№ 1270
гр. С., 20.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.а Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
Сложи за разглеждане докладваното от Н.а Г. Маринов Наказателно дело
частен характер № 20212230200388 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Тъжителката, редовно призована се явява лично и с редовно
упълномощен повереник адв. Д.Н. от АК С..
Подсъдимата, редовно призована се явява лично и с упълномощен
защитник адв. К.К. от АК С..
Свидетел пореден № 3, редовно призован се явява лично.
Явява се и психолога М. Б..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
М. СТ. П. родена на 02.03.2010г. в гр. С., живуща в гр. Ш., общ. Т.,
българска гражданка, ученичка в 5 клас, дъщеря на подсъдимата, ЕГН
**********.
Обещава да каже истината.
1
САМОЛИЧНОСТ НА ПСИХОЛОГА:
М. Н. Б. на 68 г., българска гражданка, омъжена, с висше
образование, неосъждана, без родство със страните, ЕГН **********.
Свид. М.П., РАЗПИТАНА КАЗА: Не се притеснявам от майка ми и
от баща ми. Малко се притеснявам от госпожата – сочи частната тъжителка.
Оценките ми в училище са само 5 и 6. В къщи не ми се карат. Имам брат,
имам и сестра. И двамата са по-малки от мен, аз съм най-голяма. Майка ми
живее с друг мъж. Малкото ми братче е от друг баща. Аз и братчето ми сме от
една майка, но от различни бащи. Ние не се чувстваме добре при баща ми. Не
зная той къде живее. Ходихме в гр. С.З.а в МОЛА само се разходихме с него.
Като ходихме в С.З.а бяхме аз, баща ми, Е. и двете и деца. Това беше есента
на 2020г., точна дата не помня. Сутринта рано дойде баща ми с кола негова и
ни взема. Върнахме се около 5.30 часа, закъсняхме, тъмно беше. Живея на ул.
„Ленин“ № 46 в гр. Ш.. Живеем освен с майка ми и с дядо и баба, които са
родители на майка ми. Като се върнахме от гр. С.З.а баща ми спря пред
нашата къща, пред входната врата. Там има тротоар около 2-3 метра. Имаме
двор голям. Телефони много рядко използвам аз. Брат ми е на 2 годинки.
Сестра ми има телефон, но много рядко го ползва. Когато баща ми ни върна в
нас всички други бяха вътре в колата. Всички в колата бяхме с колани. Само
мен връща тогава баща ми. Първо слязохме аз и баща ми. Майка ми беше
много притеснена и го попита защо закъсняхме. Майка ми звънна на баща ми
по телефона и той пусна разговора на високоговорител. Ние пътувахме с
колата, тъкмо влизахме в Ш., когато тя му се обади. Баща ми вдигна
телефона и го пусна на високоговорител. Майка го попита кога ще се
прибираме и защо закъсняваме. Трябваше да ме върне до 5 часа след обяд.
Като слязохме от колата мама беше отвън на улицата. Вратата на двора беше
затворена. Майка го попита защо сме закъснели и искаше той да и отговори.
Той и каза, че сме закъснели защото в този ден ми е подарил телефон и като
излязохме от мола ходихме в друг магазин да търсим протектор и калъф за
телефона и там сме се забавили. Майка ми се съгласи с него. Скараха се. Баща
ми и отговори на по-висок тон и майка ми каза, че повече не иска да се кара с
тях и тръгна да се прибира. Торбичките с подаръците бяха в баща ми. След
като приключи всичко и аз вече влизах в двора, телефона беше в мен. В
торбата бяха нещата които беше купил от мола на мен и на сестра ми, която
не беше с нас. След като мама не взема торбата и тръгна да се прибира след
2
мен, госпожа Е. излезе от колата, а баща ми остана до колата. Госпожа Е.
излезе за да даде торбите на мама. Тя като слезе от колата нищо не каза, взема
торбите от баща ми и се опита да ги даде на майка ми. Мама отиде да затваря
вратата, която е желязна с нещо подобно на решетки и госпожа Е. започна да
думка по вратата. Вратата има една част като прозорец, а другата част е
метална. Госпожа Е. удряше вратата, а майка ми отвори вратата и я попита
какво прави. Госпожа Е. и каза, че се опитва да и даде торбите. След това тя с
дясната си ръка удари мама по лявата буза. С отворена ръка я удари, нещо
като шамар. Мама и отвърна, като я бутна с ръце по гърдите. Госпожа Е. не е
падала. След като я бутна беше на няколко крачки от вратата. През това време
баща ми беше до колата, не се намеси. След това майка ми затвори вратата и
влезе навътре. Майка ми живее с М.. Когато баща ми ме доведе до нас М.
беше на улицата с мама. Той само мълчеше, не искаше да влиза в конфликт.
По време на този инцидент не се сещам дали М. е бил навънка или навътре.
Сестра ми беше вътре в къщата, тя не е излизала. Сестра ми е втори клас. Тя
се учи добре. Когато се върнахме от С.З.а само аз и тати излязохме от колата.
Госпожа Е. и нейните две деца И. и момичето не се сещам как се казва
останаха в колата. Момчето е по-голямо от мен, но не мога да кажа колко е
по-голям, а момичето е колкото мен. Госпожа Е. караше колата, баща ми
седеше отпред до нея на предната дясна седалка. Като се върнахме от С.З.а
мама и М. бяха отвън, М. беше по-далеч от вратата. Кога е влязъл в двора М.
не съм го видяла. Е. държеше две торби, но не видях дали на всяка ръка
имаше по торба. В торбите имаше предимно играчки. Торбите бяха една
голяма и една малка. Когато Е. удари мама по бузата торбите бяха пуснати на
земята, малко по-далеч от крака й. Започна да чука по вратата госпожа Е., но
преди това остави торбите на земята. Не видях с коя ръка чукаше по вратата
госпожа Е.. Мама се опита да затвори вратата, аз тръгнах да влизам и тогава
Е. чукаше по вратата. Може да се види, но не видях с коя ръка чукаше Е.. Аз
бях на около половин метър от вратата, майка ми затваряше вратата. Малко
по-навътре бях от майка ми, на половин метър. Вратата се отваря към двора.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът отстрани детето от залата.
М. Б.: Детето притежава всички качества за съответната възраст,
които не са в противовес с възрастовото развитие. По време на даване на
3
показанията в общи линии беше спокойна, но вътрешно беше напрегната,
пръстите и китките постоянно се мачкаха. Същата е ориентирана добре и за
време и за място, за което може да се доверим на показанията и във връзка с
време и място. Емоционална е за преживяното. Детето беше с маска и не
можах да видя дали бузките и са зачервени, но дори да няма зачервяване на
бузките ръцете показаха, че е напрегната. С правилен мисловен процес е, без
отклонения.
На психолога да се изплатят 30 лв. от бюджетните средства на съда
за явяване в днешното съдебно заседание.
Адв. Н.: Моля да бъде допуснат до разпит бащата на детето М. –
С.П..
Адв. К.: Не се противопоставям да бъде допуснат до разпит
искания свидетел.
Съдът счита искането за основателно, следва да го уважи и да бъде
допуснат до разпит водения свидетел С.П., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водения свидетел С.П..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
СТАНИМИР КИРЧОВ ПОЧИНКОВ роден на 07.02.1982г. в гр.
Ихтиман, живущ в с.Сестримо, общ. Белово, български гражданин, женен, със
средно образование, работи, неосъждан, съпруг на частната тъжителка, ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
обещава да говори истината.
Свид. С.П., РАЗПИТАН КАЗА: Желая да дам показания. С Н.П.
заживях на съпружески начала от 2008-2009г. През 2010г. се роди М., а през
2013г. се роди Р.. Малко след като се роди Р. с Н. се разделихме. С нея
живеехме на съпружески начала в гр.Костенец. След като се разделихме тя се
прибра да живее в гр. Ш. откъдето е. На 23.01.2020г. се ожених за Е.П. и от
тогава живеем в с.Сестримо. Нямаме деца двамата. Е. има две деца момче и
момиче от предишен брак. Синът й е на 14 години, а дъщеря й на 11 г. Те
живеят при баща им през седмицата, а събота и неделя са при нас. Аз виждам
4
само М., малката не я виждам защото детето не иска да ме вижда. Майката не
помага по никакъв начин. С М. се виждаме на всеки две седмици. С Н. не се
разбираме. Плащам издръжка за децата, но не получавам съдействие за
малката. Аз искам единствено да си виждам децата. Когато взема М. не
говорим за майка й. На 17.10.2020г. отидохме и вземахме М., малката дъщеря
пак не излезе. Отидохме в гр. С.З.а. От гр. Ш. вземахме М. от дома й. Това
беше около 9 – 9.30 часа сутринта съгласно спогодбата. Вечерта до 5 часа
трябваше да се върнем. Бяхме аз, съпругата ми, нейния син и дъщеря й и М..
Отидохме в МОЛА в гр. С.З.а да закусим, да си поигР.т децата, на кино
ходихме. М. и децата на Е. са се виждали и друг път. Пазарихме в МОЛА,
ходихме и на кино в самия МОЛ. Гледахме филм, който беше избрала М..
Бяхме купили на М. телефон и тя искаше да оборудваме телефона с калъф и
протектор. За това ние тръгнахме из гр. С.З.а. Обадихме се на майка й, че ще
закъснеем. Късно свърши филма, ходихме до магазина за аксесоари и докато
залепят протектора и да го оборудват с калъф стана 5 без 20. Обадих се на
майка й и тя каза, че не я интересува и до 5 часа трябва да се приберем. Аз и
казах, че все пак карам деца не мога да карам бързо. Автомобилът се
управляваше от съпругата ми, аз нямам шофьорска книжка. В 5 и 20 часа
бяхме в гр. Ш.. Тя ни чакаше отвънка пред вратата. Чакаше ни с нейния
съжител М.. Като спряхме М. се изстреля като куршум и влезе в къщата.
Започнаха крясъци, обиди от Н.П. и от М.. Започна се едно блъскане по
вратата на колата, обиди. Бяхме купили на Р. подарък, но тъй като не го
виждам детето не зная какъв и подаръка, който купихме беше по препоръка на
каката М.. Тези подаръци съпругата ми излезе от колата и искаше да ги
остави до вратата да не са на пътното платно. Н. не искаше да вземе
подаръците, М. беше до мен до колата. Той ме буташе, обиждаше и ми
казваше, че няма повече да виждам децата. Целия конфликт стана по повод на
това, че закъсняхме. Съпругата ми след като се беше навела да остави
торбите на земята Н. я удари с лявата ръка по бузата, а я беше хванала с
дясната ръка където я одра. Съпругата ми никога не би посегнала на друг
човек и няма как да посегне, тъй като с двете си ръце държеше подаръците. Н.
удари Е. по лявата буза. Е. носеше две торби. Виждам М. не повече от 10-15
минути. Никога не е сама М. когато отида, винаги е с Н.П. или с М.. Него ден
Е. беше облечена с тънка блузка, все пак в колата е топло. Н. я одра по ръката.
От там ходихме в спешното. Имаме медицински фиш. Сигнализирах Бърза
5
помощ за случая и на тел.112. Препратиха ме към полицията в гр. Т..
Дойдоха пред бърза помощ двама униформени полицаи. На тях обяснихме
случая.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Адв. Н.: Бях направила искане за съдебно медицинска експертиза с
един въпрос: На съответната дата тъжителката посетила ли е ЦСМП гр. Т. и
за вида и характера на причиненото телесно увреждане, като ни предоставите
срок да заплатим депозита.
Адв. К.: Тъжителя има право да поиска съдебно медицинска
експертиза и аз не се противопоставям. Ако представят копие от фиш за
бърза помощ от гр. Т. отпада искането за експертиза.
Съдът счита искането за основателно, следва да го уважи и да
назначи съдебно медицинска експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно медицинска експертиза, която да се изготви
от в.л. д-р Йордан Иванов Стойков, който да отговори на следните въпроси:
1. Какви увреждания е получила пострадалата ЕЛ. К. П. на 17.10.2020г.?, 2.
Какви са медико- биологичните характеристики на тези травматичните
увреждания? и 3. За какъв период от време отшумяват описаните
увреждания?
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна. Следва да
се изготви назначената експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 16.02.2022г. от 14.00 часа, за
която дата страните да се считат редовно призовани.
Определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
250 лева, които да се внесат от частния тъжител.
Делото да се предаде на вещото лице след внасяне на депозита.
6
Да се призове вещото лице, след като му бъде предоставено делото
за изготвяне на експертизата.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16.00 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
7