Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260151 17.05.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети
април две хиляди,
двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1155 по описа за 2021 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба от П.Т.Г., чрез пълномощника й адв.В.А., против
Решение № 260067/ 22.01.2021г., постановено по гр.д. № 2890/2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което се признава за установено по отношение на П.Т.Г.,
че И.П.Г., поР. пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността
върху следния имот: Поземлен имот с площ от 500 кв. м. по нотариален акт, а по
скица - 477 кв. м., находящ се в ***, ЕКАТТЕ: 77476 - седемдесет и седем хиляди
четиристотин седемдесет и шест, съставляващ имот № 501.39, за който е образуван
УПИ Х-39, отреден за жилищно застрояване в кв. 50, по плана на селото, одобрен
със заповед № 128 от 03.06.2004 г. на Общински съвет Стара Загора, при граници:
имот № 501.40 поземлен имот на наследниците на С.Г.Х., имот № 501.38 - поземлен
имот на М.И.П., имот № 501. 9511 - улица на Община Стара Загора, имот № 501.907
- поземлен имот на Р.Р.Д., заедно всички подобрения, извършени в имота и трайни
насаждения, находящи се в него, закупен с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 72, том 2, peг. № 4232, дело № 195 от 2009 г. на нотариус М.И.с
peг. № 406 в регистъра на нотариалната камара, с реквизити в АВ - акт № 29, том
XIII, дело 2688, вх. № 4822 от 05.06.2009 г. е изключителен собственик на същия
; присъдени са разноски.
Въззивницата
обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Счита, че същото е
постановено при явно противоречие с действителното правно положение. Излага
подробни съображения и цитира съдебната практика. Твърди, че отразените в
решението фактически изводи на съда са напълно произволни и не кореспондират с
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателства. Тези изводи са
формирани при явно несъобразяване на решаващия съдебен състав с
формално-логическите, емпиричните и научно-техническите правила, както и с
трайната практика на ВКС на Република България по този вид дела. В
производството пред първоинстанционния съд не били събрани никакви
доказателства за произхода на средствата, с които била заплатена цената на
процесния недвижим имот. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния
съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира присъждане на направените разноски в първата и във
въззивната инстанция.
Въззиваемият
И.П.Г., чрез адв.М.Т., взема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за невярно твърдението
на въззивницата, че не били събрани никакви доказателства за произхода на средствата,
с които била заплатена цената на процесния имот. Сочи, че със свидетелските
показания се доказал произхода на средствата, че това били спестявания на
родителите му. Всички доказателства по делото сочели, че те като съпрузи никога
не са живеели или ползвали имота. Счита, че по недвусмислен начин е доказан
изцяло искът по чл.23, ал.1 от СК. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното
решение. Претендира присъждане на всички направени разноски по делото.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл. 23 ал. 1 от СК.
Ищецът И.П.Г.
твърди, че с ответницата П.Т.Г. са сключили граждански брак на 14.02.2007 г., а
с решение № 1215 от 21.09.2019 г. на Районен съд - Стара Загора бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. При сключването на споразумението за развод не били
обсъждали имуществените си отношения при прекратяването на СИО.
На 05.06.2009 г.
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том 2, рег. № 4232,
дело № 195 от 2009 г. на нотариус М.И.с рег. № 406 И.Г. закупил Поземлен имот с
площ от 500 кв. м. по нотариален акт, а по скица - 477 кв. м., находящ се в ***, съставляващ имот № 501.39, за който бил
образуван УПИ Х-39, отреден за жилищно застрояване в кв. 50, по плана на
селото, одобрен със заповед № 128 от 03.06.2004 г. на Общински съвет Стара
Загора, при граници: имот № 501.40 - поземлен имот на наследниците на С.Г.Х.,
имот № 501.38 - поземлен имот на М.И.П., имот № 501. 9511 - улица на Община
Стара Загора, имот № 501.907 - поземлен имот на Р.Р.Д., заедно всички подобрения,
извършени в имота и трайни насаждения, находящи се в него, за сумата от 1820
лв. - хиляда осемстотин и двадесет лева. Сумата, платена за придобиване на
гореописания недвижим имот бил получил от майка си В.И.П.. На 04.06.2009 г.
майка му му предала в брой сумата от 2000 лева, за която сума знаел, че била
спестявала през годините заедно с баща му П.П.. Целта била да се закупи
недвижимият имот на негово име, а не на тяхно, защото били решили той да остане
за него след тяхната смърт, а не в съсобственост с брат му и вместо да купуват
на тяхно име и след това да я прехвърлят на негово име или да му я завещаят
щяло да бъде по-лесно директно ищецът да я закупи с техните средства, а те да
имат място, където на спокойствие да изкарат старините си. В настоящия случай
платената сума за процесния имот, както и всички разноски по прехвърлянето била
платена от него с лични средства, получени от родителите му. Правният му
интерес от установяването на настоящия иск бил, че бракът не бил средство за
неоснователно обогатяване, предвид презумпцията на чл.21, ал.1 от СК - всичко
придобито възмездно по време на брака да се счита за СИО. Искането е да се постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на П.Т.Г., че И.П.Г., поР. пълна
трансформация на лични средства при придобиване на собствеността е изключителен
собственик на Поземлен имот с площ от 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица -
477 кв.м., находящ се в ***, ЕКАТТЕ: 77476, съставляващ имот № 501.39, за който
бил образуван УПИ Х-39, отреден за жилищно застрояване в кв. 50, по плана на
селото, одобрен със заповед № 128 от 03.06.2004 г. на Общински съвет Стара
Загора, при граници: имот № 501.40 - поземлен имот на наследниците на С.Г.Х.,
имот № 501.38 - поземлен имот на М.И.П., имот № 501.9511 - улица на Община
Стара Загора, имот № 501.907 - поземлен имот на Р.Р.Д., заедно с всички
подобрения, извършени в имота и трайни насаждения, находящи се в него закупен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том 2, рег. № 4232,
дело № 195 от 2009 г. на нотариус М.И.с рег. № 406 в регистъра на нотариалната
камара с реквизити в АВ - акт № 29, том XIII, дело 2688, вх. № 4822 от
05.06.2009 г.
Ответницата
счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесният недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с площ от 500 кв.м, а по скица с площ 477 кв.м,
находящ се в ***, ЕКАТТЕ 77476, съставляващ имот № 501.39, за който е образуван
УПИ Х-39, отреден за жилищно застрояване, в кв. 50 по плана на селото, одобрен
със заповед N 128 от 03.06.2004 г. на Общински съвет Стара Загора, при граници:
имот № 501.40 поземлен имот на наследниците на С.Г.Х., имот № 501.38 - поземлен
имот на М.И.П., имот № 501.9511 - улица на Община Стара Загора, имот № 501.907
- поземлен имот на Р.Р.Д., заедно всички подобрения, извършени в имота и трайни
насаждения, бил закупен на 05.06.2009 г. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 72, том II, рег. № 4232, дело № 195 от 2009 г. на Нотариус М.И.с
рег. № 406 при НК, по време на брака на страните, за сумата от 1820 лв. на
името на бившия й съпруг-ищец по делото, но със семейни средства. По отношение
на този имот била приложима презумпцията на чл.19, ал.1 от Семейния кодекс от
1985 г. /отм./, действал към момента на придобиване на имота. От момента на
сключването на брака до неговото прекратяване ответницата винаги работила, като
получавала възнаграждение за това. Възнагражденията ѝ заедно с
възнагражденията на ищеца формирали семейния им бюджет, от който били
финансирани всички покупки. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата, платена за
придобиване на гореописания недвижим имот, била получена от неговата майка В.И.П..
Ответницата П.Т.Г. твърди, че не й било известно въобще между бившия й съпруг и
майка му да е бил сключван договор за дарение на парични средства в твърдения в
исковата молба размер. Такова дарение изобщо не било наложително, тъй като към
момента на придобиването на процесния имот семейството разполагало със
средства, значително по-големи от цената на имота. Съпрузите били взели решение
да придобият имот на село и заедно участвали при окончателния оглед на имота в ***.
След това двамата решили да го закупят, като платят продажната цена със
средства, спестени от поредната мисия на ищеца като военнослужещ. Тези средства
надвишавали значително цената на имота, поР. което въобще не бил стоял въпросът
за вземане на заем от майката на ищеца. Съпрузите се били разбрали на сделката
да присъства само ищецът, тъй като имали новородено дете и друго на две години,
за които тя трябвало да се грижи. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Предявеният иск е с правно основание чл. 23 ал. 1
от СК - положителен установителен иск за пълна трансформация на лично
имущество.
В тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 21
ал. 1 от СК, а именно като докаже пълно и главно, че е налице дарение от майка
му в размер на 2000 лева, която сума е използвана за закупуване на процесния
недвижим имот. В тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения.
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, чийто брак
е прекратен по взаимно съгласие с Решение от 21.09.2019г. по гр.д. 3269/2019г.
по описа на РС Стара Загора. В решението, с което се утвърждава споразумение,
не са обсъдени имуществените отношения между страните.
Водно от представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 72, том. II, рег. № 4232, дело № 195/2009г.
на Старозагорския нотариус, на 05.06.2009г. ищецът И.Г. е купил поземлен имот
от 500 кв.м. в ***, заедно с всички подобрения в имота и материалите от
находящата се в него сграда, неотговаряща на изискванията за търпимост.
Продажната цена е 1820 лева, като в нотариалния акт е посочено, че продавачът е
получил напълно сумата от купувача- И.Г., преди подписване на нотариалния акт.
Страните са сключили граждански брак на 14.02.2007
г. , и по време на брака си с ответницата, ищецът е купил процесния имот при действието
на СК от 1985 г. Страните са прекратили брака си и съпружеската имуществена
общност на 21.09.2019г. при действието на разпоредбите на СК, в сила от 01.10.2009г.
Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на СК от
2009г. правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
от съпрузите по заварени бракове. Тъй като страните не са уредили имуществените
си отношения при прекратяването на брака по взаимно съгласие, следва да се прилагат правилата
относно имуществените им отношения по СК, в сила от 01.10.2009г., тъй като
имуществото е придобито по време на заварен брак.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а съгласно
ал. 3 на цитираният член съвместният принос се предполага до доказване на
противното. За да се признае личен дял на основание чл. 23, ал. 1 СК на някой
от бившите съпрузи по отношение на придобитата по време на брака недвижима вещ
в режим на съпружеска имуществена общност, законът предполага влагане изцяло на
лични средства по смисъла на чл. 22 СК на някой от съпрузите в придобиването на
общата вещ, като влагането на личните средства следва да е налице към момента
на придобиване на правото на собственост, според конкретния придобивен способ.
Ищецът твърди, че е получил цялата сума за покупка
на процесния недвижим имот, като дарение от майка си. Мотивите за дарението
били след смъртта на родителите му този имот да остане изцяло в патримониума на
ищеца, а не да е в съсобственост с брат му. Страните не спорят за продажната
цена на имота.
По делото са представени писмени доказателства, които
установяват, че и двете страни работят във военно формирование и са получавали
сравнително добри възнаграждения, както и че от 05.10.2008г. до 03.04.2009г.
ищецът е бил на задгранична мисия.
За установяване на фактическата обстановка по
делото, са допуснати гласни доказателства на страните. От показанията на св. П.Г.П.
-баща на ищеца се установява, че към момент той и майката на ищеца живеят в ***
в процесния имот. Свидетелят твърди, че съпругата му имала спестени 2000 лева
от пенсията си, които дарила на ищеца. Желанието им било, да се закупи къща с дворното място в *** за
родителите му, а след смъртта им, да я наследи сина им – И. и да няма разправии
с брат си. Свидетелят П. твърди, че на предаването на парите в апартамента им, присъствал
негов приятел Р.. Не помни кога точно са дали парите, май или юни 2009г.,
сутрин или следобед. Той и съпругата му преди това живеели в апартамента, който
дарили на семейството на сина си. Сега води дело срещу ответницата и за
апартамента.
Свидетелят Р.Ж.Р.установява, че познава ищеца, защото
живее в ***, където живеят родителите му. Познава свидетеля П.П. - бащата на
ищеца, тъй като са работили заедно, а сега живее близо до тяхната къща в ***. В
къщата живеят бащата и майката на ищеца и И., след като жена му го изгонила.
Само един път е виждал в селото съпругата на ищеца и ищеца И.. Свидетелят
твърди ,че не е бил свидетел и не знае дали И. е идвал друг път. Заедно с бащата на ищеца са правили дувар на
къщата. От бащата на ищеца знае, че в селото при тях са идвали и децата и
внуците му.
От показанията на св. М.С.П.- майка на ответницата
се установява, че по време на брака си страните са искали да купят къща за
децата си, за да играят на село. Имали са пари – И. ходел на мисии в чужбина, и
точно след мисия през 2009г. са си закупили къща в ***. Свидетелката твърди, че
съпрузите заедно са търсили къща, но в един момент само И. е ходил да търси къща.
Двамата съпрузи са им казали, че са си купили къща. Разполагали със средства,
двамата работили при военните. Свидетелката не е чула някой да им е дал пари,
за да купят къщата в ***. В къщата живеят родителите на ищеца. В къщата се
преместили родителите на ищеца, след като той и съпругата му заживели в
апартамента на Чучурите. За този апартамент майката твърди, че е закупен от
страните. Страните посещавали *** през почивните дни заедно с децата си.
Св. Д.Т.А.- сестрата на ответницата твърди, че
съпрузите заедно купили къщата в ***. Двамата работили и разполагали със
средства от получаваните доходи. Купили са я, заР. децата си. И. ремонтирал
покрива на къщата.
При така установената фактическа обстановка,
районният съд е приел от показанията на св. П. – баща на ищеца, че твърденията
му, че на предаването на парите е присъствал и свидетеля Р. Р., не са
потвърдени от св. Р.. Въпреки това е намерил, че показанията на бащата са
достоверни, с оглед и другите факти по делото. Приел е, че показанията на
бащата съответстват на развилите се събития и звучат житейски логично и се
подкрепят от останалите гласни доказателства.
Съдът е изложил предположения в мотивите си,
каквито не се твърдят в исковата молба. Приел е, че след като са дали средства
на И. ***, за да могат те да живеят там, родителите му са отстъпили своя
апартамент в кв. „***“ на страните, за да живеят там като семейство. В
процесната къща в село ***, през цялото време са живели бащата и майката на
ищеца като в свой дом и продължават да живеят, а внуците им и децата са ги
посещавали рядко. И. е работил по оградата и покрива на къщата, т.е. грижел се
е за тази къща и родителите си. Неоспоримият факт, че в имота са живели и
живеят двамата родители на ищеца, според съда не са изложени обяснения по
делото и не са ангажирани доказателства за оборването му. Според съда, тези
обстоятелства подкрепят казаното от бащата на ищеца, а именно по отношение на
дарението и мотивите за извършването му. Свидетелят Р. Р., който не е от
семейния кръг на страните също потвърди, че в къщата живеят родителите на
ищеца, а сега там пребивава и ищеца и счита, че имотът е на свидетеля П.. Според
съда, ценени в съвкупност, показанията на свидетелите и установените други
факти и обстоятелства по делото установяват от правна страна, че ищецът е
доказал извънсемейния произход на средствата за закупуване на имота и е уважил
иска с правно основание чл. 23, ал.1 СК.
Въззивната инстанция намира за установено следното:
Страните не спорят, че по време на покупката на процесния имот са работили във
военно формирование и са получавали прилични
за страната възнаграждения. Ищецът И.П.Г. малко преди закупуването на процесния
недвижим имот се е върнал от мисия в чужбина, за участието си в която е получил
парично възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгл. ал. 2 – когато
вещните права са придобити отчасти с лично имущество, то притежание на съпруга
е съответната част от това имущество. Следователно, за да бъде уважен иска на
ищеца, че процесния недвижим имот е изцяло негова собственост, е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да установи, че същият е придобит с изцяло негови лични средства. За
целта следва да обори законовата презумпция по чл.
21, ал. 3 във вр. с ал. 1
от СК, а именно че придобитото по време на брака със съвместен принос е
общо за двамата съпрузи, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното. А съгл. ал. 2
на чл. 21 от СК, съвместния принос се изразява, както във влагане на
средства, труд, така и в грижа за децата и домакинството.
Съгласно константната
съдебна практика на ВКС, до доказване на противното се счита, че даденото от
родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Приема
се също, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума
следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако
е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие
само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме
дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. Ако
договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за
надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за
приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното
жилище.
Въззивната
инстанция намира, че показанията на св. П.П. – баща на ищеца следва да се
обсъдят съгласно чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото като се
отчете неговата заинтересованост от изхода на спора. При това положение, съдът
намира твърденията на св. П., че сумата от 2000 лв. е дадена от майката на
ищеца, спестена от него и съпругата му, от пенсията на последната и
възнагражденията на свидетеля като изолирани и неподкрепени с други
доказателства за недостоверни. Това е така и защото, св. П. сочи в показанията
си, че на предаването на парите от него и съпругата му на И. е присъствал св. Р.,
а последният разпитан по делото не установи същото. В този смисъл показанията
на св. П. останаха изолирани и неподкрепени от никакви други доказателства по
делото, поР. което предвид неговата заинтересованост в полза на ищеца обуславят
извод за недостоверност.
Безспорно е по
делото, че семейството е работило и получавало възнаграждения за труда си, а
през м. април ищецът се е завърнал от мисия в чужбина и за участието си в нея
също е получил възнаграждение. Съпрузите са разполагали със собствени средства
и възможност да купят процесния имот за себе си. От показанията на св. П. и А.
се установява, че двамата И. и П. са търсили имот в близките села, за да си
купят къща с двор, където децата да играят. Двамата са ходили по огледи и са
участвали в търсенето. Тъй като П. е била в майчинство и е отглеждала малкото
дете на страните, родено на ***г., същата не е участвала наравно с И. в
търсенето на имота и не е присъствала при сключването на договора за покупката
му. В този смисъл съдът намира, че следва да кредитира показанията на
свидетелите на ответницата, тъй като същите са непротиворечиви по между си,
логически издържани и се подкрепят от събраните писмени доказателства по
делото, като отчита тяхната заинтересованост в полза на ответницата, съгласно
чл. 172 ГПК. Без значение е
обстоятелството в последствие кой е живял и кой живее в къщата в ***, тъй като
относимите обстоятелства се установяват към момента на придобиване на имота. Обстоятелствата
какви са били намеренията на страните при закупуването на имота и с какви
средства е придобит имота, съдът намира за установени от събраните по делото
доказателства и законовата презумпция на чл. 21, ал.3 СК по категоричен начин. Ищецът
не можа да обори презумпцията за съвместен принос при придобиване на имота, поР.
което съдът намира, че искът с правно основание чл. 23, ал.1 СК е
неоснователен. Ищецът не е доказал твърдението си, че сумата 2000 лева изобщо е
дарена от неговите родители. Доказателства, установяващи дарението на тази сума
липсват, а и дори да имаше налични такива по делото, то липсват доказателства,
че дарственото намерение е било изключително и само по отношение на ответника.
Категорични и безсъмнени изводи в тази насока не могат да се направят от
показанията на св. П. – баща на ответника, доколкото не се подкрепят от никакви
други доказателства по делото.
Решението на Старозагорския районен съд, което е в обратния смисъл
е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него предявения иск следва да
бъдат отхвърлен като неоснователен.
В полза на въззивницата следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на 765 лв., от които 370 лв. за първата инстанция и 395 лв.
- за въззивната за адвокатска защита и държавна такса.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260067/ 22.01.2021г., постановено
по гр.д. № 2890/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Г.,
ЕГН ********** *** против П.Т.Г., ЕГН **********,*** иск за признаване за
установено по отношение на П.Т.Г., че И.П.Г., поради пълна трансформация на
лични средства при придобиване на собствеността върху следния имот: Поземлен имот с площ от 500 кв. м. по
нотариален акт, а по скица - 477 кв. м. , находящ се в ***, ЕКАТТЕ: 77476,
съставляващ имот № 501.39, за който е образуван УПИ Х-39, отреден за жилищно
застрояване в кв. 50 по плана на селото, одобрен със заповед № 128 от
03.06.2004 г. на Общински съвет Стара Загора, при граници: имот № 501.40
поземлен имот на наследниците на С.Г.Х., имот № 501.38 - поземлен имот на М.И.П.,
имот № 501. 9511 - улица на Община Стара Загора, имот № 501.907 - поземлен имот
на Р.Р.Д., заедно всички подобрения, извършени в имота и трайни насаждения,
находящи се в него, закупен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 72, том 2, peг. № 4232, дело № 195 от 2009 г. на нотариус М.И.с peг . №
406 в регистъра на нотариалната камара с реквизити в АВ - акт № 29, том XIII,
дело 2688, вх. № 4822 от 05.06.2009 г. е изключителен собственик на същия.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на П.Т.Г., ЕГН **********,*** сумата от 765 /седемстотин шестдесет и
пет / лева, представляващи направените по делото пред двете съдебни инстанции
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: