Р Е Ш Е Н И
Е №1327
гр. Сливен, 15.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд,
гражданско отделение, девети състав в публично съдебно заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 1218 по
описа за
Производството е образувано въз основа на
искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение
от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, както и предявен в условията на евентуалност иск по чл. 55 от ЗЗД.
В
исковата молба, Ищцовото
дружество твърди, че с договор за потребителски кредит № **********/25.12.2016
г. отпуснало паричен кредит в размер на 1313.00 лева. на ответницата Щ.К., като
към него била прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер на
157.56 лева. Ищцовото дружество превело конкретната част от средствата по кредита, в размер на
1313.00 лв. на продавача на стоката, на основание Фактура № ********** от
25.12.2016 г. (Приложение 3). С подписване на декларацията, находяща се на стр.
7 от Договора за потребителски кредит № ********** (крайното поле на същия),
ответницата е декларирала, че е получила стоките описани в чл. 8 от процесното
съглашение, от продавача на стоката. Посочено е че съгласно чл. 6 от Искането -
декларация, потребителят е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде
финансирана от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план по договора. Твръди се, че общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1667.42 лв., която сума е
разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18
погасителни месечни вноски, от които 17 вноски по 92.64 лв., ведно с една
изравнителна вноски, в размер на 92.54 лв. Уговореното между страните
възнаграждение било 196.86 лева, което се състояло от договорна лихва (чл. 9,
ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 16.29 % от остатъчния размер на главницата
по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Посочено е, че в Договора е
уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от
Договор за потребителски кредит). Посочено е още, че до ищеца е изпратено
писмено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, като от приложена
разписка (Приложение 5) номер ,,R PS 1734 00F6YT 8, с бар код: 9117081400196,
Уведомлението за предсрочна изискуемост (Приложение 6), също с бар код
9117081400196, било получено на 17.08.2017 г., преди входиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила на 26.05.2017 г., като към момента на
получаване на уведомлението, били неплатени следните месечни вноски по
първоначално предвидения по процесния договор погасителен план, а именно:
25.03.2017 г.; 25.04.2017 г.; 25.05.2017 г. След тази конкретна дата -
26.05.2017 г., длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото
вземане на кредитора, което е станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Твърди се, че към датата на
изготвянето на извлечението от счетоводните книги (15.11.2017 г.), задължението
на Щ.А.К.. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД било в размер на 952.88 лв. (830.12 лв.
главница; 79.60 лв. договорна лихва), като съгласно чл. 9, ал.4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава /лихва за
просрочие/, което към момента на изготвяне лихва справката - 15.11.2017 г. било
в на размер на 43.16 лв. С
оглед подаденото възражение по ч.гр.дело 6309/2017 год. от ответницата, че е
ограничено запретена, иска от съда да приеме за разглеждане предявен при
евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД при начална липсана
основание. Иска се примане на така предявения иск при условие, че ответникът
представи доказателства във връзка с твърденията си, изложени във възражението
си и ако е налице основание за отхвърляне на предявения установителен иск. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответницата, в качеството си на
Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********
от 25.12.2016 г, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ
размер 952.88 лв., от
които 830.12 лв. главница, 79.60 лв. договорна лихва, за периода от 25.03.2017
г. до 26.05.2017 г.; 43.16 лв. обезщетение за забава, за периода от 25.03.2017
г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на
задължението. В условията на евентуалност
е поискано от съда да осъди лицето ответницата, на основание чл. 55 от ЗЗД, да
заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, сумата в размер на 1313.00 лв., ведно съз
законната лихва върху същата от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. В изпълнение разпоредбата
на чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва
следната банкова сметка: ***, с BIC ***: TBIBBGSF. Моли
отговорността за разноските в заповедното производство да бъде разпределена
съобразно изхода от спора, като в случай, че искът бъде уважен изцяло, моли да
бъдат присъдени разноските в заповедното производство в общ размер на 175.00
лв. /25.00 лв.- държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Претендира и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по
чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не
е подаден. В направеното писмено възражение в заповедното производство
ответницата е посочила, че е поставена под частично запрещение в момента на
теглена договора за кредит и не знае кой е изтеглил посочените суми. В
съдебно заседание. ищцовото търговско дружество се представлява от представител
по пълномощие, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответната страна. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК и документ за заплащането на разноските. Ответникът Щ.А.К., редовно призована не се явява и не се предстявлява. В дадения едномесечен
срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал
делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На
ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на
отговор и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 7761/23.05.2018 г.,
връчено, ведно със съобщението. Ответникът е редовно призован за насроченото
открито съдебно заседание. Съдът счита, че и исковата
претенция по главния иск е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и
представените с исковата молба и приети по делото доказателства. След като главният
иск е вероятно основателен, то като такъв, при условията на чл. 238 от ГПК
следва да бъде уважен, поради което и съдът не следва да се произнася по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД от
ищцовото дружество.
Досежно искането за
присъждането на разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 ЗПрП. Последната разпоредба предвижда, че заплащането е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП, като това е наредба за заплащането на правната помощ. В
последния нормативен акт в чл.26 се посочва, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лева Съдът, като прецени, че защитата
по исковото производство се изразява в депозиране на искова молба и молба, с
която се отстраняват нередовности на иска, проведено е единствено съдебно
заседание, в което е поискано постановяване на неприсъствено решение, съобразявайки
цената на предявените искове - общо 952.88 лева, както и че делото не
представлява фактическа и правна сложност, счита, че труда на юрисконсулта
следва да бъде оценен в размер на 100.00 лв. С представения списък за
разноски, е поискано заплащане на юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство в размер на 150.00 лева. Същевременно видно от приложената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
6309/2017 год. по описа на РС Сливен, длъжникът е осъден да заплати сумата от
125.00 лева разноски по делото. Съобразявайки факта, че от тях дължимата
държавна такса е 25.00 лева, то следва извода, че заповедния съд е присъдил
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. По
заповедното производство липсват данни заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК да е била обжалвана в
частта за разноските. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350.00 лева., от които 225.00
лева, сторени в настоящото исково производство /100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 125.00 лева за платена държавна такса/ и 125.00 лв. /100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лева за държавна такса/, сторени
в заповедното производство по ЧГД № 6309/2017 г. по описа на РС Сливен.
Решението
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Щ.А.К. с ЕГН ********** с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните
директори Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов, сума в размер на 952.88 лева /деветстотин
петдесет и два лева и 88 ст/, от
които сума в размер на 830.12 лева /осемстотин и тридесет лева и 12 ст./ представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
25.12.2016 год.,ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК - 04.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението и сума в
размер на 79.60 лева /седемдесет и
девет лева и 60 ст./ - договорна лихва за периода 25.03.2017 год. – 26.05.2017
год., както и сума в размер на 43.16
лева /четиридесет и три лева и 16 ст./ - обезщетение за забавено изпълнение
/мораторна лихва върху главницата/ за периода от 25.03.2017 год. до 15.11.2017
год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Щ.А.К. с ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк" ЕАД
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано
от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов
Гълъбов, сума в размер на 350.00 лева /триста и
петдесет лева/, от които 225.00 лева /двеста двадесет и и пет лева/ деловодни разноски,
сторени в настоящото исково производство и 125.00 лева/ сто двадесет и пет
лева/ разноски, сторени в заповедното производство по ЧГД № 6309/2017г. по
описа на РС Сливен.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено Щ.А.К. с ЕГН ********** с адрес ***, че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата
отмяна при условията на чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: