Р
Е Ш Е
Н И Е
№190
гр. Добрич, 09.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
123/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.К.Д., ЕГН **********,
законен представител на ЕТ „**** – Г.Д.“, седалище и адрес на управление:
Добрич, ул. ***“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 15, чрез адв. Г.Г., ДАК, съд. адрес:***,
офис № 8, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 21 – 0255 – 000011/ 10.03.2021 г. на Началник РУ към ОД МВР Добрич,
РУ 02 Добрич.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен и противоречащ на
материалноправния закон, необоснован, което е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Според жалбоподателя в ЗППАМ не било
посочено ясно и конкретно в какво се изразява нарушението, въз основа на което
е издадена ПАМ. Твърди, че при подписване на трудов договор между ЕТ и водача
Деян Петров Александров № 243 от 24.06.2020 г. работникът е бил правоспособен
водач, тъй като това е едно от основните изисквания за сключване на трудов
договор за заемане на длъжността - водач
ССМ – механизатор, комбайнер. Допълва, че ЗППАМ е издадена на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП, но не било посочено по коя буква „а“ или „б“. С оглед на
това претендира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.
Сочи, че във фирмата има назначено специално за целта лице, на длъжност
„ръководител земеделие“, което отговаря за контрола, подбора, нужната
квалификация, правоспособността и работата на работниците в предприятието,
поради което е следвало той да е адресат на ПАМ. Настоява, че в случая
управителят няма вина и не е предоставял управлението на колесния трактор на
неправоспособен водач. Прави оплакване, че налагането на мярката рефлектира в
правната сфера на собственика и ще затрудни обработката на земеделската земя на
фирмата, от което ще настъпят още много вреди и загуби. Представя в подкрепа на
твърденията си Допълнително споразумение към трудов договор № 33/ 31.08.2006
г., Заповед от 31.03.2020 г. за увеличение трудовото възнаграждение на ****,
считано от 01.04.2020 г., длъжностна характеристика за длъжността „ръководител
земеделие“, трудов договор № 243/ 24.06.2020 г., длъжностна характеристика за
длъжността „водач ССМ – комбайнер“, свидетелства за регистрация на земеделска
техника. Иска отмяната на Заповедта изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява управителят, представлява се от адв. Г.Г.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената Заповед.
Ответникът по жалбата – Началник на
Второ районно управление при ОДМВР Добрич, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява, представлява се от юриск. *******, редовно упълномощен,
който оспорва жалбата.
По делото няма спор, че колесният
трактор, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя.
На 09.03.2021 г. е съставен АУАН серия АA № 21
– 0255 – 000045, бл. № 154826 против ****за това, че на 09.03.2021 г., около 16.30
часа, в с. Хитово, по ул. Първа“ в посока гр. Силистра управлява колесен
трактор NEW
HOLLAND с рег. № ***, като не притежава
свидетелство за управление на МПС (отнето) (л. 34) и не представя свидетелство
за регистрация на МПС. Иззета е като доказателство 1 брой регистрационна табела
с № 10951.
На 10.03.2021 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21 – 0255 – 000011 (ЗППАМ), с
която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена на собственика на превозното
средство, ЕТ „**** – Г.Д.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. „***“ 2, вх. А, ет. 5, ап. 15, със законен представител Г.К.Д., ПАМ
чрез прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. (л. 6)
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, служебно известна на съда, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,
Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т.
6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на
ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т.1.5 от заповедта – началниците на РУ при ОДМВР
- Добрич, с правомощия за територията, обслужвана от съответното Районно
управление.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е регистрирана на 24.03.2021 г. в канцеларията на Административен съд
- Добрич. За издадената ЗППАМ адресатът е уведомен на 15.03.2021 г., видно от
датата и подписа под Разписката към Заповедта. С оглед на това жалбата се явява
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и
интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
На първо място във връзка с
компетентността на издателя на Заповедта, макар и да няма възражение в тази
насока, с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, настоящият състав счита, че следва
да изложи следното:
Органите на МВР са компетентни да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, когато
превозното средство представлява земеделска техника, управлявана по пътища,
отворени за обществено ползване.
Аргументи в подкрепа на това становище
се извличат от разпоредбите на Наредба № 15/ 07.04.2008 г., издадена от министъра
на земеделието и продоволствието, министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Тази Наредба е издадена на основание
законовата делегация на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и с нея се определя редът за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). В чл. 1, ал.
3 от същата Наредба изрично е предвидено, че движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на ЗРКЗГТ и издадените
на тяхно основание подзаконови нормативни актове, като съгласно чл. 17, ал. 1
контролът по спазване правилата и изискванията на тази Наредба се осъществява
съобразно предоставените законови правомощия на органите, упълномощени от ЗДвП
– т. 1; органите, упълномощени от ЗРКЗГТ – т. 2, и органите, упълномощени от ЗП
– т. 3. Следователно движението на регистрирана по ЗРКЗГТ земеделска техника се
осъществява при паралелното действие на няколко специални законови режима,
всеки един от които охранява различни правоотношения, като компетентността на
контролните органи се определя според вида на нарушената правна норма. Ако
изпълнителното деяние съставлява нарушение на ЗДвП, то компетентни да прилагат
предвидените в този закон административни наказания и принудителни
административни мерки са органите на МВР по силата на чл. 165 от с.з.
Следва да се има предвид, че в ЗДвП не
се прави разграничение между пътните превозни средства според вида на
регистрацията им (по ЗДвП или по ЗРКЗГТ), когато става дума за прилагане на
принудителни административни мерки, в т.ч. и на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е процесната. Единственото условие е да
е налице управление на пътно превозно средство по път, отворен за обществено
ползване, от неправоспособен водач, без съответното валидно СУМПС и т.н. Законовото
определение на понятието пътно превозно средство е дадено в § 6, т. 10 от ДР на
ЗДвП и това е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари, като в изречение второ от същата точка изрично
е посочено, че към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В § 6, т. 15
е дефинирано понятието “трактор”, а именно: моторно превозно средство,
предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на
товарни ремаркета. В движението по пътищата се допускат само колесните
трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.
Обстоятелството, че в ЗДвП се съдържат легални определения на колесен трактор и
друга самоходна техника еднозначно сочи, че той се прилага и по отношение на
тях, когато се използват по пътищата, отворени за обществено ползване. Щом това
е така, то и органите на МВР са компетентни да осъществяват контрол по
спазването на закона в случаите, в които се касае за управление на земеделска и
горска техника, независимо че тя подлежи на регистрация по друг специален закон
(ЗРКЗГТ).
С оглед горното, съобразявайки че
съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица,
както и видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР -
Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото
нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на Второ РУ
при ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Посочени са фактическите основания за издаване на Заповедта –
управление на ППС от лице, непритежаващо СУМПС (отнето), данните за собственика
на ПС, трите имена на лицето, което е управлявало ПС, както и АУАН, с който е
констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП. Вярно е, че цифрово не е посочено, че се касае за мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от Закона, но от текстовата част на Заповедта става
ясно защо е била наложена, кой е управлявал без свидетелство за управление и
кога, както и при какви обстоятелства е установено. Съгласно чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В случая признаците на състава, налагащи
на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и МПС
да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава
валидно свидетелство за управление. Налице е първата предпоставка, а именно
мярката да е наложена на собственика на ПС. Именно жалбоподателят е собственик
на колесния трактор, който е управляван от лице, непритежаващо СУМПС, тъй като
му е било отнето. Управлението от неправоспособно лице изпълнява втората
предпоставка. По делото е приет като доказателство и АУАН на лицето,
управлявало ПС, без да притежава СУМПС. Освен това като доказателство е прието
и Определение № 260001/ 26.01.2021 г. по НОХД № 00005/ 2021 г. на Районен съд –
Генерал Тошево, влязло в сила на 26.01.2021 г., с което на ****на основание чл.
343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца.(л. 52 – 54)
Основното
твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт е, че собственикът не е имал
знание, че на водача е отнето СУМПС, както и че не е разрешавал управление на
собствения му колесен трактор от неправоспособното лице. Ирелевантно е
възражението на жалбоподателя, че той по никакъв начин не е предоставял управлението
на трактора на съответното лице, както и че контролът за правоспособността на
служителите бил възложен на друго лице – ръководител земеделие. Относимата
разпоредба за налагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на МПС да е
предоставил управлението на МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171,
б. “м” от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т. 2а,
б. “а” от ЗДвП, е необходимо да се установи единствено, че ПС е управлявано от
лице, което не притежава СУМПС. Обстоятелството, че нарушението, чието
преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП
е собственикът на ПС. Производството по налагане на административно наказание е
различно по вид и правни последици от производството по налагане на
принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно
и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен
срещу трето лице, защото то е извършител на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, но
мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното
ПС. "Прекратяване регистрацията на ППС" не съставлява санкция, т.е.
административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се
налага, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има
самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява
нарушение и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а
и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно
наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а
оттук и доколкото по административното производство, нито административният
орган, нито съдът следва да преценяват въпроса за вината, то знанието на
собственика на ПС дали последното е управлявано от лице измежду посочените в чл.
171, т. 2а от ЗДвП е изцяло ирелевантно. Субективното отношение на собственика
на превозното средство не е елемент от фактическия състав на посочената норма.
Законово условие за прилагане на мярката е единствено ПС да е управлявано от
неправоспособен водач. Наличието или не на противоправно поведение от страна на
собственика е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му
при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че собственото му ПС е управлявано
от лице, което не притежава СУМПС, което обстоятелство в условията на обвързана
компетентност задължава административния орган да издаде процесната заповед,
без да има възможност на преценка дали да я издаде или не. (В този смисъл Р №
1119 от 12.06.2018 г. по адм. д. № 295/2018 г. на Административен съд – Благоевград;
Р № от 02.05.2019 г. по адм. д. №
218/2019 г. на Административен съд – Русе; Р № 888 от 03.05.2019 г. по адм. д.
№ 497/2019 г. на Административен съд – Варна и др.)
Съгласно нормата, на основание на която
е наложена ПАМ, ограничението може да е за срок от 6 месеца до една година. Мярката
е наложена за минималния срок от 6 месеца. В тази връзка следва да се отбележи,
че с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ се прилага с определен срок.
Продължителността на срока на мярката е определена от органа, като е определена
при минималния размер. От данните по преписката и приобщените към Заповедта
чрез нея мотиви съдът намира, че определения в условията на оперативна
самостоятелност срок е съответен на целта на закона.
В заключение от събраните по делото
доказателства се налага изводът, че оспореният административен акт е
законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и
правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Г.К.Д.,
ЕГН **********, законен представител на ЕТ „**** – Г.Д.“, седалище и адрес на
управление: Добрич, ул. ***“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 15, чрез адв. Г.Г., ДАК,
съд. адрес:***, офис № 8, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 – 0255 – 000011/ 10.03.2021 г. на Началник РУ към ОД
МВР Добрич, РУ 02 Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: