Р Е
Ш Е Н
И Е №
260096
18.09.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На двадесети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: ЕЛЕНА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 1484 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Г.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Х., против
Решение № 1730 от 28.05.2020 г., постановено по гр. д. № 15827 по описа за 2019
г. на Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с., с което се признава за установено, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6243/08.07.2019 г., издадена по
частно гр. дело № 11310/ 2019 г. на ПдРС, Н.Г.Ч. *** Топлофикация” ЕАД, суми за
начислена топлинна енергия, както следва: 237,54 лева - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2018 г.
– 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „***, ИТН: **** обезщетение за забава за периода 02.03.2018
г. – 04.07.2019 г. в размер на 13,13 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното погасяване, както и Н.Г.Ч.
е осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разноските по делото в
размер на 455 лева и сумата от 75 лева представляваща разноски частно гр. дело
№ 11310/ 2019 г. на ПдРС.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при непълен и неточен
анализ на доказателствата. Релевират се възражения срещу представените
констативни протоколи от 12.01.2018 г. и от 14.01.2018 г. По отношение на констативния
протокол от 12.01.2018 г. се възразява, че не е налице надлежно съобщаване на
етажните собственици за предстоящата проверка на 12.01.2018 г., както и че по
делото липсват доказателства за надлежното уведомяване на етажните собственици. По отношение на втория констативен протокол
от 14.01.2018 г. се възразява, че районният съд не е обсъдил извършеното от
ответника оспорване на протокола. В тази връзка се възразява за обективната
невъзможност на посоченото в протокола лице П. С. П. да подпише протокола,
поради представените доказателства, че същият е бил приет за болнично лечение
на 11.01.2018 г. и е починал на 15.01.2018 г. Възразява се, че съдът не е
допуснал исканите от ответника свидетели при оспорване съдържанието на
протокола, както и сина на П. С. П. за удостоверяване на физическото състояние
на баща му. Поддържа, че ищцото дружество е представило по делото протокол за
монтаж на СТИ от 09.05.2016 г. за адрес в гр.П., бул.”***, който е ирелевантен,
а не е представил протокола за монтаж на СТИ на процесния адрес. Оспорват се
претендираните по делото главница и лихви като се сочи, че липсва основание за начисляване на сума за топлинна
енергия за периода от 01.01.2018 г. – 31.01.2018
г. в размер на 180, 59 лева и лихва върху тази сума в размер на 6.27 лева, тъй
като такава не е доставяна и/или за начисляването на такса сградна инсталация в
по – висок размер отколкото за останалите месеци. Във връзка с последното се
оспорват претенциите за заплащане на претендираните такси за месец февруари и
март с довода, че са внасяни, но с тях се
е погасявавал таксата за месец януари. Възразява се, че липсва доставена
топлинна енергия, определена по качество и количество. По изложените
съображения се моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят
исковете. Претендирата се съдебните разноски, включително за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за първата инстанция, заповедното
производство и настоящото производство. Прави
се доказателствено искане да бъдат допуснати при режим на довеждане трима
свидетели, за посочени в жалбата обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната
жалба и доказателствените си искания. Моли да се отмени решението. Представя
писмена защита, с която поддържа съображенията си и исканията си в жалбата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се подробни доводи по възраженията в жалбата и такива за
правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли жалбата
да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 от ГПК и се
възразява срещу искането за свидетели като несвоевременно направено, както и че
не е необходимо за разрешаването на правния спор по делото.
С молба в съдебно заседание въззиваемата страна
поддържа отговора на въззивната жалба и исканията си в него.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл.
415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
твърди, че в качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл.
129 от ЗЕ, е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43,
ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. Пловдив. По силата на раздел II от публично известни и влезли
в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
от КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД било длъжно да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
ответникът Н.Г.Ч., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Пловдив, бул.”****, има качеството на
клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължали на дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно
предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота на ответника
топлинна енергия в размер на 237, 54 лева, за периода 01.10.2018г. – 30.09.2018г.,
дължима ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.03.2018г.
– 04.07.2019г. в размер на 13, 13 лева.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл.
410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 6243/08.07.2019 г. по частно гр. дело № 11310/ 2019 г. на ПдРС. Тъй
като в законоустановения срок Н.Г.Ч. е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, се обосновава правния интерес
на ищеца от предявяване на иска.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът Н.Г.Ч. е изложил становище за допустимост, но за неоснователност на
предявената искова претенция. Твърди, че в обекта си няма отоплителни тела,
включително и лири, тъй като същите са демонтирани още през 2005 г. Оспорва
основателното начисляване на сумата от 180, 59 лева, както и лихва върху тази сума от 6, 27 лева за периода
01.10.2018г. – 30.09.2018г. за доставка на топлинна енергия. Възразява и срещу
претенцията за заплащането на суми за месеците февруари и март, с довода, че е
заплащал същите в срок. Твърди, че монтираните топломер и водомер в абонатната
станция в гр.Пловдив, бул. „*** № *не са минали последващ метрологичен контрол,
което прави показанията на тези средства за измерване негодни. Също така
твърди, че абонатната станция не е въведена в експлоатация. Оспорва дължимостта
на претендираните суми с довода, че липсва доставена топлинна енергия, точно
определена по количество и качество.Моли за отхвърляне на исковете.
От фактическа страна по
делото няма спор, че Н.Г.Ч. е собственик
на обект в гр. Пловдив, бул. „*****, с ИТН:
**** което се признава от ответника в отговора на исковата молба.
По делото са представени препис- извлечение от сметка
за консумирана ТЕ в обекта, справка за доставена в обекта ТЕ, както и общите
условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в гр.
Пловдив.
В първото по делото съдебно заседание и предвид
указанията на съда в доклада по чл.146 ГПК, ищецът е представил удостоверение №
26/2003 г. изд. от Община Пловдив за въвеждане в експлоатация на обект
„Модернизация на директни абонатни станции с реконструкцията в индиректни
абонатни станции“ на адреси в гр.Пловдив, включващ процесния - бул. „*****. Представени са свидетелства за
проверка на СИ от 19.04.2016 г. и 28.03.2018г. на топломер, както и Протоколи
за монтаж/подмяна на средство за търговско измерване от 09.05.2016 г. на
абонатна станция /АС/ № 102014; Протоколи за извършени дейности по средствата
за измерване на АС № 102014 от 15.06.2017 г. и 10.04.2018 г. по дейности - ДМП;
Свидетелства за съответствие и за проверка на водомер. Представени са и два
броя констативни протокола от 12.01.2018 г. и от 14.01.2018 г. Според
констативния протокол от 12.01.2018 г., изготвен от представители на „Нелбо“
ЕАД и на ЕС, в обекта на ответника е светело по време на проверката, но не е
бил осигурен достъп до жилището. Констативния протокол от 14.01.2018 г. е
изготвен от тричленна комисия на живущи в блока П. Т. Б., П. С.П. и Е. Н. Б. за
отказ от страна на ответника да осигури достъп до имота си за установяване на
отоплителни тела в същия.
В първоинстанционното производство е прието заключение
на допуснатата съдебно-техническа експертиза от вещо лице В. Ш., което не е
оспорено от страните. СТЕ е установила, че за периода 01.01.2018 г.- 30.09.2018
г. абонатната станция е обслужвала жилищната сграда, в която се намира обекта
на ответника и е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадени са общо 170, 109249 MWh топлинна енергия за разпределение, от които са
отчислени технологични разходи в размер на 4, 392612 MWh за сметка на
ищеца. През процесния период в ап.2, поради неосигурен достъп за установяване
наличността на отоплителни тела в имота, снабдени с ИРУ се е начислявала
нормативно ТЕ за отопление по максимална мощност на 3 бр.радиатори само за
първия месец на процесния период. Отопляемият обем на имота е 126 куб.м., през
имота не преминава щранг лира. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ
за визуален отчет. Енергия за отопление се е начислявала през първия месец на
процесния период, поради неосигурен достъп до имота за установяване наличността
на отоплителни тела, присъединени към отоплителната инсталация на етажната
собственост. ТЕ за БГВ за процесния имот не се е начислявала, поради липсата на
данни за наличието на измервателно устройство/водомер за топла вода/.За имота
на ответника са прилагани изискванията
на т. 6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредба №
16-334/06.04.2007г., поради неосигурен достъп за отчет на ИРУ Количеството ТЕ,
онагледено в таблица- приложение към експертизата, разпределено в имота на
ответника за процесния период по месеци, възлиза общо на 2, 906630 мегаватчаса,
от които: 0,786980 мегаватчаса- за отдадена от сградната инсталация ТЕ и 2, 1197
мегаватчаса- за отопление. Според вещото лице,не е налице разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител /„НЕЛБО“ ЕАД/ количество ТЕ и
начисленото от ищеца.Вещото лице е достигнало до извода, че начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на
разходите за ТЕ. Към експертизата е приложено копие от констативните протоколи
от 12.01.2018 г. и 14.01.2018 г., представени от ищеца по делото.
По делото е прието от съда и не е оспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводна
експертиза от в.л. Л. К., който е установил, че за периода 01.01.2018 г.- 30.09.2018
г. счетоводството на ищеца е водено редовно и съобразно нормативните
изисквания. Размерът на задължението на ищеца за доставена ТЕ в имота за периода
01.01.2018 г.- 30.09.2018 г. е общо 237,
54 лева, а обезщетението за забава за периода от 02.03.2018 г. - 04.07.2019 г.
е 33, 84 лева.Като приложение към заключението е представена таблица за
доставената ТЕ по фактури и изчислените суми за нея.
С
обжалваното решение районният съд е приел за установено, че ответникът е собственик на процесния имот
и има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. При съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал и приетото по делото заключение на
СТЕ, първоинстанционния съд е достигнал до извода, че за процесния период абонатната станция е
работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там
е доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена като сградна инсталация и за
отопление; че няма разлика между ТЕ
начислена на абоната с това, което следва да му бъде разпределено съгласно
техническите нормативните изисквания; че ТЕ е разпределена при спазването на
т.6.5 от методиката за дялово разпределение, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредбата №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, приложима към
клиентите, неосигурили достъп за отчет, както и че ответникът не е ангажирал
доказателства за осигуряването на достъп до имота. С оглед на това и установеното от СТЕ, че
разпределените от топлинния счетоводител количества ТЕ за имота на ответника от
2,90663 MWh съвпадат с начислените от ищцовото дружество, както и
че размерът на задължението е установен от ССчЕ, районият съд е приел, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
претендираните суми.
Въззивният съд намира
решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от
районния съд и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят
събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във
въззивната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
С въззивната жалба се оспорва задължението на
въззивника за заплащане на начислената топлинна енергия за процесния период,
при което се оспорва основателното разпределяне на топлинната енергия от 01.01.2018 г. – до 31.01.2018 г. по реда на т. 6.7., вр. т. 6.5. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради неосигурен достъп. Възразява се, че двата констативни протокола
от 12.01.2018 г. и 14.01.2018 г.,
удостоверяващи неосигуряването на достъп до обекта на ответника за
проверка, не са били надлежно
представени от страна по делото, а са приложени към заключението на вещото
лице, при което неправилно са ценени
като доказателства.
Въззивният съд констатира, че двата констативни
протокола са представени от ищеца в първото съдебно заседание, с оглед
указанията на съда в доклада по чл.146 ГПК, и се намират на лист 44 и лист 45
по делото. В този смисъл са и изявленията на процесуалния представител на ищеца
в о.с.з. на 06.02.2020г. Отделно от това констативните протоколи са приложени и
със заключението на СТЕ на лист 52 и 53 по делото. Ето защо, констативните
протоколи са надлежно представени от страна по делото в преклузивния за това
срок, поради което следва да се ценят като част от доказателствения материал по
делото.
По отношение на констативния протокол от 12.01.2018 г.
се възразява, че не е било надлежно
съобщено на етажните собственици за предстоящата проверка на 12.01.2018 г.,
както и че по делото липсват доказателства за надлежното уведомяване на
етажните собственици. Това възражение е въведено за първи път в процеса с
въззивната жалба. Констативният протокол от 12.01.2018 г. е представен от ищеца
в първото съдебно заседание, в което ответникът е бил длъжен да направи и
обоснове всички свои възражения, съгласно чл.143, ал.3 ГПК. Ответникът не е
релевирал сега правените възражения, няма и възражение за неизпълнение от ищеца
на задължението му по чл.52, ал.3 от
Общите условия на за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на
потребители в град Пловдив, регламентираща процедурата по уведомяването на
абонатите за проверка.
Ето защо, с оглед въведения в ГПК принцип на концентрационното
начало, задължаващ страните своевременно да
изложат и обосноват всички свои искания и възражения, възраженията против
констативния протокол от 12.01.2018 г., съответно за ненадлежното уведомяване
за проверката, са преклудирани във въззивната инстанция и не могат да бъдат
разглеждани.
Относно втория констативен протокол от 14.01.2018 г.
се възразява за допуснати от първостепенния съд нарушения с неприемане на
възраженията на ответника против протокола и не допускането на свидетели за
опровергаване на съдържанието му. Това възражение е неоснователно. По делото се
установява, че констативния протокол от 14.01.2018 г. е представен от ищеца в
първото с.з. и в това с.з. не е бил оспорен от ответника. Ответникът е оспорил съдържанието
на протокола от 14.01.2018г., включително възможността на лицето П. С. П. да
участва в проверката и да подпише протокола, едва в следващото съдебно
заседание. Извършеното от ответника оспорване е преклудирано към датата на
следващото с.з., поради което правилно не е кредитирано от районния съд. Така
доказателствените искания на ответника във връзка с извършеното оспорвене са
били също преклудирани, поради което законосъобразно не са били допуснати от
районния съд. Предвид на последното и тъй като във въззивната инстанция не се
установи хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК,
с определение в о.с.з. въззивния съд остави без уважение искането на въззивника
за допускане до разпит на свидетели.
Доколкото се настоява, че лицето П. С. П. не е могъл да участва в проверката на
14.01.2018 г. и не е подписал протокола от
същата дата, следва да се отбележи, че дори и това да е така, с това не
се опровергава правилното начисляване на
ТЕ за обекта на ответника при условията на неосигурен достъп, тъй като
последният факт безспорно се доказва от
протокола от 12.01.2018 г.
В действителност, следва да се има предвид, че възражението
на ответника в първото с.з. се е заключавало в това, че е било обективно невъзможно
осигуряване на достъп на съответните дати от страна на ответника. Така ответникът
не е оспорил факта, че не е осигурил достъп до обекта си на посочените дати, както
и не е възразил за нередовно уведомяване за предстоящите проверки.
Отделно от това, ответникът не доказва твърдението си,
че към януари месец 2018 г. е нямало отоплителни тела и лири в имота му. Няма и
доказателства за начисляваните за имота такси преди процесния период. От писмо
изх.№ 13688/16.05.2019 г. от „Нелбо“ЕАД до ответника единствено се установява,
че на 03.03.2018 г.е констатирано отсъединяване на радиаторите в обекта на
ответника, но няма данни това да е било така към януари месец 2018 г.
При съвкупната преценка на доказателствата не се
опровергава правилното разпределяне на
топлинната енергия за месец януари 2018 г. за обекта на ответника, поради
неосигурен достъп по реда на т. 6.7., вр. т. 6.5. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Напротив от СТЕ се
доказва, че не е налице разлика между разпределеното количество ТЕ от „НЕЛБО“
ЕАД и начисленото от ищеца, както и че начинът на разпределение и начисляване
на ТЕ съответства на специалната методика
Неоснователно е възражението, че липсва протокол за
монтаж на СТИ на процесния обект. Такъв е
протокола за монтаж/подмяна на средство за търговско измерване от
09.05.2016 г. на СТИ за абонатна станция № 102014, която според протоколите за
извършени дейности по средствата за измерване на АС № 102014, се отнася за
гр.Пловдив, бул.“****, а така и обслужва сградата, в която се намира обекта на
ответника.
Неоснователно се възразява, че липсва определеност на доставената
топлинна енергия. По делото се
установява от СТЕ, че за периода 01.01.2018 г.- 30.09.2018 г. са подадени общо
170, 109249 MWh топлинна енергия за
разпределение до жилищната сграда, в която се намира обекта на ответника. Количеството
на разпределената ТЕ за обекта на ответника е посочено в приложената таблица
към заключението на СТЕ, според която за обекта на ответника са разпределени
общо 2, 906630 мегаватчаса, от които: 0,786980 мегаватчаса- за отдадена от
сградната инсталация ТЕ и 2, 1197 мегаватчаса- за отопление. Стойността на
разпределената ТЕ се установява от заключението на ССчЕ, от която се доказва
правилното начисляване на дължимите суми за разпределените количества ТЕ.
С оглед на изложеното, тъй като по делото безспорно се
установява качеството на ответника като клиент по смисъла на чл.153 от ЗЕ,
както и от събраните по делото доказателства се установява, че начислените на
ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания, въззивният съд намира предявените искове за доказани по
основание и по размер.
Изложеното по -горе налага извода за неоснователност
на въззивната жалба, поради което същата
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК и
предвид искането в отговора на въззивната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в настоящата инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати същото на въззиваемото дружество в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1730 от 28.05.2020 г., постановено
по гр. д. № 15827 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Пловдив, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.