Решение по дело №3816/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10079
Дата: 28 май 2024 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20231110103816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10079
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110103816 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена „............ ЕАд
против ........ АД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за
сумата 4999,04 лева, представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №47042121214579, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 22.01.2023 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 29.08.2021 г. в Република
............. и ремарке с № ........... , управлявайки с концентрация на алкохол в кръвта 1.54
промила удря предприелия маневра отклонение на ляво композиция с влекач марка
„.............“ с ДК ............ За увредения влекач с марка „.............“ с ДК ........... е сключена
имуществена застраховка с ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица
„.......“ №5С095970353/2 със срок на валидност от 08.10.2021 г. до 07.04.2022 г. Мястото на
произшествието е било посетено от служители на транспортна полиция на ........, които са
съставили Протокол за ПТП, според който виновен за настъпването на ПТП е употребилият
алкохол водач на композиция с влекач ......... и ремарке с № ............ Нанесените в резултат на
ПТП –то щети по застрахования при ищеца автомобил са били описани в констативен
протокол по застрахователна преписка №470421212146579. Стойността на ремонта
възлизала на сумата 63939,98 лева според направена от „.........“ оферта. Ищецът изчислил, че
при стойност на влекача в размер на 74157,88 лева към датата на ПТП е налице тотална
шета, поради което е определил обезщетение в размер на 80% от стойността на увреденото
МПС или сумата 59326,30 лева. Посочва, че по преписката са били одобрени и разходи за
репатриране на влекача в размер на 3262,90 лева. С доклад от 04.01.2022 г. застрахователят
е одобрил да бъде изплатено обезщетение в размер на 72789,81 лева, от което ищецът
претендирал 1/2 от ответника – 31097,11 лева, тъй като към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на ........ е имал сключена с ЗК „......‘ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 31097,11 лева, но
ответникът е одобрил и заплатил само част от претендираната сума, а именно 26097,07 лева
като дължима останала разлика в размер на 4999,04 лева. Претендира разноски.
1
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗК „......” АД и в
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Поддържа, че действителният размер на
вредите и необходимите разходи за репатриране възлиза на 52 196,14 лв. или 26098,07 лв. с
1/2 отчетено съпричиняване, която е и заплатената от него сума. Поддържа, че размерът на
претендираното от него обезщетение е завишен. Оспорва, че действителната стойност на
увредения автомобил възлиза на 74157,88 лв. към датата на произшествието и твърди, че не
е ясно как е формирана претендираната от ищеца сума. При тези съображения моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника плащане по
повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 26098,07 лева. Всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са отделени от
съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада по делото. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на обезщетението, дължимо от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо
него при твърдения да е налице тотална щета.
Съдът приема, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се
задължава да заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обаче, в хипотезата на регрес
спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие по арг. на чл. 386, ал. 2 КЗ. Реалният размер
на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на
400, ал. 1 КЗ т.е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Разпоредбите са
императивни и имат приоритет пред клаузите на общите условия на застрахователя,
предвиждащи нещо различно. При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат
съобразени представените по делото доказателства и приетото и неоспо............. от страните
2
заключение на САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено. Според
заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на процесния влекач,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 62324,78 лева, а средната
пазарна стойност на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 74629,00 лева. При тези данни вещото лице дава заключение,
че стойността, необходима за възстановяване на автомобил влекач с марка марка „.............“ с
ДК ..........., представлява 83,51 % от неговата действителна стойност към датата на
произшествието, поради което е налице тотална щета на превозното средство.
При "тотална щета", за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования,
от размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените
части. Произтичащата от застрахователния договор отговорност за обезвреда ангажира
застрахователя да покрие разликата между стойността на запазените части, обективно
позволяващи извличане на доход и необходимата сума, за да бъде придобито имущество от
същия вид и качество. Според глава IV, чл. 2.1 от Общите условия на ищеца при пълна
загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати, като намалението не може
да надвишава 20% от действителната стойност, като застрахованият задържа останките на
МПС, за което следва да представи доказателство за прекратяване регистрацията на
застраховането МПС, което в случая се установява от приобщените по делото доказателства.
Следва да се посочи обаче, че регресното право на суброгиралия се застраховател произтича
не от договора за застраховка и общите условия към него, а от самия закон, което
автоматично отрича приложимостта на общите му условия по отношение на отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо
него, поради което съдът приема за меродавно заключението на съдебно автотехническата
експертиза, както за размера на запазените части, така и за определената пазарна цена на
МПС-то към датата на увреждането. Предвид това съдът намира, че регресното вземане на
ищеца следва да бъде определено при условията на тотална щета, което след приспадане на
запазените части в размер на 25% от действителната стойност на МПС – то към момента на
застрахователното събитие, която експертът е определил на 74629,00 лева, възлиза на
55972,00 лева. От тази сума ответникът следва да заплати половината, а именно 27986,00
лева, както и половината от сторените разходи за репатрак – 1631,45 лева, които не се
оспорват.
При определяне на дължимото от ответника обезщетение (27986 +1631,45) следва да
бъде съобразено и направеното извънсъдебно плащане в размер на 26097,07 лева, поради
което вземането на ищеца възлиза на 3519,38 лева. Съдът намира, че сумата 25,00 лева,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
При това положение исковата претенция се явява основателна за сумата 3544,38 лева, а
за разликата до пълния претендиран размер от 4999,04 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 22.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в общ размер 1128,97 лева, от които следва съразмерно с уважената част от
исковете да му се присъди сумата 800,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в общ размер на 72,75 лева, от които за депозит за вещо лице
и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
3
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на „............“ ЕАД ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ............ на
основание чл. 411 КЗ сумата 3544,38 лева, представляваща остатък от регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №47042121214579, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 22.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 800,45
лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над 3544,38
лева до предявения размер от 4999,07 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ............
да заплати на ........ АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 72,75 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4