Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2480 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че предоставя
потребителски кредити съгласно изискванията на ЗПК, ЗКИ, ЗЗП, ЗПФУР и Наредба №26 за финансовите институции,
приета от БНБ. Ответникът Х.Д.К., с ЕГН-**********,
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
на адрес www.bestcredit.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване
на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката била подадена на 28.05.2018г. 14:17:37 на https: bestcredit.bg от IР: ***, като била
извършена регистрация с e-mail: ****@***.**. Съгласно
Общите условия на дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване,
Клиентът получавал ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на
посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита,
потвърждавал заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следвало
да натисне бутона „Потвърди", с
натискането на който бутон попълнената заявка се изпращала за
разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено съобщение на
посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) на 05.06.2018 г. 16:04. За да
подпише/сключи договора, Потребителят следвало да натисне посочения в
електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе
избраната от него/нея парола за достъп, която представлявала електронен подпис
на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразявал своето
съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. На ответника
бил изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефон и същият е потвърдил на 28.05.2018 г. в 16:20
часа сключване на Договора за кредит в размер на *** лв.. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен
на посочената от него електронна поща, електронен, формат на договора за кредит
от разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски“ №***/28.05.2018г., както и получаването на Общите условия, неразделна
част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, и желаната сума му била
предоставена в заем чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Еаsу
Рау, за което била издадена разписка за извършено плащане номер ***000152887468
от 28.05.2018 г. и Разписка за извършено плащане ***000152953313 от 29.05.2018
г. с които кредитополучателят получил лично сумите на каса на Еаsу
Рау-удостоверено с предоставяне на лична карта на служител на касата и
потвърждаване на самоличността му. Съгласно чл.2 от раздел 2 на Договора
кредитът следвало да бъде върнат на 13 равни двуседмични вноски, с посочени в
погасителния план, неразделна част от договора, падежни дати, като последната
падежна дата била 26.11.2018 г. Съгласно уговорките, при предоставяне на сума
на кредита в размер на *** лв., се дължала общо сума по кредита /главница +
лихва за един лихвен период в размер на ***лв., явяваща се сума е сбор от
главница + лихва за един лихвен период, т.е. с уговорена между страните
договорна (възнаградителна) лихва за срока на договора - ***лв. При
неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на
длъжника да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от Договора,
страните се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи и
неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+
неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлизала на ***лв. т.е.
уговорената неустойка се начислявала за всеки конкретен период за срока на
договора /по *** лв./. Неустойката била в размер на 0,5% дневно върху усвоената
сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия
срок на договора за кредит. Неустойката се дължала само за периоди, в които
кредитът бил без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на
неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразявал
напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не бил
прекомерен. За периода на договора ответникът не изпълнил задължението си да
осигури поръчител, поради което му била начислена неустойка за периода
11.06.2018г. до 26.11.2018г. в размер на *** лева. Съгласно Договора и Общите
условия, погасителните вноски покривали компонентите на задължението в
последователност наказателна/мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва,
главница. На 29.06.2018 г., с 18 дни просрочие, постъпило плащане от *** лв. от
длъжника, с което били погасени*** лв. разходи, ***лв. мораторна лихва за
просрочието на вноската, *** лв. неустойка за периода, ***лв. договорна лихва.
Други плащания не са постъпвали. Кредитополучателят просрочил повече от две
вноски, не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и
чл.10.3 от Общите условия дължал законната лихва за всеки ден забава (ОЛП
+10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането. Поради липсата на плащане, просроченото задължение било възложено на
колектор чрез сключен Договор за събиране на просрочени вземания, като лицето
следвало да посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени
от закона средства, за да го стимулира да плаща задължението си. Въпреки
многократните позвънявания по телефон; обаждания до работодателя на длъжника и
посоченото лице за контакт, то отново не последвало изпълнение на задължение и
ответникът продължил да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по
своето задължение. Във връзка с извършените разходи съставен Протокол за
извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземани от ответника,
а съгласно чл.8.2.7 от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна
вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане
погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно
събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на
кредитополучателя. В конкретния случай сторените разходи били в размер на ***
лв. - раздел 3, чл. 6 от сключения договор с колектора, а законната лихва за
забава върху просрочените суми за периода от 27.11.2018 г. възлизала на ***. лв.. Поради неизпълнението на задължението на
ответника да върне в срок получената сума дружеството подало заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. и издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
Х.Д.К. за сумите: *** лв. главница по Договор за потребителски кредит
„BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г., *** лв. лихва, ***лв. неустойка, ***лв.
наказателна лихва, *** лв. разходи за събиране, ***лв. разходи за изпращане на
документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда и ***лв. разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и с оглед
указанията на заповедния съд предявява исковата молба. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Х.Д.К., с
ЕГН-********** ***, му дължи, въз основа на сключен
Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г..,
сумите: *** лв. главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски“ №***/28.05.2018г., *** лв.
лихва, ***лв. неустойка, ***лв. наказателна лихва, *** лв. разходи за събиране,
***лв. разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва
иска като неоснователен. Оспорва дължимостта на претенциите за неустойка в
размер на ***лв., когато не бил осигурен поръчител по Раздел IV от договора, за
такса разходи за събиране в размер на ***
лв., ***лв. разходи за изпращане на документи като се позовава се на нищожност
на клаузите, които били неизпълними изначално и били в противоречие с добрите
нрави. Двете поставени от Заемодателя условия за заплащане на неустойка били
практически неизпълними. Първото от тях, било в еднодневен срок от получаване на заемната сума, да бъде
осигурен поръчител, работещ на постоянен и безсрочен трудов договор, с
минимален осигурителен доход в размер на *** лв., който да не е заемател или
поръчител по друг договор за заем, сключен със заемодателя, да представи
служебна бележка за доход от работодателя, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година
назад, да е със статус не по-лош от "Редовен" и да подпише договор за
поръчителство. Изискването да бъде осигурен такъв поръчител, който да се
съгласи да гарантира издължаването на заема от страна на ответника, отговарящи
на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, с
добър кредитен рейтинг, което житейски не можело да бъде изпълнено в указания
срок по договора, означавало автоматично възникване на задължението за
заплащане на неустойка, което било в противоречие с добрите нрави и съответно
нищожно. На кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на *** лева, а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на ***лева, т.е. представлявала 90 % от
получената главница. Така договорена неустойката при непредставяне на
обезпечение излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции и водила до оскъпяване на кредита, а и противоречала и на
забраната в чл.143, т.5 ЗЗП за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Затова, погасената по
заема сума в размер на ***.00 лева не следвало да се отнася за тази нищожна
неустойка, а да се отнесе /приспадне / от лихвите и главницата. Във връзка с
претенцията за заплащане на такса разходи за събиране в размер на *** лв. и ***лв.
разходи за изпращане на документи, сочи, че позоваването на чл.8.2.7. от
ОУ било несъстоятелно и недействително, тъй като на основание чл.147а от ЗЗП
потребителят, нито бил запознаван с тях, нито срещу подпис да са му връчвани
ОУ, нито представените по делото отговаряли на изискването за размер на шрифта.
Тази претенция, която дори не фигурирала никъде като клауза била нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Визирана от ищеца клауза в неподписаните от ответника
ОУ, имала за цел да заобиколи ограничението на чл.33 от ЗПК- при забава на
потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, като тази лихва за забава не можело да надвишава
законната лихва. Това правило било уредено от норми с императивен порядък,
които били установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона -
да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит
/чл.2 от ЗПК/. Освен това разноските, необходими за събиране на всяко конкретно
вземане, при настъпила забава, не можели да бъдат определени предварително.
Някъде от ищеца било посочено, че разноските били за телефонни разговори, ел.
съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от което следвало, че
те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те
били определени, се налагал извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл.10а от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите
действия, сочени от ищеца, представлявали разходи за управление на кредита. Те
били свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му било действие
по управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора суми
за такса разходи за събиране -*** лв., ***лв.- разходи за изпращане на
документи се явявали недължими, като произтичащи от недействителна клауза. Прави възражения
за неравноправни горепосочените клаузи в договора и в ОУ, на които ищецът
основава вземанията на неустойка и разходи. От съдържанието на договора
за предоставяне на паричен заем ставало ясно, че е същият е бил изготвен въз
основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр, с който заемателят
да е бил запознат, и без данни за разясняване конкретните разпоредби в отклонение от ГПР и ФГЛП едва в
погасителния план към договора. В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП били
посочени критериите, според които клаузи от договора не били индивидуално
уговорени. По отношение на съгласието с общите условия на договора и
декларирането на получаването им от потребителя /също и за европейски
формуляр/, включени като изявления в индивидуалния договор, следвало да се съобразява
и разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП /в сила от юли 2014г./, а за измененията на
общите условия - правилата по чл.147б ЗЗП. Одобряването на общите условия от
Комисията за защита на потребителите по реда на чл.148, ал.2 и ал.3.3. не
изключвала съдебния контрол за преценка на клаузите в тези общи условия относно
неравноправния им характер. Посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 49.65 % нараствал допълнително с размера на неустойката
по Раздел IV от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество била добавък към възнаградителната лихва на
търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата
би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала
и печалбата на заемодателя. Както разходите на търговеца, така и печалбата му
би следвало да са включени в посочения в договора ФГЛП от 41 %. Именно
възнаградителната договорна лихва обхващала печалбата на търговеца, но в случая
намира, че клаузата на Раздел IV от договора въвеждала още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба
противоречала и на заложените в договора проценти на ГПР - 49.65 % и посоченият
общ размер на плащанията /главница и договорна лихва/. Съгласно чл.19 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в него не се включвали разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката била включена
като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като
е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлявала
повече от 90% от заетата сума. Съгласно пар.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни
на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Клаузата на Раздел IV от договора противоречала на добрите нрави и
добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/.
Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,65 % /. Посочен бил лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следвало да се посочи, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия било недопустимо /в материално-правен смисъл/. Тези съставни елементи
обаче, както било посочено и по-горе оставали неизвестни и на практика, така се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска било включено и изплащане
на задължения за неустойка, когато не е осигурен поръчител - ***лв., за такса
разходи за събиране - *** лв. и ***лв.
- разходи за изпращане на документи. От така изложеното не можело да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Липсвала методика, по която същият бил изчислен при сключване на договора. В
този порядък неясни били както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формирало
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, то следвало ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова
не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1643/2019 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Б.Ф.“ ООД заявление е
издадена заповед №985/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.Д.К., с ЕГН-********** за сумите: ***
лв. главница, *** лв. лихва, ***лв. неустойка, ***лв. наказателна лихва, ***
лв. разходи за събиране, ***лв. разходи за изпращане на документи, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и ***лева разноски по делото, от които ***лева държавна
такса и ***лева адвокатски хонорар, които вземане произтича от по Договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски“ №***/28.05.2018г.
По делото са представени на хартиен носител Стандартен европейски формуляр, Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г., погасителен план по договора за кредит №***/28.05.2018 г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, Разписка за извършено плащане №***000152887468 от 28.05.2018 г., 16:41 ч. и Разписка за извършено плащане №***000152953313 от 29.05.2018 г. 14:13 ч., неоспорени се установява, че на 28.05.2018 г. между „Б.Ф.“ ООД като кредитор и Х.Д.К. като кредитополучател е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на *** лв., която сума е получена от кредитополучателя чрез Еаsу Рау, с която кредиторът изпълнил задължението си по чл.1 и чл.3 на договора, и за кредитополучателят е възникнало задължението да връща кредита на 13 равни двуседмични вноски, по погасителния план, с последна падежна дата 26.11.2018 г. В раздел V, чл.4 на договора страните са уговорили кредиторът да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма, да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения. Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр параметрите на договора са: обща сума на кредита-*** лв.; срок на договора 26 седмици; с периодичност: брой на вноски-13, с размер на вноската ***лв., с посочени падежни дати на всяка вноска в част II, т.5 като първа падежна дата е 11.06.2018 г. и краен падеж 26.11.2018 г.; обща сума, посочена като сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с кредита – ***лв.; изисквано обезпечение- в срок от един ден от получаване на заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да е във валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум една година, минимален осигурителен доход от *** лв., да не е поръчител в банкова или небанкова финансова институция, да няма активен кредит към „Б.Ф.“ ООД, да има чиста кредитна история – т.8; фиксиран ГЛП 41%, ; ГПР 49.65%, като при изчислението му е взето подвнимание, че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок своите задължения, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки, при усвоена максимална сума на кредита в размер на *** лв.; свързаните с договора разходи са посочени отразените в част ІІІ, т.4.3 и т.4.6 /на формуляра/; при непредоставяне на обезпечението по част ІІ, т.8, в срок от един ден от получаване на заемната сума кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на договора, като при непредоставяне на обезпечение за кредита в размер на *** лв. със срок на изплащане 26 седмици, неустойката ще бъде в размер на *** лв. – / част ІІІ, т. 4.3/; при забавяне плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на вземането. Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, консултанти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми с ДДС – част ІІІ, т.4.6; отразени са и другите условия по договора.
От чл.10.3 от ОУ е видно, че при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, при неплащане или частично плащане кредиторът, освен наказателната лихва за забава, има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности, извършени по негова преценка.
В представения погасителния план по договора за кредит погасителен план е видно, че във 13 броя вноски е включена и неустойката за непредоставено обезпечение. Представено е и извлечения от електронното досие на ответника, договор за събиране на просрочени вземания от 18.12.2018 г., сключен между „Б.Ф.“ ООД като възложител и Ц. Н. К. като изпълнител с предмет- събиране вземанията на възложителя от неговия длъжник Х.Д.К., както и преводно нареждане за превод на сумата ***лв. с получател Ц. Н. К. и посочено основание за превода: по граждански договор.
От
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1643/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ се съдържа в чл.6 от ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в закона е предвидено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем информация- чл.8- чл.10 от ЗПФУР. За действителността на договорите за кредит, сключени от разстояние, са предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяна на кредит от разстояние /чл.18 от ЗПФУР/ като доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата, а именно: доставчикът да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните са отговаряли на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис, като специално за изявленията, направени чрез електронна поща, е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение №249/11.04.2011 г. по т.д.№892/2010 г. на ВКС, І т.о./.
В случая е оспорено, че процесният договор за кредит от 28.05.2018 г. е сключен в съответствие с разпоредбите на специалния закон ЗПФУР, не се спори и относно размера на сумата, получена от ответника през каса на лицензирания оператор за парични преводи Easy Pay, което се доказва и от приетите 2 бр. разписки.
Спорното по делото е дали сключеният между страните договор по отношение на неговите компоненти и договорки – за лихви, неустойки, разходи за събиране на вземането, не са отклоняват от законовите изисквания на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото процесния договор, чиято правна регламентация относно условията и начина на сключването му е в ЗПФУК и е потребителски договор, който се подчинява на императивните норми на ЗЗП и ЗПК.
Процесният договор за кредит №***/28.05.2018г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, който съдържа разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена предвидена в закона в обществен интерес правна норма, когато констатира неравноправни клаузи и клаузи в договор, които са в противоречие с добрите нрави / в т.см. ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №229/21.01.2013г/ по т.д.№***0/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №384/02.11.2011 г. по гр.д.№1450/2010 г. на ВКС, I г.о. и др./. В случая в определението по чл.140 от ГПК съдът изрично е указал на страните, че ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи и с оглед възраженията на ответната страна и е указал тежестта на доказване.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая съдът приема, че е нарушено изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение, която в случая е в размер на *** лв. и е начислена в погасителния план като падежно вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката (отразена като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК) в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. Предвид това, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Отделно от това следва да се посочи също и, че договорената в раздел 4 на договора при неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение за противоречи на чл.21, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя/ заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заема. Още при сключването на договора е предвидено неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сумата от *** лв. Така въведените изисквания в договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по заема. В случая е предвидено неустойката да се кумулира с погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на заема. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Освен това с претендираната неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал. 1 от ЗПК, доколкото се уговаря в полза на ищеца още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение, освен това на практика с тази неустойка се прехвърля и риска на задълженията на финансовата институция за предварителната оценка на неплатежоспобността на длъжника, вменена с нормата на чл.16 от ЗПК в задължение на кредитодателя, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. По тези съображения съдът намира, че процесната клауза за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Принципно няма пречка размера на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, тъй като неустойката обезпечава изпълнението на вторично задължение, а не на главното задължение, с което не е налице и санкционната й функция.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, телефонни разговори и др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, обуславящо нищожността на подобна клауза на основание чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД. В този смисъл е и Решение №345/09.01.2019 г. по т.д.№1768/2018 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК. Приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл.143 ЗЗП, т.8, вр. т.8а и т.13 ЗЗП, което е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна. Предвид гореизложеното и на основание чл.23 вр. с чл.22 и чл.21 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита. Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан само за сумата от *** лв. главница по договор за кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г. поради което следва да бъде уважен за това вземане, а за останалите претендирани суми следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца съобразно уважената част на вземането, ***лв. разноски в заповедното
производство и направените в настоящото производство разноски в размер на ***лв. и ***
лв. възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Х.Д.К., с
ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес ***, че съществува вземане на „Б.Ф.“
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, К-с „Б.“ бл.., ап.партер, на основание чл.422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
за сумата от *** лв. главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-11.06.2019 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за ***. лв. лихва, ***лв. неустойка, ***лв. наказателна лихва, *** лв. разходи
за събиране и ***лв. разходи за изпращане на документи като неоснователен; за
които вземания е издадена Заповед №985/12.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1643/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Х.Д.К., с
ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Б.Ф.“
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, К-с „Б.“ бл.., ап.партер, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените в настоящото производство разноски в размер на ***лв. и
***лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1643/2019 г. по описа на
РС-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1643/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: