№ 19433
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110109947 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Подадената искова молба е конкретизирана в достатъчна степен и не
следва да бъде оставяна без движение.
Страните са представили писмени доказателства с исковата молба, с
молба от 05.04.2023 г. и с отговора на исковата молба, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Не следва да бъде уважавано искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи в оригинал процесното писмо от 24.10.2013 г., тъй като
не се оспорва такъв документ действително да съществува, не се сочат
конкретни съображения за изискване на оригинал и не се твърди ищецът да
разполага със същия.
Следва да бъдат допуснато исканото от ищеца изслушване на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата около
претърпените неимуществени вреди. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва
да се допусне изслушването на един свидетел.
Не следва да се допуска исканата от ищеца СПЕ като ненеобходима.
Не следва да бъде уважавано искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи в оригинал посочения в отговора документ, тъй като
същото е общо формулирано и не се сочат конкретни съображения за
изискване на оригинал.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно
заседание от ищеца за установяване обстоятелствата около претърпените
неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като
ненеобходими.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.07.2023 г. от 11:10 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца З. К. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника Д. Г. И. да заплати на ищеца сумата от 5100,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционален дискомфорт, безпокойство, чувство на
малоценност и неувереност, уронване на доброто име, престижа, честта и
достойнството, обида, унижение, морални вреди от личен характер,
вследствие на разпространение на неверни твърдения за ищеца чрез писмо до
Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред
Европейския съд по правата на човека“ към Министерство на правосъдието
на 24.10.2013 г., както следва: „Информирам Ви, че г-н С. многократно е
освидетелстван от психиатър и психолог и безспорно е установено, че той
„страда“ от параноидно личностово разстройство, което не е психично
заболяване в тесен смисъл на понятието, т.е. той е вменяем. За по-голяма
яснота уточнявам, че по старата международна класификация на болестите,
това състояние се определя, като психопатия.“
Ищецът З. К. С. поддържа, че с изброените по-горе изрази,
обективирани в писмо до Дирекция „Процесуално представителство на
Република България пред Европейския съд по правата на човека“ към
Министерство на правосъдието, на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в психични страдания, в резултат на които
здравословното му състояние се е влошило и се е наложило настаняване на
лечение в „Специализирана болница за рехабилитация национален комплекс“
ЕАД- гр. Банкя. Твърди, че ответникът е разпространил процесните
твърдения в лично качество във връзка заведена от ищеца жалба №
18312/2008 г. пред ЕСПЧ- „З. С. срещу България № 2“, по което дело било
постановено осъдително решение от 12.07.2016 г. Моли за уважаване на иска.
Ответникът Д. Г. И. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че
2
по водените от и срещу ищеца съдебни дела, до които ответникът имал
достъп в лично и служебно качество, били изготвени съдебно-психиатрични
и съдебно-психологични експертизи в периода 2007-2008 г., чрез които било
установено, че „З. К. С. страда от параноидно личностово разстройство“,
„Данните, въпреки тяхната недостатъчност, насочват експертното мислене
към наличие при освидетелствания на личностово разстройство“,
„Анамнезните данни, материалите по делото и клиничното изследване ни
дават основание да приемем, че се касае за параноидно личностово
разстройство“, „Освидетелстваният З. К. С. страда от смесено личностово
разстройство с параноидни и диссоциални черти.“ Оспорва да е
разпространил неверни твърдения за ищеца. Поддържа, че ако действително
ищецът е имал психически страдания през исковия период, те не се дължат на
разгласяване на неверни обстоятелства от страна на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже, че е претърпял
твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет,
настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в излагане на неверни твърдения относно личността
на ищеца в писмо на ответника до Дирекция „Процесуално представителство
на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ към
Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на ответника и при доказване на горните факти да установи
погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже, че от
момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземани са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, за които
обстоятелства съдът му указва че не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
3
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, а на
ищеца – препис от постъпилия отговор и доказателствата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4