Решение по дело №1081/2016 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136

 

гр. Силистра, 10.04.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

при секретаря А.А., разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1081/ 2016 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „Сити милк 2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- с.С. обл.С. представлявано от управителя М.А.М. обжалва наказателно постановление № 62/ 09.11.2016г. на Директора на РИОСВ- гр.Р., с което му е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 50 000 / петдесет хиляди / лева за извършено нарушение по чл. 40 във вр.с параграф 1, т.16 б.“в“ от ДР на Закона за опазване на околната среда. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът - РИОСВ- гр. Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях- процесуален представител- юриск. В.Д., надлежно упълномощен и приет от съда. Моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно.

Актосъставител – Г.Й.С., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- В.А.С., редовно призован, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- С.В.И., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Жалбоподателят „Сити милк 2000” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява в съдебно заседание представител, вместо него проц. представител- адв.Стоян Атанасов и адв.Илиян Иванов при АК-София, надлежно упълномощени и приети от съда и заявяват, че не е налице нарушението, описано в НП. Молят съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, излагат доводи в тази насока.

Преди даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се депозира искане за приемане на нови доказателства, които да бъдат изискани от АНО- Констативен протокол № 5-НК-54/ 16.09.2016г. на БДДР-Плевен и снимков материал, който е неразделна част от Констативен протокол № ВС-067/ 19.09.2016г, както и в оригинал на сигнала, въз основа на който е била започната проверката. Съда като взе предвид материалите по делото изиска от АНО описаните по-горе материали, които бяха депозирани в срок и ги прие като доказателства по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя бяха представени нови доказателства- справка с изх. № 02/ 12.01.2017г. на Метеорологична обсерватория-С, които съда след изслушване становището на ответната страна прие като доказателства по делото с мотивирано протоколно определение. По искане на проц.представител на жалбоподателя бяха изискани от Басейнова дирекция „Дунавски район“-Плевен карта на водите в поземлен имот № 000029, находящ се в с.С. обл.С и от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н.Пушкаров“-София почвена карта на същия имот. Същите бяха депозирани в срок и приети като надлежни доказателства по делото от съда с мотивирано протоколно определение. Беше представено и ново писмено доказателство- справка относно собствеността на имот № 000067, което след изслушване становището на ответната страна съда счете за относимо спрямо предмета на спора и с мотивирано протоколно определение го прие като доказателство по делото.

От страна на проц.представител на жалбоподателя се направи искане да се назначи по делото СТЕ с въпроси, касаещи предмета на спора и извършеното деяние, което искане съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустимо и относимо спрямо предмета на делото и назначи СТЕ с вещо лице доц. Д-р инж. Е.Г.М.- ръководител на централна научно-изследователска лаборатория към ИПАЗР „Н.Пушкаров“- София. Същата беше изготвена и депозирана по делото в срок, като съда след изслушване становището на двете страни и вещото лице я прие като доказателство по делото с мотивирано протоколно определение.

По искане на проц.представител на АНО и след изслушване становището на ответната страна съда допусна до разпит в качеството на свидетел М.Ст.Г- гл.експерт към направление „Качество на почвите“ при РИОСВ-Р. Същата даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като доказателствени средства по делото.

По искане на проц.представител на жалбоподателя и след изслушване становището на ответната страна съда допусна до разпит воден от тях свидетел- Т.П.К. - гл.специалист „Защита на населението“ в Община-С., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като доказателствени средства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 19.09.2016г. при извършена проверка на язовир „Ситово-2“, публична общинска собственост, намиращ се в местността „Айвалъка“, имоти с № 000067 и 000148 в землището на с.С. във връзка с получен сигнал в РИОСВ-Р. било установено, че жалбоподателя „Сити милк 2000“ ЕООД, в качеството си на ползвател на имоти с № 000067 и № 000148 е предизвикал вредно изменение върху почвата на поземлен имот № 000029, с начин на трайно ползване- пасище, собственост на Община С., изразяващо се в преовлажняване и заблатяване на терена, който възлиза на 300 кв.м. чрез изпускане на вода от преливник на язовир „Ситово-2“.

Въз основа на договор за отдаване под наем на имот- публична общинска собственост, сключен между Община С. и „Сити милк 2000“ ЕООД, последното дружество било ползвател на имоти с № 000067 и № 000148. В границита на горепосочените имоти се намирал язовир „Ситово-2“. При проверката бил обходен преливника на язовира и било установено, че в имот № 000029, след изпускателя на язовира, на разстояние около 400 м. е прокопан канал за поемане на водите от водоема. Каналът бил с ориентировъчни размери от 1 300 м. дължина, 2,40 м. и дълбочина 0,80 м. и е прокопан с цел да се преустанови разлива на вода в имота, който е предизвикал заблатяване на почвата, според становището на АНО. Визуално били установени налични наноси по повърхността на почвата със сиво-бял оттенък.

Според проверяващите органи констатираното заблатяване е довело до негодност на замърсения поземлен имот да бъде използван по предназначение като пасище. Повърхността на заблатения терен имала характерен побелял цвят, покрит с мазнини и констистенция- преовлажнена, в резултат невъзможността на почвата да поема голямото количество отпадна вода и нарушена попивателна способност.

По време на проверката на 19.09.2016г. от представителя на Регионалната лаборатория-Р. са били взети почвени проби от имот № 000029- фонова проба с описани в обжалваното НП координати, както и две контролни проби от две различни точки в имота с описани отново в обжалваното НП координати. От резултатите на тези проби АНО е заключил, че теренът е бил заблатен и преовлажнен. При наличието на излишна повърхностна вода, чрез филтрация през почвите тя се присъединявала към подпочвените води. При условие, че нямало естествен отток или дренаж, нивото на подпочвените води се повдига и се появява заблатяване и преовлажняване.    

В предвид на констатираното от проверяващите длъжностни лица бил съставен Констативен протокол № ВС-067/ 19.09.2016г., Констативен протокол № ГС-81/ 18.10.2016г. и АУАН № 0001917/ 25.10.2016г. в присъствието на жалбоподателя. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП от Директора на РИОСВ-Р. с което жалбоподателя бил наказан с административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

Обжалваното НП № 62/ 09.11.2016г. на Директора на РИОСВ-гр. Р е издадено в съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, по следните съображения:

Настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени елементите от състава на административното нарушение, за което е издадено НП. Видно от същото в него липсва посочване на конкретна дата на извършване на нарушението, както и доказателства в подкрепа на извършеното нарушение. Съда приема, че административнонаказващият орган не е спазил императивното изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за точно посочване в НП на датата на извършването на нарушението, респ. нарушени са и изискванията на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН. В акта за установяване на административното нарушение е записано: “…при извършена проверка на 19.09.2016г....“. Това описание е пренесено дословно и в процесното НП. При така направеното описание не става ясно за съда коя точно е датата на извършеното административно нарушение- не е посочена нито конкретна дата, нито период от време, като при тази неяснота при формулиране на самото нарушение и определяне на наказанието не става ясно дали се касае за едно нарушение или е налице така нареченото "продължавано нарушение". Това е така и предвид разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която гласи, че „когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения......наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях“. Липсата на конкретна дата в АУАН и обжалваното наказателно постановление от своя страна накърнява правото на защита на лицето, посочено като извършител на нарушението, предвид това, че последният има право да узнае кога точно се твърди, че е извършил нарушението, за което е наказан. На следващо място не е посочено и мястото, където е било извършено нарушението. Както е видно от материалите по делото процесния имот № 000029 за който се твърди, че е бил засегнат чрез действията на наказаното лице е с площ от 556,466 дка, а описаното като засегнато място според обжалваното НП възлизало на 300 кв.м. от терена. Разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителното съдържание на наказателното постановление, обаче е императивна, и нарушаването й води до неговата незаконосъобразност. Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено - както мястото и датата, където е извършено нарушението, описание на нарушението, но и обстоятелствата, при които същото е извършено / такива също липсват в обжалваното НП /, води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административното нарушение и съответно - съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. От друга страна- липсата на дата на извършване на нарушението възпрепятства съда да проследи за сроковете по чл.34 от ЗАНН, които по своето естество са преклузивни. Решаващия съд не може и да прецени коя е актуалната правна норма, която е следвало да бъде приложена, предвид липсата на дата на извършването на нарушението. Липсата на място на извършване на нарушението пък от своя страна възпрепятства съда да прецени местната компетентност на АНО и евентуално съда, пред който е следвало да бъде обжалвано НП, изхождайки от принципа на чл.59 ал.1 от ЗАНН. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административното нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, а наличието на такова при издаването на наказателното постановление обуславя неговата незаконосъобразност. Гореизложеното, само по себе си, обосновава категоричния извод на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което последното следва да се отмени.

И въпреки, че се касае за допуснати от административно наказващия орган съществени процесуални нарушения,  обуславящи изцяло отмяната на обжалваното НП и не следва съда да обсъжда доводите на страните по същество, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно, то с оглед пълнота на изложението настоящия съдебен състав счита за целесъобразно да ги изложи.

В разпоредбата на § 1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗООС е дадена легална дефиниция на понятието "вредни изменения на почвата". Съгласно определението на последно посочения нормативен текст, "вредни изменения на почвата" са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло: а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност; б) замърсяване с пресен торов отпад и концентрирани минерални торове, както и с различни видове отпадъци; в) физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци. Т.е. в цитираната разпоредба са посочени причините, водещи до нарушение на почвените функции, предизвикващи значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло. Несъмнено такава причина по смисъла на § 1, т. 16, б. "в" от ЗООС е заблатяването и преовлажняването на почвата. Наличието на преовлажняване и заблатяване върху имота обаче, което е безспорно установено по делото, не води автоматично до извод за извършено замърсяване на почвата, предизвикващо нарушение на почвените функции по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗООС.

За да се формира извод за наличие на вредно изменение на почвата по смисъла на § 1, т.16 от ЗООС, е необходимо да е установено замърсяване, което да е довело до нарушаване на почвените функции, предизвикващо значителни вреди и щети, т. е да е предизвикало отклонение от нормалното състояние на почвата. Това в случая не е установено по надлежния ред, като е извършено изследване на почвата по рН / киселинност /, без да е изследвано дали същото е довело, като резултат до замърсяване и нарушаване на почвените функции по смисъла на § 1, т.16 от ЗООС. Както е видно от заключението на изготвената по делото СТЕ този показател /рН/ на почвата показва наличието на свободните йони на водорода в почвения разтвор, а също така и обменните йони на водорода, алуминия и мангана в почвения поглъщателен комплекс. За различните почви той се променя от 3 до 12 в зависимост от генетичните и географските условия на образуване и антропологичните въздействия върху тях. Този показател заедно с механичния състав и съдържанието на органично вещество и основни хранителни елементи определя основното качество на почвите- тяхното плодородие. Този показател не е единствен и характерен показател за оценка на влагосъдържание / преовлажняване или заблатяване / на почвата. По стойностите на рН на почвите те се класифицират за степени на киселинност или алкалност, но не може да се определи еднозначно дали самата почва е заблатена или преовлажнена. Според становището на вещото лице доц. д-р инж.Е.М. „…не е коректно и възможно само по определяне на почвената киселинност да се обоснове категоричен и несъмнен извод за преовлажняване, съответно заблатяване на почвата…“.  

Нарушението по чл.40 от ЗООС е резултатно по своя характер, при което визираният в правната норма противоправен резултат- предизвикано вредно изменение на почвата, е част от обективната страна на нарушението. От събраните и кредитирани от настоящия съд доказателства не е установено наличието на такъв противоправен резултат. Съгласно правилото на чл. 40а от ЗООС, нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните, при което положение, за да се приеме, че е налице вредно изменение на почвата, следва да е установено наличието на изменение и отклонение от нормалното състояние на почвата - нещо, което не е сторено.

Отделно от това и съобразно материалите по делото се установи, че язовир „Ситово-2“ поема отпадъчните води от почти цялата конгломерация на с.С, включваща води от производство, ведомства, домакинства, селски стопанства и битово-фекални води. Водите от поне една свободно течаща чешма се изтичат към процесния имот № 000029, тъй като същия се намира в микропонижение и отстои на около 400 м. от преливника на язовира. Както е видно най-вече от разясненията на вещото лице, дадени от него по време на съдебното заседание, язовир „Ситово-2“ е изграден по протежението на бивше речно корито, продължаващо в и с естествена посока оттичане към имот № 000029, който поради естественото си разположение се явява най-ниската точка в района и поради това се оформя като естествен водосбор /депо/ на оттичащите се в района води. Т.е. дори и язовира да не е налице, то това което сега преминавало през неговия преливник ще бъде същото, което ще преминава и ако него го няма. А тъй като в имот № 000029 се включва и дере, и бивше речно корито, то голяма част от почвите в него са делувиални или т.нар. наносни почви. Видно е от Приложение № 3, Приложение № 6, Приложение № 7 и Приложение № 8, касаещо 2016г., че контролните проби, взети от органите на РИОСВ-Русе към момента на проверката са били взети именно от такива делувиални почви. Това са почви, които произхождат при наличието на река и речно корито, където водата от прилежащите скатове, хълмове и склонове при дъжд и сняг носи най-фините частици от тях. Тези частици според становището на вещото лице са т.нар. физична глина, поради което и тези почви са с много тежък механичен състав. Или казано по друг начин тези делувиални или глинести почви бързо акумулират водата, имат ниска филтрируемост като хоризонтите, които са с висока степен наситеност на физична глина подпират водите и е напълно нормално под тях почвата вече да е с други качества.

Характеристиката на процесния имот № 000029 и предвид неговото географско местоположение дават основание на вещото лице да заключи, че наличието на подпочвените води в едно с другите фактори, посочени по-горе действително довеждат до овлажняване и заблатяване на имота. Такива данни обаче са налични още от 1962г. когато са били изготвени първите почвени карти на имота. През следващите години и по-точно през 1979г. оводнителните процеси на терена са продължили. За настъпващото заблатяване, което по своето естество е доста продължителен период и не би могло да настъпи за няколко месеца или дори години, са показателни и т.нар. блатна растителност, която се наблюдава още през първите проучвания на почвата, но към настоящия момент както е видно от СТЕ същите са се увеличили. И тъй като в последните години водите са се увеличили, в едно с дебита от целогодишно свободно течащата вода от чешмата този процес се е ускорил. Действително в процесния имот № 000029 е налице преовлажняване и заблатяване, но същото се дължи на непрекъснатото и сезонно преовлажняване на почвата или казано с други думи това е резултат от естествените, природни процеси на оттичане на водите от различните източници в района към него. И тъй като жалбоподателят е бил наказан за това, че е преовлажнил и заблатил почвата на имот № 000029, настъпило в резултат на изпускане на вода от преливника на язовира, а не за това, че е замърсил или повишил киселинността на почвата, то настоящия съдебен състав счита, че нарушението е несъставомерно от неговата обективна страна, тъй като както стана ясно и по-горе този процес, който е продължил много години е в следствие на естествените процеси и географското местоположение на имот № 000029.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното НП е издадено при нарушение на материалния закон, тъй като нарушението за което е бил наказан жалбоподателя е несъставомерно, а така също и при съществено нарушение на процесуалните правила, които не биха могли да бъдат сезирани в това производство и водят до единствения и законосъобразен извод, че същото следва да отменено като незаконосъобразно.   

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 62/ 09.11.2016г. на Директора на РИОСВ-гр. Р., издадено въз основа на АУАН № 0001917/ 25.10.2016г. с което на основание чл.162 ал.1 от Закона за опазване на околната среда на „Сити милк 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- с. С. обл. С., представлявано от управителя М.А.М. е наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 50 000 / петдесет хиляди / лева за извършено нарушение по чл. 40 във връзка с § 1, т.16 буква „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Силистренски Административен съд, считано от датата на съобщаването му.

                                            

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………...

                                                     /М. ХРИСТОВ/