Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260268              17.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети декември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4286 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, евентуално съединен с искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД твърди, че е предоставил на ответника, по договор за заем от ******* и анекс към него от *******, средства по кредитна карта, като ответникът се задължил да заплаща за ползваните суми фиксирана годишна лихва от 17,80%. Банката била изпълнила задълженията си, произтичащи от договора, а ответникът не бил изпълнил задълженията си да прави погасителни вноски, във връзка с ползваната сума, както и да заплаща дължимото за това възнаграждение. Така били просрочени вноските от периода 05.07.2017 г. до 05.10.2019 г., което дало основание на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Тя подала заявление по чл. 410 ГПК за сумите 2671,21 лв. главница, 752,53 лв. договорна лихва, 620,67 лв. неустойка за забава. Тъй като длъжникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, а в случай, че този иск бъде отхвърлен се прави евентуално искане да бъде осъден длъжникът да заплати така посочените суми.

Ответникът Л.Ю.В. оспорва наличието на предсрочна изискуемост, поради което счита, че сумата не се дължи. Извън това прави и възражение за недействителност на договора, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от Закона за потребителския кредит и чл.147 ал.1 от Закона за потребителския кредит. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се, че на ******** между банката ищец и ответника  кредитополучател бил сключен рамков договор № ************ за издаване на международна кредитна карта. Банката се задължила да открие банкова сметка ***, както и да му предостави кредитен лимит в размер на 3170 лева, при годишен лихвен процент 17,80 % /лист 13/, който можел да се ползва само чрез картата. Кредитът бил уговорен като револвиращ, поради което след извършване на погашения, ответникът имал право да ползва отново възстановената част за срока на договора.  С анекс към договора, подписан на ******* ответникът приел, че към датата на сключването на анекса дължи на банката 3138,70 лв., а също и че считано от същата дата няма да може да ползва кредита при условията на овъдрафт. Съгласно чл.2 от договора, от датата на сключване на анекса кредитополучателят се задължил да погаси усвоената и непогасена сума по кредита на 48 анюитетни месечни вноски, считано от 05.10.2016г. до 05.09.2020г., съгласно приложен погасителен план. Предвидено било също, че при забава ответникът ще дължи обезщетение в размер на определената в рамковия договор възнаградителна лихва плюс десет пункта / лист 8-11/. В чл.9.1 от анекса било предвидено, че при просрочие  в продължение на 150 дни, цялото вземане по договора става автоматично предсрочно изискуемо. Според чл.10 всички уведомления във връзка с анекса следвало да бъдат направени в писмена форма на адресите посочени в анекса, по начин удостоверяващ, че са достигнали до адресите за кореспонденция / лист 10/.

На ********* банката ищец е подала срещу ответника В. заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. №20392/2019г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2671,21лв. главница; 752,53 лв. редовна лихва за периода 05.06.2017г. -20.10.2019г.; 620,67лв. наказателна лихва от 05.07.2017г. -09.12.2019г., както и законната лихва върху главницата за времето от 11.12.2019г. до окончателното изплащане, 80,89 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК непогасените задължения по договора за кредит са: 2671,21лв. главница; 752,53 лв. възнаградителна лихва за периода 05.06.2017г. -20.10.2019г.; 620,67лв. лихва за забава от 05.07.2017г. -09.12.2019г. В периода след датата на подаване на заявлението няма извършвани погасителни плащания / лист 38 /.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за предоставяне на потребителски кредитна карта и овърдрафт кредит по сметка, като сумата по него е била усвоена. Ответникът дължи заплащане на възнаградителна лихва, както и на лихва за забава, съобразно сключения по-късно анекс към договора, където е признат общия размер на задължението, като същото е разсрочено съгласно приложения погасителен план.

Установява се от заключението на експертизата, че по кредита е налице неизпълнение за сумите, които са посочени и в заповедта за изпълнение.

            Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата относно това, че предсрочната изискуемост не е била съобщена от кредитора, поради което ефектът ѝ не е настъпил. Страните по договора за кредит са уговорили изрично ред за връчване на съобщения по него – това е направено в чл.10, като същевременно длъжникът е поел задължение да уведомяват кредитора за промяната на адреса си. Видно е, че банката е изпратила до В. съобщение за предсрочната изискуемост на ********, което е било доставено по адреса на получателя посочен в анекса и е било върнато на поради неоткриване на адресата. С оглед това следва да се приеме, че кредиторът добросъвестно е изпълнил задълженията си по уведомяване на ответника.     

Извън гореизложеното следва да се отбележи още, че към момента на приключване на устните състезания по делото е настъпил и крайния падеж на задълженията по договора. Това новонастъпило обстоятелство следва да се съобрази от съда, съобразно чл. 235, ал.3 ГПК, тъй като е от значение за съществуването на спорното право.

            Неоснователни са възраженията на ответника свързани с това, че договорът е недействителен поради противоречие със изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК. Видно е от съдържанието на анекса, че задълженията по него, както и по рамковия договор са разбираемо изложени в писмена форма, като ответникът е изразил волята си да сключи договора лично, полагайки подпис. Недоказани са твърденията му, че не е бил запознат с условията на договора. Поради това се явява неоснователно и възражението, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени.  

Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати деловодни разноски, които в настоящото производство възлизат на 325,96 лв. от които: 125,96 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за експертиза, както 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. За заповедното производство разноските следва да се определят на 130,89 лв. от които: 80,89 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000 против Л.Ю.В. ЕГН ********** с адрес *** относно следните суми: 2671,21лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 21 ст./ главница; 752,53 лв. /седемстотин петдесет и два лева и 53ст./ редовна лихва за периода 05.06.2017г. -20.10.2019г.; 620,67лв. /шестстотин и двадесет лева и 67 ст./ наказателна лихва от 05.07.2017г. -09.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2019г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20392/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА Л.Ю.В. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 130,89 лв./ сто и тридесет лева и 89ст./ разноски в настоящото и 80,89лв. /осемдесет лева и 89ст. / в заповедното производство по ч.гр. д. № 20392/2019г. на ПРС .

 

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

С.Г.