Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 27.12.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори състав в открито заседание на четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДИМЧО
Г.
ДА.ЕЛА РОСЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Г. ВНОХД № 318/2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда от 20.02.2019 г. по НОХД № 1997/2017 г. на СНС подсъдимият А. Г. М. е
признат за ВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата на
месец септември 2015г. до 05.06.2016г в Република България -градовете Б., Р.,
гр. С. е участвал в организирана престъпна група с участници: Н. Б.З., С.Н.Д., Х.
О.Г.и И.И. Г., като групата е създадена
с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т.2, вр. с ал. 2 от НК, като го е оправдал в частта
на повдигнатото обвинение организираната престъпна група да е съществувала от неустановена дата на месец януари 2015г. и той
да е ръководел същата по смисъла на чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.1 от НК, като на
основА.е чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказА.е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изпълнение на така
определеното наказание.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2
от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което
подсъдимият М. е бил задържан от 05.06.2016г. до 16.06.2016г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 17.06.2016г.
до 06.02.2017г.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия И.И.Г.
за ВИНОВЕН в това, че от неустановена
дата на месец септември 2015г. до 05.06.2016г. в Република
България -градовете Б., гр. Р. и гр. С. е участвал в организирана престъпна група, с участници: А.Г.М., Н. Б.З., С.Н.Д. и Х. О.Г.като
групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 354а от НК - престъпление по
чл. 321, ал. 3, т.2, вр. с ал.
2 от НК, като го е оправдал в частта на
повдигнатото обвинение организираната престъпна група да е съществувала от неустановена дата на месец януари 2015г. и
да е ръководена от А.Г.М. по смисъла на
чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 57,ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изпълнение на така
определеното наказание.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2
от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което
подсъдимият Г. е бил задържан от 05.06.2016г. до до 06.02.2017г.
Със същата присъда
съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.Н.Д. за
ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата
на месец януари 2015г. до 05.06.2016г. в Република България -градовете Б., гр. Р.,
гр. С. е участвал в организирана престъпна група с участници: А.Г.М., Н. Б.З.
ЕГН **********, И.И. Г. и Х. О.Г., като групата е създадена с користна цел и с
цел да върши престъпления по чл. 354а от НК - престъпление по чл. 321, ал.
3, т.2, вр. ал. 2 от НК, като го е оправдал в частта относно повдигнатото
обвинение организираната престъпна група да е съществувала от неустановена дата на месец януари 2015г. и
да е ръководена от А.Г.М. по смисъла на
чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.1 от НК, като на основА.е чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда
съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.Н.Д., за
ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2016г в лек
автомобил марка „Фолксваген Поло" с ДК № ....., паркиран
на изход от гр. С., отбивката на КПП-Владая, без надлежно разрешително съгласно
Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1
към чл.З, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите - растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина",
е държал е цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва:
коноп с нето тегло
0,25 грама и процентно съдържание на
активния компонент - тетрахидроканабинол – 15 %, на стойност 6,00 лева за грам,
общо на стойнойност 1,50 лв,
амфетамин с нето тегло 0,40 грама и процентно съдържание на активния компонент
- амфетамин на стойност 12,00
лв.;
кокаин, с нето тегло 20,00 грама и процентно съдържание на активния компонент - кокаин -
23,0 % , на стойност 90,00 лева за грам, общо на стойност
1800,00 лв., всички наркотични вещества на обща стойност 1813,50 лева и деянието е
извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с участници: А.Г.М., Н. Б.З., И.И. Г. и Х. О.Г.- престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК
го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
в размер на ПЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 20 000 / двадесет
хиляди/ лева.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо, най-тежко наказание в
размер на ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На
основание чл. 23, ал.3 от НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ към така определеното общо,
най-тежко наказание, наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева.
На основание чл. 57,ал.1 т.2,б.В от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изпълнение на така определеното наказание.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2
от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание „Лишаване от свобода“
времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан от 05.06.2016г. до до 06.02.2017г.
На основание чл. 68, ал.1 от ЗИНЗС
съдът е постановил да се изтърпи отделно наказанието, наложено на подсъдимия Д.
по НОХД .../.... по описа на ОС Благоевград в размер на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“.
На основание чл.57,ал.1 т.2,б.В
от ЗИНЗС съдът е определил първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изпълнение на така
определеното наказание.
На основание чл. 354а, ал.6 от НПК съдът е постановил веществените
доказателства-
наркотични вещества /коноп, амфетамин и кокаин/, описА. в приемо-предавателен
протокол № 44742/
29.11.2016г. по ДП № 26 /2016г. по описа на ГДБОП СЕ ОТНЕМАТ
в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
е ОСЪДИЛ А.Г.М., И.И.Г., С.Н.Д. да заплатят направените по делото разноски- по 2028.06 лв. / две хиляди двадесет и осем
лева и шест стотинки/ всеки един от тях.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба
от подсъдимия И.Г., чрез защитника му адвокат М., в която се счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и в противоречие с
основните принципи на наказателното право и чл.13 и 14 НПК. Според адв. М. не са налице годни доказателства, от които да
е видно, че подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 321
ал.3 вр. с ал.2. От друга страна счита, че наказанието е явно несправедливо по
своя размер, тъй като подсъдимият не е лице с висока степен на обществена
опасност и следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три години, което да бъде отложено при условията на чл. 66 НК. Развива съображения
за целесъобразност на условното осъждане в случая. Моли да се отмени присъдата
и се постанови нова, с която подсъдимия Г. бъде признат за невиновен и
алтернативно да се измени присъдата като се намали наложеното наказание и се
приложи чл. 66 НК.
В допълнение към въззивната
жалба, изводите на съда се считат за неправилни за неправилни, тъй като
свидетелските показания не доказвали елементите на фактическия състав на
ОПГ, а именно движението на наркотиците,
налични пари от продажбата, структура на групата и начин на вземане на решение. Твърди, че свидетелите са
се отрекли от показанията си на досъдебното производство, а от тях не ставало
ясно как функционирала групата. Според защитата показанията на свид. с тайна
самоличност № 181 били лишени от конкретика и обвинението не било доказано по
безспорен начин. Сочи, че наркотик не е намерен у подсъдимите Г. и А.М.. Нямало
отговор на въпроса, за произхода на наркотика намерен у подс. Д. и това
количество не съответствало на показанията на свид. с № 181. От субективна
страна не било доказано умисъл у подсъдимия Г. за участие в ОПГ.
Срещу присъдата е постъпила жалба
и от подсъдимия С.Д. чрез неговия защитник адвокат П.С., в която се счита, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невиновен. В допълнението на въззивната жалба се
счита, че намирането на наркотик в автомобила на Д. не доказвало държане с цел
разпространение, тъй като липсвали доказателства в тази насока и установени
лица, които са закупували наркотични вещества. Това не било доказано и от ВДС.
Приетото от съда държане на наркотични вещества било
компроментирано чрез доказателственото средство, а липсвали и дактилоскопни
следи. Липсвали доказателства и по обвинението за участие в ОПГ
на подсъдимия Д., а показанията на анонимен свидетел № 181 нямали
доказателствена стойност.
Срещу присъдата е депозирана
жалба и от защитата на подсъдимия А.М.- адвокат М.Т., в която се правят оплаквания
за неправилност, необоснованост. Присъдата счита като постановена в нарушение
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо. Моли да се
отмени присъдата и подсъдимият М. да
бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 НК.
В допълнение към въззивната жалба
са изложени съображения ,че депозираните по реда на чл.223 НПК показания на
свидетели не могат да бъдат валидно приобщени към доказателствената съвкупност
и не могат да бъдат източник на доказателства, тъй като техните разпити са
извършени на 05.06.2016 година и на
06.06.2016 г. ,а на последната дата е бил задържан подсъдимия М.. В тази насока
се цитира и съдебна практика. Възражения се правят и относно кредитираните
показания на свид. с тайна самоличност № 181, чийто показания не могли да бъдат
проверени.
В хода на въззивното производство
представителят на Апелативна специализирана прокуратура счита, че не са налице основания за оправдаване на
подсъдимите, тъй като първостепенния съд е извършил верен доказателствен анализ
с точни аргументи за всеки от подсъдимите. Възраженията им се оборвали от
обективния анализ на доказателствените източници в тяхната взаимна връзка. Според прокурора
правилно са кредитирани показанията на основната група свидетели, дадени пред
съдия на досъдебното производство, тъй като показанията им в хода на съдебното
производство, били недостоверни и противоречали на използваните СРС. Промяната
на показанията на свидетелите се обяснявало с влияние на подсъдимите предвид
техните приятелски отношения. Показанията на свидетеля с тайна самоличност №
181 не били изолирани, а кореспондирали с другите доказателствени източници и
допринасяли за изясняване на обстоятелствата и противно на защитата имали
доказателствена стойност.
Относно наказанията доколкото
няма протест, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимите според
прокурора намаляването на наказанията „лишаване от свобода“ било изключено и
моли присъдата да СНС да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия М.,
адвокат Т. твърди, че присъдата почива единствено и само на приобщени
доказателства от досъдебното производство, СРС и анонимен свидетел, чиито показания
не следва да бъдат кредитирани. Твърди още за противоречие в мотивите на съда
относно данните от СРС. Предлага алтернативно делото да се върне на СНС.
Акцентира се и на влошено здравословно състояние. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимия М. поддържа
съображенията на защитата.
Защитникът на подсъдимия Г.,
адвокат М. счита за основателни възраженията в допълнението към въззивната
жалба на адвокат Т. досежно показанията на свидетелите И. Ч., Н.З., Н. Х., Й.С.и Г.К.. Обръща внимание,
че при обиска на подсъдимия Г. не са намерени наркотични вещества, че се занимава
с отглеждане на животни и че не е участвал в организирана престъпна група, тъй
като липсвали каквито и да било доказателства от субективна страна. Твърди че
подсъдимият не е съзнавал, че е участвал в организирана престъпна група. Иска се
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне на СНС поради
допуснати процесуални нарушения или да му бъде намален срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимия Г. изразява съгласие със защитата му.
Защитникът на подсъдимия С.Д.,
адвокат С. поддържа жалбите на останалите защитници и коментира обсъжданите
изрази между подсъдимите записани чрез СРС и които е прието, че се
отнасят за покупка на наркотични вещества.
Счита се, че нямало доказателства
за тези изрази да са използвани между
подсъдимите и с конкретно значение и не била доказана
връзката, че групата е създадена с
определена цел. Според защитата обвиняемия М. е бил привлечен в качеството му
на обвиняем в нарушение на НПК. Счита, че според показанията на свид. с номер
№181 подс. Д. е разполагал джип „С.В“, а той е нямал такъв автомобил и такъв
автомобил е имал Г.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“. Твърди се,
че нямало данни подсъдимия Д. да е разпространявал наркотични вещества.
Подсъдимият Д. поддържа
становището на защитата му.
В правото на последна дума
подсъдимият Д. не изразява становище .
В правото на последна дума
подсъдимият М. иска да бъде оправдан като заявява, че не е бил шеф на група и
моли за оправдателна присъда.
В правото на последна дума
подсъдимият Г. не се признава за виновен и заявява, че не е участвал в тази
група и моли за оправдателна
присъда.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се
запозна със доводите във въззивните жалби, взе предвид становищата на страните
и доказателствата по делото и като извърши изцяло служебна проверка на
атакуваната присъда в рамките на правомощията
си по чл. 314 НПК, намира жалбата на адв. Т. за частично основателна, поради което и на
основание чл.337 ал.1 т.1 НПК присъдата следва да бъде изменена, а жалбите на
останалите подсъдими следва да бъдат оставени без уважение.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по
делото. От събраните и проверени от настоящия съдебен състав доказателства, не
се намират основания за изменение на констатациите от фактическо естество
изградени от предходна съдебна инстанция.
Наказателното производство за подсъдимите Х. О.Г.и Н. Б.З.
е приключило с одобрени от съда споразумения в хода на съдебното следствие.
Спрямо останалите подсъдими А.М., С.Д. и И.Г. производството е продължило по
общия ред.
Подсъдимият А.Г.М. е роден на ***г. в гр. Сиктивкар,
Руска Федерация, българин, българско гражданство, средно образование, неженен,
управител на „Г.94„ ЕООД, осъждан, ЕГН **********;
Подсъдимият С.Н.Д. е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, средно образование, женен,безработен, осъждан,
ЕГН **********;
Подсъдимият И.И.Г. е роден на ***г***, българин, българско
гражданство, средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
През месец септември 2015г. на територията на гр.Б., Р. и С. започнала да функционира
организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотични
вещества ( кокаин, амфетамини и коноп). В сдружението участвали подсъдимите А.М.,
И.Г., С.Д., Н. З. и Х. Г., както и в различен период от време наркотици за
сдружението са продавали свидетелят И. Ч. и лицето Г.Д.
Подсъдимият А.М. ползва заведение –механа „Воеводска среща„ в кв. Д., гр. С. където се
провеждали срещите между него и останалите подсъдими, чието местоживеене било на
територията на градовете Б. и Р. Подсъдимият М. осъществявал набавянето на
наркотик- кокаин и амфетамин, като се снабдявал с тях от неустановени по делото
лица. С пренасяне на наркотика до град Б. и Р. се зА.М.подсъдимите С.Д., И. Г. и лицето Г.Д.
След като наркотикът бил доставен на
територията на Р. и Б., се пристъпвало към разфасоването му на по-малки
количества /дози/, което е вършено от З.
Разпространяването на крайни клиенти ставало от подсъдимите С.Д., И. Г. и Х. Г..
Ползвали се и трети лица, работещи като „дилъри“ за групата- И. Ч. и Г.Д..
Пакетчетата с трева и амфетамин се разфасовали
в количества от по 0.8 гр., а кокаинът в хартиени пликчета или опаковки
Упсарин по един грам, били предлагани, съответно, на цени 15лв. и 120 лева,
като за редовните клиенти цената на кокаина била 100 лв. за грам. От подсъдимия
М. кокаина се предавал за 90 лв. за грам, която била дължима след продажба.
Комуникацията с крайните клиенти се осъществявала по
телефон от подсъдимите, както и от ползваните като „дилъри“ И. Ч. и Г.Д.. С цел
прикритие на незаконната си дейност по
разпространение на наркотични вещества били използвали кодирана реч или фрази,
като не употребявали директно „наркотици“ или
производни. Били използвали изрази
като „ едно кило масло“, „два литра ракия“ (т.е. един или два грама
кокаин), „да се видим за половин час“ ( т.е. половин доза кокаин), „искам едно
голямо“ (един грам кокаин).
За времето от месец септември 2015 г. до февруари 2016г. като уличен дилър за групата
работел свидетелят И. Ч., който се е занимавал с разпространението на кокаин. Ч.
лично ходил до град С., като вземал по 10-20 грама кокаин от подсъдимия М. и
след разпределянето му от подсъдимия З.,
го разпространявал на територията
на Б. и Р.. През месец февруари Ч. задлъжнял с отчитането на паричните средства
към М. и спрял да продава, като оттогава насетне ролята му била да пренася
наркотика до гр. Б. и Р.. За този последващ период Ч. доставял кокаин на
подсъдимия Г. и един път амфетамини на подсъдимия С.Д.. Такава роля изпълнявало
и лицето Г.Д., но при една такава доставка той бил задържан от полицейските органи
на 12.03.2016г.
В хода на досъдебното производство, след експлоатация на
специални разузнавателни средства и разпити на свидетели е предприето
провеждането на процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в
обекти и автомобили на заподозрените лица. На 05.06.2016г., чрез специалните
разузнавателни средства е осъществено „проследяване“ на подсъдимия И. Г. и е заснета
среща между него, подсъдимия М. и подсъдимия С.Д., състояла се в ресторант
„Войводска среща“, кв. Д., гр. С.. На срещата присъствало и лицето М. В., който
в някои случаи замествал подсъдимия М. при предаването на нарктотичните
вещества на другите подсъдими. Поради очаквания, че подсъдимият Д. на връщането
от срещата с подсъдимите З. и М. *** наркотични вещества, е разпоредено
неговото задържане. Управлявания от Д. автомобил „ Ф.П. с ДК№ ..... е спрян в района на КПП Владая и извикан екип
от разследващи. При извършеното
претърсване на автомобила му в
шофьорската врата е открита обвивка от кроасан „7 DAYS“ с бял
полиетиленов плик, съдържащ
самозалепващо се пликче с тревиста маса, пликче с бяло прахообразно
вещество, както и пликче с приблизителни размери 5х3, обвито многократно с
прозрачно тиксо /скоч/, като съдържА.ето на обектите в хода на делото е установено като наркотични
вещества- коноп, амфетамин и кокаин. Иззет е и ползваният от Д. мобилен телефон
Нокия с ИМЕЙ ........ и ИМЕЙ ........ и СИМ карта на „Теленор“.
При извършено претърсване
същия ден- 05.06.2016г. на
ресторант „Воеводска среща“, стопанисван от подсъдимия М., чрез собственото му
еднолично дружество „Г.84“ЕООД, от бара до кухнята е иззета СИМ карта с № .........
При претърсване на ползваното от М. жилище, находящо се в гр. С., кв. Б., ул. “К.“ 77, ет.1 е
открит и иззет мобилен телефон Самсунг
със СИМ карта и с ИМЕЙ ......, за които
подсъдимият М. е направил изявление, че това е личният му телефон, който използва към момента.
Мобилни телефони със СИМ карти са открити и иззети при претърсването на
автомобила на М.- Ауди с ДК № ......
/мобилен телефон Блекбери без СИМ карта с ИМЕЙ......, мобилен телефон
Самсунг без СИМ карта с ИМЕЙ ......, мобилен телефон „Порше дизайн“ без СИМ
карта с ИМЕЙ ......и нано- СИМ карта с № .......
При претърсване на жилището на свид. Х. Г., находящо се в
гр. Б., ул. “Х.А.“ № 27, от дреха закачена в спалнята, е открита кутийка
„Упсарин“ с два броя бели хартиени
пликчета с бяло прахообразно вещество, реагирало на кокаин при проведения
полеви тест. Иззети са няколко мобилни телефона и СИМ карти
/мобилен телефон Нокия с ИМЕЙ ......, модел 206 със СИМ карта на
„Теленор“ с № ......, мобилен телефон „Нокия“, модел 210-4 с ИМЕЙ......със СИМ
карта на „Глобул“ ......, както и три СИМ –карти „Прима“ и „В- connect“ №№ ......,
......и ......, както и стекове цигари с
чужд акцизен бандерол. За намерените вещи
Г.заявил, че наркотичното вещество е негово и за лична употреба, телефона "Нокия„ „с много копчета“ негов, останалите телефони- на приятеля му Н.,
СИМ картите- на брат му, а цигарите
чужди.
При извършен на 05.06.2016г. обиск на И. Г. е иззет телефон Нокия RM 10-37 с ИМЕЙ ......и
СИМ карта с № .......
От автомобила,
ползван от Г.- „БМВ Х 5“ с рег.№ ...... е иззет мобилен телефон „Епъл А 1332“ с ИМЕЙ ......със СИМ карта на
„Теленор“ с № ......, както и нож,
сгъваема метална палка и лична карта на И. К..
При претърсване на дома на подсъдимия С.Д.,***, са
открити и иззети мобилен телефон „Нокия 302“ с ИМЕЙ ...... и СИМ карта ......(за
които съпругата на Д. заявила, че се ползват от него с номер ......), граната, 1бр. боеприпас и метални предмети.
При претърсване на дома на свидетеля Г.Д. К., находящ се
в гр. Б., ул. “Г.“ № 67, са открити и
иззети електронна везна, мобилен телефон „Самсунг Галакси“ с ИМЕЙ ......../........
с включена СИМ- карта на Теленор. В сглобяема палатка (тип парник) в двора на къщата са открити и
иззети две саксии с по едно конопено
растение (при полевия тест дали характерното оцветяване за коноп). За растенията св. К. направил изявление, че
са на майка му, а за телефона негов.
При обиска на Н. З. са иззети два мобилни телефона,
съответно, „Сони“ с ИМЕЙ ........ и СИМ
карта № ........и Нокия с ИМЕЙ ........и СИМ карта с № .........
В хода на провежданата полицейска операция е задържан
свидетелят М.К., който доброволно предал намиращи се в него два броя
самозалепващи се пликчета със суха зелена тревиста маса.
В хода на досъдебното производство свидетелят И. Ч.
доброволно е предал ползвА.я от него мобилен телефон със СИМ карта № ......, за
които е заявил, че ги ползва от години.
Също в хода на досъдебното производство майката на
свидетеля Г.К. доброволно е предала намиращия се в нея мобилен телефон на сина
й (останал при нея след задържането му)
- мобилен телефон IFHONE със СИМ карта № ....... От показанията на самия К. се
установява, че ползвА.ят от него телефонен номер е .......
Така изложената фактическа обстановка се извежда от
следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване,
както следва : обяснения на подсъдимия И. Г. /л.342 от СД/, показанията на
свидетелите В.П./л.176 от СД/, Р.И. /л.177 от СД/, А.С./л.177 от СД/ , А.Й.
/л.177 от СД,л.86,т.1 от ДП/, И. И. /л.178 от СД, л.89,т.1от ДП/ П.П. /л.194 от СД/, М.К. /л.194 от СД и
л.62,т.2 от ДП/, И. Ч. /л.81,т.2 от
ДП/ Г.К./ л.1,т.3 от ДП/, Н.Б. /л.195 от
СД, л.68,т.2 от ДП/, Б.Б. /л.196 от СД, л.69,т.2 от ДП/, Х. Ф./л.232 от СД, Х. М./л.233
от СД, л.14,т.3 от ДП/ Г.К. / л.10,т.3 от ДП/ Й.К./ л.4,т.3 от ДП/, Н.З. /л.195
от СД, л.67,т.2 от ДП/ , Х. Г./л.321 от
СД/, Н. З. / л.322 от СД/, свидетел с тайна самоличност № 181/л.320 от СД/,
комплексна експертиза протокол № 72/20.06.2016г. /т.5, л.3 от ДП/, физико-химични експертизи и
дактилоскопни експертизи /т.5, л.11-57 от
ДП/, икономическа експертиза /л.1,т.7 от ДП/, техническа експертиза /л.8,т.7 от
ДП/, протоколи за разпознаване на лица от 07.04.2016г. / л.11-33, т.1 от ДП/,
протокол за претърсване и изземване от 05.06.2016г./л.80,т.1 от ДП/, протокол
за доброволно предаване /л.84, т.1 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 06.06.2016 /л.97,т.1 от ДП/,
протокол за претърсване и изземване от 05.06.2016г. /л.100,т.1 от ДП/, протокол
за претърсване и изземване от 05.06.2016г. /л.103, т.1 от ДП/, протокол за
претърсване и изземване от 05.06.2016г. / л.9, т.2 от ДП/, протокол за обиск /
л.18,т.2 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 05.06.2016г. /л.20,т.2
от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 05.06.2016г. /л.34,т.2 от ДП/,
протокол за претърсване и изземване от 05.06.2016г. /л.36,т.2 от ДП/, протокол
за обиск от 05.06.2016г. /л.47,т.2 от ДП/, протоколи за доброволно предаване от
06.06.2016г. /л.57,л.59, т.2 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица /т.3,
л.20-34/, фотоалбуми /т.4, л.58-84/,
заповеди за задържане на лица по ЗМВР / т.3, л.48-56/, писмо на
„Теленор“ от 31.12.2018г. /л.328 от СД/, писмо на Виваком от 30.12.2018г.
/л.329 от СД/, докладна записка от
05.06.2016г. /л.74,т.1 от ДП/, справки за съдимост, материали от експлоатиране
на специални разузнавателни средства.
Доказателствените си изводи за съществуването на организирано
престъпно сдружение правилно първостепенният съд е основал на показанията на
свидетели, които са били ангажирани с разпространение /респ. закупуване/ на
наркотици и в този смисъл имат преки възприятия от вторичната престъпна
дейност. Поради това твърдението на жалбата на защитата на подс. Д., адвокат С.
следва да бъде отхвърлена по следните съображения:
На първо място, това са показанията на свидетеля И. Ч.,
снети в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК. В хода на
съдебното производство пред първата инстанция свидетелят Ч. отрича доброволното
даване на тези показания, оправдавайки ги с оказан му полицейски натиск. Правилно
и обосновано обаче съдът ги е оценил за правдиви, отчитайки обстоятелствата,
при които са дадени, тяхната конкретика последователност и подкрепата им от
други доказателства. От тези показания е видно, че самият свидетел Ч. е разпространявал наркотици, като
показанията му тази насока са преценени като подробни и искрени. В тях е
разказал и за противоправните действия на подсъдимите М., Г. и Д.. Описал е и конкретна ситуация от
взаимоотношенията си с тях (това, че при
продажбата на наркотици е задлъжнял на М. и последният му е забранил да продава
и оттогава насетне само е пренасял наркотици до гр. Б. и гр. Р.).
В подкрепа на показанията
на св. Ч. са протоколите от изготвени
ВДС от експлоатираните СРС по отношение на твърдението, че Г. му е плащал за доставката на наркотици от подсъдимия М.-
50 лв. за гориво и 50 лв. за доставката и че Ч. е задлъжнял с пари към М. (СРС
обсъдени по-долу ), както и от протокола
за претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. Б., ул.“Х.А.“ № 27- откритият в дома на
Г.наркотик е бил в кутийка Упсарин.
Според Ч., такава е била практиката на лицето З. да поставя разпределения
наркотик- кокаин, взет преди това от подсъдимия М.).
Обстоятелството, че Ч. е продавал наркотици за сдружение,
чиито участници са подсъдимите Г., М. и Д., както и че към тази дейност
съпричастност е имал свидетелят Г.К.
извод се прави и от показанията на последния, снети в хода на ДП и
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, които се отличават със същата
последователност и конкретика , както и тези на Ч., поради което правилно
първостепенният съд ги е кредитирал. От същите се индикира и приноса на А.М. в
престъпното сдружение (дължими пари е следвало да бъдат предавани на него, както
и свидетелят е чувал, че З. също „работи“ за М.). Пред първата съдебна
инстанция свидетелят отрича доброволното даване на тези показания и твърди, че
ги е подписал под натиск, очевидно не държейки сметка, че същите са дадени пред
съдия по реда на чл. 223 от НПК. Твърденията му, че не е вземал наркотици от
подсъдимия Г. и че няма телефонни разговори използвайки конспиративни думи за
наркотици „едно кило ракия“ и др. подобни, се оборват от експлоатираното спрямо
него СРС с оперативен способ „подслушване“, където се установява, че множество разговори са именно с Г. ( тел.
номер .......) и се използват именно такива конспиративни думи (“ да идеш ракия
да вземеш“, „да приготвиш две кила и половина ракия“, „вземи две кила“).
Със сходно доказателствено значение са и показанията на
свидетелката Й.С., снети в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени в хипотезата на чл. 281, ал.1 ,т.1
от НПК. Както и предходните двама свидетели, свидетелката С.също застъпва
тезата, че това не са нейни искрени показания, а ги е била наизустила под
давление на полицейските служители. Тази теза правилно съдът е преценил за
неправдоподобна, анализирайки показанията,
последователността в изложението и конкретиката в съдържанието им. От тези
показания е видно, че С. си е поръчвала наркотик (кокаин) от подсъдимия Г.,
използвайки ключови думи за половин доза кокаин (“да се видим за 30 минути), както
и начина на срещата и предаването на наркотика.
Свидетелят Х. М.също отрича показанията си от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК, твърдейки, че
е писал показанията си под полицейско давление и че макар и да употребява епизодично наркотици, никога не си ги е
купувал от подсъдимия С.Д.. Същевременно той е съобщил прецизни факти, които са
хронологично последователни и
взаимосвързани и няма как да бъдат оценени като голословни.
Правилно и обосновано са кредитирани и показанията на свидетеля
М.К. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.ал. 1,т.
2 от НПК въпреки заявената липса на спомен у този свидетел, в хода на съдебното
производство. Показанията му обаче сочат, че М.К. често употребява наркотици, а
от проследените разговори от неговия телефонен номер е направен обоснован
извод, че е закупувал такива от подсъдимия Г.. Това обстоятелство се
потвърждава от протоколите на експлоатирани
СРС спрямо подсъдимия Г.- том 5, ВДС, разговори
с №№ 2 и 42 са със свидетеля М.К.
и е разумен извода, че К. поръчва наркотици, наричайки ги с ключовите думи
„вино“, “ракия от евтината“,“половин кило ракия“, за които съобщава да са били паролите за наркотик св. Ч..
Правилно и обосновано са кредитирани показанията на
свидетеля Г.К.(снети пред съдия в хода на ДП и приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 281, ал. 1,т. 1 от НПК), от които са изведени доказателства за два конкретни
случая, в които той е поръчвал и
закупувал наркотични вещества от И.Г.. Свидетелят съобщава за отработен модел
на поръчването („една половинка“- половин грам кокаин) посочва телефона на Г. и коментирайки бързина
и срочност в действията на последния по доставка на наркотика. Свидетелят К.също
отрича тези показания, но същите се
отличават с последователност, вътрешна логичност и дори съдържат лични съждения
на свидетеля, поради което правилно са оценени като достоверни. Сходен случай за поръчка на наркотик от Г. сочи и свидетелката Й.С.(в
разпита си пред съдия в хода на ДП), като фактите кореспондират с показанията
на свидетеля К.за начин на контактуване с Г. и цена на наркотика (60 лв. за
грам). Свидетелката съобщава за
отработен модел на поръчка на наркотик („да се видим за 30 минути“ означавало
половин грам кокаин).
Правилно и обосновано са кредитирани и показанията на
свидетеля Н.Б., снети в хода на досъдебното производство и принципно потвърдени от свидетеля в хода на
съдебното следствие и след прочитането им
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,т. 2 от НПК. От тези показания са изведени
факти за регулярни поръчки на кокаин от И.Г. Макар и да твърди, че си е
поръчвал само 4-5 пъти от Г., хронологията и последователността в разказаното
сочи, че това е било извършвано многократно, както и че в групата има лица,
осъществяващи прякото разпространение на крайни клиенти. В подкрепа на
свидетелските показания са резултатите от експлоатираните СРС спрямо подсъдимия
Г. като разговор № 3 /том 5 ВДС/ е именно със свидетеля Б.и използваните
позивни съответстват на поръчки на наркотици.
В хода на проведено разпознаване на лица по снимки св. Б.е
разпознал подсъдимия Г. като лицето, за което свидетелства.
В обобщение е видно, че всички горепосочени свидетели,
явяващи се консуматори на наркотични вещества, пред първостепенния съд или
отричат предходно дадените показания, или са пестеливи и не споделят факти по обвинението, което е
обяснено с нежелание да уличават подсъдимите в престъпление „очи в очи“, както
и да споделят и собственото си престъпно поведение, макар и изрично да не са се
възползвали на възможността за откажат да дават показания в хипотезата на
чл.123, ал.1 от НПК. Версията им за упражнен натиск от полицейските органи
отпреди образуване на съдебното производство не може да бъде споделена, тъй
като отсъства какъвто и да било мотив разследващите органи да съчиняват
различни „версии“ (различни, тъй като
показанията на свидетелите имат различни фактически изложения и касаят различи
подсъдими) за съпричастност на подсъдимите към разпространение на наркотични
вещества, ако няма такива обективни данни. Още повече, че самите свидетели в
показанията си са давали конкретни отговори и излагали конкретни данни за тази
съпричастност, които не биха могли да бъдат измислени и съчинени. И не на
последно място- че изложените там твърдения са обективни факти, се извежда от
тази множественост и еднопосочност на свидетелстването, както и от експлоатираните
СРС, от които се правят сходни изводи за развита престъпна дейност. Поради това
наведения довод в жалбата на адвокат М., че отричането на дадените показания от
свидетелите на досъдебното производство предполагат липса на доказателства не
може да бъде споделен.
В жалбата на адв. Т., защитник на подс. М. се счита, че
показанията на свидетелите Ч., С., З., Б.и К. дадени по реда на чл. 223 НПК на
досъдебното производство, не могат да бъдат годен доказателствен източник,
доколкото при разпитите им не са спазени процесуалните правила на подс. М., тъй
като те са извършени на 05 и 06. юни 2016 година когато подсъдимия М. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Безспорно
е установено, че тези разпити на свидетелите в хода на досъдебното производство
са извършени на тези дати. Безспорно е установено и соченото в жалбата
обстоятелство, че подсъдимият М. тогава е бил задържан при условията на
административно задържане и не е имал качеството на обвиняемо лице, а такова
качество не е имал поради липса на доказателства. Видно от постановлението М. е
привлечен в качеството му на обвиняем на 06.06.2016 година в 17.35 часа., а
разпитите на сочените в жалбата свидетели са проведени преди привличането му.
Привличането на М. е последващо разпитите на свидетелите пред съдия. Изцяло в
компетенциите на обвинителната власт е преценката за това кога на досъдебната
фаза са налице достатъчно доказателства за привличането на конкретно лице в
качеството на обвиняем по чл. 219 ал.1 НПК. Към момента на провеждането на разпитите
подсъдимия М. все още официално не е обект на разследване, поради което
разследващия орган не е имало как да изпълни задължението си по чл.223 ал.2 НПК. От сочената КЗПЧОС не следва, че подсъдимия, който все още не е бил обект
на разследване като обвиняем е трябвало да бъде призован за присъствие на разпит
на свидетелите пред съдия. Разпитите пред съдия на свидетели на досъдебното
производство не противоречи на чл. 6 от Конвенцията, тъй като е било осигурено
право на защита на подсъдимия, била му е
предоставена реална възможност да оспори показанията при разпита свидетели на
по-късен етап на процеса. В случая посочените свидетели са били разпитани в
хода на пълноценно проведено съдебно следствие и на подсъдимите лица е било
осигурено правото им да ги разпитат,
чрез поставяне на въпроси по същество. Цитираното Решение на ВКС е относимо за случаите на налични данни за повдигане на обвинение, а
такива в случая не са били налице и съответно основания за привличането.
Заобикаляне на изискванията на Европейската конвенция ще е налице съгласно
соченото в жалбата решение, ако са били налице искания на защитата за събиране
на доказателства, а такива не се визират в материалите по делото към онзи
момент. Предвид изложеното възражението на защитата в тази му част Въззивният
съд отхвърля.
От показанията на свид. Ч. коментирани по-горе са видни
контактите му с подсъдимия М. по доставката на наркотични вещества, поради
което становището в жалбата на адвокат Т., че в показанията на свидетелите не
се установява противоправно поведение на подсъдимия М. не може да бъде
споделено.
Същевременно свидетелстването на част от тези лица не е
стандартното такова на формален очевидец, възприемащ неангажиращи го факти,
доколкото те самите в определени периоди са били или „дилъри“ на престъпното
сдружение или регулярни купувачи на наркотични вещества от подсъдимите и в този
смисъл са уязвими в наказателно -правен аспект. В контекста на тези разсъждения
съдът не е констатирал показА.ята от досъдебното производство да са мнипулирани
или дадени под натиск за изопачаването им, поради което ги е ползвал с доверие
и ги е поставил в основата на доказателствените си изводи. Предвид изложеното
възражението в жалбата на подс. Г., чрез защитника му адвокат М., че не е било
доказано налично съгласие между участниците в групата, за липса на структура и
движение на наркотични вещества, както и движението на пари от продажбата им като неоснователно
Въззивният съд отхвърля.
Правилно СНС е
кредитирал и показанията на свидетеля с тайна самоличност № 181, от които се
извеждат подкрепящи останалите доказателствени източници факти- за
разпределението на функциите в престъпното сдружение, за лицата ангажирани с
пренасянето на наркотика до гр. Р. и гр. Б., за начина на разпространение,
разфасоването и цените при продажба. Тези показания въззивният съд намира за
конкретни и те допълват показанията на коментираните свидетели по-горе. Показанията
на този свидетел предполагат непосредствено добити впечатления у него за
действието на подсъдимите лица по разпространение на наркотични вещества, по
организацията и структурата на престъпното сдружение. Ето защо упрека в жалбите
на подсъдимите Г. и Д. за липса на конкретика и липса на налични доказателства
в показанията на свид. № 181 е неоснователен. Съдържанието на показанията на
този свидетел са в унисон с показанията на останалите свидетели дадени по реда
на чл. 223 НПК в хода на досъдебното производство. Това, че в показанията му не
се сочат обстоятелства около претърсването и изземването на наркотични вещества
от автомобила управляван от подс. Д. не означава липса на наркотични вещества,
а обратното, което е видно от
доказателственото средство доказващо извършеното процесуално-следствено
действие. Налично е съответствие между показанията на защитения свид. № 181,
показанията на останалите свидетели дадени в хода на досъдебното производство
пред съдия, както и съдържанието на приложените ВДС от използвани СРС, което е
своеобразна процесуална проверка за истинността им и в този смисъл твърдението
в жалбата на адвокат Т. е голословно. Личните възприятия на този свидетел за
неправомерната дейност на подсъдимите лица се доказва и от процесуално-следственото действие, при което е
разпознал подсъдимите А.М., И. Г. и Н. З.
като лицата, за които дава сведения в показанията си. Разпознал е и
свидетелите Г.Д., И. Ч., Г.К. и
лицето И. К..
Правилно и законосъобразно съдът от показанията на св. В.П./полицейски
служител/ е направил изводи за оперативния ред, по който се е стигнало до
експлоатиране на СРС спрямо част от подсъдимите
и задържането им през 2016г. по настоящото дело и в частност-
задържането на подсъдимия С.Д. на КПП Владая и намерения в автомобила му
наркотик. Доказателствата изведени от
показанията на този свидетел, правилно са
преценени като вторични,
доколкото свидетелят пресъздава оперативна информация възприета от експлоатиране на СРС, но те не са в основата на осъдителната
присъда както твърди защитата.
Правилно съдът е
кредитирал и показанията на поемното лице –свид. Р.И., присъствал на извършения обиск и
претърсване на управлявания от подсъдимия С.Д. автомобил. Св. И. е конкретен и пълен в спомените си по
участието му във въпросните следствени действия и сочи, че наркотикът е открит
в пакетче в лявата, шофьорска врата на автомобила „Фолсфаген Поло“; разказва последователно
действията на разследващите и времетраенето им.
Свид. Й.също поемно лице пред първата инстанция отрича
снетите от него показамния, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,т. 2
от НПК, но правилно съдът ги е преценил
като целящи да го въведат в заблуждение.
Според свидетеля, действието по претърсването и изземването е траело около
десет минути, а видно от протокола те са
продължили около час и половина. В този смисъл показанията на този свидетел не
отразяват обективно това действие по разследването, което не опорочава това
процесуално следствено действие и те имат изолиран характер. Ето защо
възражението в жалбата на адвокат С. в тази му част е неоснователно. Липсата на
дактилоскопни следи по веществените
доказателства не омаловажава
доказателствената значимост на коментираното изземване извършено по надлежния
процесуален ред.
Съвкупната преценка на горните показания (в това число и
приобщените по реда на чл.281 от НПК) не водят до извод за допуснати
процесуални нарушения при процесното претърсване на автомобил и обиска на Д..
Отделно от това, тези гласни доказателствени източници намират своята опора в
самите протоколи за съответните следствени действия, които също отговарят на
формалните процесуални изисквания.
Правилно СНС е кредитирал като достоверни показанията на полицейските служители,
намиращи се на пост на КПП Владая-
свидетелите И. И. и П.П., на които е било разпоредено от дежурната част при
СДВР да спрат автомобила на подсъдимия С.Д.
(когото посочили в залата) и прегледат автомобила за забранени вещи. От
тези показания е видно, че полицейските служители са установили в шофьорската
врата опаковка от кроасан с пакетче, увито
в тиксо с бяло прахообразно вещество. Свид.
И. в показанията си от ДП е посочил, че са запазили местопроизшествието, а пред
съда е потвърдил, че не са изземвали открития предмет и не е бил сигурен, че
той касае забранени вещества; докладвано е на дежурната част, след което е
извършено претърсване и изземване от разследващ полицай. В контекста на
свидетелстването му е изготвената от
свидетеля докладна записка от 05.06.2016г. до началника на 03 с-р СДВР, която съдът цени
като официален удостоверителен документ за изпълнените служебните му действия.
Намерените наркотични вещества в автомобила управляван от Д., както и
установената среща между подсъдимите М., Д. и Г. същия ден документирана със
СРС, дава отговор на въпроса за произхода на тези наркотични вещества. Поради
това твърдението в жалбата на подс. Г. за липса на отговор на въпроса за
произхода на въпросните наркотични вещества
е неоснователно.
С косвен принос по фактите от обвинението са и показанията
на св. А. С., от които се установява, че той е собственик на автомобила,
ползван от подсъдимия М. и в който на
05.06.2016г. е било извършено претърсване и изземване / л.а. Ауди с ДК№ ....../ От показанията се установява че
подсъдимият е бил траен ползвател на автомобила, „прехвърлен му“ след извършен
бартер.
В качеството на свидетели са разпитА. и Х. Г.и Н. З.,
които в хода на съдебното следствие са признали вината си и спрямо тях са
одобрени споразумения. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
тези свидетели отричат да са участници в ОПГ и да са имали взаимоотношения във връзка с
наркотици с другите подсъдими, които се опровергават от показанията на св. З.. Последната е заявила, че
често е поръчвала наркотик на З., като същия и го носи Г..
В показанията на
анонимен свидетел №181 също са налице данни за ролята на З., както и
експлоатираните СРС спрямо последния, чрез които са установени разговори между З.
и Г.чрез използвани конспиративни думи – разговори №9, 10 и 11- том 2 ВДС.
Правилно съдът е кредитирал заключенията на назначените
по делото физико-химични, дактилоскопна и икономически експертизи. От ФХЕ протокол №
309-Х/2019г. се установява, че иззетите обекти (обект №1 и обект№3, от управлявания от подсъдимия Д. лек
автомобил „Ф.П. с ДК№ ......)
представляват, съответно, 0.25 грама коно и процентно съдържание на
активния компонент-тетрахидроканабинол-15%, амфетамин с нетно тегло0,40 гр. и 20
грама кокаин със процентно съдържание на активния компонент кокаин 23 %.
От заключението на ФХЕ протокол № 307-Х/2016г. се
установява, че обектите №1 и №2 (иззети от дома на свид. Х. ***) представляват кокаин със съответно тегло 0.36 грама и 0.70
грама и активно вещество на наркотично
действащия компонент кокаин 26.8%.
От заключението на
ФХЕ- протокол № 387-Х/2016г. е видно, че иззетата от жилището, обитавано от подсъдимия Х. Г.и
находящо се в гр. Р., ул. “Г.“ № 67,
растителна маса представлява коноп 13.64 грама с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 0.4%.
От заключението на ФХЕ- протокол № 308-Х/2016г. е видно,
че обектите, предадени доброволно от
свидетеля М.К. /обект 1.1 и обект 1.2/ и обектът, иззет при личен обиск на
свидетеля И. К. представляват коноп /марихуана/
с нето тегло, съответо, 0.52 грама, 0.52 грама и 0.31 грама, както и активно
съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол 11р6%, 11.6% и 7,4%.
От заключението на дактилоскопната експертиза
протокол №376-Д/2016г. е видно, че върху
едното от двете листчета, намиращи се в кутийка с надпис Упсарин С, иззета от
обитавано от подсъдимия Г.жилище има оставена от него дактилоскопна следа.
От заключението на
изготвената по делото икономическа експертиза се установява стойността на иззетите
по делото наркотични вещества за нуждите на наказателния процес.
От изготвената и възприета от съда като пълна и ясна
техническа експертиза е проследена информацията, съдържаща се в иззети по
делото комуникатори (мобилни телефони и СИМ карти). Видно от СИМ карта, иззета от дома на подсъдимия С.Д. и ползвана от него,
се индикират покания за срещи, свързани
с продажба на наркотици съобразявайки и свидетелските показания за индикиране
на срещите за покупка на наркотици и самите съобщения: „ да се видим за 10 таратор“,
„ай, да направим един таратор за 10 минути“, „звънни да те видя за 20м“, л. 106,
т. 7. От комуникаторите, иззети от
подсъдимия Д., са налице фрази, които
също индикират конспиративност в насока, свързана с продажбата на наркотици-
л.107 и сл.,т.7 от ДП- „20 лв. за М.и 10 за А.“, „Ос, ай под вареле“, „що е
едно за 10 искам, като дойдеш.Става ли?“.
Правилно съдът е кредитирал писмените доказателства за изземването
СИМ карти надлежно приобщени по делото, които съпоставени
с протоколите за доброволно предаване, свидетелски показания, данни за
самоличността на свидетели, снети в протоколите за техния разпит, справки от
мобилни оператори се налага извод, че лицата свидетели и подсъдими по делото,
към инкриминирания период са ползвали следните телефони:
.....- св.Х. М.;
......-св. Г.К.;
......- св.Г.......;
......и ......- подсъдимия М.;
......и .......-подсъдимия Г.;
......, ......и ......– свид. Г.;
......и ......- свид. З.;
......и ......- подсъдимия С.Д.;
......-св. И. Ч. ;
......- св. Й.С.;
......- св. М.К.;
......- св. Н.З.;
......- св. Н.Б.;
......- Г.Д.;
Така установените номера на мобилни телефони са от значение при анализа
на информацията, придобита чрез
специални разузнавателни средства. Чрез използваните специални разузнавателни
средства по законосъобразен начин са събрамни данни за деятелността на подсъдимите лица. В резултат на използването
им са изготвени звукозаписи, отразяващи разговори както помежду им, така и с
трети лица. Съдържанието на протоколите относно водените разговори е в подкрепа
на обвинителната теза за развита престъпна дейност по разпространение на
наркотици на територията на гр. Б. и гр. Р., при съществуващи трайно създадени
взаимовръзки, регулярност в контактите с цел постигане на набелязаната цел.
От разговор №1 на свидетеля Ч., с подсъдимия М. става ясно, че Ч. е задлъжнял
към М. с пари, което e в потвърждение на показанията на свидетеля от ДП (папка
по прилагано СРС спрямо И. Ч., наименована
„ВДС явни материали“). Водени са и няколко разговора с подсъдимия Г.,
които са с използвани конспиративни думи, заместващи наркотиците, както самият Ч.
е признал, че се практикува в групата (разговор №3: „можеш ли да ми докараш
половинка от хубавото..“, разговор № 4 - коментира се дали да се докара „вино“
или „ракия“ и тя да е от хубавата). Разговори
№7, 8 и 9 касаят директни поръчки на амфетамин и уговаряне на цената, качеството, както и къде да стане
предаването.
От съдържанието на разговори, придобити след
експлоатиране на СРС спрямо подсъдимия А.М., се установява налична
комуникация с подсъдимите Г., З. и С.Д..
Обсъжда се възможност да се саморазправят с неустановено лице, като или го сплашат с физическа саморазправа или
му подхвърлят нещо в автомобила (папка, наименована дело №1 ВДС- разговори №1,
№3 и 14); разговори №5 и №6- с неустановено лице се обсъжда възможност да се
осигурят 50 бройки от нещо, което още „го нема никъде“; в разговори №14 и 15 със
С.Д. и неустановено по делото лице се обсъжда задържането на някого от
полицията (от свидетелски показА.я се
установява, че става въпрос за Г.Д., докато пренасял наркотици за М.) и уверенията на М., че той ще поеме
разноските за адвокат. Че телефон № ......се ползва от подсъдимия М. съдът е установил
след справка с техническата експертиза, където е видно, че в телефона на
подсъдимия Г. този номер е записан да е на „Г.“, какъвто е прякора на подс. М.-
т.7, л.59, №215.
От съдържанието на разговорите на подсъдимия Г. „том 5
ВДС и в контекста на свидетелските показания се налага извод, че Г. координира
разпространението на наркотиците, грижи се за събирането на парите и в някои случаи
продава на крайни клиенти. Разговори №2, № 3 и
42 са съответно, със свидетеля М.К. и свидетеля Б.и касаят
поръчки на наркотици; разговор №8 се отнася
до трето, неустановено лице, което е задлъжняло с пари към Г. по повод
продажбата на наркотици (девет хиляди лева), при което Г. го заплашва с
евентуално идване в Б. на кредитора му; разговори № 11, 28, 38, 33, 40, 41, 43
и 44 са със С.Д. и касаят уточняване на количества и качество на осъществени продажби; разговори № 12, 21,
22, 23, 26 са със свидетеля Ч. и касаят
доставка на наркотици ; разговор № 18, 31, 35 касаят продажба на
наркотик на краен клиент, разговор № 29 касае уговорка с неустановено лице за
скриване на нещо, заради полицията; разговори № 30 и 37 са с Г.К. и касаят
доставка на наркотик.
Чести разговори подсъдимият Г. има с подсъдимия З.,
свидетелите Г.К. и Ч., касаещи уговаряне на парични суми (папка, дело №2, том
ВДС).
От съдържанието на
разговорите по експлоатирани СРС „подслушване“ спрямо С.Д. (папка, „ том 1- ВДС“) е видно, че същият директно
продава наркотици на крайни клиенти, като в разговорите се използват кодови
думи за това (“десет зелено“, „една десетка“,
„тури половинка, ма да е такава истинска“, „за едно двайсет от мойто и едно
десет от другото“, „една петнайска и
една двайска“, „ и от двете да ми туриш да си ги оправя за по десет“, „че ми
метнеш ли една десетка“, „десет от днешното и пет от смешното“).
Сходни изводи се извеждат от съдържанието на разговорите
на свид. З. (папка, „том 2- ВДС“), като в същите са налични разговори с
неустановено лице, със завоалирано поръчване на наркотици и заплащане на суми-
разговори №№9, 10, 11, 15, 16 и 17.
От резултатите на експлоатираните СРС спрямо свидетеля Г.К.
(папка „ВДС явни материали“) е изведен извод, че свидетелят регулярно
комуникира с подсъдимия Г., който му предоставя наркотици за крайно
разпространение и на когото отчита пари от извършените продажби, както и
комуникира с крайни клиенти за продажбите им, съдейки за последното от съдържанието
на разговорите с неустановени лица- №6, 7, 11 и 13. От водените разговори между
св. Г.К. и подсъдимия Г. е видно, че К. е задлъжнял към Г. с неотчетени пари от
продажба на наркотици, което съответства и на свидетелските му показания, макар
и да твърди, че задълженията са от взети за лична употреба наркотици. Пак от
анализа на тези разговори правилно първостепенният съд е направил извод,
че подсъдимият Г. отчита парите от св. К.
на трето лице (видно от разговор №4),
което според показанията на самия К.
е подсъдимият М..
СРС чрез
оперативен способ „подслушване“ е експлоатирано и спрямо лицето Г.Д., за когото
анонимния свидетел № 181 е дал сведения за съпричастност към развитата от
групата престъпна дейност (папка,
наименована „дело № 4 том ВДС“). От протоколите за снетите на хартиен носител
разговори на Г.Д. действително се установява, че той разпространява наркотици и
е търсен за поръчката им от крайни клиенти (разговор №1: „ за трийсет
лева“….“минутите са левове“, №2: „ да се видиме за една петнайска“, №5: „ тава,
що ми го даде снощи, нещо като качество го нема“). Налага се извод, че Г.Д.
държи контакт с подсъдимия Г., както и
има телефонен разговор с подсъдимия М., който му дава съвети каква версия да
застъпи пред полицията във връзка с участието му в криминален инцидент ( разг.
№12). В същност от показанията на свидетеля с тайна самоличност №181 е видно,
че Д. е бил задържан след осуетяване на полицейска проверка в момент, в
който е пренасял наркотици, взети от подсъдимия М. (известен с прякора „Г.“).
Правилен и обоснован е извода на Специализирания
наказателен съд , че провежданите телефонни разговори от подсъдимите и трети
лица са завоалирани, с предварително уговорени кодови думи, но че значението на
темите по разговорите се отнася за
наркотични вещества се извежда от
кредитираните свидетелски показанния на свидетелите И. Ч., М.К., Г.К., Й.С., Н.Б., Г.К.и Н.З.. От
тези показания, безспорно е установено, че след провеждането на разговорите с
подсъдимите Д. и Г., са били удовлетворявани исканията им за доставка на
определено количество и вид наркотични вещества. Налице е съответствие в показанията
на тези свидетели, които се допълват от информацията съдържаща се в приложените
ВДС и по несъмнен начин доказват целта на водените разговори, а именно продажба
на наркотични вещества по заявени количества и договорена цена. Ето защо
възраженията на защитата относно липсата на доказателствено значение на
информацията съдържаща се в приложените ВДС
досежно тези ключови думи са неоснователни.
В резултат на така установената фактическа обстановка въззивният
съд изцяло споделя извода на първостепенният съд, за налично престъпно
сдружение, участници в което са били подсъдимите А.М., И. Г. и С.Д. и същите
следва да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.321,
ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК като в периода от неустановена дата на месец септември
2015г. до 05.06.2016г в Република България -градовете Б., Р. и С. са участвали в организирана престъпна
група, включваща като участници и Н. Б.З. и Х. О.Г., като групата е създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК.
Изложените фактически констатации от първостепенния съд,
изведени от допустими доказателствени източници, надлежно анализирани в
съответствие с процесуалните правила, не дават основание да се приеме, че са
допуснати съществени нарушения на тези правила и за нарушени принципи на чл. 13
и чл. 14 НПК, както се твърди в жалбите на адв. Т. и адв. М.. Вътрешното
убеждение на съда е формирано въз основа на обсъждането и оценката на събраните
и проверени доказателствени източници, което не дава основание за извод за
опорочаването му. Правнозначимите обстоятелства обхванати от предмета на
доказване са изведени на основата на съвкупна оценка от доказателствените
средства съпоставени едно с друго.
Обстоятелството, че съдът е признал подсъдимия М. за
невиновен по обвинението за ръководство на организирана престъпна група, а
членство в такава, съвсем не променя извода за наличието на такава група с
участници подсъдимите лица и не може да бъде прието като сериозен пробив в
доказателствения материал, както се твърди в допълнената жалба на адвокат М..
Не са налице хаотични действия на подсъдимите лица, а налична организация, по
снабдяването на наркотични вещества, тяхното пренасяне и разпространение с користна
цел, а именно противозаконна облага. Не е налице разколебаване на доказателствената съвкупност и поради
това възражението в жалбата на адвокат М. и за хаотичност в действията
на обвиняемите не може да бъде прието.
Съобразявайки критериите по чл. 93, т. 20 от НК и събраните
по делото доказателства Апелативната инстанция също счита, че е налице трайно структурирано сдружение на
повече от три лица, създадено с користна цел и с цел да вършат съгласувано
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години. Противно на твърдението в жалбите на адв. М. и адв. С. обвинението
спрямо тримата подсъдими е доказано по безспорен начин предвид наличието на
всички съставомерни признаци визирани в чл. 93 т. 20 НК. Несъстоятелен е упрека
в жалбата на адв. С., че извода за налична организирана престъпна група бил
изведен в резултат на аналитичните показания на свид. П., чийто показания били
в основата на атакуваната присъда. Напротив контролираната инстанция е
направила комплексен анализ на събраните доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност и по отделно.
Доказателствата по делото установяват, че сдружението е
съществувало и функционирало в периода от месец септември 2015 до задържане на
подсъдимите лица, което е станало на 05.06.2016г. Най-ранен период на дейност
на престъпното сдружение-именно месец септември 2015г. се извежда от показанията
на св. Ч., когато от подсъдимия З. е бил
заведен при подсъдимия М. и се е включил в дейността на групата по разпространение на наркотици, научавайки от
този период от време и ролите на подсъдимите Г. и Д..
Наличието на конкретика в тези показания във времево
отношение доказва периода, през който подсъдимите Г. и Д. са осъществявали
дейността си в рамките на ОПГ. Поради това твърдението в жалбата на адв. М. и
адв. С. за липса на яснота относно времето и мястото на действие е неоснователно.
Предвид изложеното възражението в жалбата на адвокат М.
за липса на годни доказателства, доказващи по категоричен и безспорен начин ,
че подсъдимият Г. е извършил престъплението, за което е обвинен, като
неоснователно въззивният съд отхвърля.
Поради липсата на доказателства групата да е съществувала от месец януари
2015г., правилно подсъдимите са оправдани за този инкриминиран период.
От неустановена дата на месец септември
2015г. и по нататък са налице целенасочени и организирани действия, а не изолирани и инцидентни случаи на от някои от
подсъдимите по разпространение на наркотични вещества. Налице общност от петимата
подсъдими, които обективно са имали връзка помежду си и съгласувано са вземали
решения по осъществяване на вторичната
престъпна дейност. Свидетелските показания, в контекста на резултатите от
експлоатиране на СРС установяват, че подсъдимите Г. и Д.
пряко са се занимавали с разпространението на наркотици на територията
на гр. Б. и гр. Р., а свид. З. се е занимавал с разпределянето на наркотика
по грамаж и опаковки (в пликчета или опаковки Упсарин, както сочи св. Ч.),
както и при необходимост с координиране на контактите между другите подсъдими и
крайните клиенти. Подсъдимият М. е бил лицето, което снабдява останалите
подсъдими с наркотика за разпространение и който координира отчитането от тяхна
страна (както и от страна на други дилъри) на паричните средства.
Разпределението на функциите между подсъдимите не е било с категоричност
определено, а с възможност взаимно да се
заменят в предприеманите дейности. Продължителността на участието им,
последователността в извършваната вторична престъпна дейност, съществуващата
комуникация по координирани взаимоотношения, показва, че е налично съгласуване
във волите им за постигане целта на сдружението- разпространение на наркотични
вещества. Поради това Апелативната инстанция, счита за правилен извода, че
всеки от тях е действал под форма на вината пряк умисъл. Извършените от подсъдимите
съвместни действия представляват обективен израз на оформените в съзнанието им
представи за общественоопасния характер на общата им дейност и желанието тези
последици да се обективират в действителността. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на тяхната деятелност, предвиждали са нейните
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Налично е и
квалифициращото обстоятелство -
користната цел, заради която е сформирано престъпното сдружение, тъй като от
експлоатираните СРС и разпити на свидетели
се установява, че мотивът за извършване на дейността по разпространение
на наркотици са генерираните от нея парични средства. Доказателствата
безпротиворечиво установяват и че групата е съществувала с цел извършване на
престъпления по чл. 354а от НК.
Правилно и обосновано съдът е оправдал подсъдимия А.М. по
обвинението за ръководство на ОПГ и е преценено, че същият следва да понесе отговорност по чл. 321,
ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, тъй като е снабдявал останалите подсъдими с наркотични
вещества, както и е получавал парични
средства от продажбата им. Тези дейности
не са е ръководни, тъй като не са налице доказателства изразени в поставяне на
цели и задачи пред групата и да са изисквали от другите участници
изпълнението им по начин, разкриващ по-
високо йерархично (ръководно) положение.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е признал
подсъдимият С.Д. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като от събраните
доказателства несъмнено е установено, че на 05.06.2016 г. в управлявания от него лек автомобил марка
„Фолксваген Поло" с ДК № ....., (спрян за проверка на изход от гр. С., отбивката на
КПП-Владая) без надлежно разрешително
съгласно чл. З, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите е държал е цел
разпространение високорискови наркотични вещества коноп, амфетамин и кокаин,
като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група.
От обективна страна С.Д. е държал наркотични вещества без
разрешение, които попадат в категорията на високорисковите и са включени в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. От заключението на физико-химичните и оценителна експертизи е
видно количеството на държаните коноп,
амфетамин и кокаин и неговата стойност при следните параметри: коноп с нето
тегло 0,25 грама и процентно съдържамние
на активния компонент - тетрахидроканабинол – 15 %, на стойност 6,00 лева за
грам, общо на стойност 1,50 лв,
амфетамин с нето тегло 0,40 грама на
стойност 12,00 лв. и кокаин, с нето тегло 20,00 грама и процентно съдържание на активния компонент
- кокаин - 23,0 % , на стойност 90,00
лева за грам, общо на стойност 1800,00 лв., като всички наркотични
вещества са на обща стойност 1813,50 лева.
Така установеното количество наркотични вещества по вид и
асортимент, е индиция за целта на превозването му, респ. държането му, а именно
с цел разпространението му, което е достатъчно за носене на наказателна
отговорност за престъпление по чл. 354а НК. На това основание Въззивният съд не
се съгласява с възражението в жалбата на
адвокат М., че въпросното държане на наркотични вещества, не е било с цел разпространението им и подс. Д.
не е бил участник в престъпното сдружение. Не е основателно и възражението в
жалбата на адвокат С., за липса на доказателства за целта на държането на тези
наркотични вещества, тъй като сочените
по-горе доказателствени материали по безспорен и категоричен начин доказват
предназначението им. Снабдяването на наркотичните вещества е осъществено от
подс. М., при което на срещата присъствали подс. Г. и Д. и превозването му от
последния е било с крайна дестинация градовете Б. и Р., където да бъде
разпространено от дилърите гравитиращи
около тези подсъдими.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, с формирана в съзнанието на дееца цел за разпространение на държаните
наркотични вещества, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Опаковането на наркотика по
специфичен начин показва, че Д. е съзнавал съдържанието на опаковката, а именно
наркотични вещества.
Въззивната инстанция споделя извода, че Д. е
действал в изпълнение на решение на
престъпното сдружение, имайки предвид създадените между участниците в групата
взаимоотношения и разпределение на
функциите, като в някои случаи именно той е пренасял наркотик от гр. С. до гр. Р.
и Б.. За конкретната дата 05.06.2016г. Д. се е връщал от среща с подсъдимия М. ***,
за която среща целенасочено се е подготвял, набавяйки си автомобил за
пътуването и договаряйки точен час на срещата и място ( разговори № 45 и 46 с
подсъдимия Г. , “том 5 ВДС“, както и
експлоатирано спрямо Д. СРС с оперативен способ „проследяване“)
Предвид изложеното правилен е извода на първостепенният
съд, че подсъдимите А.М., И. Г. и С.Д. следва да носят отговорност за
престъпление по чл. 321, ал.3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, а подсъдимият С.Д. и за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.1 вр. ал.1 от НК.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.321,
ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три до десет години.
Съобразявайки относимите към отговорността
обстоятелства, първостепенният съд е
отчел съдимостта на подсъдимите. Видно от свидетелството му за съдимост А.М., е
осъждан седем пъти за разнородни
престъпления, което завишава личната му
обществена опасност, а именно за престъпления по чл.197,т.3 вр. чл.195,
ал.1,т.2,4 вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК, по чл.343в, ал.2 от НК, чл.279, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК, чл.308, ал.1 от НК, чл.325, ал.1 от НК, чл.149, ал.1 от НК,чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 от НК и чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че не е налице реабилитация по тези присъди.
Освен обремененото съдебно минало на подс. М., правилно
съдът е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства
продължителния период на действие на престъпното сдружение и броят на участниците в групата .
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
посочат здравословното му състояние. Видно от приложената епикриза от
07.01.2016 г. от кардиологично отделение
при Сити клиник окончателната му диагноза е състояние след МР по повод
високостепенна митрална инсуфиенция, състояние след протезиране на асцендента
аорта, поради дисекация на аорта, с механична
клапна протеза, артериална хипертония, перманентно предсърдно мъждене,
левокамерна систолна дисфункция. Видно от експертното решение издадено от втора МБАЛ от 25.02.2015г. С. М. е освидетелстван и от решението на ТЕЛК е видно, че оценката на работоспособността му
е до степен на увреждане 80% . Като
други смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени още младата
му възраст, обстоятелството, че полага обществено полезен труд и липса на
извършени други общественоопасни прояви след последното му осъждане.
Подсъдимият И.Г. също е осъждан. Първата наложена присъда
на Г. е за извършено като непълнолетен деяние по чл.131, ал.1т.13 вр. чл. 130,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено „обществено порицание (НОХД ..../....
на РС Р.). За това осъждане той не е реабилитиран по право заради последваща
престъпна деятелност. На същия е
налагано едно общо, най-тежко наказазание в размер на една година „лишаване от
свобода“ с тригодишен изпитателен срок,
след групиране на наказания по присъди за извършени престъпления по
чл.195,ал.1,т.1 вр.чл.194 от НК, по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК и по чл.343В,
ал.2 от НК с определение №... от 24.02.2010г. по ЧНД №.../.... на РС Р..
Отделно от това има и наложено наказание
„Пробация“ за престъпление по чл.
343в от НК ( НОХД .../..... по описа на РС Р.).
По отношение на подсъдимия Г. като отегчаващи
отговорността обстоятелства правилно първостепенният съд е отчел още продължителния
период на действие на групата и участието на завишен брой членове в нея. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат посочени младата му възраст, обстоятелството, че полага
обществено полезен труд, както и липсата на
данни за извършени други
противообществени прояви след последното му осъждане.
Подсъдимият С.Д. има наложено наказание в размер на една
година лишаване от свобода с тригодишен
изпитателен срок за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК (НОХД ..../... на ОС Благоевград). Настоящите обсъждани деяния, извършени от
подсъдимия, са в изпитателния срок на това предходно осъждане.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно
съдът е отчел продължителния период на действие на престъпното сдружение и броят на участниците в него (пет на брой).
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде отчетено младата му възраст,
обстоятелството, че полага обществено полезен труд.
Съобразявайки тежестта на горните обстоятелства правилно
първостепенният съд е преценил, че на всеки от подсъдимите М., Д. и Г. следва
да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“.
Предвид приетите за налични смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства наказанието
на подсъдимия М. следва да бъде определено при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства към минимума на определеното в закона наказание, а
именно три години лишаване от свобода. Така
определения размер на наказамнието е съобразен в най-голяма степен
с увреденото му здравословно състояние,
а така определеното от първостепенният
съд наказА.е в размер на четири години лишаване от свобода е завишено. В този
смисъл оплакването в жалбата на защита за явна несправедливост на наложеното
наказание се споделят.
Наказание в размер на три години лишаване от свобода е с достатъчен превъзпитателен потенциал и
възможност за въздействие предупредително и върху останалите членове на
обществото. В този смисъл проверяваната присъда
следва да бъде коригирана, като наложеното на подсъдимия наказание от
четири години лишаване от свобода следва да бъде намалено на три години
лишаване от свобода.
По отношение на подсъдимия Г. предвид определените
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд намира,
че наказанието му следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и под средния
размер определен в закона. Поради това наказанието лишаване от свобода за срок
от четири години, който размер е под средния
в наказателния закон, въззивният
съд намира за правилно и законосъобразно
определен. Претендираното от защитата наказание в размер на три години лишаване
от свобода с последващо приложение на
чл. 66 НК е лишено от основание и като такова въззивният съд отхвърля
пред вид изложените съображения по-горе. Няма как да бъде приложено условното
осъждане по чл.66 НК при така определения размер на наказанието от четири
години лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 354а, ал. 2, т.1 вр.ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба
от двадесет хиляди лева до сто хиляди лева. Правилно
предвид съдимостта на подс. С.Д. обстоятелството, че той вече е осъждан
за същото такова престъпление, както и приетите
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно съдът е определил наказание
„лишаване от свобода“ в размер на пет години и глоба към минималния размер в
размер на 20 000 лева. Определеното наказание към минимума определен в закона е
съобразено с целите на наказанието
спрямо този подсъдим и с него би се
въздействало предупредително възпиращо и спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл. 23, ал.1 от НК правилно и
законосъобразно първостепенният съд е групирал двете наложени наказания на подс.
С.Д., като е определил едно общо, най-тежко наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“. На основние
чл. 23, ал. 3 от НК към това наказание правилно и законосъобразно е
присъединено и наказанието глоба в
размер на 20 000 лева.
Правилно и законосъобразно съдът е постановил наложените
на подсъдимите А.М. и И. Г. наказания
„лишаване от свобода“ на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС да
бъдат изтърпяни при първоначален общ
режим , тъй като те не попадат в хипотезите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Правилно и
законосъобразно е постановено наказанието на подсъдимия Д. да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим, тъй като
съобразно чл.57, ал.1, т.2 б.В от ЗИНЗС
настоящите обсъждани престъпления са в изпитателния срок на предходно условно
осъждане, което следва да се търпи
отделно, както и сборът от двете наказания е над две години.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК правилно и законосъобразно съдът е приспаднал от наложените наказания
времето, през което тримата подсъдими са били задържани /респ. с мярка „домашен
арест“, както следва: подсъдимият М. за времето на задържането му от
05.06.2016г. до 16.06.2016г. и с мярка
за неотклонение „Домашен арест“ от 17.06.2016г. до 06.02.2017г.; подсъдимият Д.
за времето на задържането му от
05.06.2016г. до 06.02.2017г.;
подсъдимият Г.- за времето на задържането му
от 05.06.2016г. до до
06.02.2017г.
Тъй като подс. С.Д.
е извършил престъпленията предмет на настоящото обвинение в изпитателния срок
на наложено му наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по НОХД 184/2013г. по описа на ОС Благоевград,
правилно и законосъобразно съдът е постановил отделното изтърпяване на това наказание, което следва да се търпи
при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1,т.2 б.В от ЗИНЗС.
По реда на служебната проверка Въззивният съд провери
съблюдаването на процесуалните правила в хода на досъдебното производство
и пред първата инстанция, при което
констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила от категорията
на съществените и ограничаващи правото на защита и съставляващи основание за
отмяна на присъдата на самостоятелно основание. Подсъдимите са били защитавани
надлежно от упълномощени защитници, без да им е ограничавано правото на лично
участие в процеса. По изложените съображения не се намериха основания за констатиране
на нарушения на процесуалните правила, които да дискредитират процесуалната
дейност на съда по упражняване правото на защита на подсъдимите лица, поради
което възражението на защитата на подсъдимия М., адв. Т. в тази му част
Въззивният съд отхвърля.
На основование чл.354а, ал.6 от НПК правилно и
законосъобразно съдът е постановил
веществените доказателства-
наркотични вещества /коноп, амфетамин и кокаин/, описаните в
приемо-предавателен протокол № 44742/ 29.11.2016г. по ДП
№ 26 /2016г. по описа на ГДБОП,
да се отнемат в полза на държавата.
Правилно и законосъобразно на основание чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 2028,06 лева са възложени на подсъдимите М., Д. и Г. за всеки един от тях.
По изложените съображения и на основание
чл. 338 вр. с чл.334 т.6 НПК Апелативният специализиран наказателен съд-2
състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда от 20.02.2019 г. по
НОХД № 1997/2017година на Специализирания наказателен съд в частта му относно
осъждането на подсъдимия А.Г.М. като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А.Г.М. наказание за извършено престъпление по чл. 321
ал.3, т.2, вр. с ал. 2 НК от 4 години
лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и
част.
Решението може да бъде обжалвано и
протестирано пред ВКС на РБ в петнадесет дневен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: