№ 900
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210007 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4037988/2020 г., издаден от СДВР, на ЕЛ. З.
Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 09.10.2020 г., в 22.01 часа, в гр. ******************“ срещу
бензиностанция „Т.“ с посока на движение от ул. „СТ.Д.“ към ул. „61-ва“ при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е управлявала л.а.
марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ******** със скорост на движение от 88
км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
„CORDON M2” № MD1192.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице ЕЛ. З. Т., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че е било нарушено правото й на
защита, доколкото в електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой
орган същият подлежи на обжалване, каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т.
10 ЗАНН. На следващо място е изложено, че не е описано по ясен начин
мястото и времето на извършване на нарушението, като не е бил поставен
1
предупредителен знак, че се навлиза в пътен участък, в който се извършва
контрол на скоростта с видеокамера. Твърди се, че в електронния фиш не е
отбелязано, че е бил издаден протокол за използване на АТСС, както и че е
имало поставен пътен знак „В26“. Релевирани са доводи за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., доколкото мястото на контрол не е било предварително
оповестено на страницата на МВР. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Жалбоподателят и въззиваемата страна не се явяват и не изпращат свои
процесуални представители в хода на съдебното производство.
В представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени
съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 09.10.2020 г. ЕЛ. З. Т. била собственик на л.а. марка „БМВ“, модел
„530Д“ с рег. № ********.
На 09.10.2020 г., в 22.01 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. ******************“ с посока на
движение от ул. „СТ.Д.“ към ул. „61-ва“, като срещу бензиностанция „Т.“ се
движил със скорост от 88 км/ч. В посочения пътен участък не бил поставен
пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП
2
максимална скорост на движение, като ограничението на скоростта в
населено място било 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD1192. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
4037988/2020 г., с който на ЕЛ. З. Т. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална
скорост на движение в населено място с 38 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (09.10.2020 г.), мобилна
система „CORDON M2” № MD1192 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 21.02.2020 г., като срокът на валидност на проверката
е до 21.02.2021 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4037988/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „БМВ” с рег.
№ ********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-186-
1/17.09.2021 г., ведно с протокол за проверка № 06-С-ИСИС/21.02.2020 г.;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-
46, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмо-
справка от ОПП-СДВР, ведно със снимков материал и справка от Дирекция
„Управление и анализ на трафика“ към Столична община.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD1192, с която е констатирано и заснето
3
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 88 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
От справката от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към
Столична община (л. 43-45 от делото) се установява, че процесният участък
от платното за движение не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“ относно максимално допустимата скорост на движение, поради
което максималната скорост на движение в населено място за процесното
МПС съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е била 50 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 06-С-ИСИС/21.02.2020 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 21.02.2020 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
4
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателката ЕЛ. З. Т. е извършила от обективна и
субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП (видно от приложената справка
от Столична община). Освен това, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
5
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 88 км/ч, което е със 38 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 50 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕЛ. З. Т., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
именно последната се явява собственик на заснетия автомобил и съответно
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр.
чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на това, съдът счита, че ЕЛ. З. Т. е осъществила от обективна
страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП предвид управлението на процесния лек автомобил със скорост от 88
км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Извършеното от ЕЛ. З. Т. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е съзнавала, че максимално позволената скорост на
движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
6
целяла извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост
от 88 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй
като не съдържа реквизитите, посочени в същата разпоредба. В нормата на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която се явява специална по отношение на чл. 57 ЗАНН,
изчерпателно са посочени обстоятелствата, които следва да съдържа
електронният фиш, като сред тях не са посочените от жалбоподателя такива
относно това в какъв срок и пред кой орган същият подлежи на обжалване,
дали е съставен протокол за използване на АТСС, дали е имало поставен
пътен знак „Е24“, както и дали пътният участък е бил предварително
оповестен на страницата на МВР. Напълно ясно е описано мястото и времето
на извършване на нарушението. На следващо място, следва да се посочи, че
разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП (отм. ДВ, бр. 54 от 2017 г.) и чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (отм. ДВ, бр. 6 от 2018 г.) са отменени
още през 2017 и 2018 г., поради което към момента на извършване на
процесното административно нарушение органите за контрол не са имали
задължение да обозначават с пътни знаци участъка от пътя, който се
контролира с АТСС, респ. предварително да оповестяват на страницата на
МВР местата за контрол. По изложените съображения, съдът счита, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
обжалвания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч (какъвто
е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 38 км/ч),
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400 лева. С
оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си
част, като административното наказание е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
7
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание, както и с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334,
т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4037988/2020 г., издаден
от СДВР, с който на ЕЛ. З. Т. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА ЕЛ. З. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***************************, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9