Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

14.10

Година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

87

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от К.С.Е. от ***, действащ чрез пълномощника адв.Д.Х., против Решение № 65/09.06.2020 г., постановено по АНД № 94/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № **, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на К.С.Е. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 14.01.2020 г. на път *** клас ***,  км. ***, посока на движение от *** за ***.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Счита, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Налице били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с което било накърнено правото на защита на санкционираното лице.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 65/09.06.2020 г., постановено по АНД № 94/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

В съдебно заседание пълномощникът адв.Д.Х. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира възражения относно изводите на районния съд, че съществували доказателства за годността на процесната АТСС. Твърди, че в случая било налице разминаване в номерацията на използваното автоматизираното техническо средство или система, а именно касаело се за различни АТСС. Моли съда да отмени обжалваното решение и присъди деловодни разноски.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като не са налице нарушения при установяване на нарушението и налагане на административното наказание.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № **, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на К.С.Е. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 14.01.2020 г. на път *** клас ***,  км. ***, посока на движение от *** за ***.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 101 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на К.С.Е. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател.  Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение  от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на път *** клас ***,  км. ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Налични са и доказателства за наличието пътен знак, с който е въведено ограничението на скоростта – Клип № **, радар № ** от *** г., като очевидно патрулният автомобил, в който е било монтираното АТСС е бил позициониран след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В26 е въвеждал ограничението на скоростта. Приложените към делото Клип № **, радар № ** от *** г. и Клип № **, Радар № ** от ** г., дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г., установяват по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на ЗДвП.

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 104 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 101 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което с установяват при съпоставяне на съдържанието на Клип № **, Радар № ** от ** г. и Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № **.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. и Клип № ** от ** г., нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № **, което съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № **, издадено от Български институт по метрология, отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Неоснователни са доводите за разминаване в номерацията на използваното автоматизираното техническо средство или система. Видно от Протокол № ** от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M и Протокол № ** от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, извършената проверка е именно на използваната в случая мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с идентификационен № **.

Касационният състав изцяло споделя доводите на районния съд относно значението и функциите на електронния фиш – установителна и санкционна, правното му действие и мотивите в частта им, касаещи предвидените в ЗДвП специални изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, поради което за тях не важат общите изисквания на ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от К.С.Е. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/09.06.2020 г., постановено по АНД № 94/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.