Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора
…....……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2074 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Лео Газ“
ЕООД, депозирана против наказателно постановление № Р-3-ДНСК-97/11.10.2018г. на
Зам. Началник ДНСК, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 237,
ал. 1, т. 4 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за
нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ.
С жалбата се релевират твърдения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е осъществен
състава на нарушението, за което е била ангажирана отговорността на
дружеството. В подкрепа на тези твърдения се развиват съображения, че не
органите по ЗУТ са компетентни да въведат в експлоатация обект, изпълняващ
пълнене на газ в бутилки и подвижни резервоари, а такива са органите на ДАМТН и
самата станция не представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена оспореното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподателя, чрез пълномощниците си, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата и доразвити в съдебно заседание
фактически и правни доводи, че в случая не се касае за строеж по смисъла на ЗУТ.
В тази връзка се развиват съображения, че съгласно заключението на назначената
и изготвена комплексна съдебно техническа експертиза, на процесния терен са
разположени пет навеса и инсталации за пълнене на газове и съхранение на някои
от тях, които не са прикрепени неподвижно към бетонната площадка и не
представляват строеж, а са закрепени по начин, който позволява да се демонтират
и преместят и за този тип съоръжения контролен орган се явява Община Русе, а не
ДНСК или РДНСК – Русе. Излагат се доводи, че инсталациите са пуснати в
експлоатация с актове за първоначален технически преглед и са въведени в
експлоатация от ДАМТН. Развиват се съображения, във връзка с тезата, че в
случая не се касае за строеж по смисъла на ЗУТ. Излагат се доводи, че състава
на чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ предвижда санкциониране на еднолични търговци и
юридически лица, които ползват строежи от първа до трета категория без това
ползване да е разрешено по установения от закона ред, а в случая инсталацията е
въведена в експлоатация от ДАМТН. На последно място се излагат доводи, че в
АУАН е визирано само едно обвинение – по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, а в НП са
определени две нарушения – по чл. 178, ал. 1 и чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ, като
по този начин административнонаказващият орган се е произнесъл по обвинение,
което не е било предявено с АУАН, а именно такова по чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна
и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Във връзка с това се инвокират доводи, за неоснователност, на
възражението, че не е бил извършен строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на
ЗУТ, тъй като строежът следва да се разглежда в своята технологична цялост, а
не на съставните му компоненти и всеки един елемент от пълначната станция има
функцията на строеж и служи, за да обслужва строежа, като в настоящия случай е
налице строеж, който е монтиран в своята технологична цялост, за да може да
изпълнява предназначението си и същият е изпълнен без изискващите се по ЗУТ
строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж
и в нарушение на императивните разпоредби на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради и което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и
като такъв подлежи на премахване. Излагат се доводи във връзка с констатациите
в АУАН и НП, че се касае за строеж именно първа категория, както и се развиват
съображения, за неприложимост към обекта на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № Р-3 от 24.07.2018г. срещу дружеството жалбоподател, за
това, че при извършена проверка на 06.06.2018г., от служители на РДНСК – СЦР и
РО НСК – Русе, било установено, че дружеството като наемател на 250 кв. м. от
УПИ LІ по плана на ТМ АД град Русе, в нарушение на чл.
178, ал. 1 ЗУТ ползва строеж „Пърначна станция за транспортируемо оборудване
под налягане, състояща се от: инсталация за пълнене на бутилки с течен
въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталации
за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк“, находящ се
в УПИ LІ по плана на ТМ АД град Русе, землище на град
Мартен, област Русе с административен адрес бул. „Тутракан“ № 100, преди същият
да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ, който
строеж е извършен от „ЛЕО ГАЗ“ ЕООД след 05.04.2011г. и представлява първа
категория съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „а“ и „в“ от Наредба № 1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗУТ и подлежи
на въвеждане в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от
органите на ДНСК, при условията и по реда, определен в Наредба № 2/31.07.2003г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 178,
ал. 1 ЗУТ.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева, за нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
В хода на производството по
обжалване на наказателното постановление е назначена и изготвена комплексна
съдебно-техническа експертиза, по която вещите лице са дали заключение, че процесната
„Пълначна станция за транпортируемо оборудване под налягане“ не отговаря на
нито един от посочените в § 5, т. 38 ЗУТ обекти.
В хода на производството, във
връзка с представени нови писмени доказателства – проекти за пълначна станция,
е поставена допълнителна задача на вещото лице, което във връзка със същата е
дало заключение, че посоченото в проектната документация налягане 150 кг/cm2
отговаря
на 14,709975 МРа. В допълнителното заключение вещото лице развива съображения,
че обекта попада под действието на Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на съоръженията под налягане и не е строеж. Във
връзка с поставени въпроси в съдебно заседание, вещото лице дава отговор, че
действителното налягане на инсталацията е именно посоченото в проектната
документация 150 кг/cm2 .
Въз основа на извършена оценка на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства, съдът намира, че оценката на същите налага следните
правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз
основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а
така също и конкретната законова разпоредба и санкционната норма, въз основа на
които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът
намира за неоснователни развитите в хода по същество доводи, касаещи допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правота на защита на
санкционираното лице във връзка с квалификацията на деянието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
дружеството жалбоподател, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните
права на същото, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които да имат за
своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Цитираната
в наказателното постановление норма на чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ представлява
санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията на дружеството и
не се касае за различна правна квалификация на нарушението и налагане на
санкция по непредявено с АУАН административно обвинение.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
Приетата
за нарушена разпоредба на чл. 178, ал. 1 ЗУТ забранява ползването на строежи
или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ.
Няма
спор, че обекта се ползва именно от дружеството жалбоподател и че същият не е
бил въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ, като основният и единствен
спор в случая е дали същият представлява строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи ли
на въвеждане в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ.
Съгласно
чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, която наредба е издадена именно на основание
чл. 137, ал. 2 ЗУТ, строежи първа категория, буква „г“ са строежи или части от
тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и
лаборатории) за производство и съхраняване на а) суровини, вещества и материали
с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа и в) пожароопасни вещества и
материали.
Видно
от заключението на вещото лице и представената проектна документация, в случая
се касае именно за технологична инсталация за производство и съхраняване на
вещества с налягане по-голямо на 0,07 МРа, а именно 14,709975 МРа, както и на
пожароопасни вещества, поради и което инсталацията представлява строеж, първа
категория и като такъв подлежи на въвеждане в експлоатация въз основа на разрешение
за ползване, издадено от органите на ДНСК при условията и реда, определен в
Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минималните гаранционни срокове за изпълнени на строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Видно
от изложеното от вещото лице в депозираната експертиза при оглед на обекта на
място, вещото лице е установило, че складовия резервоар на станцията за пълнене
на бутилки с втечнен въглероден двуокис е разположена в северната част на
площадката и заедно със съответната арматура е монтирана върху стоманени опори
към съществуващата стоманобетонова настилка на площадката.
Съгласно
дадената в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ легална дефиниция „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
В тази
разпоредба е изразена същността на обектите, които могат да бъдат квалифицирани
като строежи и те са три групи – сгради, постройки и съоръжения, като изброяването
им не е изчерпателно, а посочените обекти са само примерно упоменати, което
говори, че определящото е естеството и начинът на изпълнение на обектите, а не
тяхното видово или количествено систематизиране.
Монтирането
на пълначната станция и захранването й с ел. енергия представляват именно
дейности, които характеризират станцията като строеж по смисъла на закона.
От
заключението на вещите лица, изготвили назначената комплексна съдебно
техническа експертиза и от отговорите на същите в съдебно заседание се
установява, че инсталацията е разположена върху съществуваща стоманобетонова
настилка и че част от елементите са закрепени към съществуващата стоманобетонова
настилка, което от своя страна безспорно изменя субстанцията на земята и променя
и начина на ползване на същата, което обосновава извод, че процесната пълначна
станция е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като трайно променя
субстанцията и начина на ползване на земята, върху която е монтирана.
По
изложените мотиви съдът не кредитира заключението на вещите лица, в частта му,
че процесната инсталация не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на
ЗУТ и намира за неоснователни развитите от страна на процесуалните
представители на дружеството жалбоподател съображения в тази насока.
В същия
смисъл са и Решение на Административен съд – Русе, постановено по
административно дело № 387 по описа на съда за 2018 г. и Решение на Административен
съд – Русе, постановено по административно дело № 386 по описа на съда за 2018
г.
Правилно
е издирена и приложена съответната на това нарушение санкционна разпоредба на
чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Доколкото в оспореното наказателно постановление
обаче, административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на санкция в посочения размер от 5000 лева, то наказателното
постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът
на имуществената санкция следва да бъде намалена от 5000 лева до минимално
предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 1000 лева. Липсата на
мотиви относно определянето на размера на административното наказание
препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. В тази му част в
наказателното постановление административнонаказващият орган е изложил
единствено, че размера на санкцията е определен с оглед тежестта на
нарушението, без да изложи, каквито и да било мотиви, защо е определил
имуществена санкция в размер към средата на предвидения размер на имуществена
санкция. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на
производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на
нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът
на наложената имуществена санкция до неговия минимум, който е именно 1000 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г.
и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо
нарушение и поведение на дружеството, изразяващо в предприемане на действия във
връзка с въвеждане в експлоатация на строежа, съдът намира, че едно такова
наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите
на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, приложим на основание чл.
84 ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените в хода
на съдебното производство разноски във връзка с назначената и изготвена
комплексна съдебно – техническа експертиза, в общ размер на 530 лева, както и
държавна такса в размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
Р-3-ДНСК-97/11.10.2018г. на Зам. Началник при ДНСК, с което на „ЛЕО ГАЗ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление град Мартен, ул. „Юрий Гагарин“ № 5, на
основание чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева, за нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ., като НАМАЛЯВА, размера на „имуществената
санкция” от 5000 (пет хиляди) лева
на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА „ЛЕО ГАЗ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Мартен, ул. „Юрий
Гагарин“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, в полза на Висш съдебен съвет на
Република България, по сметка на Районен съд – Русе СУМАТА в общ размер на размер на 530 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща разноски в
хода на съдебното производство, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: