РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 478 / 21.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТАНКА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 220 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Т.Х.А.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. Л. М., срещу Решение №31
от 15.01.2020г., постановено по а.н.дело №2128 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
17-1818-000280 от 04.07.2017г. на Началник Сектор в Районно управление
Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което на Т.А., за нарушение на чл.114, т.
1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 184, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
20,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в твърденията, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е.
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Поддържа се, че в наказателното постановление не
е посочено, точното място и посоката, където е извършено твърдяното
административно нарушение. В този смисъл се възразява, че с оглед удостовереното
по отношение на А. заболяване, не се установява тя да е била наясно с времето,
мястото и начина на евентуално извършеното нарушение.
Като необоснован се приема извода на
първоинстанционния съд, за това, че конкретното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Възразява се също така, че първоинстанционния
съд е обосновал своето решение, като е се е позовал на експертно заключение
прието в производство друго дело.
Иска се обжалваното първоинстанционно решение да
бъде отменено, като съответно се отмени потвърденото с него наказателно
постановление. Иска се да бъдат присъдени разноските, извършените в
първоинстанционното производство.
Възразява се по отношение на исканото от
администрацията юрисконсултско възнаграждение.
3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно
управление Пазарджик, чрез процесуалния
представител юрк. П. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се
фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на
първоинстанционния съд.
Иска се обжалваното решение да бъде оставено в
сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че в случая осъществяването
на административното нарушение е несъмнено установен факт.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според Акт за установяване на административно
нарушение серия Г № 17-1818-000280 от 21.06.2017г., съставен от Стефан Николов Д.,
на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление Пазарджик към
ОДВМР, Пазарджик, на 21.06.2017г., около 10:45часа, на главен път
І-8 202км., А. като пешеходец, навлиза внезапно на платното за движение и
с това действие, създава опасност за настъпване на пътно-транспортно
произшествие.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 114,
т.1 от Закона за движението по пътищата.
Акта е връчен на адресата без заявени възражения
от негова страна.
Констатациите и правната квалификация на деянието посочени в АУАН са били изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган, като с процесното наказателно постановление, на основание чл. 184, ал.3 от Закона за движението по пътищата, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство са били представени :
- Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра
на вътрешните работи с която полицейските органи към ОДМВР са упълномощени да
съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП, а началниците сектор в
районни управление към ОДМВР да издават наказателни постановления за нарушения
по същия закон ;
- Експертно решение на ТЕЛК за психични
заболявания София - област № 1989 от 10.12.2008г., с което спрямо А. е
определена 50% намалена трудоспособност - пожизнено и диагноза „лека умствена
изостаналост с намален контрол на влеченията и подтиците“.
9. В съдебно заседание е бил разпитан служителя,
който е съставил акта за установяване на административно нарушение, като в
показанията си той е посочил обстоятелствата при които е било констатирано
нарушението .
10. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че с оглед събраните по делото
доказателства, извършването на процесното противоправно деяние от А. е несъмнено
установен факт.
При обсъждане на приложението на правилото на
чл. 28 от ЗАНН, съдът е посочил, че „…Не
може да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че А. не била извършила
вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена
изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение.
Действително по делото е прието като писмено доказателства експертно решение №
1989 от 10.12.2008г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно,
че жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к.
страда от лека умствена изостаналост.
Това обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно
неотговорна. Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че в РС-Пазарджик
е било образувано АНД № 1090/2019г., по което е направено предложение от
РП-Пазарджик за освобождаване на Т.А. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК, за престъпление по
чл.329 ал.1 от НК, извършено от нея в периода 17.07.2017г. – 17.01.2029г., на
Главен път І-8 /гр.Пазарджик – гр.Пловдив/. Служебно е известно и това, че по
горецитираното АНД е била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на А., която
е изследвала и дала отговор на въпроса относно вменяемостта й в посочения
период, а именно, че е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си…“.
ІV. За правото :
11. Преценен във връзка с чл. 84 от ЗАНН,
принципа за „непосредственост“ в наказателния процес, възведен в текста на чл.
18 от НПК изисква, съдът, прокурорът и
разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени материали,
които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този
кодекс. Установеният в чл. 19 от НПК принцип за „устно извършване на
наказателното производство“ пък предвижда, че наказателното производство се
извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс
12. В контекста на тези два основни принципа на
наказателния процес, правилото на чл. 104 от НПК предвижда, че доказателства в
наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани
с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени
по реда, предвиден в този кодекс. Съответно, според чл. 105, ал. 1 от НПК, доказателствените
средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на
доказателства или на други доказателствени средства.
Съобразно чл. 105, ал. 2 от НПК пък, не се
допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Най-сетне, според чл. 144, ал. 1 от НПК, когато
за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания
из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на
досъдебното производство назначава експертиза.
13. Очевидно експертното заключение е
доказателствено средство, което може да бъде допуснато, събрано и ценено
единствено в рамките на конкретното производство, в хода на което е преценено,
че за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални
знания из областта на науката, изкуството или техниката.
Констатациите и изводите по всяко дело са
отделни, независими и самостоятелни и се основават само на доказателствата,
събрани от съда по конкретното дело при спазване на принципите за устност и
непосредственост на събиране на доказателствените материали, които съдът
допуска, събира и проверява лично и само по този ред е оправомощен да взима
своите решения(в
този смисъл Решение № 232 от 3.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 728/2015 г., III н.
о., НК).
Тези съображения не се променят в никаква степен
от обстоятелството, дали заключението по съдебно психиатричната експертиза,
изслушано и прието в производството по
а.н.д № 1090 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. е „служебно“
известно на съда или не. Впрочем, въпросното експертно заключение, дори не е
било приложено по първоинстанционното дело, нето пък съдът е предупредил
страните, за тези „служебно“ известни нему данни.
14. Изложеното
до тук, налага да се приеме, че като е обсъдил и съобразил при разрешаването на
правния спор, експертно заключение прието в друго, различно от процесното
съдебно производство, първоинстанционния съд е постановил своето решение при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това
налага, съдебния акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
V. За
разноските :
15. С оглед констатираната незаконосъобразност
на обжалваното съдебно решение и наложителното връщана на делото за
разглеждането му от друг съдебен състав, при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, искането за присъждане на разноски, ще следва
да бъде разрешено при новото разглеждане на делото.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №31 от
15.01.2020г., постановено по а.н.дело №2128 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2019 г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, който следва да
се произнесе и по исканията за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/