ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 872
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500623 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от Е. Н. К. с ЕГН **********;
против решение № 260166/17,12,2021 г., постановено по гр. д. № 1748/2018 г.
на РС Карлово, В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която Е
ПРЕКРАТЕНО поради липса на международна компетентност
производството по съединените с иска за развод претенции за упражняване
родителските права спрямо родените от брака на страните малолетни деца И.
Г. К. с ЕГН **********; и М. Г. К. с ЕГН **********; за определяне
местоживеенето им, режима на лични отношения и издръжката на децата. От
въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото
на РС за разглеждане на исковете по същество.
Ответникът по частната жалба Г. И. К. с ЕГН **********; не заявява
становище по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Частната жалба е допустима – предявена в срок от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество:
С обжалваното определение РС е прекратил производството по
1
исковете, свързани с родителската отговорност, поради липса на
международна компетентност, като е приел, че приложими при разрешаване
на този въпрос са разпоредбите на Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.,
тъй като обичайното местоживеене на децата е на територията на
Великобритания.Крайният извод за това , че българският съд не разполага с
международна компетентност да разгледа спора относно родителската
отговорност, се споделя и от настоящата инстанция, но по съображения,
различни от изложените от РС:
Производството пред РС е образувано по предявена на 07,12,2018 г.
искова молба от Г. И. К. с ЕГН **********; против Е. Н. К. с ЕГН
**********. От съда се иска да прекрати сключения между страните
граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, да се
произнесе по въпросите за вината, за родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на децата, и за семейното жилище.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещни искове за
прекратяване на брака, за упражняване на родителските права и за
постановяване на мерки за лични отношения и присъждане на издръжки за
децата.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: И двамата
родители са български граждани. В последните две години преди образуване
на делото семейството е живяло във Великобритания. През м. ноември 2018 г.
майката е предявила искане за защита от домашно насилие и, заедно с децата,
се върнала в България. През м. януари 2019 г. бащата е предявил искане за
връщане на децата по реда на чл. 7 от Хагската конвенция за граждански
аспекти на международното отвличане на деца. С влязло в сила на 19,09,2019
г. решение № 5951/07,08,2019 г., постановено по гр. д. № 2518/2019 г. на СГС,
е постановено връщане на децата в държавата по обичайното им
местопребиваване – Великобритания, на основание чл. 3 от Хагската
конвенция.
Понастоящем Великобритания не е член на ЕС, като на 31,12,2020 г.
е изтекъл и уговорения в Споразумението за оттегляне преходен период на
действие на нормативните актове на ЕС. Поради това РС е счел, че
2
приложими при определяне международно компетентния да разгледа спора
съд са правилата на Конвенция за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
Този извод не се споделя от настоящата инстанция.
Компетентността на съдилищата следва да се определя към датата на
предявяване на исковата молба. В случая това е сторено през м. декември
2018 г. и приложение по образуваното по тази искова молба производство
следва да намерят правилата на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО.
Според принципа на върховенството на правото на ЕО пред националното
право на държавите - членки /прогласен в решение от 15.07.1964 г. по дело №
6/64 Коста против ЕНЕЛ на съда на Европейските общности/, който е
неотменима част от достиженията на правото на ЕС, съществуването на
цитирания Регламент изключва приложението на ГПК и на КМЧП в
идентичните сфери на правно регулиране. Ето защо следва да бъдат
прилагани разпоредбите на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО дори в
случаите, в които има норми от вътрешния правен ред.
Съгласно чл. 8 от Регламента, съдилищата на държава – членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава - членка по времето, когато съдът
е сезиран. Както се посочи, с влязло в сила съдебно решение, постановено по
реда на чл. 7 от Хагската конвенция, между страните е установено, че
обичайното местопребиваване на децата към датата на образуване на делото,
е във Великобритания и те са били неправомерно прехвърлени в България.
Децата са граждани на България, с което е изпълнено изискването на
чл. 12, ал. 3, б. „а” от Регламента. Няма възражения от страните за
компетентността на българския съд - ищецът е подал иска си пред него,
ответникът не е възразил по даване ход на делото, напротив – предявил е
насрещни искове, с което изрично е приел компетентността на българския
съд. Следователно компетентността на РС – Карлово е приета от носителите
на родителска отговорност по смисъла на чл. 12, ал. 3, б. „б” от Регламента.
Но, при преценка на висшия интерес на децата, не може да бъде направен
категоричен извод, че е в тяхна изключителна полза делото да бъде гледано
от български съд. От най-ранната си възраст децата са отглеждани във
3
Великобритания. С оглед извода за неправомерното им прехвърляне в
България с влязло в сила съдебно решение е прието, че в защита на
интересите им те следва да бъдат върнати във Великобритания. При това
положение следва да се приеме, че българските специализирани власти нямат
поглед върху тяхното развитие, за да могат да дадат аргументирано
становище по съществото на спора. Следователно не е налице и хипотезата на
чл. 12, ал. 3 от Регламента за пророгация на компетентност.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че българския съд не е
компетентен да разгледа така предявения спор. До същия краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260166/17,12,2021 г., постановено по
гр. д. № 1748/2018 г. на РС Карлово, В ЧАСТТА, имаща характер на
определение, с която Е ПРЕКРАТЕНО поради липса на международна
компетентност производството по съединените с исковете за развод
претенции, предявени от Г. И. К. с ЕГН **********; и от Е. Н. К. с ЕГН
**********; за упражняване родителските права спрямо родените от брака им
малолетни деца И. Г. К. с ЕГН **********; и М. Г. К. с ЕГН **********; за
определяне местоживеенето им, режима на лични отношения и издръжката на
децата.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4