П Р И С Ъ Д А

 

№………

 

 

11.09.2020 година                                                                               град ПЛЕВЕН

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН   СЪД                                          наказателен състав

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                          наказателен състав

На ЕДИНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН Л.

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. И.Л.Д.

2. П.Г.Б.

 

 

Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ

Прокурор: ВИКТОР ДОЦЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 409 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и Закона,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.М., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

1. На 20.09.2019 г. в гр. Л., обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, намерил чужда движима вещ – 1бр. мобилен телефон „****“ с ИМЕИ:***** с два броя СИМ карти на обща стойност 320 лева, собственост на Б. M. А. с ЕГН ********** от гр. Л., и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този който я е загубил, поради което и на основание чл.207, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.5 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радио гр. Л..

 

2. На 20.09.2019 г. в гр. Л., обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление /с две деяния/, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта №557477******9816, издадена от банка „ОББ“ АД на Б. *** и без съгласието на титуляра осъществил 2 /две/ транзакции на обща стойност 250,00 /двеста и петдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

2.1. На 20.09.2019г. в 16:20часа, в гр.Л., обл.Плевен, ул.“*****№40 на АТМ устройство №01064520, собственост на ЦКБ АД,  използвал платежен инструмент – дебитна карта №557477******9816, издадена от банка „ОББ“ АД на Б. M. А. с ЕГН: ********** от гр.Л. и без съгласието на титуляра осъществил транзакция на стойност 200,00 /двеста / лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

2.2 На 20.09.2019г. в 16:21часа, в гр.Л., обл.Плевен, ул.“*****№40 на АТМ устройство №01064520, собственост на ЦКБ АД,  използвал платежен инструмент – дебитна карта №557477******9816, издадена от банка „ОББ“ АД на Б. *** и без съгласието на титуляра осъществил транзакция на стойност 50,00 /петдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр.  чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл.23, ал.1 от НК, НАЛАГА на подсъдимия М.П.М. да изтърпи по-тежкото от наложените му наказания в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл.23, ал.2 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното за изтърпяване от подсъдимия М.П.М. по-тежко наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ и наказанието „обществено порицание“.

На основание чл.58а, ал.1 от НК, НАМАЛЯВА определеното за изтърпяване от подсъдимия М.П.М. по-тежко наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ с 1/3 или подсъдимият М.П.М. ДА ИЗТЪРПИ наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на определеното за изтърпяване от подсъдимия М.П.М. наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.301, ал.1, т.7 от НПК, ВЪЗЛАГА възпитателната работа с подсъдимия М.П.М. на полицейски инспектор от ОД на МВР град Плевен – Районно управление гр. Л. по местоживеенето на М..

След влизане на присъдата в сила приложеният към делото като веществено доказателство 1 бр. мобилен телефон „****“ с ИМЕИ:***** ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на пострадалата Б. ***, а приложеният като веществено доказателство по делото  1 бр. CD със записи от АТМ устройство на „ЦКБ“ АД от 20.09.2019г. ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.П.М. да заплати по сметката на ОД на МВР град Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 155,82 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.П.М. да заплати по сметката на Окръжен съд – град Плевен направените по време на съдебното производство разноски по делото в размер на 17,60 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – град Велико Търново.

                   

                                                 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                         2.    

                                     

         МОТИВИ:

 

         С обвинителния акт подсъдимият М.П.М. е предаден на съд затова, че:

         1.На 20.09.2019 г. в гр. Л., Плевенска област, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „“****“ с два броя СИМ-карти, на обща стойност 320 лева, собственост на Б. ***, и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл. 207, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 НК;

         2. На 20.09.2019 г. в гр. Л., Плевенска област, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта № 557477хххххх9816, издадена от „***“ АД на Б. ***, без съгласието на титуляря, като осъществил две транзакции на стойност 250 лева и извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

         Производството по делото е по глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието на М.М. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

         Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „обществено порицание“ за деянието по чл. 207, ал. 1 НК и наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, а на основание член 23, ал. 1 НК, подсъдимият да изтърпи по-тежкото от двете наказания при условията на чл. 66, ал. 1 НК.

         Служебният защитник на подсъдимия М.П.М. – адвокат М.С., изразява становище, че за двете деяния на М. следва да бъдат наложени наказания „обществено порицание“, като за престъплението по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК това да стане при условията на чл. 58а, ал. 4 НК.

         От анализа на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема за установено следното:

         Подсъдимият М.П.М. е роден на *** ***. Притежава основно образование, не е женен и не е осъждан.

         На 20.09.2020 г., около 16.00 часа, подсъдимият управлявал велосипед в централната част на гр. Л.. По същото време свид. Б. M. А. и съпругът й А.Т. А. ***, след което отишли в детска градина „***“ и взели оттам детето си. След напускането на детското заведение, А. установила, че е изгубила портфейла си, в който се намирали мобилен телефон „****“ с две СИМ-карти, лични документи и дебитна карта № 557477хххххх9816, издадена на нейно име от „***“ АД, и лист хартия, върху който бил изписан ПИН-кода за дебитната карта.

         Междувременно подсъдимият тръгнал да се прибира в къщи. Навлязъл в пешеходната зона и в началото на пътното платно, зад заведение „***“, намерил дамския портфейл на Б. А.. М.М. взел портфейла, отдалечил се от заведението и го отворил. Вътре намерил мобилния телефон с две СИМ-карти на стойност 320 лева, дебитната карта и личните документи на А.. Подсъдимият взел мобилния телефон, дебитната карта и листчето с изписания ПИН-код, а портфейла и личните документи на Б. А. изхвърлил. На същата дата Сибелджан Розие Салим от гр. Л. намерила портфейла, в който се намирали свидетелството за управление на МПС на А., контролния талон и личната карта на пострадалата, и ги предала доброволно в ОД на МВР-гр. Плевен – РУ-гр. Л..

         В продължение на една седмица подсъдимият не съобщил за намерените от него движими вещи на властта, на собственика или на този, който ги е изгубил.

         М.М. решил да използва намерената от него дебитна карта. В изпълнение на взетото решение на 20.09.2019 г., около 16,20 часа, той се придвижил до АТМ устройство, разположено в гр. Л., ул. „***“ № 40, собственост на „***“ АД. Поставил дебитната карта на А. в устройството, въвел ПИН-кода и в 16:20:59 часа – без съгласието на А., изтеглил сумата от 200 лева.

След осъществената транзакция подсъдимият забелязал, че по банковата сметка на Б. А. са налични още 50 лева. Решил да присвои и тях. В изпълнение на намерението си на 20.09.2019 г. в 16:21:54 часа, по описания вече начин, изтеглил от същото АТМ устройство сумата от 50 лева без съгласието на А..

         Б. А. посетила клона на „ОББ“ АД в гр. Л., за да блокира използването на дебитната карта и там получила информация, че от банковата й сметка са изтеглени, чрез две транзакции, 250 лева.

         Осъществените от М.М. транзакции били заснети от видеокамера, монтирана на АТМ устройството. След като прегледал записите от камерата свид. В.Г.С. разпознал подсъдимия като автор на двете транзакции. М. ***, където признал извършеното от него и, в присъствието на майка си, доброволно предал мобилния телефон на Б. А..

         От заключението на вещото лице Д.В.А.е видно, че изследваните изображения са ограничено годни за лицево-идентификационно изследване и не дават възможност за обективно заключение.

         От заключението на вещото лице В.Т.В.става ясно, че стойността на мобилния телефон с двете СИМ-карти е 320 лева.

         Подсъдимият М.П.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 207, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 НК и по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

         М.М. е извършил двете престъпления като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

         Деянията по чл. 249, ал. 1 НК са осъществени при условията на продължавано престъпление – през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

         Дебитната карта на Б. M. А. представлява платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК, тъй като е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

         Подсъдимият е извършил двете престъпления умишлено – той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

         Като мотив за извършените престъпления съдът прие желанието на М.М. да се облагодетелства, макар и по неправомерен начин.

         Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се със самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – свидетелските показания на А.Т. А., Б. M. А., В.Г.С. и В.К.И., заключенията на вещите лица Д.А. и В.В., както и приложените към делото писмени доказателства.

         При определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът съобрази и прие:

         а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че М.М. не е осъждан, тежкото му семейно положение, неблагоприятната семейна среда, в която е израсъл, както и обстоятелството, че доброволно е предал мобилния телефон на Б. А.;

         б/ като отегчаващо обстоятелство – обстоятелството, че за непродължителен период от време подсъдимият е извършил две умишлени престъпления от общ характер.

         Съдът не взе предвид като смекчаващо обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, тъй като то не е спомогнало съществено за разкриване на престъплението и на неговия автор.

         Съдът намери, че по делото не съществуват многобройни смекчаващи обстоятелства, а освен това доказателствата по делото не позволяват правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.

         Съдът, при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават ОСЪДИ подсъдимия М.П.М.:

1.На основание чл. 207, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 54 НК, на „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радио-Л.;

2. На основание чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал.1, т. 3 и чл. 54 НК, на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия да изтърпи по-тежкото от наказанията в размер на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини към определеното за изтърпяване от подсъдимия М.М. по-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и наказанието „обществено порицание“.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ определеното за изтърпяване от подсъдимия М.М. по-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода с 1/3 и постанови той да изтърпи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на подсъдимия М.М. наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 301, ал. 1т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ възпитателната работа с условно осъдения подсъдим, на полицейски инспектор от ОД на МВР-гр. Плевен – РУ-гр. Л. по местоживеенето на М.М..

Съдът постанови, след влизане на присъдата в сила приложеният като веществено доказателство по делото мобилен телефон „****“ да бъде върнат на Б. ***, а приложеният като веществено доказателство по делото 1 бр. CD със записи от АТМ устройство на „***“ АД от 20.09.2019 г. да бъде унищожен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия М.М. да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 155,82 лева, а по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен, направените по време на съдебното следствие разноски по делото в размер на 17,60 лева.

По тези съображения съдът постанови присъдата.

 

 

18.09.2020 г.                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: