Р Е
Ш Е Н
И Е
17. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на четвърти октомври,през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Т.Наков,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 3050 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 11.06.2018г. по н. о. х. д. № /15 г. Софийски районен съд, НК, 104 с –в е признал подсъдимия В.А.С. за виновен в извършването
на престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 от НК като го е осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от една година ,изпълнението на което е отложено за
срок от три години..В тежест на подсъдимият са възложени и направените по
делото разноски.
Недоволен
от постановената присъда е останал подсъдимият С..В жалбата му се посочва ,че съдебният
акт е необоснован и незаконосъобразен..Прави се искане присъдата да бъде отменена,като
се постанови нова-оправдателна по отношение на подсъдимото лице .
В
съдебно заседание,упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата си и
доводите изложени в нея,като излага в пълнота идентични такива.
Представителят
на СГП счита ,че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият С. моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел
за установено следното:
Св.П.И.работела в Сектор
„Охранителна полиция“ при 09 РУ-СДВР. Във връзка със служебните си задължения
св.И.установила, че подс.В.С. имал надлежно издадено разрешение образец 2 №AJ1
171357/23.08.2006 г. с последна валидност до 02.02.2017 г. за носене и употреба
на огнестрелно оръжие, както и разрешение №099/02.02.2012 г., валидно до
02.02.2017 г. за съхранение на следните притежавани от него огнестрелни оръжия:
-еднозарядна, двуцевна, с
вертикално разположени цеви заводски произведена пушка, марка „Браунинг”, кал.
12 мм, сериен №49088МУ;
-ловна, нарезна пушка -
многозарядна, едноцевна карабина марка „Арсенал 8ЕК”, кал.7,62x39 мм, сериен
№ВА 460451;
-болтова карабина марка „Маузер”,
кал.8х 57 мм, сериен №164197, многозарядна, едноцевна, полуавтоматична.
Въпреки изтичането на валидността
на издадените разрешения за носене,употреба и съхранение на горепосочените огнестрелни
оръжия,подсъдимият С.,не подал заявление
за продължаване на срока,а и не предал оръжията в служба КОС.
Свидетелите И.и К.предприели
действия по издирването на подс.С. с цел предаване на оръжията.Подс.С. бил
издирван от св.К.на посочения от него адрес, но не бил открит.За съдействие бил
ангажиран св.А.И., квартален отговорник по местоживеенето на подсъдимия,който
след няколко опита успял да разговоря с роднина на подсъдимия и да остави
телефон за връзка.След разговор с подсъдимия,на 23.03.2017 г. подс.С. се явил в 09 РУ-СДВР и
предал на св.П.И.трите огнестрелни оръжия и разрешение, образец 2 №AJI
171357/23.08.2006 г.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимият С. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.339 ал.1 пр.2 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
В този
смисъл,развитите оплаквания в жалбата за необоснованост на фактическите изводи
на първата инстанция,настоящият съд намира за неоснователни.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимият е
извършил престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил своето
правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда.
Доказателствената съвкупност
установява безспорно факта ,че подсъдимият е разполагал с валидно разрешение за
носене и употреба на огнестрелни
оръжия,което е изтекло.Същият не е направил опит да го поднови, а и не е предал
притежаваните от него оръжия,поради което държането им се явява противозаконно.
Не може да бъде споделен довода
на защитата ,че се касае за административно нарушение , а не за
престъпление.Оръжията са предадени от подсъдимия,едва след като това е поискано
от полицейски служител ,след многократно издирване.Срока на валидност е
надвишен с близо три месеца,липсва акт на доброволност при предаването след
изтичането на срока,поради което няма място за разсъждения относно наличието на
административно нарушение.
Не е налице и хипотезата на чл.9 ал.2 от НК,тъй
като не се касае за подобен род деяние. Нормата на чл.9 ал.2 от НК посочва две хипотези,при които
извършеното не е престъпление.Основанието за това е,че деянието или въобще не е
общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност,която е явно
незначителна.При това и двете хипотези законът свързва с факта ,че деянието се
явява малозначително..За да е определено като престъпно конкретното
поведение,то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието,което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи.
.Действията на подсъдимия са
съставомерни и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност,още по-малко
незначителна.Деянието му не се различава от обичайните такива за незаконно
притежаване на оръжие, а в случая става дума за три броя огнестрелни оръжия.
.По тази причина,въззивната
инстанция прие,че спрямо подсъдимия не са налице визираните в чл.9 ал.2 от НК
предпоставки.
С поредица от действия под
контрола на съзнанието подсъдимият е държал огнестрелно оръжие,без да има
надлежно разрешение за това..Деянието е извършено при пряк умисъл ,тъй като
подсъдимият е съзнавал и целял постигането на общественоопасния резултат.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимият е справедливо и
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
На подсъдимият е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл.55 от НК.Като смекчаващи отговорността обстоятелства са посочени липсата на предходна
съдимост, положителните характеристични данни,съдействието ,което е оказал на
разследващите органи,критичното отношение към извършеното,които в съвкупност са
мотивирали първата съдебна инстанция да приеме ,че изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства са от категорията на многобройните.Т.е. към
подсъдимият е подходено максимално снизходително,поради което и няма основание
за редуциране на наложеното му наказание.
Правилен е и решаващият извод на
първата съдебна инстанция за приложението на чл.66 от НК,тъй като условното
осъждане би постигнало целите на наказанието,предвид обществената опасност на
извършеното и тази на дееца.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖАДАВА присъда от 11.06.2018г.по н. о. х.
д. № 17826/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 104 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.