№ 317
гр. Плевен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500444 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирани две
въззивни жалби против решение № 210/18.02.2025 г. по гр.д. № 6798/2022 г. по
описа на ПлРС, както следва:
въззивна жалба от И. П. П. чрез пълномощника му адвокат Я. А. против
решението на ПлРС, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на С. В.
И., В. С. И. и С. С. И.а за уравнение на дяловете им общо разликата над
сумата от 34 100 лв. до сумата от 46 750 лв. и
въззивна жалба от С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а чрез пълномощника им
адвокат Ф. П. против решението на ПлРС, в частта, в която И. П. П. е осъден
да им заплати уравнение на дела си в размер на 46 750 лв. вместо в размер на
54 192,04 лв. и въззивниците са осъдени да заплатят на И. П. П. за разноски и
подобрения в съсобствения имот разликата над сумата от 5 566,32 лв. до
сумата от 23 147,28 лв..
С въззивната жалба, депозирана от въззивника И. П. П. се иска отмяна
1
на решението на ПлРС в обжалваната част като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно
неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
стойността на възложения му делбен имот. Според въззивника неправилно
първоинстанционният съд е определил пазарната цена на делбения имот
съобразно заключението на първата приета съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, тъй като в същата вещото лице е извършило оценка, съобразявайки два
етажа на основната жилищна сграда, а във второто заключение на СТЕ е
съобразило действителното фактическо положение по отношение на тази
сграда и е съобразило продажбите на подобни имоти. Счита, че при
съобразяване на заключението на втората СТЕ следва да се приеме, че
пазарната стойност на делбения имот е 68 200 лв. и уравнението, което следва
да заплати на ищците е в размер на 34 100 лв., а не в размер на 46 750 лв..
Според въззивника по делото липсват доказателства за увеличаване на
стойността на делбения имот в хода на производството и изводите на
първоинстанционният съд в тази насока са необосновани. В заключение иска
от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и да постанови друго, с което да определи заплащане на уравнение на
дяловете в размер на 34 100 лв.. Претендира направените по делото разноски.
Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер
на 253 лв.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответниците по тази жалба С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а.
С въззивната жалба, депозирана от въззивниците С. В. И., В. С. И. и С.
С. И.а, уточнена с писмени молби от 25.03.2025 г. и 22.04.2025 г. се иска
отмяна на решението на ПлРС в обжалваните части като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи относно неправилна
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със стойността на
възложения делбен имот, направените в имота подобрения и необходими
разноски и изтеклата давност по отношение на разноските. Въззивниците
считат, че от приетото по делото трето заключение на СТЕ се установява, че
стойността на имота с подобренията в него е 108 384,08 лв. и съделителят И.
П. следва да заплати на въззивниците общо за уравнение на дела си сумата от
54 192,04 лв., която е половината от стойността на имота. По отношение на
останалата обжалвана част от решението въззивниците твърдят, че
2
неправилно са осъдени да заплатят 23 147,28 лв. за необходими и полезни
разноски, признават само подобренията от 11 132,65 лв., извършени през
периода 2019-2021 г., изразяващи се в СМР спалня през 2020 г., СМР дневна и
кухня през 2020 г., ПВЦ дограма и алуминиеви врати, поставени през 2019 г.,
СМР трапезария с кухня през 2021 г., СМР дневна и кухня през 2021 г., ел. и
ВиК инсталация, ПВЦ дограма и алуминиеви врати на лятна кухня през 2019
г. - 2021 г. и заключават, че задължението им към И. П. за подобрения в имота
е в размер само на 5 566,32 лв.. Въззивниците считат, че оспорените вземания,
възникнали през периода 2014-2017 г. са погасени по давност при
предявяването им на 28.09.2023 г.. Твърдят, че всички подобрения и ремонти в
имота са направени без тяхно знание и съгласие и дължат само подобренията в
размер на 11 132,65 лв., с които се е увеличила стойността на имота. В
заключение искат от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли исковете по
сметките за разликата над 5 566,32 лв. до 23 147,28 лв. и да определи
заплащане на допълнително уравнение на дяловете им за разликата над 46 750
лв. до 54 192,04 лв.. Представят квитанция за внесена държавна такса по
сметка на ПлОС в размер на 509,56 лв.. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника по тази жалба И. П. П..
В о.с.з. въззивникът И. П. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат
А. поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба
на другата страна. Оспорва в първата инстанция в първото по делото
заседание на втората фаза да е направено възражение за погасителна давност
по отношение на вземанията по сметките и алтернативно оспорва
основателността му. Претендира направените по делото разноски във
въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивниците С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а не се явяват, но чрез
пълномощника си адвокат П. поддържат подадената от тях въззивна жалба и
оспорват въззивната жалба на другата страна. Претендират направените по
делото разноски във въззивната инстанция и представят списък на разноските
по делото.
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени
3
в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 258 от ГПК, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Безспорно се установява по делото, че с влязло в сила на 28.06.2023 г.
решение по първата фаза на делбата № 829/07.06.2023 г. по гр.д. № 6798/2022
г., ПлРС е допуснал извършване на делба между съделителите И. П. П., С. В.
И., В. С. И. и С. С. И.а по отношение съсобствен недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор ********** по КККР на с. **********, с
площ 405 кв.м., с адрес: с. **********, **********, ведно с построените в
него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, представляващи
съответно сгради с идентификатори **********.1, **********.2,
**********.3 и **********.4 по КККР на с. **********, при равни права на
съделителя И. П. П. от една страна и съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С.
И.а, от друга, като е посочил, че първия съделител следва да получи един дял,
а останалите трима съделители следва да получат един общ дял. В
решаващите мотиви на решението е прието за неоснователно възражението на
ответника И. П. за придобиване на собствеността върху имота по давност,
като е прието, че по делото не са представени доказателства същият да е
демонстрирал по отношение на останалите съсобственици през периода 2010-
2022 г. намерение да свои имота, отблъсквайки владението на останалите и
това намерение да е достигнало до знанието им.
Установява се от данните по първоинстанционното дело, че в първото по
делото заседание във втората фаза на делбата, проведено на 28.09.2023 г. са
приети за разглеждане предявените искове по сметките от съделителя И. П. П.
по реда на чл. 349 от ГПК за сумата от 59 025 лв., представляваща направени
СМР в имота през периода от 2012 -2021 г., както и направеното от него
искане за възлагане. В същото заседание пълномощникът на И. П. - адвокат А.
/посочена като адвокат К./ е уточнила, че се претендират подобрения в имота,
а ответниците по исковете по сметките чрез пълномощника си адвокат П. са
оспорили основателността на същите поради липса на представени документи
за извършване на разходите. Установява се, че с писмените бележки по делото,
депозирани в последното по делото заседание на 06.02.2025 г. ищците в
4
производството по делба, ответници по исковете по сметките чрез
пълномощника си адвокат П. са направили възражение за погасяване по
давност на вземанията по исковете по сметките, тъй като е изтекла
петгодишна погасителна давност считано от извършването им. Поддържали
са, че подобренията в имота не са били необходими и са извършени без тяхно
знание и съгласие.
С обжалваното решение, постановено във втората фаза на делбата ПлРС
е приел за основателно искането на съделителя И. П. за възлагане на делбения
имот при условията на чл. 349 ал. 2 от ГПК при заплащане на уравнение на
дела на останалите съделители в общ размер на 46 750 лв.. Установява се, че
ПлРС е определил пазарна стойност на имота, респ. размера на уравнението
съобразно първото прието по делото заключение на СТЕ, съгласно което
пазарната стойност на имота е в размер на 93 500 лв.. Съдът е приел, че не
следва да възприема второто прието по делото заключение на СТЕ, което
определя по-ниска пазарна стойност на имота като е съобразил разпоредбата
на чл. 18 от ЗУТ относно „разгъната застроена площ“ /РЗП/ и е приел, че
стойността на имота следва да бъде определена на базата на цялата застроена
площ на жилищната сграда. Наред с гореизложеното е приел, че от изготвяне
на заключението до постановяване на решението е изминал значителен период
от време, през който цените на имотите са нараснали значително и първата
определена оценка на имота се явява по-справедлива. По предявения иск по
сметките ПлРС е приел, че същият е частично основателен и доказан. След
обсъждане на свидетелските показания на свидетелите И. М. и П. М. относно
извършваните в имота СМР, съдът и приел за доказано по делото
извършването на твърдените от И. П. СМР в имота по негово възлагане. Съдът
е приел, че част от направените разноски имат характер на необходими
разноски по чл. 30 ал. 3 от ЗС, тъй като са направени за запазване на имота и
при съобразяване на допълнителното заключение на приетата СТЕ във връзка
със СМР е приел, че тези необходими разноски, направени за ремонт на
покрива на лятната кухня през 2015 г. /съобразно поставената от ответниците
по иска задача/ са на стойност 20 225,79 лв., а увеличават стойността на имота
с 7 034,62 лв.. Приел е, че с оглед характера на тези разноски следва да се
присъдят действително направените разходи, поради което е осъдил
ответниците по иска по сметките С. И., В. И. и С. Н. да заплатят на И. П. общо
сумата от 10 112,89 лв. или всеки от тях по 3 379,96 лв.. Приел е, че сумата
5
от 7 034,62 лв. следва да бъде приспадната от увеличената стойност на имота
в размер на 33 103,43 лв. съобразно същото заключение на СТЕ /изготвено по
задачите на ответниците по исковете по сметките/ и е осъдил ответниците по
иска по сметките С. И., В. И. и С. Н. да заплатят на И. П. общо сумата от
13 034,35 лв. или всеки от тях по 4 344,80 лв.. При тези правни изводи ПлРС е
приел, че по предявените искове по сметките ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 23 147,28 лв., от която
10 112,89 лв. – необходими разноски и 13 034,35 лв. полезни разноски и е
отхвърлил предявените искове по сметките за разликата над 23 147,28 лв. до
59 025 лв..
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в
която е уважено искането на съделителя И. П. за възлагане по реда на чл. 349
ал. 2 от ГПК на делбения имот и са отхвърлени исковете по сметките,
предявени от този съделител за разликата над присъдения до предявения
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
но частично неправилно в една от обжалваните части по следните
съображения:
В първото по делото заседание на втората фаза на делбата ПлРС е
сезиран от съделителя И. П. П. с искане за възлагане на неподеляемия
жилищен имот по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК и с иск по сметките против
останалите съделители за сумата от 59 025 лв., която според него
представлява половината от необходимите разноски и подобрения в имота,
направени в периода от 2012 г. до 2021 г..
Ищецът по иска по сметките твърди, че:
През 2019-2020 г. е направил разходи за труд и материали за ремонт на
жилищната сграда в имота на стойност 54 500 лв. за следните СМР: нов
покрив, нова ел. инсталация, шесткамерна дограма с троен стъклопакет на 13
прозореца и 2 входни врати, полагане на 15 кв.м. гипсокартон на тавана и
вата и гипсокартон на 16 кв.м. на стените в спалнята, замазка на под и
ламинат, изграждане на баня с нова ВиК инсталация, замазки, фаянс, бойлер,
6
умивалник, преградно стъкло, клекало, сифони, саморазливна замазка на пода
в дневната и кухнята и поставяне на вата и гипсокартон на стените и таваните
в тези две стаи.
През 2012-2020 г. е направил разходи за труд и материали за ремонт на
лятната кухня в имота на стойност 37 650 лв. за следните СМР: нов покрив,
улуци, водосточни тръби, обшивки и труд, поставяне на 16 кв.м. гипсокартон
на тавани и 36 кв.м. гипсокартон и вата на стени в кухня, нови ВиК и ел.
инсталации, поставяне на гипсокартон и вата на таваните във всекидневната,
замазка на под с мрежа, саморазливна замазка на пода в спалнята, тавани и
стени с гипсокартон в спалнята.
През 2020 – 2021 г. е направил разходи за труд и материали в общ размер
от 16 000 лв., от които: 5 500 лв. за ремонт на избеното помещение към
лятната кухня, включващи следните СМР: изкъртване и почистване,
изграждане на вътрешна стена, поставяне на ВиК и сонда с хидрофор,
водопровод и канализация; 5 000 лв. за прекарване на външна канализация и
водопровод от улицата до сградите, 1 000 лв. за плътна ограда на имота, 1 500
лв. за настилка пред жилищната сграда и лятната кухня, 2 000 лв. за
изграждане на навес между жилищната сграда и лятната кухня, 1 000 лв. за
ограда с профилирана мрежа 30 м. към съсед.
През 2017 г. е направил разходи за труд и материали общо в размер на
7 400 лв. за ремонт на гаража в имота за поставяне на нова гаражна врата,
замазка и хидроизолация на плочата на тавана, поставяне на бетон с арматура
на пода. През 2016 г. е направил разходи за труд и материали в общ размер от
5 100 лв. за ремонт на стопанската сграда за поставяне на покрив и навес с
покрив, ограда към съсед с покрив и навес, двойна порта в задния двор, бетон
с мушава и арматура, измазване на дувара, стопанската сграда и стената на
гаража.
За установяване на пазарната стойност на делбения имот и неговата
поделяемост по делото по делото в първата инстанция са изготвени основно
заключение /л. 71-75/ и допълнително заключение по искане на съделителя П.
/л. 101-102/ на СТЕ от вещото лице инж. С. С., от които се установява, че
допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. С основното заключение
на СТЕ вещото лице е приело, че пазарна стойност на делбения имот към м.
септември 2023 г. е 93 500 лв. определена при съобразяване на метода на
7
разходите за създаване и метода на пазарните аналози, при съотношение 20:80
между тях. При изслушването му на вещото лице е уточнило пред съда, че
пазарната стойност на жилищната сграда е определена при съобразяване на
РЗП 126 кв.м. и два жилищни етажа, че в сградата не се живее към момента, че
площта на таванския етаж е 66 кв.м. е може да бъде пригодена за живеене.
Уточнило е също, че строителната стойност на имота е определена на база на
данните в списание „Строителен надзор“ бр.78, издание на СЕК, които дават
средна цена на подобни сгради, а пазарната стойност е определена без да са
отчетени реални сделки, а оферти за продажба на сгради. С допълнителното
заключение на СТЕ по задачи, поставени от съделителя И. П. вещото лице е
приело, че пазарна стойност на делбения имот е 68 200 лв., определена при
съобразяване на същите методи и същото съотношение между тях, но
преизчисляване на стойността на жилищната сграда като едноетажна с
таванско помещение, а не като двуетажна. В заключението е посочено по
отношение на втория етаж на жилищната сграда е направено преизчисление
като надстроената част от сградата е изчислена като тавански етаж, а не като
жилищна площ и стойността му се изчислява като 40 % от стойността за
жилищната площ. В заключението и при изслушване вещото лице е уточнило,
че проверените реални сделки в с. ********** се отнасят за имоти, които са
различни от процесния и не могат да се използват като сравнителен материал
по метода на пазарните аналози. Уточнява, че към момента таванския етаж е
на груб строеж, но може да се направи за живеене в бъдеще.
За установяване на извършените СМР в делбения имот, стойността им
към момента на извършването им и дали увеличават стойността на делбения
имот по делото по делото в първата инстанция са изготвени основно
заключение /л. 138-140/ и допълнително заключение по искане на
съделителите С. И., В. И. и С. Н. /л. 153-154/ на СТЕ от вещото лице инж. С.
С.. И в двете заключения вещото лице установява, че претендираните от И. П.
СМР са извършени, като съобразно поставените задачи от всяка от страните е
определило стойността им към момента на извършването им и с колко
увеличават стойността на делбения имот. Съгласно първото заключение на
вещото лице, че общата сума на направените разходи за СМР от И. П. е в
размер на 108 384,08 лв., а с извършените СМР стойността на имота е
увеличена с 38 467,58 лв.. При изслушване на заключението в о.с.з на
05.11.2024 г. вещото лице уточнява, че съгласно изискванията на ЗУТ вторият
8
етаж на сградата трябва да има светла височина 2,60 м., скосената част трябва
да е не повече от 30 % от площта на етажа, а конкретния тавански етаж има
характер на таван, тъй като в ниската си част височината на етажа е 1,20 м. и
до него има достъп само през капандура със стълба и няма изградени стълби
като за етаж от къща. Уточнява, че към момента стойността е на имота е
68 200 лв. и е увеличена с 38 467,58 лв. в резултат на извършените СМР. С
допълнително заключението на СТЕ при съобразяване на посочените от
съделителите, представлявани от адвокат П. години на извършване на СМР с
оглед възраженията им вещото лице заключава, че общата сума на
направените разходи за СМР от И. П. е в размер на 86 406,27 лв., а с
извършените СМР стойността на имота е увеличена с 33 103,43 лв..
Конкретно по отношение на СМР за ремонт на покрива на лятната кухня в
имота вещото лице е приело, че през 2015 г. са извършени СМР на стойност
20 225,79 лв., които увеличават стойността на имота към 2024 г. с 7 034,62 лв.
За установяване на спорните СМР и момента на извършването им в
делбения имот по делото са разпитани двукратно свидетелите И. М. и П. М. и
са изслушани становищата на съделителите И. П. и С. И., като свидетелят М.
е посочил различни години на извършване на СМР на покрива на жилищната
сграда - 2016 г. при първия си разпит и 2019 г. при втория си разпит.
Съделителят С. И. заявява в о.с. на 16.11.2023 г. по делото, че е заплатил на
свидетеля М. сумата от 1 800 лв. за ремонт на покрива на лятната кухня, а
след това И. П. му е върнал тази сума. Свидетелите установяват, че всички
СМР в имота са извършени от И. П., че лично са участвали в извършването на
СМР и труд и материали са заплащани само от И. П.. Установяват, че до
смъртта на наследодателката на съделителите – наследници на Н. И.а през м.
юли 2014 г. е бил направен ремонт на покрива, за който тя знаела и не се
протИ.поставяла, тъй като съпругът й С. И. е ходил по време на ремонта и е
плащал суми, които е трябвало да плати възложителя И. П.. Свидетелят М.
установява, че всички СМР в имота, направени от него – водопровод, ВиК,
замазки, гипсокартон, бани, хидрофорна уредба, сондаж, преграждащи стени,
изолации, ел. инсталация са извършени поетапно в периода 2021 -2023 г., като
банята в лятната кухня не е довършена и през този период не е виждал другите
съсобственици в имота. Свидетелят М. установява, че е поправял покривите
на всички сгради в имота и е участвал в изграждането на огради на имота и др.
СМР. Установява, че покрива на лятната кухня и навеса между жилищната
9
сграда и лятната кухнята са направени преди смъртта на Н. И.а, а
покривите на стопанските сгради и на гаража през 2017 г.. Установява, че
оградата е правена през 2020 г..
По оплакванията във въззивните жалби на страните във връзка с
пазарната стойност на делбения имот:
По въззивната жалба на съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а:
Въззивният съд приема, че въззивната жалба на съделителите, представлявани
от адвокат П. е неоснователна, тъй като по делото в първата инстанция липсва
заключение на СТЕ, с което да е прието, че пазарната цена на делбения имот е
108 384,08 лв.. Както в изготвеното основно заключение на вещото лице по
СТЕ във връзка с извършените СМР в делбения имот, така и при изслушване
на вещото лице същото изрично е посочило, че това е стойността на
извършените СМР в имота съгласно момента на извършването им от
съделителя И. П., а не пазарна стойност на имота към този момент. При тези
данни по делото не могат да бъда споделени оплакванията на въззивниците,
представлявани от адвокат П., че пазарната стойност на делбения имот е
108 384,08 лв., респ. уравнението на дяловете им следва да бъде изчислено на
базата на тази сума.
По въззивната жалба на съделителя И. П. П.: Съгласно § 1 т. 47 от ДР
на ЗУТ "Етаж" е част от сграда или постройка между две последователни
подови конструкции, а съгласно § 1 т. 51 от ДР на ЗУТ "тавански етаж" е
етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или
цялостно от покривните плоскости. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 4 от
Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони жилищните помещения във вилни
сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради и сгради със
смесено предназначение трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50
на сто от площта им, като считано от 22.11.2022 г. поради изменение на
разпоредбата е отпаднало изискването за височина от 1,50 м. в най-ниската им
част. Въззивният съд приема, че въззивната жалба на въззивника И. П. е
основателна, тъй като неправилно първоинстанционният съд е съобразил по-
високата пазарна оценка на делбения имот, съобразена с двуетажност на
жилищната сграда при положение, че с допълнителното заключение на СТЕ
и допълнително при изслушването му по повод на заключенията на СТЕ във
10
връзка с извършените СМР вещото лице е уточнило, че към момента
жилищната сграда е едноетажна с тавански етаж, а не двуетажна с два
жилищни етажа поради обективното състояние на сградата. Вещото лице
установява, че липсва достъп до таванския етаж с изградени стълби и
възможността за ползването му към момента е само чрез капандура и стълба
към нея, както и че е възможно в бъдеще този етаж да се превърне в жилищен
етаж, но сега не е такъв. При съобразяване на фактическото състояние на
жилищната сграда към извършване на делбата, въззивният съд намира, че
пазарната оценка на делбения имот следва да бъде определена съобразно
второто заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице, поради което
въззивникът И. П. дължи на останалите съделители уравнение на дяловете им
общо в размер на сумата от 34 100 лв., а не сумата от 46 750 лв..
По оплакванията във въззивната жалба на съделителите С. В. И., В.
С. И. и С. С. във връзка със стойността на СМР в делбения имот:
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че разходите,
извършени от съделителя И. П. с изключение на признатите от въззивниците
не са доказани по основание и размер поради липса на представени писмени
разходно-оправдателни документи – фактури или др. документи.
Обстоятелството, че съделителят не може да представи писмени
доказателства по делото за извършените разходи при ремонтите в имота не
може да обоснове извод за липсата на такива, тъй като със заключенията си по
приетата СТЕ вещото лице е остойностило по средни пазарни цени всяко от
реално извършените СМР, включвайки труд и материали. При липса на
писмен договор за изработка, каквато е настоящата хипотеза, доказването на
извършената работа и вложените материали се извършва с всички допустими
доказателства по ГПК, като фактически извършените работи се остойностяват
по действителни цени към момента на извършването им с помощта на вещо
лице съгласно чл. 162 от ГПК. Въззивният съд намира за неоснователни и
доводите на въззивниците, че от всички направени СМР в имота дължат само
половината от стойността на неоспорените от тях СМР, извършени в периода
2019-2021 г., а именно СМР спалня в жилищната сграда през 2020 г., СМР
дневна и кухня в жилищната сграда през 2020 г., ПВЦ дограма и алуминиеви
врати в жилищната сграда, поставени през 2019 г., СМР трапезария с кухня в
лятната кухня през 2021 г., СМР дневна и кухня в жилищната сграда през
2021 г., ел. и ВиК инсталация, ПВЦ дограма и алуминиеви врати на лятна
11
кухня през 2019 г. - 2021 г. и СМР стопанска сграда през 2021 г. на стойност
11 132,65 лв. и не дължат заплащане на останалите СМР в имота на обща
стойност 17 580,96 лв., тъй като ответникът е извършил същите като
недобросъвестен владелец и наред с това, като извършени преди повече от пет
години са погасени по давност. От събраните по делото гласни доказателства,
посочени по-горе по делото безспорно се установява, че част от СМР са
извършени със съгласието на съсобственика към този момент Н. И.а, а именно
ремонта на покрива на лятната кухня и изграждането на навес между
лятната кухня и жилищната сграда, като ремонтът на покрива на лятната
кухня е бил необходим с оглед състоянието му за запазване на имота, а
останалата част от СМР са извършени след смъртта й без съгласието и
знанието, но и без протИ.поставянето на наследниците й. Независимо от
гореизложеното с допълнителното заключение, поискано от тези въззивници
всички СМР са оценени като извършени след 2014 г., като с оглед събраните
по делото гласни доказателства следва да се приеме, че останалите СМР извън
посочените по-горе са извършени без знанието и без протИ.поставянето на
останалите съсобственици. В тази хипотеза, в която един от съсобствениците
на имота, който е владелец на своите и.ч. и държател на и.ч. на останалите, т.е.
не е изменил основанието на което осъществява фактическа власт върху и.ч.
на останалите съсобственици извършва подобрения в имота, действайки и в
свой интерес без знанието и съгласието на останалите, отношенията между
него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие, като другите съсобственици
отговарят за полезните разноски до размера на обогатяването им съгласно чл.
61 ал. 2 от ЗЗД и отговорността им се ограничава до по-малката сума от
стойността на направените разходи и увеличената стойност на съсобствения
имот. В тази хипотеза вземането на направилият подобренията съсобственик
възниква от момента на извършване на разноските. При съобразяване по
правилата чл. 61 ал. 2 от ЗЗД на по-малката стойност от тази на направените
разноски и увеличението на стойността на имота за оспорените от
въззивниците СМР в имота по отношение на сградите в имота и дворното
място, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че следва да бъде заплатена стойността, с която се е увеличила стойността на
имота от СМР, които съставляват подобрения и извършването им не е било
необходимо за запазване на имота. От допълнителното заключение на вещото
12
лице по СТЕ се установява, че във всеки от случаите на извършени СМР
общата стойност на СМР надвишава стойността, с която се е увеличила
стойността на имота в резултат на подобрението, поради което правилно
първоинстанционният съд е присъдил по-малката от двете суми. Видно от
заключението по СТЕ, че общата сума на направените разходи за СМР от И. П.
е в размер на 86 406,27 лв., а с извършените СМР стойността на имота е
увеличена с 33 103,43 лв. и конкретно, че по отношение на жилищната
сграда при СМР, извършени през 2015-2020 г. общата стойност на СМР е
36 036,13 лв., но същите увеличават стойността на имота към 2024 г. с
13 486,14 лв., по отношение на лятната кухня при СМР, извършени през
2015-2021 г. общата стойност на СМР е 35 154,01 лв., но същите увеличават
стойността на имота към 2024 г. с 13 005,91 лв., по отношение на гаража при
СМР, извършени през 2015- 2017 г. общата стойност на СМР е 4 459,18 лв., но
същите увеличават стойността на имота към 2024 г. с 1 783,67 лв., по
отношение на стопанската сграда при СМР, извършени през 2015 г. общата
стойност на СМР е 5 336,33 лв., но същите увеличават стойността на имота
към 2024 г. с 2 659,46 лв., а по отношение на дворното място при СМР,
извършени през 2014- 2021 г. общата стойност на СМР е 5 420,62 лв. и
увеличават стойността на имота към 2024 г. с 2 168,25 лв.. По отношение на
необходимите разноски за запазване на вещта, каквито безспорно се явява
ремонтът на покрив, който при теч застрашава разрушаване на сградата, в
която насока са показанията на свидетеля М. по отношение на състоянието на
покрива на лятната кухня в имота, съдът приема, че отношенията между
съсобствениците за направените разноски се уреждат при условията на чл. 30
ал. 3 от ЗС и съсобствениците дължат действителния размер на разноските
съобразно дела си в съсобствеността. Всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите от общата вещ съобразно с частта си, като под тежести се разбират
тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта, поради
което правилно съобразно правата им по отношение на делбения имот
първоинстанционният съд е приел, че въззивниците дължат заплащане
поравно помежду общо в размер на сумата от 10 112,89 лв., представляваща
половината от стойността на направените от съсобственика И. П. необходими
разноски за ремонт на покрив на лятната кухня в размер на 20 225,79 лв..
Правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по направено
възражение за погасяване по давност на вземанията на съделителя И. П. за
13
необходими разноски и подобрения, тъй като не е бил надлежно сезиран от
ответниците по исковете по сметките с такова възражение. Налице е
установена съдебна практика на ВКС, която се споделя от въззивния съд, в
която се приема, че възражението за погасяване на вземането за разноски по
давност следва да бъде направено в съдебното заседание, в което се приема
вземането или най-късно в 1 – месечен срок, считано от този момент и
възражение след този момент се явява преклудирано при условията на чл. 133
от ГПК и не следва да се разглежда. С определение № 1460/25.03.2025 г. по
гр.д. № 1693/2024 г., Първо г.о. на ВКС, в което се цитират редица решения на
ВКС в този смисъл се приема, че макар делбеното производство да е особено
исково, претенциите по сметки, заявени по реда на чл. 346 ГПК във втората
му фаза представляват самостоятелни искове и се подчиняват на
процесуалните изисквания за предявяване на иск, като. заявилият претенцията
има качеството на ищец, а този съделител, от който се претендира вземането е
ответник. ВКС приема, че при действието на новия ГПК, с ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК, т. 4 на ВКС е изяснено, че с изтичане на срока за отговор се
преклудира възражението за погасителна давност, съгласно чл. 133 ГПК и
обявена за изгубила силата си т. 6 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. относно
това, че възражение за погасителна давност може да се прави за първи път и
пред въззивната инстанция, предвид нормата на чл. 133 ГПК /освен ако
страната не е била лишена от право да участва в производството/.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично в
обжалваната част за разликата над 34 100 лв. до 46 750 лв. на размера на
уравнението, дължимо от съделителя И. П. след възлагане на имота и в частта
за дължите държавни такси върху стойността на дяловете от съделителите
съответно съделителя И. П. П. за разликата над 1 364 лв. до 1870 лв., а всеки
от съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а за разликата над 454,67 лв. до
623,33 лв.. В останалата обжалвана част решение на Плевенския районен съд
като правилно и законосъобразно следва да потвърдено.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция ответниците по
уважената жалба на въззивника И. П. следва да бъдат осъдени да му заплатят
общо сумата от 753 лв. за направени по делото разноски по въззивната жалба,
от които 253 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
14
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 210/18.02.2025 г. по гр.д. № 6798/2022 г. по описа
на ПлРС в обжалваната част, в която съделителят И. П. П. е осъден да
заплати за уравнение на дяловете им на съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С.
И.а разликата над сумата от 34 100 лв. до сумата от 46 750 лв., както и в
частта относно дължимите държавни такси по сметка на ПлРС върху
стойността на дяловете от съделителите, съответно от съделителя И. П. П. за
разликата над 1 364 лв. до 1870 лв., а от всеки от съделителите С. В. И., В. С.
И. и С. С. И.а за разликата над 454,67 лв. до 623,33 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210/18.02.2025 г. по гр.д. № 6798/2022 г.
по описа на ПлРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК С. В. И., ЕГН **********,
В. С. И., ЕГН ********** и С. С. И.а, ЕГН ********** общо да ЗАПЛАТЯТ
на И. П. П., ЕГН ********** сумата от 753 лв. лв. за направени пред
въззивния съд разноски по уважената му въззвната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл. 280 ал. 3 от ГПК в 1 – месечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15