сключен между ищцата и нейния адвокат. Тъй като платеното от ищцата възнаграждение не е израз на злоупотреба с процесуални права от нейна страна, тя не следва да бъде санкционирана с намаляване на разноските, подлежащи на възстановяване в нейна полза.
С оглед на горното правно разрешение, съдът приема, че следва да остави без уважение подадената частна жалба против определение №513/19.03.19г. по гр.д. № * по описа на БОС.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата ищца има право на направените в производството пред въззивен съд разноски в размер на 1500лв., заплатени за процесуалната й защита от един адвокат.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №220 от 31.07.2018г., поправено с решение №222/19.03.19г., постановени по гр.д. №1371 по описа на БОС за 2016г.
ОСЪЖДА „Т“ Е. със седалище град Б. и адрес на управление *, ЕИК *, представлявано от Б. М. Х. да заплати на Е. Н. Й. , ЕГН **********, от град П., ул. „Ч“ №* (съдебен адрес * сумата 1500лв.(хиляда и петстотин лева) съдебно – деловодни разноски, сторени за адвокатска защита по в.гр.д. №241/2019г. по описа на БАС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Т“ Е. със седалище град Б. и адрес на управление *, ЕИК *, представлявано от Б. М. Х. , подадена против определение №513/19.03.19г. по гр.д. № 1* по описа на БОС за 2016г..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен сок от връчване-то му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: