ПРОТОКОЛ
№ 125
гр. ХАСКОВО, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
СъдебниК.Г. Д.
заседатели:Я.Т. Я.
при участието на секретаря В.И. К.
и прокурора А. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20245600200435 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът
А. П..
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А., нередовно призован, не се явява.
Постановено е било призоваването на подсъдимия да се извърши по телефона
- на известния по делото абонатен номер, с който обаче не е осъществена
връзка.
Явява се адв. П. К. - упълномощен защитник на подсъдимия А..
Преводачът Л. А. Е., редовно призована, не се явява.
По делото е постъпил отговор от ОД на МВР - Хасково относно
запитването за резултата от предприетото общодържавно издирване на
подсъдимия Ф. А.. Според този отговор А. не е бил установен на територията
на страната ни. Отново е потвърдено, че последното регистрирано негово
задгранично пътуване е от 23.08.2023 г.
Справката от ГД „Гранична полиция“ относно задграничните
пътувания на Ф. А. за периода: 01.01.2024 г. – 03.02.2025 г., сочи, че през този
период А. не е влизал, съответно напускал територията на Република
България.
1
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото,
независимо от неявяването на подсъдимия, доколкото са направени всички
опити за неговото призоваване, но очевидно резултатът е неуспешен. Считам,
че делото следва да бъде разгледано и решено при условията на чл.269, т.4,
б.“а“ или б.“б“ от НПК, доколкото подсъдимият има известен адрес в чужбина,
но не е бил установен на този адрес, за да бъде призован.
АДВ. К.: Нямам връзка със своя клиент или с негови роднини.
Помолих преводачката, която имаше контакт с майка му, да направи повторен
опити, като тя ми каза, че ще се опита да потърси съдействие от турското
посолство за откриване на някакви телефонни номера. Вчера преводачката
трябваше да ми се обади, но не ми се обади. Вероятно не е намерила такъв
контакт или не са й били дадени. С роднини на Ф. А. също не съм
контактувал, освен това на **** език няма как да контактувам с тях. Чрез
преводача се опитах да осъществя контакт, но не може да се осъществи такъв
на телефонните номера, които имаме. По хода на делото, предоставям на съда.
Мисля, че не са изпълнени условията за задочно производство, но все пак
предоставям на съда да направи тази преценка, предвид това, че има висящо
дело в Люксембург по Директива 343 във връзка със задочните производства.
Имам две присъди, по които АС-София една година вече не постановява
решения, защото чака това решение на Люксембург.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам моето становище. В края на краищата,
след това има възможности за реакция от страна на осъденото лице,
евентуално за възобновяване, ако делото бъде разгледано в негово отсъствие,
но следва да се подчертае, че същият е известен за воденото срещу него
досъдебно производство. Първоначално е бил привлечен в качеството на
обвиняем, взета му е мярка за неотклонение, включително е бил известен и за
второто привличане в качеството на обвиняем, като е заявил чрез адвоката си
и е подал съответна декларация, че желае делото да се гледа в негово
отсъствие.
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, искам да подчертая, че
това беше на фаза досъдебно производство преди да има внесен обвинителен
акт, като по отношение на първото производство, с което подзащитният ми
беше запознат, беше прекратено и в неговото съзнание остана впечатление, че
производство срещу него няма. След това дали съвсем ясно разбра, че то
възобновено, не мога да бъда на 100% сигурен.
Съдът намира, че не се установят процесуални пречки да бъде
даден ход на делото, съображения за което са следните: Подсъдимият Ф. А. е
привлечен към наказателна отговорност с Постановление от 20.08.2021 г., с
което той е бил обвинен в престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК и
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари в размер на
5000 лева“. Това постановление е предявено на А. и неговия защитник, а
непосредствено след това обвиняемият е бил разпитан. По отношение на
2
последния са били приложени и други ограничителни механизми - забрана за
напускане на страната ни и временно отнемане на документа за задгранично
пътуване. След прекратяването на наказателното производство мерките за
процесуална принуда, както и мярката по чл.31 ал.1 т.1 от Закона за
чужденците в България са били отменени, а след възобновяването на процеса
е било установено, че след това А. е напуснал страната ни и се е установил в
държавата по своето постоянно живеене – *****. Изготвената в хода на
досъдебното производство ЕЗР с цел призоваването на А. е установила
пребиваването му на адрес, различен от първоначално известния. На
новоустановения адрес призовката и придружаващите я книжа са били
връчени. След образуването на съдебното производство отново беше
установено, че подсъдимият А. не се намира на територията на България, а
комуникацията между него и упълномощения му защитник е била
преустановена, поради което и уведомяването му за съдебното производство
по реда на чл.180 ал.3 от НПК се оказа невъзможно. Затова и съдът изготви
ЕЗР, в която до съответния компетентен орган в гр.Д. (******) отправи
следното искане: на Ф. А. да бъдат връчени призовки за планираните на
25.10.2024 г.; 01.11.2024 г. и 15.112024 г. съдебни заседания, както и преписи
от обвинителния акт и от разпореждането по чл.247в от НПК в екземпляри на
български и **** език (последния роден език на подсъдимия). Постъпилият на
23.10.2024 г. отговор от изпълняващия прокурор във ФР Г. установи, че ЕЗР не
е била изпълнена, тъй като местоживеенето на А. било неизвестно. В същото
време адвокат П. К., упълномощеният защитник на подсъдимия, в
представената на 23.10.2024 г. молба е заявил, че не поддържа връзка със своя
клиент, както заявява и днес, макар да разполага с абонатен телефонен номер,
на който с помощта на преводач разговарял с майката на А., а от нея получил
сведения за заминаването на сина й в Р.Т. Последното е предизвикало
отлагането на делото за първата резервна дата (01.11.2024 г.) и предприемане
на опит А. да бъде уведомен за съдебното заседание по телефона (на
посочения от защитника номер), както да бъде издирен негов адрес в Т.,
където роднините му сочат, че пребивава. Наред с това подсъдимият е обявен
и за общодържавно издирване. Пристигналият на 30.10.2024 г. полицейски
доклад от изпълняващия ЕЗР орган е потвърдил както невъзможността А. да
бъде открит на адреса във ****, така и сведенията за отпътуването му към Т..
В същата насока е и информацията, получена от Дирекция „МОС“, в чийто
писмен отговор на отправеното от съда запитване е потвърдено пребиваването
на А. в Т., но не е посочен точен адрес, на който евентуално би могъл да бъде
намерен, а това очевидно обезмисля изготвянето на съдебна поръчка за
призоваване в тази държава. Едновременно с това е било констатирано още,
че в доклада на Полицейския президиум-Д. се коментира лице с имена „Б. А.“,
а не „Ф. А.“, което наложи проведеното на 15.11.2024 г. съдебно заседание
отново да бъде отложено, за да бъдат установени причините за различието в
персоналните данни на търсеното във ФР Г. лице. Изпратеното на 11.12.2024 г.
от прокурора на гр.Д. писмо уточнява, че записите в полицейския доклад
3
касаят именно Ф. А., чието третиране като засегнат /на *****/ наложило
използването на съкратената дума „***“ пред фамилното му име. И на
последно място – предприетото спрямо А. общодържавно издирване не е
довело и до настоящия момент до установяването му на територията на
страната, а единствено до събиране на данни за последното негово
задгранично пътуване – влизане в България на 23.08.2023 г.
Изложеното сочи, че са изпълнени предпоставките на чл.269
ал.3 т.4 б.“а“ от НПК, за да бъде делото разгледано в отсъствие на подсъдимия
– последният очевидно се намира извън пределите на Република България, а
едновременно с това местоживеенето му в чужбина не е известно. Освен това,
провеждането на съдебното производство в отсъствието на Ф. А. не би
затруднило разкриването на обективната истина, тъй като не би препятствало
установяването на важните за предмета на доказване факти. Не би било
нарушено и правото на защита - подсъдимият е упълномощил адвокат, чието
участие ще гарантира прилагането на процесуалните средства за защита. Ето
защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в
отсъствието на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.
Сне се самоличността на подсъдимия, съобразно данните, които се
намират в делото:
Ф. А. /F.A./ – роден на ********** г. в *****, ****, *****, *****,
****, ****, ****, **** *****, притежаващ **** паспорт № ***, издаден на
*** г. от ****.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните
правото им на отводи против членовете на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения и искания за отводи.
АДВ. К.: Нямам възражения и искания за отводи.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът извърши проверка
връчени ли са преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Получили съм препис от разпореждането на съда
в необходимия 7-дневен срок преди днешното заседание.
АДВ. К.: Получил съм препис от разпореждането на съда и от
обвинителния акт преди повече от 7 дни, които не съм успял да предам на
своя доверител, но съм запознат с тези документи.
Съдът след като се увери, че прокурорът и защитникът са
снабдени със съответните преписи от книжата, съдържащи описание на
подлежащите на обсъждане въпроси в днешното разпоредително заседание,
намира, че на тези страни, следва да бъде предоставена възможността да
4
вземат отношение по тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВИ СЕ възможността на страните да вземат
отношение по въпросите, изброени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на съда. Считам, че няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато
на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия.
Считам, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила, както и че няма основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице или преводач. Считам, че по отношение
на мярката за процесуална принуда, доколкото е изтекъл срокът, същата е била
отменена. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля делото да
бъде насрочено за съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в
обвинителния акт. Нямам искане за вземане на мярка за неотклонение по
отношение на подсъдимия.
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК ще бъда малко по-кратък. Считам, че са налице основанията по
т.2 и т.3 на чл.248 от НПК за прекратяване и спиране на наказателното
производство, както поради съществени нарушения на процесуалните
правила, така и поради такива, които са отстраними по т.3 и водят до
нарушаване правата на подсъдимия, а именно: обвинението е неясно,
неконкретизирано и нарушава правото на защита на същия да разбере в какво
е обвинен подсъдимия относно изложената фактическа обстановка,
действията, които същият е извършил, казаните от него думи, както и
тълкуването им от основния свидетел по делото и описаната в тази връзка
фактическа обстановка, доколкото се касае и за обстоятелства, които показват,
че същият не е бил лишен от право да пребивава във *****, въпреки че това са
въпроси по същество. От друга страна, по останалите въпроси в чл.248 от
НПК нямам възражения, но имам едно искане в тази връзка и във връзка с
току-що изложеното по чл.250, ал.1, т.2 от НПК. Доколкото считам, че
обвинението е изцяло несъставомерно, моля съда да прекрати производството
само на това основание. Нямам доказателствени искания. Относно мярката
също нямам искания. На този етап нямам искания за допълнителни действия
по разследването.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е неоснователно искането. В
обвинителния акт подробно са описани, както действията на подсъдимия, така
и на ***** служител и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, като въпросът дали е извършено въобще престъпление или
не, е въпрос по същество и следва да бъде решен с крайния съдебен акт. Не
считам, че на досъдебното производство са били допуснати съществени
5
нарушения, които са ограничили правата на обвиняемия да разбере в какво
точно е обвинен.
АДВ. К.: Нямам какво да добавя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведеното съвещание по въпросите в чл.248, ал.1 от НПК,
съдът установи следното:
Делото безспорно е както местно, така и родово подсъдно на
Окръжен съд – Хасково, а основания за спирането или прекратяването на
наказателното производство не се установяват, като предложените от
защитника такива не се споделят, защото (както и самият той сочи) те касаят
въпроси от същината на делото. Споделят се обаче изложените от защитника
съображения относно въпросите в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно:
допуснати ли са в хода на досъдебното производство отстраними нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на
защита на подсъдимия, а отговорът на този въпрос според съда е
положителен, заради следните съображения:
Действително нарушение на процесуалните правила са допуснати
и те могат да бъдат обособени в две групи – засягащи законосъобразността на
проведената в хода на разследването процесуална дейност и такива,
рефлектиращи върху необходимите съгласно утвърдените стандарти яснота и
логическа прецизност на обвинителния акт. Към първата от двете групи
следва да бъдат отнесени действията на разследващия, свързани с повдигане
на обвинението против Ф. А. и конституирането му в качеството на обвиняем.
В тази връзка следва да се посочи, че за първи път в хода на процеса А. е бил
привлечен към наказателна отговорност с Постановление на разследващия от
20.08.2021 г., с което той е бил обвинен за това, че 19.08.2021 г. на ГКПП
„Капитан Андреево“ дал дар – парична сума в размер на 50 евро, на
длъжностно лице – ***** (на Г.Н.М., ************), за да не извърши
действие по служба – да не извърши пълна проверка на притежаваните от него
документи, и за да извърши действие по служба – да го ****., без да
притежава у себе си валидно разрешително за пребиваване във ******* –
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. След привличането Ф. А. е бил
изслушан, като в дадените обяснения е изразил своето отношение към
обвинителната теза. С Постановление от 29.04.2022 г. на наблюдаващия
прокурор наказателното производство е било прекратено, а взетите спрямо
6
обвиняемия А. мерки за процесуална принуда, в това число и мярката за
неотклонение „гаранция в пари“, са били отменени. Последвала е ревизия на
това постановление, довела до отмяната му, а последната предизвикала
продължаване на действията по разследването. В този, условно наречен
„втори етап“ на досъдебния стадий, е било преценено, че е необходимо
„прецизиране“ на обвинението, респективно повторно изслушване на
обвиняемия. Установено е било, че към този процесуален момент А. вече не се
намира на територията на Република България, а пребивава в държавата, която
самият той е обявил за свое постоянно местоживеене – ******. И тъй като А. е
съобщил и своя адрес в тази държава, то напълно законосъобразно прокурорът
е пристъпил към призоваването му в чужбина чрез отправена към
компетентния орган молба за правна помощ (формулирана в ЕЗР). Молбата е
съдържала искане Ф. А. да бъде уведомен за планираното процесуално
действие – повдигане на обвинение, чрез връчване на призовка за явяване
пред разследващия орган на 13.05.2024 г. или на други две дати, посочени като
резервни – 20.05.2024 г. и 27.05.2024 г. Вижда се от намиращите на л.50 и сл.
от т.2 на досъдебното дело книжа, че молбата за правна помощ е била
изпълнена, като органът, към когото тя е била отправена, е потвърдил
връчването на адресираните към Ф. А. уведомления. Вижда се също, че по
делото е постъпила молба, подадена от Ф. А. „чрез упълномощения от него
защитник“ адвокат П. К.. Този документ не е датиран – двамата му издатели
не са посочили дата на неговото съставяне, нито такава на изпращането му
към органа-адресат. Последният пък не е отбелязал датата, на която молбата е
била получена, респективно постъпила по делото и това е първото
обстоятелство, поставящо въпроси относно законосъобразността на
предприетите на 13.05.2024 г. процесуални действия, довели до повдигане на
обвинение в отсъствието на А. при явяване единствено на упълномощения
адвокат. По-същественото е съдържанието на формулираното в молбата
становище от А. по повод предприетото от разследващия призоваване. Това,
което ясно и недвусмислено А. е заявил, е отношението по „предявяване на
материалите от досъдебното производство“, относно които е изразил отказ от
лично участие и съгласие тези материали да бъдат проучени единствено от
защитника. В същото време съдържанието на молбата не установява А. да е
взел категорично становище по участието си в действията по предявяване на
обвинението. Действително той е изразил съгласие „досъдебното
7
производство да продължи“ в негово отсъствие, но тази обща по характера си
декларация очевидно не може да бъде преценена като ясно обективиран отказ
от лично и непосредствено запознаване с „новото“ обвинение, нито като отказ
от изслушване, още повече че тя е била придружена с изявление за
невъзможност от явяване на „посочените“ от разследващия дати. Последното
пък поставя въпроса – следвало ли е прокурорът да приеме, че формулираното
от А. становище към изпратеното му уведомление изпълнява хипотезата на
чл.269 ал.3 т.4 б.“в“ от НПК (приложението на която установява
съдържанието на Постановлението от 20.05.2024 г.), след като явно А. не е
проявил цялостна дистанцираност от процеса и едновременно с това не е
представил пред разследващия категоричния си отказ от упражняване на
основни процесуални права – правото да бъде информиран лично и
непосредствено за повдигнатото против него обвинение, за доказателствата,
на които то се основава и правото да бъде изслушан. Според съда отговорът
на този въпрос е отрицателен, защото съвкупната преценка на отправените с
молбата изявления, на липсващата дата на изготвяне и постъпване на тази
молба и не на последно място – на обстоятелството, че на 13.05.2024 г. е било
предявено обвинение, различно от това, за което А. е бил вече известен, не
налага извода, че позволяващите задочно привличане предпоставки са били
изпълнени. Отделно от това, както вече се посочи, А. е бил уведомен за
възможността да се яви пред разследващия на три дати – 13.05.2024 г.,
20.05.2024 г. и 27.05.2024 г. Дори при абстрахиране от сравнително краткия
предоставен от досъдебния орган период за организиране на защитата, който
може да бъде обяснен с изтичащия на 12.06.2024 г. удължен срок на
разследването (л.25 т.2 от ДП), то несъмнено преди да пристъпи към
задочното привличане решаващият орган е следвало да се увери, че
призованият без извинителна причина не се явява на всяка една от възможните
дати и така демонстрира отказ от участие в действията, водещи до
конституирането му като обвиняем. В този смисъл извършеното на 13.05.2024
г. предявяване на обвинение, непосредствено последвано от предявяване на
разследването, от участието в което дори да се приеме, че А. е обективирал
отказ, са били преждевременни – противоречащи на действителното
съдържание на информацията, съдържаща се в изпратената му призовка. Друг
е въпросът, че в последната вместо указание за предвидената в чл.227 ал.3 от
НПК възможност обвиняемият да бъде известен за предявяването на
8
материалите от делото най-малко три дни преди предприемането на това
действие, той е бил информиран, че това ще стане „непосредствено след
привличането му като обвиняем“, което е в очевиден разрез с посочената
процесуална норма, гарантираща правото на ефективна и организирана
защита. В допълнение към всичко това следва да се отбележи, че след
задочното привличане по делото не са били предприети каквито и да е
действия за осведомяването на А. относно вида и съдържанието на акта
(постановлението от 13.05.2024 г.), с който той е бил конституиран като
обвиняем и с който са били очертани фактическите и правни рамки на
предявеното против него обвинение. Както вече се посочи, досъдебният орган
е разполагал с пълни данни за местоживеенето на А. към онзи момент, като
след изпълнената ЕЗР се е уверил в достоверността на съобщения адрес за
кореспонденция. При това положение спазването на възприетите в Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета стандарти относно правото
на информация в наказателния процес и по-конкретно на изискванията в чл.6
и съображенията по т.27 и 28 от този документ безспорно е налагало
обвиненият да получи препис от акта по чл.219 ал.3 от НПК, включително на
разбираем за него език, както и да бъде информиран за произтичащите от това
процесуални права, т.е. следвало е да бъде изпълнено задължението по чл.219
ал.4 от НПК за връчване на препис от постановлението за привличане, отново
чрез механизмите за сътрудничество между държавите-членки (чрез нова
ЕЗР), за да бъде известен А. относно правните и фактически основания на
обвинението и така гарантирано както правото на защита, така и
справедливостта на провеждания спрямо него процес. Непредприетите
действия в тази насока са довели до сериозно пренебрегване на значими за
процеса права на обвиняемия, останал неинформиран за постановения акт за
привличане към наказателна отговорност, въпреки липсата на пречки или
сериозни затруднения за съблюдаване на произтичащите от чл.6 на
горепосочената директива задължения.
Непрецизен на следващо място е и изготвеният от прокурора
обвинителен акт. Повдигнатото с него против Ф. А. обвинение е за това, че на
19.08.2021 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ дал дар – парична сума в размер
на 50 евро, на длъжностно лице-****, а именно на Г.Н.М. – ****, за да
извърши действие по служба – ******, без да притежава документи за
пребиваване в Европейския съюз – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от
9
НК, т.е. твърди се от прокурора, че подкупът е бил даден на длъжностното
лице, за да извърши то действие по служба. Еднозначно е в съдебната
практика разбирането, че визираното в нормата на чл.304 ал.1 от НК
„действие по служба“ по същността си представлява правомерна и съобразена
със закона или длъжностната характеристика служебна дейност. Казано по
друг начин, обективен признак на престъплението по чл.304 ал.1 от НК е
предоставянето на неследващ се дар, за да бъде от длъжностното лице
извършено онова, което службата му повелява, а не за да бъде предприета
дейност, отклоняваща се от възложените задължения. Описаното от
прокурора служебно действие обаче очевидно не е такова, защото
пропускането на А. през границата на страната ни, без той да притежава
документи за пребиваване в Европейския съюз, очевидно не е съответното на
дължимото от *** М. поведение, тъй като при осъществяването му последният
не би действал „по служба“, а именно това съгласно изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт е целял да постигне подсъдимият,
поставяйки банкнотата измежду страниците на *****, т.е. според
описателната част на прокурорския акт подкупът е даден, за да не бъде
осъществен в цялост документалния **** контрол и така влизащия в страната
пропуснат (т.е. за да се бездейства), а според заключително формулираното
обвинение намерението на подкупа е мотивиране на длъжностното лице към
съобразена със закона и служебния регламент дейност. Противоречието както
между двата раздела на прокурорския акт, така и в самото фактическо
обвинение, е съществено – то затруднява защитата, защото я поставя в
състояние да се брани против неясна и нееднозначно предложена теза. Това
нарушение на процесуалните правила, а също и гореобсъдените пороци в
предхождащия правомощията по чл.242 от НПК етап, не е възможно да бъдат
отстранени, нито компенсирани в хода на съдебното производство. Затова те
налагат неговото прекратяване и връщане на делото на прокурора за
отстраняването им.
Така мотивиран и на основание чл.249 ал.1 и ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 435/2024 г.
по описа на Окръжен съд-Хасково.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на описаните в
10
мотивите на настоящото определение нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и
протест пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Моля за препис от протокола от днешното
съдебно заседание.
На прокурора да се издаде препис от протокола от днешно
заседание.
Заседанието приключи в 11:00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11