Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI б въззивен
състав,
в публичното заседание, проведено на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при секретаря
Донка Шулев, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр.
дело № 13796 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
20216213 от 05.10.2020 г. постановено по гр.д. № 53225/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 69 състав ответникът З. „А.” АД е осъден да заплати на „П.И.” ЕООД, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата от 3 106, 08 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Кю 7”, рег. № ******, в резултат на извършени кражби от
автомобила в периода 24.12.2016 г. – 26.12.2016 г. в гр. Бургас, ведно със
законната лихва от 02.08.2017 г. до окончателното изплащане. На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК З. „А.” АД е осъден да заплати на „П.И.” ЕООД сумата от 1564,24
лева разноски по делото.
Недоволен от
решението е останал ответникът З. „А.” АД, поради което го обжалва в цялост. Твърди,
че същото е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е стигнал до погрешен
извод за наличие на покрит застрахователен риск. Сочи, че съгласно т. 16.10 от
ОУ не се покриват претенциите за липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла, които не са представени
за оглед пред застрахователя, съгласно т. 16. 1. Претендира, че уговореното в
изр. 2-ро от т. 16.10 от ОУ, че нанесените повреди по МПС в резултат на кражба
се обезщетяват, разглежда заплащането на обезщетение в случаите, при които е
налице кражба на цялото МПС, след което е открито и върнато на собственика с
увреждания или липси. По изложените съображения моли постановеното
първоинстанционно решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски за две инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „П.И.” ЕООД, с който
същата е оспорена. Доводите на въззивника са намерени за неоснователни, като се
твърди, че за процесния автомобил е налице застраховка при условията на Клауза
– „П” – Пълно Каско, по силата на което застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички видове рискове с
клаузите „М”, „Ч” и „К”. Твърди се, че посегателството спрямо процесното МПС
представлява покрит риск по процесната застраховка както по т. 9 от ОУ, така и
по т. 10 от същите. При условията на евентуалност навежда възражение за
недействителност на т. 16.10 от ОУ. При така изложеното моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 69ти състав, решение за валидно и допустимо. Във
връзка с доводите във въззивната жалба
настоящият състав намира следното:
По делото е
представена комбинирана застрахователна полица “Каско”,
клауза „П” – пълно каско ********** от 05.01.2016 г., с начало 06.01.2016 г. и
край 05.01.2021 г. между З. „А.” АД като застраховател, „Порше Лизинг БГ” ЕООД
като собственик /лизингодател/ и „П.И.” ЕООД /лизингополучател/,
с предмет товарен автомобил „Ауди Кю 7”, с рама № WAUZZZ4M0GD024975.
Представено е
платежно нареждане за превод на застрахователната премия за 2016 г. в размер на
6838,89 лева.
Представени са
ОУ на „Каско”, като съгласно чл. 12 при клауза „Пълно Каско” застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
всички рискове в клаузите „М”, „Ч” и „К”, а съгласно чл. 9 на ОУ клаузата
„Частично Каско” предвижда, че застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС при злоумишлени действия от трети лица,
изразяващи се в механично, химично или друго въздействие върху застрахованото
МПС. Съгласно чл. 16. т. 1 от ОУ не се покриват – претенции за детайли, възли и
агрегати от застрахованото МПС, непредставени за оглед пред застрахователя, а
съгласно чл. 16. т. 10 от ОУ не се покриват липсващи отделни части, възли,
детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Нанесените повреди по МПС в резултата на
кражба се обезшетяват. Съгласно чл. 16.14 от ОУ не се
покрива претенция по рисковете „Злоумишлени действия от трети лица” и
изброените в Клауза „К” и Клауза „А”: от действия, извършени със знанието и
съдействието на застрахования или от трето ползващо се лице; когато
застрахованото МПС е било натоварено и/или незаключено и/или с неизправна
сигнално – охранителна система и/или допълнително монтирана система или
устройство за защита; когато ключовете на МПС и/или дистанционното управление
на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС –
част I и/или част II и/или
документите за собственост на МПС са оставени в МПС или без необходимия контрол
извън МПС; когато някои от ключовете на МПС и/или свидетелство за регистрация
на МПС – част I и/или част II,
документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването
на застрахователното събитие, но Застрахованият или ползващото МПС лице не са
уведомили писмено Застрахователят за това, най-късно в тридневен срок от
установяване на отнемането или изгубването им; в случай, че не е налице
покритие по клауза „А”, както и когато на Застрахователя не се представи
панела, при кражба на мултимедейното оборудване със свалящ се панел; когато МПС
е откраднато или противозаконно отнето от вилен или селски имот, който не се
обитава постоянно, дори когато е било в заключен гараж.
Представен е
договор за финансов лизинг от 04.01.2016 г., съгласно който „Порше Лизинг БГ”
ЕООД – лизингодател и „П.И.” ЕООД – лиюингополучател се договарят за сключване
на финансов лизинг с предмет „Ауди Кю 7”, с рама № WAUZZZ4M0GD024975.
Представена е
опис претенция № 12016030103387/29.12.2016 г., съгласно която на 26.12.2016 г. е
настъпило застрахователно събитие – „Злоумишлени действия на трети лица” по
отношение на процения автомобил, като са описани следните претенции: стъкло
отопл. стр. огледало д.; стъкло отопл. стр. огледало л.; решетка пр. бр. – л.;
решетка пр. бр. д.; сензор дистроник пр. ляв: сензор дистроник пр. десен: ел.
инсталация пр. лява част; ел. инсталация пр. дясна част; датчик парктроник пр. L + R; бленда около дистроник L + R;
капачки на решетки дистроник L + R; капаче теглич
пр. Посочен е начин на обезщетение – сервиз.
Представено е
възлагателно писмо от отвенитника до автосервиз: Порше Интер Ауто Бг,
съгласно претенция по Каско №
12016030103387 като изрично е посочено, че не се възлага доставка и монтаж на
липсващите детайли, позиции № 1,2,3,4,5 и 6 от описа.
Представено е
уведомление – декларация до ответника, съгласно което в периода 24.12.2016 г. –
26.12.2016 г. в гр. Бургас е настъпило застрахователно събитие – кражба на
части от процесния автомобил, както следва: дясно отоплително странично
огледало, ляво отоплително странично огледало, решетка лява броня, решетка
дясна броня, сензор дистроник – преден ляв, сензор дистроник – преден десен,
датчик парктроник в предна броня, бленда около дистроник лява и дясна, капачки
на решетки дистроник, капачки теглич, за които е отбелязано, че са лиспващи.
По делото е
назначена СТЕ, като съгласно заключението механизмът на настъпване на
процесните вреди е механично премахване на външно разположени детайли от
корпуса ма лек автомобил „Ауди Кю 7“, с рег. № ******, като характера на
увредата отговаря на е вследствие на „Злоумишлени действия на трети лица“. Без
огледала за обратно виждане и дистрониците лек автомобил „Ауди Кю 7“, с номер
на рама WAUZZZ4M0GD024975 не може да бъде в техническа изправнот,
която да гарантира сигурността на водача и пасажерите в него. Настоящата
инстанция кредитира заключението, доколкото същото е изготвено от компетентно
вещо лице и е отговорило пълно и обосновано на поставените задачи.
С
оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ в
конкретния случай, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по делото от ищеца
следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване наличието на
следните материални предпоставки: 1. съществуване на валидно застрахователно
правоотношение между цедента и ответника, 2. настъпване в срока на
застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите
вреди, 4. размер на вредите, 5. прехвърляне на
вземането с валиден договор за цесия, за което ответникът да е уведомен.
По
делото не се спори, че между ищеца и лизингодателя е сключен валиден договор за
цесия на 22.,02.2017 г., че ответникът е уведомен за цесията преди настоящото
производство, че към датата на процесното застрахователно събитие е било налице
валидно застрахователно правоотношение между „Порше Лизинг БГ“ ЕООД – цедент по
договора за цесия и ответника по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно
Каско“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ******, че в
периода 24.12.2016 г. – 26.12.2016 г. е настъпило застрахователно събитие по
отношение на процесния автомобил.
Спорен
е въпросът дали в конкретния случай е
налице покрит риск по отношение на процесните части от автомобила.
В
тази връзка жалбоподателят твърди, че в случая е налице изключен риск от
застрахователното покритие като се позовава на т. 16.10 от ОУ на договора за
„Каско“, съгласно който не се покриват претенциите за липсващи отделни части,
възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла, които не
са представени за оглед пред застрахователя, съгласно т. 16.1 от ОУ.
Настоящата
инстанция намира така изложеното за неоснователно. Съгласно т. 12 от ОУ – Пълно
Каско – по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета
на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“,
като съобразно т. 9 от ОУ Клауза „Ч“
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от
рисковете – Злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично,
химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Съгласно заключението
на САТЕ механизмът на настъпване на вредите е механично премахване на външно
разположени детайли от корпуса на лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ******.
При така установеното следва извод, че в случая е налице покрит риск по
отношение на процесните части, тъй като механизмът на настъпване на вредите е
от „Злоумишлени действия на трети лица“, което е покрит риск по т. 9 от ОУ. В
същото време не се твърдят изключения по т. 16.14. 1 до 6 от ОУ.
Неправилно
е от друга страна позоваването на въззивника на т. 16.10 от ОУ доколкото
изброяването в тази разпоредба касае само онези части от автомобила, които е
възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на технически
средства и без които е възможно и позволено от закона автомобилът да се движи
по пътищата за обществено ползване. В същото време по делото от назначената СТЕ
се установи, че процесните части са основни елементи в МПС или части от
фабрично произведени системи на автомобила без които същото не може да бъде в
техническа изправност, която да гарантира сигурността на водача и пасажерите в
него.
По разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК въззиваета
страна има право на разноски пред въззивната инстанция, доколкото депозираната
въззивна жалба е оставена без уважение. В същото време по делото не са представени
доказателства, че претендираните разноски в общ размер на 720 лева – адвокатски
хонорар действително са сторени. Представен е договор за правна защита и
съдействие № 832198, като в същия не е отразено договореното възнаграждение да
е заплатено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по
банков път, поради което не следва да се присъждат претендираните разноски.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20216213 от 05.10.2020 г. постановено по гр.д. № 53225/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 69 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.