№ 14351
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от П. ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело №
20221110143750 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от П. И. С.,ЕГН : ********** срещу „УниКредит
Булбанк“АД,ЕИК : ********* ,с която са предявени кумулативно съединени искове ,с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 ,вр. чл.225,ал.1 от КТ – за признаване на
уволнението му за незаконно и същото да бъде отменено ;за възстановяване на предишната
работа ;да му присъди обезщетение за времето ,през което е останал без работа поради
уволнението.
Ищецът претендира ,че незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника ,по
силата на което е заемал длъжността „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни
клиенти“ в отдел Необслужвани кредити – Корпоративни клиенти при „УниКредит
Булбанк“АД.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в отдел
Необслужвани кредити – Корпоративни клиенти.
Твърди ,че на 13.04.2022год. му било отправено писмено Предложение № 158 ,с
правно основание чл.331,ал.1 от КТ ,за прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие, което той отказал чрез имейл.
Твърди ,че на 18.05.2022год. му било връчено Писмо,изх.№ 184 с искане за
обяснения по чл.193 от КТ за системно нарушаване на трудовата дисциплина,което се
изразявало в констатирани в периода 15.03.2022год. – 04.04.2022год. 21 изпратени мейла от
служебната у поща към личната му поща,с което било извършено нарушение на вътрешните
правила на Банката и осъществен пробив в системата й за сигурност.Същевременно сочи ,че
на 18.05.2022год. на проведена среща ,на която му било връчено искането за обяснения ,му
било отправно ново предложение да приеме първоначалната оферта, която той отново
отказал.Сочи ,че на 26.05.2022год. изпратил на Банката писмени обяснения относно
цитираните от нея имейли.
1
Поддържа, че със Заповед 214 от 08.06.2022год. ,връчена му на 13.06.2022год. му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му
правоотношение.
Поддържа, че уволнението му е незаконно ,тъй като не е извършил виновно
вменените му нарушения : в писмото ,с което му били искани обяснения са изброени 26
изпратени от служебната към личната му поща имейли,докато със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание бройката им била редуцирана на 15 като по този начин ищеца
твърди ,че ако не всичките ,то поне част от изложените от нея факти и обстоятелства били
неверни ; оспорва въведената от работодателя възможност на служителите да прехвърлят
нужната им информация чрез система BiLocker като твърди ,че същевременно били
въведени и други правила ,които взаимно се изключвали като твърди ,че поради липсата на
координация в различните отдели на банката ,служителите са в невъзможност да изпълнят
служебните си задължения .Твърди и че този въпрос бил повдиган за решаване на ниво
директори на дирекции ,при което бил даден отговор ,че при нужда се прехвърлят
документи на лична поща,а оттам след съответните пароли да се прехвърлят на криптирани
флаш-памети.Оспорва и работодателя да е намерил друго решение като е въведено правило
за прехвърляне на служебна информация ,чрез искане на разрешение от съответните
отдели,тъй като никога не било давано такова разрешение от съответните отдели или поне
на ищеца не било известно.Ето защо оспорва да е извършил нарушения на задълженията му
по длъжностна характеристика,тъй като именно за да може да изпълни служебните си
задължения ,предприел всички действия за спазване на изискванията за сигурност –
прехвърлял е служебна информация на криптиран носител по единствения допустим от
работодателя начин.
Ищецът твърди и незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание : -дисциплинарното му наказание е наложено след изтичането на
преклузивния двумесечен срок по чл.194,ал.1 от КТ тъй като вменените му нарушения били
извършени в периода 15.03.2022год. – 04.04.3033год. ,а заповедта била издадена на
08.06.2022год. ; -дисциплинарното му наказание и прекратяването на трудовото му
правоотношение са наложени без да е искано съответното разрешение от синдикална
организация,тъй като се позовава на закрила по чл.333,ал.3 от КТ ,с твърдение ,че е членна
Управителния съвет на Независим синдикат на служителите на „УниКредит Булбанк“АД и
Секретар по правните въпроси към него,което било известно на работодателя към момента
на издаването на Заповед № 214 от 08.06.2022год.; - налице е противоречие и с
разпоредбата на чл.189 от КТ при преценката на тежестта на нарушението,обстоятелствата
при които е извършено ,както и поведението на служителя.
Навежда доводи за недобросъвестност на работодателя при налагането на
дисциплинарното му наказание „уволнение“ ,тъй като твърди ,че същото е наложено от една
страна във връзка със синдикалната му дейност,а от друга с отправеното му предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие като счита ,че
работодателят вероятно се е надявал да получи неговото съгласие за взаимно прекратяване
на трудовото правоотношение ,с издаване на отлична характеристика и четири заплати.
Ето защо моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и същото да
бъде отменено ;да бъде възстановен на предишната длъжност; да му бъде заплатено
обезщетение за времето ,през което е останал без работа ,поради уволнението за срок от
шест месеца,считано от датата на връчване на заповедта за уволнение или сумата от
13 488,30лв. за периода от 13.06.2022год. до 13.12.2022год.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба / 12.08.2022год./ до окончателното й заплащане.
Ответникът „УниКредит Булбанк“АД,ЕИК : ********* в едномесечния срок от
получаване на преписа от исковата молба е изпратил писмен отговор,с който изцяло оспорва
претенциите на ищеца като неоснователни. Счита че заповедта ,с която е наложено
2
дисциплинарно наказание „уволнение „ на ищеца е законосъобразна ,същата е
мотивирана,при издаването й са спазени изискуемите материалноправни и
процесуалноправни предпоставки.
Сочи ,че във връзка с извършените от ищеца дисциплинарни нарушения на
23.05.2022год му било връчено искане за обяснения като преди да бъде прекратено
трудовото му правоотношение от него била изискана информация за евентуална закрила по
чл.333 от КК ,а същия отказал да подпише Декларация и в срок до 25.05.2022год. не бил
представил такива документи.Сочи че за периода от 01.04.2022год. до 13.06.2022год. същия
бил в отпуск ,поради което трудовия му договор бил прекратен на 13.06.2022год. с връчване
на Заповед № 214/08.06.2022год.Оспорва и ищеца да е ползвал закрилата по чл.333,ал.3 от
КТ тъй като не попадал в кръга закриляни лица,а отделно от това работодателя получил
изрично указания от председател на синдиката към Банката от 31.01.2022год. ,в които било
посочено ,че от закрила се ползват само председател,съпредседател и секретар по
комуникации и реклама.
Сочи ,че на 14.04.2022год. управителния съвет на банката бил уведомен за проблем
във връзка с нарушение на информационната сигурност,в следствие на което било
образувано вътрешно разследване и дисциплинарно производство срещу ищеца.Твърди ,че
работодателя в лицето на дисциплинарно наказващия орган бил узнал за нарушенията на
12.05.2022год.,поради което не е налице нарушение на чл.194,ал.1 от КТ тъй като
дисциплинарното наказание било наложено на ищеца в двумесечния срок от откриване на
нарушението като следва да се имат в предвид и ползваните от ищеца 37 работни дни платен
годишен отпуск в периода 01.04.2022год. – 13.06.2022год.,през който период сроковете по
чл.194,ал.1 от КТ не са текли.
Сочи ,че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
ищеца били взети в предвид дадените от него обяснения ,поради което в същата били
посочени 15 имейла,които били изпратени в нарушение на правилата на банкаа и
съставлявали системно нарушение на трудовата дисциплина – изпратени били повече от 3
имейла в различни дни и с различно съдържание,което съставлява секретна или служебна
информация ,съгласно класификацията на данни по правила на работодателя.
Съгласно обясненията си ищецът бил нарушил както политиката SECB-168
-Предотвратяване загуба на данни,така и SESB-141– Инструкция за криптиране на
данни,собственост на УниКредит Булбанк АД,съхранявани на USB носител,тъй като за
заобикаляне на забраната служебна документация да се записва на външни записващи
устройства ,системно прехвърлял служебна документация към личен имейл адрес,след което
записвал тази документация,съдържаща лични данни ,на външни записващи устройства ,без
да спазва за това процедура.Твърди и че на всички служители на банката са изпратени
съобщения относно процеса на защита на информационните активи на банката като част от
Програмата за сигурност,като са прилагани и съответните инструкции.С извършеното
ищеца нарушил задълженията си по длъжностна характеристика,политиката за сигурност ;
Класификация и защита на данните UCB SESB-15-4/06.01.2022год.;Политика на Групата
Предотвратяване загуба на данни към септември 2020год.; инструкция за криптиране на
данни ,собственост на УниКредит,съхранявани на USB носител SESB-141;Кодекса за
поведение на банката.
Счита ,че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е определено съобразно
критериите на чл.189,ал.1 от КТ.
В този смисъл ответника оспорва изцяло предявените от ищцата обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
3
Наличието на трудово правоотношение между страните преди издаване на
процесната заповед за уволнение, както и заеманата преди уволнението длъжност, не се
оспорват от ответника и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от
доказване.
Не се спори между страните, че ищеца е заемал, по силата на трудово
правоотношение длъжността „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни
клиенти“ в отдел Необслужвани кредити – Корпоративни клиенти.
Не се спори ,че със Заповед № 214/08.06.2022год. за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ ,на основание чл.188,т.3 от КТ ,поради системни нарушения на
трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.3 от КТ вр. чл.187,,ал.1,т.3 и чл.126,т.5 /неспазване на
техническите и технологични правила/ ,чл.187,ал.1,т.7 и чл.126,т.7/ неизпълнение на
законните нареждания на работодателя/ от КТ и чл.187,ал.1,т.10 /неизпълнение на други
трудови задължения/ от КТ и поради злоупотреба с доверието на работодателя ,по
чл.190,ал.1,т.4 от КТ на П. И. С. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като на
основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение ,която заповед е
връчена на 13.06.2022год.
В мотивите на заповедта е посочено ,че системите за сигурност на банката са
регистрирали и установили ,че в периода 15.03.2022год. – 04.04.2022год. неоснователно и в
нарушение на правилата на информационната сигурност на банката ,П. И. С. е изпратил 15
имейла/съобщения/ ,с приложени към тях вътрешнослужебни и/или конфиденциални
документи от служебния му имейл адрес към друг такъв,който не принадлежи към
вътрешнослужебните имейли.На 14.04.2022год. бил уведомен УС на банката ,в следствие на
което било започнато вътрешно разследване по случая и дисциплинарна процедура.
Сочи се ,че по седем броя имейли ,били приложени документи,които съдържат
лични данни,т.е.“секретна информация“,като при работа с тях ,включително и при
изпращането им следва да се прилагат Правила за сигурност :Класифициране и защита на
данните UCB SECB-15- 4-06/01/2022, която П. И. С. не е спазил при изпращането им от
служебния му имейл към имейл, който не е служебен.Към осем броя имейл,били приложени
документи, които според Политиката за сигурност: Класификация и защита на данните UCB
SECB-15-4- 06/01/2022 следва да се класифицират и да се борави с тях като документи и
съобщения, които са „за служебно ползване“, което също не е спазено от него.
Въпреки ,че част от изпратените документи са съдържали лични данни, П. И. С. не
ги е класифицирал и не е боравил с тях съгласно изискванията на вътрешните правила и
политиката за сигурност на банката, което означава нарушаване на сигурността на личните
данни.Прието е че същият е извършил системни нарушения на трудовата
дисциплина,неспазвайки посочените политики и правила,длъжностната си характеристика
и Кодекса на поведение в банката.
Работодателят счита ,че с посочените действия ,П. И. С. е нарушил : 1.
Задълженията си по длъжностна характеристика ,в частта „основни задължения“ ,а именно :
Съблюдава опазването на правилата на конфиденциалност;Спазва вътрешнобанковите
процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по отношение на дейността,
като се стреми да намалява нивото на операционен и репутационен риск в работата;Полага
грижи за опазване на банковото имущество;Прилага в работата си корпоративните ценности
и Кодекса на поведение на Групата.2. Политиката за сигурност: Класификация и защита на
данните UCB SECB-15-4- 06/01/2022 ; 3.Политика на Групата Предотвратяване загуба на
данни SECB-168;
4.Инструкция за криптиране на данни, собственост на УниКредит, съхранявани на
USB носител SECB-141.
4
Тежестта на извършените нарушения е обусловена от характера на нарушените
трудови задължения – основни задължения за длъжността „юрисконсулт необслужвани
кредити“ ; характера на заеманата длъжност и възложените функции,тъй като заеманата
длъжност се ползва от по-голямо доверие и следва служителя да е пример за спазване на
законността при дейността на банката;последиците от нарушените трудови задължения
,изразяващи се в изразяващи се в създаването на предпоставка за операционен,
репутационен, правен и финансов риск за Банката с оглед на създадените предпоставки за
изтичане на лични данни на клиенти на банката. Рискът произтича и от това, че
работодателят не знае кой има достъп до имейла, към който са изпратени посочените 15
съобщения ; системното незачитане на трудовата дисциплина и липсата на самокритичност
от страна на служителя.
На основание чл.221,ал.2 от КТ П. И. С. дължи обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение в размер ,изчислен съгласно чл.228 от КТ ,за срока на
предизвестието – 30 дни.
С писмо ,изх.№184/18.05.2022год. от П. И. С. са поискани в тридневен срок ,на
основание чл.193 от КТ ,писмени обяснения по повод изложеното в писмото нарушение –
регистрирани от системите за информационна сигурност на банката в периода
15.03.2022год. – 04.04.2022год. ,неоснователно и в нарушение на правилата за
информационна сигурност на банката изпратени 21 броя имейла ,с приложени към тях
вътрешнослужебни и/или конфиденциални документи от служебния имейл на друг,кой тен
принадлежи на вътрешнокорпоративните служебни имейли.
Посочено е изрично ,че се отнася до дисциплинарни нарушения :злоупотреба с
доверието на работодателя ,действия създали предпоставка за операционен и репутационен
риск,с което са нарушени задълженията по длъжностна характеристика; Политиката за
сигурност: Класификация и защита на данните UCB SECB-15-4- 06/01/2022.
Ищецът е представил Писмен отговор от 26.05.2022год. ,в който е изложил ,че по-
голямата част от цитираните имейли не отговарят на становището на работодателя.Посочил
е че по отношение на имейлите ,имащи значение за водените от него дела ,причината да
бъдат прехвърлени на личния му имейл,а след това на флаш -устройство е с оглед
ограниченията,наложени от системата на банката,възможността да разполага с електронни
документи в съдебна зала.Посочил е и че е знае каква отговорност носи,не само за
притежаваната информация,но и за сигурността и просперитета на банката.Ето защо счита,
че нито едно от посочените нарушения не е налице.
С Декларация относно обстоятелства по чл.333 от КТ от
23.05.2022год.,работодателя е приканил служителя да удостовери някое о т посочените
обстоятелства и да представи официален документ до края на работния ден на
25.05.2022год.,която декларация е връчена при отказ на П. С., удостоверен с подписите на
двама свидетели,в който отказ лицето е посочило ,че отказва да я подпише „тъй като
отговаря на едно или няколко условия“.
Видно от Протокол от проведено редовно Отчетно-изборно събрание на
12.06.2021год. на Сдружение „Независим синдикат на служителите в Уникредит
Булбанк“,П. И. С. е избран за Секретар правни въпроси.Съгласно Решение № 19 от
5
15.09.2021год. на СГС, в Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на синдикалната организация „
Независим синдикат на служителите в Уникредит Булбанк“ е вписан нов Управителен
съвет в състав : Николай Христов – председател ,Ивайло Христов –съпредседател и други
лица ,между които и П. И. С..
Съгласно Устава на синдиката ,Органи на управление са : Общо
събрание,Председател и съпредседател,както и Управителен съвет ,състоящ се от секретари
по направления.
Съгласно писмо от 31.01.2022год. на Николай Христов,в отговор на писмо ,с което е
поискано официално потвърждение за лицата,които подлежат на закрила по чл.333 от КТ ,от
такава се ползват той и Ивайло Христов,който освен съпредседател е и Секретар по
комуникации и реклама.
Видно от Предложение № 158/13.04.2022год. до П. И. С. ,на същия е отправено
предложение за прекратяване на трудовия му договор ,на основание чл.331,ал.1 от КТ
,считано от 01.05.2022год. ,срещу обезщетение в размер на 4 кратния размер на последното
получено от него брутно трудово възнаграждение.Предложението е връчено на
14.04.2022год. ,а срокът за отговор е 7 дневен.
Съгласно представената от ищеца Справка за размерът на брутното му трудово
възнаграждение за месец май 2022год. е в размер на 2248,05лв.Видно от Удостоверение за
декларирани данни № 220192204180574/03.11.2022год.,издадена от ТД на НАП-София ,за
издадена Справка за декларирани данни за внесени осигуровки за периода 14.06.2022год. –
03.11.2022год.,Служебна бележка от Агенция по заетостта и Регистрационна карта ,ищецът
е регистриран като безработен,следващо посещение е за 13.12.2022год. и няма други
трудови доходи.
Установява се от Служебна бележка ,издадена от Уникредит Булбанк АД,че в
периода 01.04.2022год. до 13.06.2022год. П. И. С. е ползвал 37 дни платен годишен отпуск.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ответника – Иван Красимиров Станчин- старши мениджър ,отдел
„Дигитална сигурност“ ,Мила Разсолкова -директор „Регулативен контрол“ и Албена
Георгиева Йорданова – старши мениджър ,отдел „Човешки ресурси“ .
Показанията на свидетелите са подробни, вътрешнонепротиворечиви и съответни на
останалия събрал по делото доказателствен материал, предвид което се кредитират изцяло
от съда.
Така свидетеля Станчин сочи в показанията си ,че на 04.04.2022год. ,след обяд бил
получен сигнал от системата за защита от изтичане на лична информация ,тъй като е
засечено действие по изпращане на информация към личен имейл адрес,за който по-късно
било установено , че личен имейл адрес на П. С.. По-точно сигналът на 04.04.2022год. бил
за блокиране на изпращане ,като по този начин системата алармирала ,че има реално
нарушение на правилата.Сочи че това е система ,която следи комуникационния трафик от
банката навън по различни канали и има два прага на чувствителност – първия ,който
6
предупреждава служителя ,че е било до границата на нарушение на правилата ,а втория е
при реалното им нарушение,при което се блокира изпращането на имейла и се подава
сигнал за това,което става автоматично. Следенето е на брой параметри , които се
съдържат в даден имейл или в даден документ - количество ЕГН, количество лични данни,
имена. Ако се надвиши конкретна бройка има два прага - първия праг е уведомителен, при
който се уведомява служителя, а втория праг е този, който налага блокировка и сигнализира
за това.След получаване на сигнала били изследвани действията на служителя и
констатирани над 30 броя имейли ,за които установили ,че има нарушаване на правилата на
банката и изнасяне на информация по нерегламентиран начин като той потвърдил ,че това е
негов личен имейл и изпраща служебна информация.Бил изготвен доклад ,който предаден
към отдел „Човешки ресурси“.
Свидетеля сочи също ,че служителят има право да се изпрати имейл до външен
потребител и технически може да го направи,но в конкретните имейли на ищеца имало
засечени лични данни, ЕГН и адреси в количество бройка, забранена от банката .По време
на това обследване било установено, че това е личния имейл на П. С. като свидетеля
изразява съмнение дали и някой друг може да има достъп до неговия имейл,тъй като това е
среда, която не се контролира.
Според свидетеля ,обясненията на ищеца ,че същите били използвани за
изпълнение на служебните цели, противоречи на правилата на банката.Сочи че има други
,регламентирани начини да работи – чрез отдалечена връзка, изпращане по реален начин при
възникване на информационна бариера, при което се изисква специално изискване, което
звеното на свидетеля разглежда и разрешава допуск или да се изпрати до някъде.Твърди че
е имало подобни случаи , при които служителите следват реда – завежда се т.н. „инцидент“
,заявка в системата ,с която те искат са изпращат информация,обясняват за какво се иска и
въз основа на това се прави преценка за риска и се разрешава или забранява такъв
достъп.Също така в банката има шест служителя,на които е разрешен достъп до записващи
устройства и информация може да се запише на тези устройства – смарт памет и
флашки.Свидетеля сочи и че такъв служител ,непряк началник на ищеца е началник на
управлението . Счита ,че той е можел да се обърне към началника си и да запише
информацията на флашка или ако иска да я изпрати по друг канал, да се обърне, чрез
стандартна заявка в системата която ще разгледа неговия случай и ще бъде разрешен или
отказан.
Свидетелката Мила Разсолкова сочи в показанията си че е разбрала ,че има
нарушаване на системите за сигурност на банката от ищеца на 05.04.2022 г. в 10.40 часа
,след като получила на уведомление по електронна поща от страна на длъжностното лице
за защита на данните ,че в документите които са изпратени от служебния имейл адрес на
служителя към личния му имейл адрес се съдържат лични данни на трети лица . Данните в
тези имейли били разнообразни, имало ЕГН и лични данни на трети лица, нотариални
актове, молби и т.н. След това започнал анализ на установеното нарушение при
приключването му, съгласно вътрешните политики за установяване и управление на
7
изтичане на данни бил уведомен управителния съвет на банката на 20.04.2022 г.
Свидетелката пояснява ,че в работа й се е налагало да иска разрешение на банката за
отправяне на писмо към външен потребител. Има списък със служители, които имат права да
записват на електронен носител такива документи, свързвала се със съответния служител,
който има право да записва на носител, обосновава възможността да се запише и се
случвало записването.
Свидетелката Албена Йорданова ,старши мениджър в Отдел „Човешки ресурси“
сочи че конкретно за ищеца тя е връчила заповедта за дисциплинарно уволнение. Сочи и че
е изработвала други документи, които са му били връчвани от друг колега,като през месец
април 2022год. й било наредено от мениджърите на П. ,да изготви документи за
прекратяване на неговото правоотношение на основание чл.331 от КТ – прекратяване срещу
изплащане уговорено обезщетение в размер на четири заплати.Този документ бил изготвен
и връчен от друго лице като на нея й бил препратен неговия отказ по имейла да му бъде
прекратено трудовото правоотношение на това основание.Сочи че към този момент не е
имало образувано дисциплинарно производство,имало сигнал за нарушение, но нямало
доказателства, за което я информирали мениджърите на ищеца ,които при
кореспонденцията и казали ,че те нямат доверие към П. и искат възможно най-бързо да му
се прекрати договора, тъй като има съмнения за нарушения.
След неговия отказ на предложението ,свидетелката сочи ,че през месец май
2022год. нейния отдел бил уведомен ,че са установени дисциплинарни нарушения ,за които
имало разследване и започнала дисциплинарна процедура.Било подготвено писмо за искане
на обяснение,което било връчено на ищеца ,той дал такива и била подготвена заповед за
дисциплинарно уволнение.
Свидетелката сочи ,че предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца останало валидно до самото прекратяване , тъй като
работодателят търсел изгоден вариант за прекратяване на трудовото правоотношение
съгласно КТ. Твърди ,че често било предлагано на служители прекратяване по чл.331 от КТ,
защото целта на банката била да се прекратява трудово правоотношение в полза на двете
страни ,с плащане на обезщетение.Сочи че е имало е откази от други хора на предложения
по чл.331 от КТ и това не бил единствения път, когато е имало отказ.Твърди ,че не е имало
случаи, при които ако не приеме това предложение ,служителя да бъде уволнен
дисциплинарно,тъй като ако е имало дисциплинарно нарушени се преценява конкретния
случай като в някои случаи били съгласни да прекратим договора по чл.331 от КТ ,в други
случаи -не .
Твърди ,че при връчване на заповедта за дисциплинарно наказание отново
напомнила на ищеца , че предложението за прекратяване по чл.331 от КТ все още е
валидно,но той поискал да прекратят трудовото му правоотношение на друго основание,
поради липса на качества. Преди да връчи заповедта за уволнение на ищеца била връчена да
попълни декларация по чл.333 от КТ ,относно данни дали се ползва от закрила .Тъй като
ищеца уведомил свидетелката , че е секретар на синдиката в банката,а същата разполагала с
8
официално потвърждение от председателя на синдикалната организация, кои лица се
ползват от защита по чл.333 от КТ и това беше председателя и един конкретен секретар,
който не е П. С.,свидетелката твърди ,че се обадила пред ищеца на Николай Христов –
председателя на синдикалната организация на служебния му мобилен телефон ,който й
потвърдил информацията , което била изпратена по имейл. След това потвърждение
свидетелката връчила заповедта за дисциплинарно уволнение.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ е трудов спор,съобразно чл. 357 от КТ.
Предявен е в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ и е процесуално
допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да
установи законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, както и наличието на материалните предпоставки за налагане на същото.
Съдът служебно да следи дали е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, както и дали заповедта за уволнение отговаря на изискванията
чл. 195, ал. 1 от ГПК.
От събраните писмени доказателства се установява, че описаното в заповедта за
дисциплинарно наказание нарушение са поискани писмени обяснения от ищецът по реда на
чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Същият се е възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му
срок е депозирал писмени обяснения, с които е оспорил извършването на сочените от
работодателя дисциплинарни нарушения, /противно на твърденията в писмения отговор, че
нарушенията се признават от ищеца/. Доколкото работодателя е приел тези писмени
обяснения, то съдът приема, че това е достатъчно за извода, че задължението по чл. 193 КТ е
изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му
обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че
работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя,
като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел
обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим
към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално
нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Всички изброени реквизити са
посочени в оспорваната заповед. Нарушението е подробно описано по дата /с посочване на
конкретния период/, място и начин на извършване на твърдените от работодателя
дисциплинарни нарушения. Посочени са и законните текстове ,въз основа на които е
наложено наказанието.
9
Спазен е и срокът относно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е
наложено в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушенията и в едногодишния
срок от извършването на всяко едно от тях.
От данните по делото е видно, че служителите на ответника са констатирали
нарушенията на трудовата дисциплина с получаването на сигнал от системата за сигурност
на банката на 04.04.2022год., но работодателят е уведомен за това в по-късен момент, в
който са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина и настъпилите
неблагоприятни последици за дружеството, за които на ищеца е искано писмено обяснение
по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. "Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ,
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В случая,
дисциплинарните нарушения са установени от служители на работодателя на
04.04.2022год., които не могат да упражнят дисциплинарна власт, независимо от заеманата
от тях длъжност в предприятието, поради което дисциплинарно-наказващият орган е узнал
за нарушаване на трудовата дисциплина с доклада до Управителния съвет на дружеството от
14.04.2022 г., поради което следва да се приеме, че работодателя е наложил
дисциплинарното наказание на 13.06.2022год. в двумесечния срок. Същевременно към
датата на налагане на дисциплинарното наказание не е бил изтекъл и едногодишния срок от
извършването на констатираните нарушения.Следва да се посочи ,че за времето от
04.04.2022год. до 10.06.2022год. ищецът е ползвал общо 37 дни платен годишен отпуск ,като
съгласно чл.194,ал.3 от КТ ,през това време сроковете по ал.1 не са текли. Предвид това
съдът намира възраженията на ищеца, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 КТ за неоснователни.
Не е основателно и възражението на ищеца ,че уволнението му е извършено без да
бъде взето съгласие от компетентния синдикален орган.
Съгласно представените по делото доказателства ищецът е бил избран на Отчетно-
изборно събрание на 12.06.2021год. на Сдружение „Независим синдикат на служителите в
Уникредит Булбанк“, за „Секретар правни въпроси“.От същия протокол се установява ,че
освен него са били избрани председател и съпредседател,а така също и :секретар по
финансова дейност,по социална дейност и спорт,по международна дейност и по
организационни въпроси.Съгласно дадените от председателя на Сдружение „Независим
синдикат на служителите в Уникредит Булбанк“ на 31.01.2022год. информация ,от закрила
по чл.333 от КТ се ползват само председателя и съпредседателя на синдиката,последния и
секретар по комуникации и реклама,който не е ищеца.Според непротиворечивата практика
на ВКС / Решение № 154 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2014 г., IV г. о., ГК/,при
случаите ,при които синдикалната организация избира неограничен брой секретари, „ в § 1,
т. 6 ДР на КТ е уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството:
председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при
уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална
защита се ползва само "първият" или "организационният". Това е този секретар, който
изпълнява най-съществени функции. Ако функциите между избраните повече секретари не
са разграничени, работникът, който твърди че се ползва от специалната закрила при
10
уволнение поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство, трябва да
докаже, че именно той от избраните повече секретари изпълнява най-съществени
функции.“ В конкретния случай съдът приема ,че ищеца не се е ползвал със закрилата по
чл.333,ал.3 от КТ ,тъй като не е доказано той да е бил секретар,който е изпълнявал най-
съществени функции,а съгласно предварително даденото становище на председателя на
синдикалната организация ,от такава се е ползвал друг секретар .
От материалноправна страна, съдът намира, че безспорно се установява, че ищецът е
извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения на чл.190,ал.1,т.3 от КТ –
системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.3 , т.7 ,т.10 от КТ,като по
този начин е злоупотребил с доверието на работодателя ,по смисъла на чл.190,ал.1,т.4 от КТ
вр. чл.187,ал.1,т.8 от КТ.
От показанията на свидетеля Иван Станчин безспорно се установява ,че на
04.04.2022год. е получен сигнал за блокиране на изпращане на имейл от служебния имейл
адрес на ищеца към негов личен такъв ,като по този начин системата,която следи за
комуникационния трафик от банката към външни лица , алармирала ,че има реално
нарушение на правилата ,тъй като в прикачения файл към съобщението е засечено наличие
на лични данни.При извършеното обследване било констатирано ,че освен блокирания
имейл ,от служебната поща на ищеца към личната му са били изпращани и други такива
,около 30 броя,които обаче ,поради по-ниската степен на нарушаване /достигане до първия
праг на чувствителност / не са били блокирани ,но за тях,при изпращането им служителят е
бил „алармиран“ /което става автоматично/,че има нарушение на правилата на банката и се
изнася информация по нерегламентиран начин.
Съдът намира, че установените действия на ищецът съставляват нарушение на
трудовата дисциплина,тъй като той не се е съобразил с техническите и технологични
правила на работодателя си ,отнасящи се до информационната сигурност на банката,по
конкретно правилата на Политика за сигурност: Класификация и защита на данните UCB
SECB-15- 4-06/01/2022 .Тези правила са му били известни ,тъй като са били сведени до
знанието на всеки служител в банката,а така също с конкретни съобщения от 2019год. и
2020год.,работодателя е предписал определено поведение на същите ,свързано със защитата
на данните ,част от Програмата за сигурност като им е вменил в задължение да
класифицират и да задават ниво на поверителност на всеки използван от тях
информационен актив,поради което следва ,че не е изпълнил и конкретни законови
нареждания на работодателя си ,по смисъла на чл.187,ал.1,т.7 от КТ.В изпратените от
служебния на личния имейл на ищеца електронни писма , в периода 15.03.2022год.-
04.04.2022год., са се съдържали документи,в които са били налични „лични
данни“.Съгласно Политика за сигурност: Класификация и защита на данните UCB SECB-15-
4-06/01/2022 „лични данни“ са „Всяка информация, свързана с идентифицирано или
подлежащо на идентифициране физическо лице („субект на данни“); физическо лице, което
може да бъде идентифицирано, е това, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез позоваване на идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местоположение, онлайн идентификатор или към един или повече фактори,
специфични за физически, физиологични, генетична, психическа, икономическа, културна
или социална идентичност на това физическо лице. „Съгласно посочените Правила
,“личните данни“ следва да бъдат квалифицирани като „секретни данни“,които могат да
бъдат обработени от трети страни,но само ако е строго необходимо и в съответствие с
принципа на минимизиране на данни.“.Преносът на такива данни следва да е чрез вътрешни
11
мрежи или виртуална частна мрежа,а ако това не е възможно ,следва да се потърси
консултация от управление „Сигурност“,което да предостави конкретни насоки по преноса
на информация чрез канали/мрежи,които не са под негово управление.Споделянето т трети
страни винаги налага криптиране на данните.В никакъв случай не се препоръчва употребата
на външни устройства.Електронен пренос може да се осъществи по имейл или чрез
споделени папки с ограничен достъп,но само с надеждна парола.Изпращането им до трети
страни е забранено,без изричното разрешение на собственика на данните.
След като безспорно в констатираните 15 имейла е била налична информация
,която отговаря на определението „лични данни“ и такива за „служебно ползване“ ,ищецът е
имал задължението да я квалифицира като „секретна информация“ и „за служебно
ползване“ и да приложи известните му правила и разпореждания на работодателя,като
изпращането им извън банката ,на имейл ,който не е част от вътрешнокорпоративните
служебни имейли ,безспорно представлява нарушение на приетите Политика за сигурност:
Класификация и защита на данните UCB SECB-15- 4-06/01/2022; Политика на Групата
Предотвратяване загуба на данни SECB-168 ,Инструкция за криптиране на данни,
собственост на УниКредит, съхранявани на USB носител SECB-141.
Освен това от приетата по делото длъжностна характеристика се установява ,че
основно задължение на ищеца е да съблюдава опазването направилата за конфиденциалност
и да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на банката,както и нормативните
изисквания за дейността си .
Ето защо съдът приема , че описаните в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца фактически основания съответстват на хипотезата на
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3,т.7 и т.10 от Кодекса на труда,тъй като не са спазени
техническите и технологични правила,законовите разпореждания на работодателя,за които
той е бил уведомен ,а така също задължения,предвидени в нормативни актове и правила за
вътрешния ред,каквито са Политика на Групата Предотвратяване загуба на данни SECB-168
и Инструкция за криптиране на данни, собственост на УниКредит, съхранявани на USB
носител SECB-141 ,поради което е налице и визираното в нея нарушение на трудовата
дисциплина.
Освен това,съдът счита ,че с осъществяването на дисциплинарните нарушения
,ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя ,по смисъла на чл.190,ал.1,т.4 от КТ
вр. чл.187,ал.1,т.8 от КТ ,тъй предвид длъжността ,която е заемал „юрисконсулт“ като най-
важните му задължения ,съгласно длъжностната му характеристика са да осигурява
висококвалифицирана правна помощ,което поставя завишени изисквания към дейността
му.С посочените действия ,които сочат на незачитане на вътрешнобанковите правила
,ищецът определено е загубил доверието на работодателя си ,като тук следва да се посочат
показанията на св.Албена Йорданова ,в частта ,в която същата излага ,че е била
информирана от мениджърите на ищеца , при кореспонденцията между тях,че те нямат
доверие към него ,предвид съмненията за нарушения.
Твърденията на ищеца , че съдържащата се в процесните имейли информация е
свързана пряко с неговата работа и тя не е използвана неправомерно,защото е изпратена на
личния му имейл ,а той е наясно с отговорността ,която носи за притежаваната от него
информация не го оневиняват.Ищецът е бил длъжен да спазва изискванията на
вътрешнобанковите правила и процедури, регламентиращи достъпа и опазването на
информационните масиви и ресурси на банката,а прехвърлянето на секретна и за вътрешно
ползване информация от информационния масив на банката ,който е защитен към външен
12
носител,без да спазва процедурните правила за това, носи риск от случайно или
неправомерно унищожаване ,загуба,промяна,неразрешено разкриване или достъп до лични
данни,което съгласно Политика за сигурност: Класификация и защита на данните UCB
SECB-15- 4-06/01/2022 е квалифицирано като „нарушаване на сигурността на личните
данни“. Тук следва да упоменат показанията на св.Станчин,който сочи в показанията си ,че
дори същите да са били използвани за изпълнение на служебните цели на ищеца ,то
изнасянето им от сигурната средна на банката към външна ,противоречи на правилата на
банката.Този свидетел опровергава и твърденията на ищеца ,че той е нямал друга
възможност да прехвърля нужната му информация.Свидетеля е посочил ,че има и други
,регламентирани начини да работи ,например да се обърне към началника си и да запише
информацията на флашка или ако иска да я изпрати по друг канал, да се обърне, чрез
стандартна заявка в системата която ще разгледа неговия случай и ще бъде разрешен или
отказан.
Съдът приема също ,че вменените на ищеца дисциплинарни нарушения сочат на
системност,по смисъла на чл.193,ал.1,т.3 от КТ.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предвижда възможност за налагане на
наказание "дисциплинарно уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина,
като понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения".
Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата
дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид
забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са
санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за
останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на основанието
по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни
нарушения на трудовата дисциплина,какъвто е настоящия случай , така и съвкупността от
три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието -
работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне
за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Чрез
посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция
на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. / В този смисъл Решение № 55/
01.03.2011 г. по гр.д.№ 1972/ 2009 г. на ІV г.о. и Решение № 162/ 18.05.2010 г. по гр.д.№
299/ 2009 г., ІV г.о. на ВКС/.
Доколкото е доказано извършването от ищеца на системни нарушения на трудовата
дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, съдът следва да извърши контрол за
спазване от работодателя на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на
дисциплинарното наказание - с оглед характера на изпълняваната работа и с оглед характера
на възложените трудови функции на „юрисконсулт“ и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по - висока степен на отговорност
при изпълнение на работата. Същевременно съдът отчете и съобразява чистото
дисциплинарно минало на ищеца, предвид че към момента на връчване на атакуваната
заповед по чл. 195, ал. 1 КТ същият няма влезли в сила наложени дисциплинарни наказания.
13
При преценката за спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съдът съобрази и
обстоятелствата, при които са извършени от ищеца системните нарушения на трудовата
дисциплина и най-вече на значителната тежест на допуснатите от него системни нарушения
на трудовата дисциплина като.След преценка на всички посочени нарушения в тяхната
последователност и цялост и при съобразяване, че е налице повторяемост на нарушенията,
сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на служителя и доколкото
поведението на ищеца нарушава в значителна степен отношенията на доверие между
служител и работодател и след преценка на безкритичното отношение на дееца ,се налага
извода, че наложеното на последния с атакуваната заповед дисциплинарно наказание
"уволнение" съответства по тежест на извършените системни нарушения на трудовата
дисциплина.
Следва да се приеме и че ищецът не е оборил презумпцията на чл.8,ал.2 от КТ ,тъй
като не доказа ,че работодателят е действал недобросъвестно като е инициирал
дисциплинарното производство.
Не се доказва ,че дисциплинарното производство срещу ищеца е било инициирано и
проведено от работодателя само и единствено с цел да бъде прекратено трудовото му
правоотношение ,след като ищецът е отказал предложението му от 13.04.2022год.,връчено
му на 14.04.2022год. ,за прекратяване на трудовото правоотношение ,на основание
чл.331,ал.1 от КТ,считано от 01.05.2022год.
Напротив,съгласно показанията на св.Албена Йорданова ,същата е изпълнила
възложената й задача да изготви посоченото предложение от преките началници на ищеца
,предвид съмненията за извършени от него нарушения ,което е довело до загубата на
доверие.Според свидетелката това предложение е било в сила и до момента на връчване на
процесната заповед от нея,като политиката на банката била ,прекратяването на трудовите
отношения да е по изгоден вариант за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно
КТ. Не се доказва и твърдението на ищеца ,че това е практика на банката да се освобождава
безболезнено от неугодни й служители,като нито един служител не бил отказвал такова
предложение.Според свидетелката Йорданова действително често са отправяни
предложения до служители за прекратяване по посочения текст,срещу плащане на
обезщетение ,имало е и други откази то да бъде прието ,като категорично твърди ,че това не
довело до случаи отказалия служител да бъде уволнен дисциплинарно.
В конкретния случай извършените от ищеца системни нарушения на трудовата
дисциплина са доказани, обективно съществуват ,поради което и преди образуването на
дисциплинарното производство ,а и по време на воденето му ,предложението на
работодателя ,трудовото правоотношение на ищеца да бъде прекратено по чл.331 от КТ не
води до извода ,че в случая дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана само и
единствено в отговор на отказа му на посоченото предложение.
Ето защо съдът приема ,възражението за недобросъвестност на ответника-
работодател ,по смисъла на чл.8,ал.2 от КТ за неоснователно.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
– работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищецът е
извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно му е било
14
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Този краен извод води до неоснователност на предявения иск, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По исковете , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 ,вр. чл.225,ал.1 от КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски .
Ответникът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК ,съгласно който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2 640лв.,с вкл.ДДС,уговорено в договор
за правна защита и съдействие от 26.09.2022год. и доказателства за плащането му по банков
път на 04.10.2022год.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение уговорено и платено от ответника,което е основателно.
Съгласно представените доказателства адвокатския хонорар е уговорен – сумата от
1200лв.,с ДДС за исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ и 1440лв.,с ДДС по иска по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ /с материален интерес от 13 488,30лв./
Минималния адвокатски хонорар ,съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски хонорари ,в редакцията й към 26.09.2022год. възлиза на 710лв.
/минималната работна заплата към момента на сключване на договора/ ,към който следва да
бъде добавен и ДДС от 142лв. или в общ размер на 852лв.
За предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 от КТ /с материален интерес от
13 488,30лв./,съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата ,минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на 935лв., към който следва да бъде добавен и ДДС в размер на 187лв. или размера
му е 1 122лв.
Следователно минималния адвокатски хонорар,дължим на ответника ,за
осъществената в настоящия процес правна помощ и съдействие,предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото възлиза на 1 974 лв.,поради което уговорения и
платен такъв от 2 640лв. се явява прекомерен.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. С.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ул.“Будапеща“,№38,ет.5,ап.29 срещу „УниКредит Булбанк“АД,ЕИК : *********
,със седалище и адрес на управление в гр.София,пл.“Света Неделя“ № 7 , кумулативно
съединени искове , с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 214/08.06.2022год. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ ,на основание чл.188,т.3 от КТ ,поради системни нарушения на трудовата
дисциплина по чл.190,ал.1,т.3 от КТ вр. чл.187,,ал.1,т.3 и чл.126,т.5 /неспазване на
техническите и технологични правила/ ,чл.187,ал.1,т.7 и чл.126,т.7/ неизпълнение на
законните нареждания на работодателя/ от КТ и чл.187,ал.1,т.10 /неизпълнение на други
15
трудови задължения/ от КТ и поради злоупотреба с доверието на работодателя ,по
чл.190,ал.1,т.4 от КТ като на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение , с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт необслужвани кредити –
корпоративни клиенти“ в отдел Необслужвани кредити – Корпоративни клиенти , с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер от
13 488,30лв.,представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 13.06.2022год. до 13.12.2022год.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба / 12.08.2022год./ до окончателното й заплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. И. С.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ул.“Будапеща“,
№38,ет.5,ап.29 да заплати на УниКредит Булбанк“АД,ЕИК : ********* ,със седалище и
адрес на управление в гр.София,пл.“Света Неделя“ № 7 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 1 974 лв.,представляваща разноски по делото ,за възнаграждение на
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес – 12.12.2022 г.
На страните да се връчи препис от решението .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16