Решение по дело №16688/2017 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 16.04.2019 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

       Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16688 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №211660 от 12.09.2017год., постановено по гр.дело №64683/2015 год. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на ищеца М.П.К. на основание чл.266, ал.1 вр.чл.258 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 3250 лева възнаграждение по договор от 27.01.2015г. за месеците май-юли 2015г.,  както и 430 лева разноски по делото.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по делото. Поддържа се, че отчетите на ищцата за извършената работа са общи и формални, не отчитат конкретния обем и количеството извършена работа, като се изброяват само извършените дейности. Установени били и други пропуски по изпълнението на договора. Претендира се отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска.  Претендира се и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 вр.чл.258 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 3250 лева възнаграждение по договор от 27.01.2015г. за месеците май-юли 2015г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно пъвоинстанционният съд е констатирал, че в процесния договор страните не са уговорили изрично какво следва да бъде съдържанието на отчетите на ищцата за извършената работа. От друга страна, намаляване размера на дължимото по договора възнаграждение се допуска само при отклонение от възложеното или ако извършената дейност е с недостатъци, каквито не са надлежно установени от възложителя- ответник. Напротив- от показанията на разпитания по делото свидетел М.се установява, че през процесния период ищцата е изпълнявала възложената и работа и не е имало забележки дори след прекратяването на договора. Изложението на ответника- жалбоподател относно предприети действия по прекратяване на договора като основание за неизплащане на дължимо възнаграждение са ирелевантни, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд- предпоставките и начинът на прекратяване на процесния договор са описани ясно в договора. Отчетите на ищцата са съгласувани съгласно определената в чл.7 от процесния договор процедура.  Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не е представен нито договор за правна помощ, нито списък на разноски по чл.80 от ГПК, поради което съдът намира че разноски не следва да се присъждат.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №211660 от 12.09.2017год., постановено по гр.дело №64683/2015 год. по описа на СРС, ГО, 26 с-в.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/