№ 11076
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110103091 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. А. П./Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 65510/2024г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 3281,58лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на
вземането, 706,03лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
15.09.2022г.-23.10.2024г., 25,92лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.08.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до
изплащане на вземането, и 7,81лв. - мораторна лихва върху горната главница за
периода 01.08.2022г.-23.10.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ****************************************, аб. № *********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който исковете като неоснователни. Твърди, че не се намира в облигационна връзка с
ищеца, както и че няма задължения към него. Отрича да са налице доказателства
относно количеството доставената топлинна енергия, както и нейната стойност. Счита,
че не е регламентиран падеж на главните задължения, поради което изпада в забава
след покана, както и че фактурите не са били публикувани на интернет страницата на
дружеството. Отрича средствата за измерване да са отчитали правилно.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху
имот срещу задължения за издръжка и гледане от 18.03.1993г., съгласно който Е. С. Д.
прехвърля на сестра си Й. С. Р. процесния имот срещу задължението да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му. С решение от
16.07.2004г. по гр. д. № 907/2002г. по описа на СРС е развален договорът между
страните, като решението е влязло в сила на 18.10.2004г. С нотариален акт от
12.06.2006г. Е. Д. е продала на А. П. процесния имот, като си е запазила пожизнено
вещното право на ползване върху имота. С нотариален акт от 09.07.2019г. А. П. е дарил
имота на ответника М. А. П., като в нотариалния акт е удостоверено, че върху имота
има запазено пожизнено право на ползване на Е. С. Д.. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че партидата за имота се води на името на Е. С.
Д. и именно тя се води клиент на топлинна енергия /л. 80-83/.
От изложеното се налага извода, че върху имота има учредено вещно право на
ползване на Е. С. Д., а ответникът притежава само голата собственост. При наличие на
титуляр на вещно право на ползване върху имота именно вещният ползвател се намира
в облигационно правоотношение с доставчика на топлинна енергия, доколкото
собственикът разполага само с голата собственост. По делото няма нито твърдения,
нито ангажирани доказателства запазеното право на ползване да е погасено, въпреки
изрично дадените от съда указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК, че е в негова
тежест да докаже този факт и че не сочи доказателства за установяването му /стр. 2 от
определението от 20.03.2025г. – л. 63/. С оглед на това, съдът е длъжен да приеме, че
2
през процесния период върху имота е съществувало вещно право на ползване и
вещният ползвател се явява материално легитимиран да отговаря спрямо доставчика и
носи отговорност за потребената енергия.
При горните обстоятелства, съдът приема, че по делото не се установява
ответникът да притежава качеството клиент/потребител на топлинна енергия за имота
и не следва да отговоря за задълженията. Ето защо, предявените искове подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който обаче не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б, срещу М. А. П. (Й.), ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 65510/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
3281,58лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г.
до имот, находящ се в ****************************************, аб. №
*********, ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането,
706,03лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
23.10.2024г., 25,92лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.08.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на
вземането, и 7,81лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
01.08.2022г.-23.10.2024г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3