№ 156
гр. Стара Загора, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530103232 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 07.12.2021 г. между него и
„СИТИ КЕШ” ООД, гр.София е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 602982. По
силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя
Д. П. М., заем в размер на 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, а кредитополучателят Д. П. М. се
задължил да върне предоставената сума в срок до 07.06.2022 г., на 6 месечни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ - 48,42 %. Посочено било, че общата сума за плащане от Д. П. М. била в
размер на 1 266,70 лв. /хиляда двеста шестдесет и шест лева и 70 ст./.В чл.3 от Договора
били посочени параметрите на заема, като било посочено, че размера на първите две (2)
вноски са 36,71 лв., а на останалите четири (4) – 298,32 лв.
Сочи, че в чл.6.1. от Договор за паричен заем Кредирект № 602982 от
07.12.2021 г. било предвидено задължение за заемателя, който в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума следвал да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем: поръчител
или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл.
6.1. от Договора била предвидена неустойка в размер на 749,30 лв. /седемстотин
четиридесет и девет лева и 30 ст./, която се начислявала автоматично и се заплащала
разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.
В общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД в чл.33, ал.1 било предвидено, че
предоставеното обезпечение можело да е: поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други
договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитодатели по сключени и непогасени
договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови
1
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях
доход;
Твърди, че предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва. В ал.2 на същия член е посочено, че
Заемодателя си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали
предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор
за заем, докато не бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на
договор з заем при непредставяне на исканото обезпечение.
Предвид задължението предвидено в чл.6.1 от Договора, към Погасителния
план, посочен в чл.4 от Договора е включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка
погасителна вноска с включена неустойка е както следва: на 07.01.2022 г. - вноска в размер
на 336 лв., от които 0 лв. главница, 36,71 лв. лихва и 299,29 лв. неустойка; на 07.02.2022 г. -
вноска в размер на 336 лв., от които 0 лв. главница, 36,71 лв. лихва и 299,29 лв. неустойка;
на 07.03.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 261,61 лв. главница, 36,71 лв. и лихва
и 37,68 лв. неустойка; на 07.04.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 270,34 лв.
главница, 27,98 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка; на 09.05.2022 г. - вноска в размер на 336 лв.,
от които 279,36 лв. главница, 18,96 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка; на 07.06.2022 г. - вноска
в размер на 336 лв., от които 288,69 лв. главница, 9,63 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка;
Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Счита, че доколкото Договор за паричен заем Кредирект №602982 от 07.12.2021 г. е договор
на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на
ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай,
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289
от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.
Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до
значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на
другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. П.
2
М. е вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в тридневен срок от
усвояването на сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 749,30 лв.
Счита, че по отношение на сключения между Д. П. М. и „СИТИ КЕШ” ООД,
ЕИК ********* договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон
за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието
на договора за кредит. В чл.6 от Договора е предвидено Д. П. М. да представи обезпечение
под формата на банкова гаранция или поръчителство.В Глава четвърта на ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6.2. във
вр. с чл.6.1 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на
обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума чрез банкова гаранция или
поръчителство се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното
задължение на потребителя.
Претендираната неустойка в размер на 749,30 лева предвижда задължение за Д.
П. М. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство
по заема. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16
от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на
кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за
кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
на кредита си, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението
за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона,
тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение,
от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Поради това считаме, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 във вр. с
чл.6.1 от Договор за паричен заем Кредирект № 602982 от 07.12.2021 г. е нищожна.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на
неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност
неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е
допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни
3
граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът
на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената
неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави -
морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
Именно последните не допускат и използването на договорната неустойка,
като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на
последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал. 1, пр.З ЗЗД възможност за
прогласяването и за нищожна, какво считаме, че е налице в настоящия случай.
В този смисъл са и задължителните постановки в т.З на ТР № 1/ 15. 06. 2010
год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е
всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, /по арг. ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на
ОСТК на ВКС/.
Заявява, че дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата
към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения,
както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28
става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40- 43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция или
поръчителство/, което задължение става изискуемо след сключване на договора за кредит, е
в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
4
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83
Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да
постигане неоснователно обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение -
представяне на гаранция или поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да
се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е
нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се
предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за
себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Задължение на
кредиторът е да направи оценка на платежоспособността на длъжника преди да отпусне
кредита, като при отрицателна оценка, да откаже отпускането на искания заем.
Друга разновидност на тази клауза е, че в тридневен срок от сключване на
договор заемополучателят е длъжен да представи гаранция или поръчителство по кредита.
Тоест първо се отпуска кредит, а в последствие се иска обезпечение, което също е в
директно противоречие с целта на директивата да се предотврати безотговорното
кредитиране.
В допълнение счита, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат
включени в обхвата на ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
5
разходи по кредита за потребителя.
Счита, че има нарушение в посечения процент ГПР, който не съответства на
действително приложения. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. С други думи налице е
недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато потребителят е лишен от
информация за действителния размер на приложимия ГПР.
В чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по- висок от
5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Счита, че посочената в чл.6.2. във р. с чл.6.1 от Договора неустойка в размер на
749,30 лв., не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако я
добавим, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК., което отново
обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Предвид гореизложеното счита, че е налице разминаване между посочения в
Договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени
начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от Договора,
което представлява една от хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водеща до недействителност на договора.
Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, счита, че Д. П. М. дължал връщане само на
главницата по кредита, но не и заплащане неустойка в размер на 749,30 лв.
Към датата на подаване на Исковата молба в съда, Д. П. М. изплатил изцяло
задължението си по Договор за паричен заем Кредирект №602982 от 07.12.2021 г., като на
11.03.2022 г. е заплатил сума в размер на 1 970лв., с които счита, че е погасил задължението
си за главница в размер на 1 100 лв., лихва в размер на 120,70 лв. и 749,30 лв. неустойка.
Д. П. М. счита, че предвид, че клаузата за неустойка е нищожна, то следва
6
ответното дружество да възстанови сумата в общ размер на 749,30 лв., представляваща
неустойка за непредставено обезпечение по заема, като заплатена без основание.
Моли съда да осъди „СИТИ КЕШ” ООД, гр.София да му заплати сумата в
размер на 749,30 лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за
неустойка за непредставено обезпечение по заема, предвидено в чл.6 от Договор за паричен
заем Кредирект № 602982 от 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, в което заявява, че не оспорва релевираното обстоятелство, че между Д. П. М. и
„Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № 602982 от 07.12.2021 г., по силата
на който ищецът е получил в заем сумата от 1100 лева. Не оспорва и обстоятелството, че
заемните средства били предоставени от „Сити Кеш“ ООД на потребителя, съобразно
условията в договора. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил сумата от 749.30 лв. по
клаузата за неустойка.
Сочат, че следва да се съобрази и обстоятелството, че договорът е сключен от
разстояние, като на посочения в договора имейл на клиента - *****************@*****.*** са
изпратени Стандартен Европейски формуляр, Договор за паричен заем Кредирект № 602982
от 07.12.2021г. и приложимите Общи условия. Сумата е била усвоена от клиента на
07.12.2021г. в брой - на каса на „Изипей“ АД. Всички действия на потребителя при
сключването на договора за кредит са видни от представения с настоящия отговор - лог
файл. Предвид обстоятелството, че горепосочените не се оспорват от ищеца, моля същите да
бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Заявяват, че в исковата молба ищецът е направил твърдение, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за
справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират
свободата на договаряне и автономията на волята на страните. Прекрачването на тези
предели се санкционира от закона с нищожност на съответната уговорка - чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД.
Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата
институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.
Рисковият профил на клиента се оценява преди момента на сключване на договора за заем,
като към този момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск.
Нивото на риска, от своя страна, зависи от редица фактори от обективен характер, като част
от тях са изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с
платежоспособността на потребителя), а друга част зависят от точното изпълнение на
договора от страна на потребителя. Кредиторът следва да съобрази и оцени риска не само в
контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението.
Твърдят, че обезпечението на задължението е съществен елемент при
преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя
възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на
неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина при вземане на
решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента,
кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при
7
условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и
да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя
финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на
неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото е налице и в конкретния
случай).
Считат, че поради тази причина, за недопускане на неравновесие между
правата и задълженията на заемодателя и потребителя страните са съгласили, че в случай на
неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от
неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим
способ за това - чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер. По този начин
съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи
изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете
форми. За яснота на изложението следва да се отбележи, че действащото българско
законодателство дефинира задължението за представяне на обезпечение като съществено за
интереса на кредитора. Така например разпоредбата на чл. 71 ЗЗД предоставя възможност
на кредитора да търси изпълнението на срочно задължение и преди срока, когато длъжникът
е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
В контекста на горното обаче следва да се съобрази и обстоятелството, че
предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията
на потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за
представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на
кредитора е увеличен носеният от него финансов риск. Това увеличаване на риска се случва
пост фактум - след датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в
резултат на неизпълнение на договорно задължение. Това обстоятелство представлява едно
бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията за добросъвестност при
договарянето и сключването на договори по чл. 12 ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано
изначално от кредитора. Считам че кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
при сключването на договора, че въпреки че е информирал клиента за задължението му за
предоставяне на обезпечение /посочено в Стандартния европейски формуляр/, ищецът е
договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното
обезпечение. Обратното би означавало да се приеме, че съдът бонифицира
недобросъвестната страна по договора в нарушение на чл. 12 ЗЗД и в нарушение на
общоприетия принцип в правото за черпене на права от собственото недобросъвестно
поведение.
В случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави
исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от
обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил
недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това
кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не
е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай
клиентът не е сторил нито едно от двете неща.
Твърдят, че съгласно константата съдебна практика преценката за нищожност
на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
8
ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции /Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
969/2009 г., IVг. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов/. В настоящия случай при
сключване на процесния кредит ищецът не е представил каквото и да било обезпечение,
което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на
сумата по договора за заем.
Неоснователни са твърденията, че неустоечната клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗПК. С процесния договор не се създава задължение за
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. При изследване на размера на уговорената неустойка, следва да
се вземе предвид, финансовият риск, който предприема кредиторът, предоставяйки заемни
средства на потребителя, при неизпълнение на задължението на последния да предостави
исканото обезпечение.
Не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Считат за неоснователни наведените от ищеца твърдения за заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством предвиждане на неустоечно задължение,
което в действителност се явявало „калкулиране на допълнителна печалба“. В тази връзка
следва да се съобрази, че твърдението на ищеца за заобикаляне на закона противоречат на
твърденията му за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Това е
така, защото съгласно трайната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 5/28 ноември
2012 г., Решение № 22/01.02.2016г. по гр.д.№ 4447/2015 г., ВКС, 1Уг.о., Решение №
107/23.03.2012г. по гр.д.№ 689/2011, ВКС, 1Уг.о./ фактическият състав на заобикаляне на
закона инкорпорира един обективен елемент - две или повече действителни съглашения,
като всяко от тях само по себе си противоречи на повелителните правила, съдържащи се в
нормативните актове, и един субективен елемент - обща съзнавана и от двете страни по
съглашенията цел за постигане на забранен от правото резултат посредством сключването
на сделките. За да е налице заобикаляне на закона, е необходимо правно недопустимият
резултат да е постигнат с няколко действителни съглашения. Т.е. заобикаляне на закона не
може да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато посока са изложените от
ищеца твърдения.
В конкретния случай не са налице нито обективният, нито субективният
елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона. Доколкото ищецът твърди, че
неустоечното задължение е недействително на собствено основание, то същото не би могло
да бъде част от валидно извършени сделки, чрез които да се постигане забранен от правото
резултат. С оглед на това то не би могло да бъде част от сделки, целящи заобикалянето на
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Още повече, че твърдението, че целта за заобикаляне на
закона е била известна единствено на кредитора, но не и на ищеца, би довело до липса на
субективния елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона. Поради
гореизложеното считам твърдението за нищожност на процесния договор на основание
заобикаляне на закона за неоснователно.
Заявяват, че неоснователно било твърдението на ищеца, че в годишния
процент на разходите следвало да бъде включен и размерът на уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Това противоречи пряко на
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно трайно
възприетата съдебна практика противоречието на неустойката с добросъвестността и
излизането й извън присъщите й функции, са предпоставка за обявяване на неустоечната
9
клауза за нищожна. Т.е. правните последици от уговаряне на неустоечно задължение, което
противоречи на добрите нрави, се изразяват в неговата нищожност, а не в
трансформирането му в друг вид задължение, преследващо съвсем различна от
първоначално заложената му цел. Уговорената неустойка се явява обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение. Обезщетението по дефиниция не попада в общите
разходи и не може да се взема предвид ПРИ изчисляване на ГПР. От тук следва, че
неустойката, не влиза в посочения размер на ГПР и не може да се приравнява на
възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните, тя няма такава
функция. Съгласно Съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО Общите разходи по кредита
за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси,
заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални такси.
Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит, в
същия са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на
годишния процент на разходите. Нещо повече, редът за определяне на годишния процент на
разходите е дефиниран императивно в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните по договора не
разполагат с правна възможност за неговото определяне по различен начин. В конкретния
случай ГПР в размер на 48.42 % е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като
видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в договора
годишен лихвен процент. За доказване на обстоятелството, че в договора за кредит са
посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния
процент на разходите, моля да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Считат, че горепосоченото било застъпено и в практиката на СЕС. Съгласно
чл. 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в
писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният
може да бъде променян. В чл. 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на
ГПР, а в чл. 4, буква „а“ от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен“. Така това информиране на потребителите относно общият
разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единната математическа
формула, има съществено значение /в този смисъл Определение от 16 ноември 2010 година
Pohotovost С-76/10, EU: С:2010:685, т. 69 и 701. В случая към момента, в който договорът е
сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост
настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения в тридневен срок от
сключване на договора.
В процесния договор ясно е определен размера на ГПР, а именно 48.42%, ясно
посочен е и размерът на възнаградителната лихва- 40.05%, с оглед на което е изпълнено
задължението по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В същия смисъл е и Решение № 1285/27.10.2017г. на
ОС Пловдив по в.г.д. 1764/2017. В константната практиката на ВКС -Решение № 9 от
27.02.2020 г. по т. д. № 62/2019 г., I т. о.; Решение № 384 от 29.03.2016 г. по т. д. №
2520/2016 г. II т. о.; Решение № 205 от 07.11.2016 г. пот. д. № 154/2016 г., I т. о.; Решение №
144 от 08.11.2017 г. пот. д. № 2155/2016 г. II т. о., решение № 87 от 06.11.2019 г. пот. д. №
848/2017 г. I т. о., се приема, че уговорките, които определят основния предмет на договора
и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
В случай че съдът прогласи процесната клауза за неустойка по договора за
паричен заем за нищожна, същото не води автоматично до противоречие на договора с
изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни
части на договора не влече нищожност на целия договор. Следва да се вземе предвид, че
прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целия
договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
10
Правят възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове срещу „Сити Кеш“ ООД
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
обсъди становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за паричен заем
„Кредирект“ №602982 на 07.12.2021 г. Видно от същия, на 07.12.2021 г. ответникът е
отпуснал на ищеца заем в размер на 1100 лв., който е следвало да бъде погасен на 6 месечни
вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05%. Последната вноска, в
размер на 298,32 лв. е следвало да бъде заплатена на 07.06.2022 г., като общата сума за
плащане установена в договора е в размер на 1266,70 лева. Съгласно т. 6.1 от договора,
заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да
предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33 ал.1 на
Общите условия. Видно от чл. 33, ал.1 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми
„Кредирект“, когато е предвидено за съответния продукт за обезпечаване изпълнението на
договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят
предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
предоставят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. На основание т.
6.2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ №602982 при неизпълнение на т.6.1 от
договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 749,30 лева /в какъвто
размер е и претендираното от ищеца вземане/. Неустойката се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят се счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включен в
договора погасителен план.
Видно от банково извлечение /л. 9 от делото/, на 11.03.2022 г. ищецът е заплатил
сумата в размер на 1970.00 лева в полза на ответника. Като основание за плащането на
същата сума е посочено „Предсрочно погасяване кредит 602982“.
11
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-
икономическа експертиза. От заключението на в.л. по същата се установява, че с плащане в
размер на 1969,96 лв., ищецът е изплатил главницата по посочения кредит в размер на 1100
лв. и лихва в размер на 166.70 лв. В писменото си заключение и в открито съдебно
заседание в.л. заявява, че ответникът не е предоставил информация на какво основание е
усвоена остатъчната сума от плащането на ищеца в размер на 702,99 лв. С протоколно
определение от 06.12.2022 г. на ответника са указани последиците по чл. 161 ГПК, при
създаване пречки за събиране на допуснати доказателства.
Съдът приема, че „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение
между „Сити Кеш“ ООД и кредитополучателя - ищец, предоставяне на заемната сума в
размер на 1100 лв., при посочените по-горе условия, следва да се установи действителна ли
е неустоечната клауза на т.6.2, във вр. с т. 6.1 от Договор за паричен заем „Кредирект“
№602982, сключен на 07.12.2021 г. Именно в това се изразява и съществото на спора по
настоящото дело.
Съдът намира, че уговорена неустойка, дължима при непредставяне на
обезпечение, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК, които съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. В тази връзка предвидените неустойки в процесния договор за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, които да се кумулират към
месечните погасителни вноски, водят до скрито оскъпяване на кредитите. Дължима по
уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, неустойката на практика
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.
Принципно няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението,
но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, тъй като неустойката
обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на главното задължение.
Следователно и санкционната функция в случая не е налице, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на
процесната неустоечна клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума по договора.
Според съдържанието на предвидената неустойка, съдът намира, че е нелогично и
12
неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който
потребителят да представи обезпечението, след което това негово задължение да се замества
от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното
изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечението или го
представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.
Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението по т.6.2 да възникне при
редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира
неговото събиране, а да получи сумата от неустойката. Следователно, действителната цел на
обсъжданата договорна клауза е да породи допълнително парично задължение за
потребителя, наред с това за връщане на главницата по кредита и заплащането на
възнаградителна лихва.
Съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по ТД №1/2020 г.ОСГТК на ВКС неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
противоречи на добрите нрави и по този начин следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. В тази връзка и на основание,. с чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, във
вр. с чл. 34 ЗЗД следва да бъде осъден ответника, чиито патримониум се е увеличил без
основание да върне на ищеца това, с което същият се е обогатил.
От заключението на в.л. по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно,
че ищецът е надвнесъл сумата от 702,99 лв. От писменото заключение и от обясненията на
вещото лице се установява, че ответникът не е предоставил необходимата информация за
изготвяне на назначена от съда експертиза. От страна на същия е налице отказ да обясни и
уточни какви пера от процесния договор са погасени с тази сума. Предвид процесуалното
поведение на ответника, с оглед на останалите събрани доказателства по делото, на
основание чл. 161 ГПК, съдът приема за доказано, че същата сума е била усвоена от
последния именно на основание нищожната клауза на т. 6.2, във вр. с т. 6.1 от Договора за
паричен заем „Кредирект“ № 602982, сключен на 07.12.2021 г.
Предвид изложеното искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на недължимо
платената от ищеца суми по за Договор паричен заем „Кредирект“ №602982, сключен на
07.12.2021 г.. следва да бъде уважен до размера от 702,99 лв., а в останалата си част до
размера от 749,30 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част на иска, в размер
на 517 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П да заплати на
13
Д. П. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Одринска епопея“ бл.7,
вх.Б, ет.4, ап.48, сумата от 702,99 лв. представляваща недължимо платена сума за неустойка
по Договор за паричен заем „Кредирект“ №602982 от 07.12.2021, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 702,99
лв., до претендирания размер от 749,30 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П да заплати на
Д. П. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Одринска епопея“ бл.7,
вх.Б, ет.4, ап.48, сумата от 517 лв. представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14