№ 3073
гр. Варна , 31.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100502119 по описа за 2021 година
въззивно гражданско дело № 202131000502119 по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 294477/19.07.2021г.
от Б. Ц. М., действащ чрез пълномощника си срещу решение №
262254/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2657/2021 г. по описа на ВРС,
35-ти състав в частта, с която се признава за установено задължение в размер
на 133.50 лева незаплатена цена за лизингово устройство по договор за
лизинг от 18.11.2016 г. сключен между „БТК“ ЕАД и въззивника, за периода
м. 08.2017 г. – м. 11.2018 г., което вземане е прехвърлено на 16.10.2018 г. в
полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, а в последствие с договор за цесия от 01.10.2019 г.
е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 9431/2020 г. по описа на ВРС.
Въззивникът обосновава подробно оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Навеждат се
твърдения, че договорът за цесия от 16.10.2018 г., между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД, не е валидно сключен. Посочва, че поради липсата на
индивидуализация на вземането /по размер, период и основание/ и липсата на
Приложение 1 или извлечение от него, които да предоставят такава
информация, не може да се направи извод за наличие на задължение към
ищеца. Навежда доводи за липса на индивидуализация на вземането и по
втория договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД, което обуславя липсата на кредиторово качество на ищеца
като посочва, че дори да се приеме, че Извлечение от Приложение 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г. е годен документ, от него не могат да се
извлекат сведения дали вземането е за неплатени мобилни услуги или е за
неплатен лизинг на мобилно устройство, или и за двете. Твърди, че след като
не може да се направи заключение за прехвърлителния ефект на първия
договор за цесия от 16.10.2018 г., то не може да се приеме, че прехвърляне на
1
същото вземане е настъпило и по втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
Подчертава, че в договора за цесия от 01.10.2019 г. цесионерът е прехвърлил
вземания сам на себе си без правно основание, като по делото липсва
доказателство за предоставяне на това право от цедента, респективно
договорът е недействителен. С оглед на изложеното моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на разноските за две инстанции.
В отговора си въззиваемата страна „ЮБЦ” ЕООД оспорва жалбата
като неоснователна. Подчертава, че повторното оспорване на факти,
обстоятелства и представени доказателства, без да се сочи алтернативна
фактическа обстановка или да се представят други доказателства противоречи
на чл. 3, вр. с чл. 131 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като посочва, че и за двете цесии длъжникът е уведомен
надлежно с връчването на исковата молба с приложените към нея
уведомления, Излага доводи, че облигационното правоотношение, породено
от сключения договор за мобилни услуги, се отнася и за представените по
делото договори за цесия, породили действие спрямо ответника, в които
конкретният длъжник, размера на вземането спрямо него и основанието,
което го поражда са индивидуализирани в достатъчна степен. Посочва, че
претендираните лизингови вноски са дължими, доколкото не са наведени
твърдения и не са представени доказателства за погасяване на задължението.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легититмирано чрез
правен интерес от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствената тежест между страните. Не се отправят доказателствени
искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 294477/19.07.2021 г.
на Б. Ц. М. от гр. Варна, срещу решение № 262254/13.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 2657/2021 г. по описа на ВРС, 35-ти състав, В ЧАСТТА с която e
прието за установено, че въззивникът дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 133.50 лева (сто тридесет и три и 0,50 лева)
– незаплатена цена на лизингово устройство Samsung Galaxy J3, дължима по
Договор за лизинг от 18.11.2016 г., сключен между „БТК“ ЕАД и Б. Ц. М., за
периода от м. август 2017 г. до м. ноември 2018 г., което вземане е
2
прехвърлено от „БТК“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“
ЕАД, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за което е издадена Заповед №
260152/26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 9431/2020 по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.10.2021 г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение, а на въззивника да се връчи и препис от
отговора по жалбата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3