Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ........2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Емилия Варадинова, като
разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД
№ 1354/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 30.10.2018 г. по НОХД № 8812/2013г. на СРС, НК, 98 състав
подсъдимият К.Т.Ф. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест, в който се
релевират доводи за неправилност на присъдата. Иска се отмяна на същата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В разпоредително
заседание на 27.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него и в
допълнението съображения. Счита постановената присъда за незаконосъобразна и
моли същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание от 4 години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия
– адв. В., намира протеста на СРП за неоснователен и недоказан. Счита, че СРС е обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, като правните му изводи кореспондират на
установената фактическа обстановка. Пледира за неоснователност на оплакванията
на СРП за доказаност на авторството на деянието от подсъдимия, отчитайки
съпричастността на посочените в допълнението към протеста свидетели към
деянието и реда, по който са приобщени показанията им. Моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.
Подсъдимият Ф. поддържа
казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума добавя, че
няма нищо общо с извършеното престъпление. Моли съда да бъде справедлив и да
потвърди оправдателната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Т.Ф. е българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, роден на *** ***, не работи, живущ ***, ЕГН **********.
Св. Светлана П. живеела в къща на два етажа на адрес: гр. София, кв. „******, заедно със съпруга си и двете им деца. На 26.10.2012 г. семейството напуснало къщата, като последен излязъл съпругът на св. П., около 10:00 ч.
Неустановено по делото лице, за времето между 10.00 и 14,30ч. на 26.10.2012г. се намирало в гр. София, кв. „Орландовци”, на ул. „София”, когато у него възникнало решение да влезе в къщата на св. П., находяща се на номер 110, за да открадне вещи от там. Неустановеното по делото лице се качило до втория етаж на къщата по външна стълба, свързваща първия и втория й етаж. Стигайки до втория етаж, който бил в строеж, това лице взломило бравата на входната врата за етажа и проникнал в едно голямо помещение. Там имало предимно строителни материали. Неизвестното лице слязло по стълбите обратно и влязъл през входната врата на първия етаж, която не била заключена. След нея лицето стигнало до стъклопакет с размери около 150 см. на 75 см., счупило стъклото на подвижното крило и така успяло да влезне вътре в къщата. От там неизвестния извършител взел плазмен телевизор „THES“ 40 инча, преносим компютър „Самсунг”, неустановен модел, преносим компютър „Тошиба”, модел 8300-100, мобилен телефон марка „Нокия”, модел 2680 „Слайд”, два мобилни телефона марка „Нокия”, мобилен телефон марка „LG“, бензинова дърворезачка, ръчен дамски часовник и ръчен детски часовник. Неустановеното по делото лице изнесъл горепосочените вещи и се отправило в неизвестна посока.
Около 13.00ч. на инкриминираната дата св. З.управлявал таксиметров автомобил с рег. номер ******в кв. „Орландовци”, когато бил спрян от три лица от ромски произход - подс. Ф., св. М.и св. С., като св. М.му казал да кара към ул. „София”, от където трябвало да вземат вещи на баба му, които да заложи. От колата слезли подсъдимия и св. М., които влезли между дърветата и взели от там един телевизор и нещо като сак, в които в последствие св. З.разбрал, че има и лаптоп, които натоварили в багажника на таксито, като св. З.не слизал от автомобила, а отворил багажника дистанционно. Св. З.получил нареждане да кара към кв. „Факултета”, като преди това минали през кв. „Сердика”, където се качила млада ромка с дете, за която св. М.казал, че му е жена и продължили към „Факултета”, където спрели до заложна къща, измазана с червено със зелени и жълти надписи, където св. М.и подсъдимия извадили от багажника поставените от тях вещи и ги занесли в заложната къща, където не се бавили, но се върнали без тях и поискали св. З.да ги закара до „Виетнамските общежития”, като св. М.слязъл от колата, отишъл до блока и се върнал със сумата от 370лв., след което му казали да кара към центъра на гр. София, като за курса платил св. М..
Така възприетата
фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите С.С.Г./бивша П./, Д.Н.М.,
А.Т.З., Н.Р.Ф.и П.В.С.; протоколите от извършените процесуално-следствени
действия оглед на местопроизшествие и разпознаване на лице, заключенията на
експертна справка № 416/2012 г. от извършено дактилоскопно изследване,
съдебно-оценителна експертиза /л. 50 ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия К.Ф. /л. 53 ДП/, и съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на Л.М./л. 61 ДП/, справки от мобилни оператори,
справката за съдимост на подсъдимия и другите доказателства по делото.
Посочените доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, категорично сочат на възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка, смислово идентична с приетата от първия съд.
Липсва
спор относно обстоятелството, че на посочените време и място е била извършена
взломна кражба в къщата на свидетелката Г./тогава П./. Правилно
първоинстанционният съд е преценил показанията на свидетелката от досъдебното
производство за времето и мястото на влизане, както и за времето на напускане
на дома от последния му обитател като последователни и непротиворечиви.
Въззивният съд отчете, че показанията на свидетелката са основният
доказателствен източник за индивидуализация на откраднатите вещи, като въпреки
качеството ѝ на пострадало лице, не констатира склонност към
преувеличаване на действително възприетите факти. Заявеното от свидетелката Г.намира
косвена подкрепа в другите доказателства по делото – подадения от нея сигнал в
02 РУ-СДВР и изготвените във връзка с него докладни записки, протокол за оглед
на местопроизшествие, копия от документи за собственост на част от откраднатите
вещи, поради което за въззивната инстанция липсват основания за съмнение в
достоверността му.
Настоящият
състав се довери на показанията на свидетелите Ф.и З., като намери същите за
обективни, непротиворечиви и вярно отразяващи непосредствените им възприятия.
При преценката им, съдът отчете липсата на заинтересованост от изхода на делото
у двамата свидетели и непредубедеността при излагане на възприетите от тях
факти. Описаното от свидетеля З.място, откъдето превозваните от него мъже са
взели телевизор и сак с вещи, отговаря на това, където свидетелят Ф.е забелязал
таксиметров автомобил със същите цифри в регистрационния номер, като
управлявания от З., поради което следва да се приеме, че именно това е било
наблюдаваното от Ф.МПС. Единственото разминаване, констатирано и от районния
съд, касае часа на осъществяване на описания от свидетеля З.а курс, като
съображенията на СРС да приеме, че същият е извършен около 13:00 ч. изцяло се
споделят от настоящия състав и не се налага преповтарянето им.
След
внимателен анализ на заявеното от свидетеля З.и съпоставката му с показанията
на свидетеля М., въззивният съд намира за неоснователни възраженията на прокуратурата
за неправилна интерпретация на последните от първата инстанция по следните
съображения:
Подобно
на първата, въззивната инстанция кредитира направеното от свидетеля З.описание
на лицата и вещите, които е возил в автомобила, маршрута, по който са минали,
направените спирки и поведението им по време на пътуването, отчитайки, че
същото е изключително детайлно. В хода извършеното разпознаване, свидетелят З.е
разпознал подсъдимия Ф. като лицето, возило се зад него по време на курса, което
се подкрепя от твърдението на М., че именно той е стоял до шофьора, а
подсъдимият се е возил на задната седалка. Не се констатираха разминавания в
показанията на свидетелите М.и З.за тези обстоятелства, поради което съдът ги
кредитира в тази част.
Противоречия
между прочетените показания от досъдебното производство на двамата свидетели се
констатираха относно обстоятелствата, свързани с поведението на свидетеля М.по
време на превоза и действията му по отношение на превозваните вещи, като
доколкото и двамата свидетели заявяват липса на спомен в съдебно заседание, назначаването
на очна ставка в тази фаза на процеса се явява ненужно. Тук е мястото да се
отбележи, че показанията на свидетеля Д.М.са основните доказателствени източници,
сочещи към подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние, като
настоящият състав прецени същите, отчитайки възможната му съпричастност към
процесното деяние и допускайки желанието му да се предпази от уличаването си в
извършването на престъпление, независимо от обстоятелството, че настоящото
производство не се води срещу него. За да не кредитира твърденията на свидетеля
за това, че само се е возил в автомобила, с цел да използва транспорта,
въззивната инстанция взе предвид характеристиките на превозваните вещи – голям телевизор
и сак, съдържащ лаптоп, които трудно биха били пренесени само от едно лице,
както описва свидетелят М.. Въпреки че липсва противоречие, че именно
свидетелят М.е казал на таксиметровия шофьор накъде да се отправи, както и че е
платил при слизането си, в показанията на З.липсва спомен да е получавал
указания или плащане от друго лице, освен от стоящото до него. Нещо повече,
последният е категоричен, че именно лицето, возило се на предната седалка, е
обяснило, че ще залага телевизора на баба си и впоследствие е носило в себе си
сумата от 370 лв. Поради това въззивният съд намира твърденията на свидетеля М.за
тези обстоятелства за недостоверни и лишени от житейска логика, поради което не
им се довери и в частта, че подсъдимият му е предлагал да си купи вещи. От
друга страна, както е посочено по-горе, изложеното от свидетеля З.е
непредубедено, подробно, обективно, поради което съдът го цени като правилно
отразяващо фактите от обективната действителност.
В
отговор застъпените в протеста доводи, настоящият състав споделя извода на СРС,
че дори и да се приеме, че подсъдимият Ф. е завел свидетеля М.до горичката,
откъдето са взели вещите, липсват каквито и да е доказателства, че именно това
са откраднатите вещи, както и че подсъдимият е лицето, което ги е отнело.
Обосновано
районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката С., за твърденията че
не се е возила на такси заедно с подсъдимия и свидетеля М., като същите се
опровергават от кредитираните по делото гласни доказателствени средства.
Настоящият
състав, подобно на първия, намира заключенията на изготвените оценителна и 2
бр. съдебно-психиатрични експертизи за обективни, компетентни и в пълнота
отговарящи на поставените въпроси. Като годно доказателствено средство следва
да бъде ценен и протоколът от извършеното разпознаване.
Съдът
изгради фактическите изводи и въз основа на приобщените по делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства. Фактите, касаещи съдебното минало на
подсъдимия съдът установи от приложената по делото справка за съдимост.
Въз
основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно съдът е извел правните
си изводи, че липсват доказателства за осъществен от К.Т.Ф. състав на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, извод който се споделя и от настоящата инстанция.
Разпоредбата
на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а
от събрания доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод
относно това, че подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинителния
акт. Макар да се установява категорично
извършването на деянието, липсват както преки, така и косвени доказателства,
които да уличават подс. Ф. като извършител, доколкото липсват данни за
присъствие на подсъдимия в дома на пострадалата, за идентичност на заложените
вещи с откраднатите от там и за инициатива от страна на подсъдимия за залагане
на обсъжданите вещи. Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната
страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда
същото от субективна страна. С оглед гореизложеното настоящият състав
констатира, че правилно подсъдимият К.Ф. е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от първата
инстанция.
В
заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена
изцяло. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивният състав не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и
с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 30.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 8812/2013г. По описа на СРС, НК, 98 състав
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.