РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501823 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и следващите от ГПК, образувано
по жалбата на П. Т. М. ЕГН **********, ответник по гр.д.№ 6823/21 г., по описа на БРС, подадена
чрез особен представител адв. Н. Р. от БАК, със служебен адрес: гр.б*****, против Решение от
16.09.22 г., постановено по горното дело, с което по отношение на жалбоподателя е прието, че
дължи на „Топлофикация Бургас“АД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление:
гр.Б*****, сумата 2506, 95 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.05.19 година до 30.04.21
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07. 21г., до окончателното изплащане,
както и сумата от общо 224,80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.07.19г. до 13.07.21г., без времето от 13.03. до 08.04.20 г.,за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№****/**** по описа на РС- Бургас и ответникът М. е осъден да заплати на дружеството
направените в заповедното и в първоинстанционното исково производство разноски от 150.28 лв.
за държавна такса, 200 лв. за съдебна експертиза и 150 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца- „Б****“
ЕООД- Бургас.
Решението на първата инстанция се сочи за неправилно, а исковата претенция- за
недоказана. Конкретно се възразява, че показанията на топломера, монтиран във входа, където се
намира имотът на ответника, са неточни, защото не е минал задължителния метрологичен контрол,
съгласно изискването на чл. 5 от ЗИ.
Метрологичният контрол, изискуем от чл.6, ал.1, точки 1 и 2 от ЗИ върху средствата
за измерване, каквото се явява горепосоченият топломер, се осъществявал на база правила,
създадени от ГД“*****“, наречени „Процедура за метрологична експертиза на средства за
измерване“. В точка 4.2 от същата са подробно описани начинът и редът за извършването на
1
метрологичната експертиза на средствата за измерване. Сред доказателствата по делото липсвали
обаче данни такава експертиза да е била извършвана на въпросния топломер. Страната възразява
срещу доказателствената сила на представените вместо експертиза два броя свидетелства за
проверка на топломер под № Б 165 и № Бс-Т 169, т.к. са без изходящи номер и дата, не са заведени
в изходящата кореспонденция на лаборатория „****“- техен издател, а това поставяло под
съмнение както кога, така и въобще дали е направена проверка.
На следващо място се поддържат изнесените в отговора на исковата молба възражения
на страната относно пълномощията на лицата, извършили проверката на топломера във входа на
ответника. В лабораторията за проверка“ *****“ съществувал отделен списък на проверители от №
12101 до №12105, обаче в двете приложени към исковата молба свидетелства за проверка на
топломер, не бил посочен номер на извършилия я проверител.От това страната заключава, че
проверки въобще не са се състояли и, че посочените два документа не следва да се кредитират
като годни доказателства.
На трето място страната поддържа изразения в писмения й отговор довод за липсата на
доказателства, че в апартамента на ответника има монтирани работещи и отчитани индивидуални
водомери за топла вода, както и два броя отоплителни уреди (радиатори).Експертът по делото,
изготвил СТЕ е твърдял, че не му бил осигурен достъп до процесния имот.
Този факт бил мотивирал неправилно първоинстанционния съд да приложи разпоредбата
на чл. 161 от ГПК и да приема за доказано обстоятелството, че в имота на М. действително има
два броя радиатори.
Въззивникът счита, че в случая чл.161 от ГПК не намира приложение, защото при отказ за
достъп на вещото лице до обследвания имот, то е трябвало да потърси съдействие за посещение от
страна на домоуправителя на входа и да установи причините за горното, но не го е сторило.
На последно място страната поддържа, че по делото няма доказателства как са формирани
показанията за употребената от М. топлоенергия, включително дали е получил своевременно
справките и могъл ли е да възрази, ако не е съгласен с описаното.
В обобщение се твърди неправилност на съдебния акт на първата инстанция и се моли за
неговата отмяна. Съдът тълкува, предвид изложението на страната в жалбата, че петитумът й
съдържа и искане за произнасяне на въззивния съд по същество след отмяната на акта, като
заявената претенция бъде изцяло отхвърлена.Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец „Топлофикация-Бургас“АД,
чрез процесуален представител адв.М. А. от БАК. В него се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата и изложените в нея оплаквания.
Решението на Бургаски районен съд се сочи за правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие както на процесуалните правила и материално правни норми, така и на
събраните по делото доказателства. Моли се за неговото потвърждаване.
Конкретно се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия, съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като собственик на апартамент в
сграда в режим на Етажна собственост. Затова бил длъжен да заплаща цената на получаваната
енергия.По смисъла на чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда етажна собственост, прекратяващи
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, а
договорът за продажба на топлинна енергия се считал за сключен с конклудентни действия, по
аргумент от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
На следващо място топлофикационното предприятие задължително публикувало
одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, а Общите условия влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите- по аргумент от
чл. 150 ал. 2 ЗЕ. Потребителите пък от своя страна имали правото в едномесечен срок от влизане в
сила на Общите условия да представят възражения и предложения до топлопреносното дружество
срещу оферираните условия, но такива жалбоподателят не е заявявал. Страната цитира практика
на Върховния съд, според която Общите условия(ОУ)са задължителни за всички потребители и с
2
влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
Въззиваемият се позовава и на безспорните за страните по делото обстоятелства от
значение за спора: че за процесния период „Топлофикация-Бургас“ е начислила на ответника
процесните суми за доставена топлинна енергия, ведно с лихва за забавено плащане и те не са
заплатени от жалбоподателя; че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в
абонатната станция на ответника е осъществено от третото лице помагач „Б****“ ЕООД в
качеството на топлинен счетоводител по смисъла на чл.139 А от ЗЕ и това дружество е изготвило
обща и индивидуална сметка на абонатите по цени, одобрени от КЕВР на основание чл.30, ал. 1, т.
4 и чл. 36 от ЗЕ.
Позовава се също и на заключението на вещото лице по комплексната съдебно-техническа
и съдебно-икономическа експертиза, установило, че потреблението е правилно разпределено,
съгласно Наредбата за топлоснабдяването и действащата методика, утвърдена от КЕВР. Така
според страната се обосновава по размер заявената претенция.
Счита тезата, че П. М. не е употребявал топлинна енергия, за недоказана. Според чл.70, ал.2
и 4 от Наредба №16-334 от 16.04.2007 г. клиентите са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и до изводите за гореща вода в имотите си на представителите на
топлопреносното предприятие или лицето по 139 ЗЕ, а тези, които не са дали възможност за
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления, получават начисление на
енергията за всички отоплителни тела в имота по реда на т. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, приложение 1 към чл.61, ал. 1 от
Наредбата за топлоснабдяване, като отоплителни тела без уреди. Освен това чл. 32 ал.1 от ОУ на
дружеството задължава купувачите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно в случая ответникът
се домогвал да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Счита становището си подкрепено от Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от
22.04.2010 г. и от съдебната практика, категорична в извода, че собствениците и титуляри на
вещно право в сграда в режим на ЕС, още преди придобиването на индивидуални имоти в нея, са
вече информирани, че тя е с централно топлоснабдяване и в нея е изградена инсталация за
отопление по одобрени проекти, която е също в режим на ЕС и подлежи на общо управление като
обща части.
Счита за доказано по делото още и съответствието на топломера на процесната абонатна
станция с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Сочи, че на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична
метрологична проверка, за която са издадени представените по делото свидетелства от
лаборатория „*****“. Нейното заключение е, че уредът съответства на одобрения тип.
Страната не ангажира нови доказателства и дири разноски.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за допустима, а тази
по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на БРС.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, при съвкупна преценка на събраните в производството
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по претенции с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Топлофикация – Бургас” ЕАД срещу П. Т. М. от гр. Б.
Ищецът се сочи за заявител, сезирал БРС с издаването на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника за парично вземане, поради неплатена, но доставена топлоенергия до
собствения му апартамент, находящ се в гр.Б****. По образуваното в тази връзка ч. гр. дело №
****/2021г. на РС Бургас, в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, за сумата 2 506.95 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обекта на потребление, находящ се на горепосочения адрес на потребителя за периода от
3
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата 224.80 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.07.2019г. до 13.07.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г. Твърди се и, че след
като получил препис от заповедта, ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК в срок.
С оглед така възникналия за дружеството правен интерес от воденето на производство по
чл.422 от ГПК, е подадена настоящата искова молба за постановяването на решение, с което
вземането да бъде признато за установено по отношение на П. М.. Претендирани са разноски.
В рамките на предвидения от закона срок, чрез назначен му по реда на ЗПП процесуален
представител-адвокат, ответникът е подал отговор, оспорващ исковете. Излага съображения, че
претендираните суми са начислени без основание, евентуално, че не са изчислени правилно.
Поддържа се, че по делото не са представени нужните доказателства, от които да се заключи
извършена ли е надлежна проверка на измервателните уреди, на база които е начислено
задължението. Представените доказателства за извършени проверки на топломер са без изходящи
номер и дата, а също не са посочени номерата по списъка към проверяващата лаборатория на
лицата, осъществили контрола, което компрометирала тази проверка. Нямало доказателства, че в
имота на ответника има монтирани, работещи и отчитани индивидуални водомери за топла вода, а
и много общо в исковата молба било споменато, че дължимите суми за топлинна енергия са
изчислени за отопление с радиатор, т.к. липсват доказателства за това колко радиатора има в
апартамента на ответника, те имат ли индивидуални топломери, минали ли са метрологична
проверка или експертиза и как се отчитат. Представените към исковата молба справки за дялово
разпределение на разхода за топлинна енергия за отопление и топла вода за двата процесни
времеви периода, не давали яснота за начина на формирането на показанията за потребената от М.
топлоенергия, както и дали тези справки са били получени своевременно от потребителя, за да
може да възрази при несъгласие с описаното в тях.Молил е за отхвърлянето на исковете, като
неоснователни.
Третото лице-помагач на ищцовото дружество- „Б****“ ЕООД-Бургас, не е изразило
становище в производството по делото.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил изцяло заявените по
делото претенции, като е приел за установено, че ответникът е потребител на топлоенергия, по
създаденото между страните правоотношение, установил е надлежното изпълнение от страна на
доставчика на топлоенергия в процесния период, както и, че потребителят не е заплатил
доставката, не е осигурявал достъп до жилището си за отчитането на потребените количества
топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване(БГВ)на собствения му имот, поради
което са му били начислени служебно процесните стойности.Т.к. не е осигурен достъп до
жилището от ответника и на експерта по делото, в приложение правилото на чл.161 от ГПК, съдът
е приел за доказано обстоятелството, че отоплението му е осъществявано с два радиатора.
Измервателните уреди са счетени за надлежно метрологично проверени.
Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата инстанция за
основателност на заявената претенция, като изразява в тази връзка следните съображения:
По делото не е било спорно, че въззивникът е собственик на посочения по-горе апартамент,
както и, че го е обитавал в процесния период, че сградата, в която се намира обектът му е
топлофицирана от въззиваемия, като няма твърдения, нито данни ползването на тази услуга да е
било отказано от етажните собственици. Не се спори също, че в рамките на процесния период
реално отчитане на потреблението в жилището на М. не е било осъществено, а сумите, предмет на
настоящия спор са начислени за потребление на битово горещо водоснабдяване(БГВ) и отопление
служебно( БГВ-за едно лице и ползване на отопление – за два радиатора), поради неосигурен
достъп до отопляемия имот, както и, че експертното заключение е изготвено без посещение на
вещото лице в имота.
Безспорно е също, че в процесния период има надлежно топлоподаване от страна на
доставчика до сградата( вж. също заключението на експерта), както и, че претендираните по
делото суми не са заплатени от въззивника на въззиваемото дружество.
Освен това тезата, че не дължи претендираното вземане, въззивникът обяснява в открито
4
съдебно заседание в първа инстанция(вж. л.108 дело РС) само с това, че не е ползвал услугите на
топлофикационното дружество, макар да има топла вода, както и две отоплителни тела
(радиатори).Той е признал също, че не е допуснал в имота си и вещото лице по делото, за да събере
данни за изготвянето на експертното заключение.
Изявленията на страната, съдържащи признания за неизгодни за нея факти се ценят като
доказателства за осъществяването им, поради което съдът приема за установено, че апартаментът
на М. е бил надлежно топлоснабден, че в имота му действително има два радиатора, а също, че
причината за това експертът да не посети имота му и да не отчете на място намиращите се там
средства за измерване(СИ), е поведението на самия потребител.
Следователно и в приложение на доказателственото правило на чл.161 от ГПК, възприето
при разрешаването на казуса и от първата инстанция, а именно с оглед препятстване събирането на
доказателства за реалното потребление на топлоенергия в имота на М., съдът намира за доказано
твърдението на дружеството за наличен изправен водомер за отчитане на ползваната в жилището
му топла вода, както и, че такава е била употребявана в процесния период.
Съдът приема също, че находящите се в имота на М. два радиатора работят и са ползвани в
заявения по делото период, т.к. в процеса не се твърди, нито доказва, потребителят да е подал
молба до „Топлофикация Бургас“ да бъдат затапени и топлоподаването – прекъснато.
Изводът, че измервателните уреди, монтирани на тези радиатори са изправни, съдът
обосновава както в приложение на доказателственото правило на чл.161 от ГПК, поради
осуетяването на проверката на експерта за действително потребление на топлоенергия от М., така
и от косвения факт, че няма твърдения, нито данни той да е поискал извършване на метрологична
експертиза на същите, поради евентуални съмнения за неправилно отчитане.
При изясняване на фактическата обстановка по спора съдът взема предвид и установеното
от експерта обстоятелство, че отделните имоти нямат индивидуални топломери, а такъв има на
абонатната станция на входа на ЕС, който отчита потреблението на всички индивидуални абонати.
Отчитането на ползваното количество топлинна енергия за сградата етажна собственост е ставало
всеки месец, от технически изправен топломер. Отчетеното количество топлинна енергия,
намалено с направените технологични разходи, е било разпределяно между отделните потребители
по методиката за дялово разпределение, с оглед монтирани на радиаторите в жилищата
разпределители, отчитащи дялови единици. Според вещото лице разпределението е ставало при
спазване на съществуващите нормативно установени технически правила за индивидуалното
разпределение на топлинната енергия за всички абонати, присъединени към абонатната станция и
при съблюдаване на утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия в процесния период.
Потреблението е било начислено вярно и съобразено с Общите условия на Топлофикация –Бургас,
на 11 равни месечни вноски. Размерът на претендираните суми е посочен за правилно
математически и методологично изчислен.
При така установената фактическа обстановка, БОС приема заявените вземания на
топлофикационното дружество за доказани.
По спора са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката(ЗЕ), Закона за
измерванията (ЗИ), Общите условия на Топлофикация –Бургас(ОУ),Наредбата за
топлоснабдяването(НТ) №16-334/06.04.07г. и Наредбата за топлоснабдяването(НТ) №Е-РД-04-01
от 12.03.20г., както и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол(24.10.2003г.).
В чл.153 от ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.(посочените по- горе).
След като в производството се установява наличие на създадено правоотношение по
топлоснабдяване между страните по делото за процесния период, редовно изпълнение на
доставката от страна на дружеството, претендиращо вземането и фактическото потребление от
5
страна на абоната, последният дължи заплащането на уговорената за тази услуга цена.
В тази връзка:въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението на
жалбоподателя,че не дължи претендираните вземания, поради това, че топломерът на абонатната
станция за входа на ЕС, в която се намира апартаментът му, не бил преминал метрологичен
контрол.
На първо място възраженията в тази насока са общи, а на следващо- по делото няма
обективни данни, от които да се изведе, че СИ е бил констатиран като повреден или неточно
отчитащ. Метрологична експертиза, установяваща такива отклонения не е била представена от
имащата интерес от това- въззивна страна, нито М. е въвел твърдения и подкрепящи ги
доказателства, че е правил до доставчика на топлоенергия възражения срещу начислените му за
заплащане в процесния период суми, които да са доказано основателни в резултат от извършена
по този повод проверка и проведен метрологичен контрол.
На следващо място съдът съобразява представените пред първа инстанция два документа
за осъществен върху топломера в процесната ЕС метрологичен контрол, в периода 2018г.-2020г. и
2020-2022г.(вж.Свидетелство от проверка на топломер №Б 165 от 08.10.18г.-л.18-дело РС и
Свидетелство от проверка на топломер № Бс-Т 169 от 10.08.20г.-л.19 – дело РС).
Документите са били неоснователно оспорени откъм доказателствена сила, поради липсата
на съдържание, каквото всъщност законът не изисква.
Тук съдът намира за нужно да посочи, че чл.7, т.2 от ОУ вменява на продавача задължение
да проверява и пломбира регулиращите уреди и средствата за търговско измерване в абонатните
станции, а чл. 5 от ЗИ поставя към него изискването да извършва метрологичен контрол върху СИ,
за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговските плащания, но според
чл.6 от ЗИ понятието „метрологичен контрол“ има разновидности и те са: контрол на средствата за
измерване (СИ); извършването на метрологична експертиза на СИ и контрол над предварително
опаковани продукти и на опаковки, предназначени да бъдат използвани като съдове за измерване,
като законодателят прави разлика между тези три вида контрол. Алинеи 2 и 3 от същата норма
сочат приложимостта на първите два вида метрологичен контрол- този на СИ се извършва за
установяване на съответствието им с изискванията на глава четвърта и наредбата по чл. 28, а
метрологичната експертиза на СИ се извършва при възникване на спор относно техническите и
метрологичните характеристики на средствата за измерване в употреба по искане на физически
или юридически лица.
Именно в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол(Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г.), в разпоредбите й от раздел VІІІ „Топломери“, се
съдържат технологическите изисквания за съответствие на тези СИ в контекста на допустимите
при измерването грешки, както и изискването за извършването на първоначална и последваща
метрологична проверка в същата насока.
Според БОС, въззивникът неправилно отъждествява задължението на топлофикационното
дружество да извършва регулярна проверка( за съответствие, посочен по- горе) на СИ-топломер с
извършването на метрологична експертиза за същия, каквато се осъществява по правилата на
„ПРОЦЕДУРА ЗА МЕТРОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА НА СРЕДСТВА ЗА ИЗМЕРВАНЕ“,
приложима според визираното в ал.1 от раздел Първи на същата процедура(„цел и обхват“).
Такава експертиза се изготвя при възникнал спор относно техническите и метрологичните
характеристики на СИ, по искане на физически или юридически лица, съгласно чл.57 и чл. 58 от
Закона за измерванията и за резултатите от нея се изготвя нарочен протокол в два екземпляра.В
него се отразява също и лицето, извършило експертизата.
Изискванията за преминаване на метрологичен контрол на средствата по чл.5 от ЗИ обаче
не са за извършване на метрологична експертиза, а за контрол според горепосочената наредба и
чл. 23 и чл.26 от ЗИ, изразяващ се в одобряване на типа, първоначална проверка и последваща
6
проверка на средствата за измерване.
Предвид съдържанието на представените по делото Свидетелство от проверка на топломер
№Б 165 от 08.10.18г.-л.18-дело РС и Свидетелство от проверка на топломер № Бс-Т 169 от
10.08.20г.-л.19 – дело РС, сочещо извършен метрологичен контрол на топломера на ЕС за
съответствие на одобрения тип, съдът приема, че те удостоверяват редовността на нормативно
изискуемия метрологичен контрол, който топлофикационното дружество дължи на конкретното
СИ, съобразно горецитираната наредба.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че дори топломерът на сградата, в която се
намира имотът на М. да бе доказано неизправен, потребителят отново не би бил освободен от
задължението да заплаща потребените количества топлоенергия, а тя би следвало да се определи
по механизма, предвиден в чл. 44(1) от Наредбата за топлоснабдяването №Е-РД-04-01 от
12.03.20г., съгласно който при отсъствие или повреда на средства за търговско измерване,
количеството топлинна енергия за отчетен период се определя от топлопреносното предприятие
или от производителя на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични
условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия.Аналогично е решението
на този въпрос и в предходната НТ №16-334/06.04.07г.
Неоснователно е според този съд и възражението за неправилно отчетени и формирани
показания за претендираното в процесния период потребление.
В чл. 25 от ОУ на Топлофикация- Бургас е визирано, че в случаите, когато в сградата има
отоплителни тела без уреди за дялово разпределение или уредите не са отчетени по причина на
купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от лицето по чл. 139б
от Закона за енергетиката(лицето, на което е възложено извършването на дяловото
разпределение), съгласно т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
СЕС“, от приложението към чл. 61 ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, цитирана по- горе,
като при отчитането на потребление от отоплителни тела без СИ.Същият механизъм е посочен и в
така цитираната наредба -чл.70, ал.4, гласяща, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2..
В казуса именно поради недопускането на топлинния счетоводител да отчете реалното
потребление на консумираната в апартамента на М. топлоенергия, се прилагат горните правила за
служебно начисление на потребление, което според вещото лице по делото е правилно определено
по размер, съобразно посочените по-горе технически правила и методика.
При така изложените разсъждения, съдът обобщава извода, че поради неоснователност на
въведените по делото възражения за липса на задължения към Топлофикация Бургас, въззивникът
ответник П. М. дължи претендираните спрямо него суми, за плащането на които е осъден с
оспорената Заповед за изпълнение, издадена в полза на дружеството по ч.гр.д.№****821г. по
описа на БРС.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното решение
на БРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото въззивната страна няма право на разноски, а на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, въззиваемата страна има право на всички сторени в производството, но в случая няма
данни за осъществяването на такива.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.09.22г., постановено по гр.д.№6823/21г. по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8