Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 28.06.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Търговище
на шести
юни две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700084 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс във вр.с
чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на С.И.А. ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. Р.Р. ***,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД – 14 -
1383/18.04.2023 г., издадена от Директора на РД „АА“ - Русе. В жалбата се
визира незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на
извършеното нарушение предвид липсата на доказателства за съществения елемент
на същото по смисъла на чл. 6 ал.1 от ЗАвтПр, а
именно : характера на извършения превоз като „обществен“ по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗАвтПр. Наред с това се визира
незаконосъобразност на заповедта и поради липса на изложени конкретни мотиви
относно определения срок на наложените ПАМ, което представлявало несъответствие
с изискването по чл. 59 ал.2 т.4 АПК за излагане на фактически основания за
издаване на акта. Сочи се, че с изпълнението на наложените ПАМ всъщност е
преустановено извършването на нарушението и визираните в оспорената заповед
срок или условие : до отстраняване на нарушението, са настъпили. Наред с това
се изтъква, че жалбоподателят като физическо лице не би могъл да получи лиценз
за извършване на обществен превоз, тъй като такъв лиценз се давал само на
еднолични търговци и търговски дружества по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтПр. Визира и
нарушение на принципа на съразмерност и по - конкретно на разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК, поради определянето на двете ПАМ в максималния предвиден
законов срок. Като се позовава на отменителните
основания на чл. 146 т.2, 3, 4 и 5 АПК, жалбоподателят моли съда да отмени
изцяло оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Директор на РД „АА“ - Русе, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание от упълномощен представител. От същия е
изпратено писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли
за потвърждаване на оспорената ЗППАМ. Намира за безспорно доказан факта, че
жалбоподателят е извършил обществен превоз на пътници с МПС, за което няма
издадено заверено копие към лиценз на Общността за такъв превоз. Намира за
недостоверна и предназначена само за защита тезата на жалбоподателя, че е
извършено споделено пътуване, при което пътниците са заплатили само цената на
разходваното гориво. Изтъква съображения за високия риск за живота и здравето
на пътниците при извършване на нерегламентиран превоз. Счита, че е безспорно
доказано установеното с АУАН №332746/18.04.2022г. административно нарушение,
заради което е издадена и оспорената ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендиран адвокатски хонорар, в случай,
че надвишава предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер.
В Определение №189/19.05.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения. В допълнение е необходимо да се посочи,
че като водач и собственик на управляваното МПС жалбоподателят е адресат и на
двете наложени ПАМ, поради което жалбата му е допустима от гледна точка на
засегнатия правен интерес от така наложените мерки.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установени следните факти:
Видно от приетите материали по
административната преписка, на
18.04.2023г. е извършена проверка
от служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по
пътищата и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове, както и проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници,
с цел превантивно осигуряване на безопасността на пътуващите. При тази проверка Й.Б.П.-
главен инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, установил, че на
18.04.2023г жалбоподателят
С.И.А.,***, извършва обществен международен превоз на пътниците Ю.Ст.Г., Х.М.Б., Х.А.Х., Б.Б.О., Й.М.А., с маршрут на движение от
Р. Германия до Р. България, с лек автомобил марка Ф.К. категория Ml с peг. № *******, регистриран в
Р. България на
08.11.2002г., собственост на
водача С.И.А.. При проверката са снети писмени обяснения от
пътуващите в посочения автомобил лица и от водача А., като четирима от
пътниците са посочили, че имат уговорка с водача да си поделят разходите за
гориво от около 60 евро, като имали възможност да натоварят в автомобила брой
чанти с багаж по свой избор, а петият пътник не сочи
данни за някакво плащане. При извършената проверка е направена справка в
информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от
която се установило, че международният обществен превоз на пътници се извършва
без за моторно превозно средство с peг. № ******* да
има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в
списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС.
В деня на проверката и въз основа
на горепосочените данни на водача С.И.А. е съставен АУАН №332746 от
18.04.2023г. от гл.инсп.при РД“АА“ – Русе Й.Б.П.за нарушение
на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Въз основа на събраните по
преписката документи, вкл. и предвид констатациите, отразени в съставения АУАН,
е издадена оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1383/18.04.2023г., с която Директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация" — Русе, към Изпълнителна
агенция „Автомобилна Администрация“, оправомощен от
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна Администрация“ за длъжностно лице по
реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно Заповед № РД-01- 42/23.01.2020г,
изм.със Заповед № РД-01-412/31.07.2020г., и по реда на чл.107, ал.1 от ЗАП съгласно
Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.е наложил на жалбоподателя следните
принудителни административни мерки :
1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1,
буква „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за
автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно
средство лек автомобил марка Ф.К. категория Ml с per.
№ *******, регистриран в Р. България на дата 08.11.2002г., собственост на С.И.А.
с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
/дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с
регистрационен номер ******* и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено в Р. България.
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4,
буква „б“ и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните превози - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на С.И.А. с ЕГН **********,
издадено на 06.08.2013г. от МВР Търговище - до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
В мотивите на заповедта органът е
приел, че водачът А. извършва превоза срещу заплащане или икономическа облага,
без да са спазени нормативните изисквания за извършване на международен
обществен превоз на пътници, а от събраните от пътуващите лица сведения има
достатъчно данни за извършвания превоз, както и за възмездност
на същия, поради което случаят не може да се квалифицира като „споделено
пътуване“.
С определение №189/19.05.2023г.
по настоящото дело съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта
на доказване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената
заповед, предвид липсата на предвидена от ЗАвтПр презумтативна доказателствена
сила на съставения в случая АУАН. Указано е, че в изпълнение на доказателствената тежест същият следва да посочи и
представи писмени и гласни доказателства относно установяване на посочените в
оспорената заповед фактически основания за издаването ѝ, включително и
чрез събиране на свидетелски показания на посочените в заповедта лица, пътували
в управляваното от жалбоподателя МПС. Съдът е разяснил, че преценката за
съответствие на наличните по преписката писмени сведения с изискванията на чл.
44 АПК ще се направи в окончателния съдебен акт. Въпреки дадените от съда
изрични указания по делото, от страна на административния орган е последвало
изрично становище за това, че случаят е изяснен и съответно не са направени доказателствени искания.
Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните
доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл.
146 АПК съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 107 ал.1 от ЗАвтПр принудителните административни мерки по чл. 106 и
106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него
длъжностни лица. Съгласно т. I.4 от наличната по преписката Заповед
№ РД-01-553/23.11.2021г.на изпълнителния директор на ИА „АА“, директорите на РД
„АА“ са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвтПр. Предвид тази заповед и посоченото в
съставения по случая АУАН място на установеното административно нарушение,
настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган в рамките на делегираната му материална и териториална
компетентност.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на предвидената в чл. 107 ал.1 ЗАвтПр
писмена форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа
предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и предвид съдържанието ѝ е
мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 107 ал.1 ЗАвтПр.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за липса на изложени конкретни
мотиви относно определения срок на наложените ПАМ, което представлявало
несъответствие с изискването по чл. 59 ал.2 т.4 АПК за излагане на фактически
основания за издаване на акта, съдът следва да посочи, че законовата
формулировка на срока на наложените ПАМ не предоставя на органа възможност за
преценка, т.е. в случая органът действа в условията на обвързана компетентност.
При наличието на юридическите факти, предвидени в съответната хипотеза от нормата
на чл. 106а ЗАвтПр, органът е длъжен да приложи
предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок – до отстраняване на
нарушението, но не повече от предвидения в същата максимален срок, който е
въведен с оглед предотвратяване неограничената продължителност на ПАМ във
времето поради бездействие на адресата ѝ. Докато
оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко
(най-малко две) решения, всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в
различна степен целесъобразно, при обвързаната компетентност органът има само
правомощието да провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на
правната норма, и да задължи адресата на мярката да изпълни поведение,
предварително определено от закона. Съгласно тълкуването, дадено в т.2 от ТР №
4 от 22.04.2004 г., постановено по адм. д. № ТР
4/2002г., ОСС на Върховния административен съд, когато органът действа при
оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколко възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на
възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които
пряко касаят издаването на административния акт, съставляват съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и са основания за отмяната на акта. По аргумент за противното, липсата на
изложени мотиви в акт, издаден при упражнено в условията на обвързана
компетентност властническо правомощие, не опорочава съдържанието на издадения
акт. В т.см. са Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 5866/2021 г., VII о. и Решение № 10262 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2022 г., VII о. Ето защо не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.
При извършената служебна проверка
съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да водят до ограничаване правата на адресата на акта и да представляват
самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл.
146 т.3 АПК.
При преценка на събраните
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Безспорен
факт по делото е, че на 18.04.2023г. жалбоподателят С.И.А. е управлявал
собственото си МПС лек автомобил марка „Ф.К.“
категория M1 с peг. № *******, като в същото са
пътували и 5 бр. пътници. Досежно собствеността на МПС по
преписката е приложено и СРМПС – част втора. Жалбоподателят не оспорва и
констатацията, че за управляваното от него МПС няма
издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък
на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Нормата на §1 т.1 от
ДР на ЗАвтПр съдържа легална дефиниция на понятието
„обществен превоз“, а именно : превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
А съгласно §1 т.2 от ДР на ЗАвтПр дейността на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
представлява превоз на пътници по смисъла на закона. В нормата на §1 т.56 от ДР
на ЗАвтПр е дефинирано за целите на същия закон
понятието "икономическа облага", която е всяка икономическа изгода,
която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще
избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото
действие на пазарните механизми. Органът е обсъдил като доказателства за
приетите от него фактически основания в оспорената заповед снетите на
18.04.2023г. писмени сведения от пътниците в управлявания от жалбоподателя
автомобил. Тези сведения се съдържат в приложената по делото административна
преписка. При прегледа на същите съдът установи, че те са събрани в нарушение
на процедурата, регламентирана в чл. 44 от АПК. Съгласно чл. 44 ал.2 АПК
дадените в писмен вид сведения се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от
него служител. Всяко едно от наличните по преписката сведения е написано
собственоръчно от далото ги лице и е подписано от същото. Но наред с подписа на
тези лица, във всяко сведение са положени подписите на лицата Й.Й.и И.В., като в различните сведения едното от двете лица
се е подписало като „взел обяснението“. По никакъв начин не е посочено
качеството, в което тези лица са снемали сведения и са се подписали, не са
посочени и заеманите от тях длъжности. Имената на тези лица не съвпадат с
имената на административния орган, издал оспорената ЗППАМ, а и липсва посочен и
представен акт, с който органът е оправомощил
служители за снемане на сведения, както изисква чл. 44 АПК. Лицето Й.Й.е вписан като свидетел в съставения по случая АУАН, но и
там не е посочена длъжността и местоработата му, а само адрес, който не съвпада
със служебния адрес на РД „АА“ - Русе. Ето защо не може да се приеме, че сведенията
са снети от служители на РД „АА“, които са оправомощени
за целта от административния орган. Наред с това на лицата, чиито сведения са
снети, не е разяснено, че при оспорване на акта пред съда, могат да бъдат
разпитани като свидетели. Последното е следвало да се извърши от органа
съгласно изискването на чл. 44 ал.4 АПК. Ето защо съдът приема, че при събиране
на сведенията е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което се отразява негативно върху доказателствената
стойност на тези сведения до степен, при която същите не могат да се ценят като
годно доказателство относно установяване на фактическите основания за издаване
на ЗППАМ. В т.см. е Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о., докладчик председателят Й.Д..
Въпреки дадените съобразно разпределението на доказателствената
тежест указания на административния орган за ангажиране на доказателства, вкл.
и на свидетелските показания на пътувалите лица, като посочи поне адрес за призоваването
им по делото, това не е сторено, поради което и съдът не е разпитал същите
непосредствено. Но дори и да бяха ценени като годно доказателство, сведенията
съдържат данни, които не обосновават извод за осъществяване на обществен превоз
в конкретния случай. В описанието на приетите от органа факти в оспорения акт
не се съдържа израз, който да изясни коя от трите хипотези на обществен превоз
по смисъла понятието, залегнал в 1 т.1 от ДР на ЗАвтПр,
е реализирана в случая - превоз, извършван за чужда сметка/1/, срещу
заплащане/2/ или икономическа облага/3/. В частта от ЗППАМ, мотивираща
наложените ПАМ, органът е пояснил, че превозът е извършен срещу заплащане или
икономическа облага. В сведенията на единия от пътниците изобщо не се сочи
уговорка за плащане на превоз или извършено такова плащане, друг от пътниците
посочва, че се познава с жалбоподателя и заедно с него са купили горивото за
пътуването на стойност 60 евро, а останалите пътници заявяват, че имат с водача
уговорка да си поделят разхода за горивото на стойност 50-60 евро. Трайна е
съдебната практика, според която в изпълнение на възложената му съгласно чл.
170, ал. 1 АПК тежест на доказване, административният орган е длъжен да докаже,
че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
„превоз“, като заплащането на тази услуга е различно от плащането само на част
от разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един
от компонентите, формиращ цената на услугата превоз – в т.см. Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 6864/2014 г., VII о., Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII
о., - докладчик председателят Й.Д.. Разпределянето на разхода за гориво между
пътниците в МПС не само не покрива пълната цена на услугата „превоз на
пътници“, но и не може да се определи като икономическа облага за водача по
смисъла на горецитираната законова дефиниция. Ето
защо съдът приема, че изложените в оспорената ЗППАМ и приети от органа като
установени факти не реализират хипотезата на „обществен превоз на пътници“,
която е заложена в нормите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“
и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр и чл. 106а, ал. 1, т. 4,
буква „б“ и ал. 2, точка 3 ЗАвтПр, визирани като
правни основания за налагане на двете ПАМ с оспорената заповед. При това
положение са налице отменителните основания по чл.
146 т.4 и т.5 АПК – противоречие с материалния закон и несъответствие с целта
на закона.
Поради изложените съображения
оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна.
Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата
на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения административен
акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която право
на присъждане на разноски има жалбоподателя. При внимателен преглед на жалбата
и протокола за проведеното съдебно заседание по делото следва, че от
оспорващата страна не е направена претенция за разноски, като липсва и
представен списък на разноските. При това положение, независимо от изхода на
делото, съдът не следва да присъжда съдебни разноски.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал.2 предл.второ АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1383/18.04.2023г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" —
Русе, към Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, оправомощен
съгласно Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна Администрация“, с която на основание чл.106а, ал.1,т.1, б „а“ и т.4,
б. „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвтПр са наложени следните
принудителни административни мерки:
- по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ф.К.“ категория Ml с pег.
№ *******, регистриран в Р. България на 08.11.2002г., собственост на С.И.А. с
ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
/дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с
регистрационен номер ******* и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено в Р. България.
- по
чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните
превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********
на С.И.А. с ЕГН **********, издадено на 06.08.2013г. от МВР Търговище - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: