Решение по дело №6590/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263496
Дата: 19 декември 2022 г. (в сила от 19 декември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20201100506590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...

гр. София, …………………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                       

ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ

                            Младши съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                            

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 6590 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №74460/21.04.2020г. по гр.д.№ 54122/2018г. по описа на Софийски районен съд 155 състав е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ***, против В.Л. А., с ЕГН **********, адрес ***, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата дължи сумата от 1593,20 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец декември 2014г. до месец април 2017г., сумата от 182,98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 16.09.2015 до 11.01.2018г., ведно със законната лихва от 18.01.2018г. до окончателното изплащане на главницата. С решението е отхвърлен иска за главницата над 2093,73 лв. до пълния предявен размер от 2152,25 лв., за сумата от 54,92 лв. главница за дялово разпределение, от м.05.2014 до м. 04.2017г., сумата от 9,94 лв. лихва за периода 16.09.2015 – 11.01.2018г. като неоснователни и иска за главница за сумата над 1593,20 лв. до 2093,73 лв. за периода от м.05.2014 – м.11.2014г. и за лихва за забава за сумата над 182,98 лв. до претендирания размер от 338,86 лв. като погасени по давност. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т.С. ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Процесуалният представител поддържа че първоинстанционното решение е неправилно тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД досежно погасителната давност. Поради което моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго с което се уважават предявените искове изцяло.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Л. А., с който се взема становище за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на решението в тази му част.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ответницата В.Л. А. с оплаквания че съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните. Счита също така че вземанията от периода от м.12.2014 до м.12.2015г. също са погасени по давност. Поради изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната му част.

Третото лице помагач не е взело становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е спорно в въззивното производство, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия

Първият спорен въпрос е наведен с насрещната въззивна жалба е дали ответницата има качеството на потребител.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от представеното по делото решение за развод между ответницата и Б.Р.И.от 11.10.1999г. по в.гр.д. № 452/1998 процесното жилище собственост на двамата е било предоставено за ползване на ответницата.

Ето защо настоящият състав намира, че ищцата се явява собственик и ползвател на процесното жилище и като такава се явява и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Следващият спорен въпрос, релевиран във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба е свързан с приложението на института на погасителната давност.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение - виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г., то съдът приема, че правилно е прието от районния съд, че вземанията за периода от м.05.2014 г. до м.11.2014 г.. съответно за лихвата за забава на плащането им са погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност е 3 години.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на други оплаквания във въззивните жалби съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и оставането без уважение и на двете въззивни жалби страните нямат право на разноски.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

                                                      РЕШИ:                     

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 74460/21.04.2020 г. по гр. д. № 54122/2018 г. по описа на Софийски районен съд 155 състав.

         Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника „Т.с.“ ЕООД.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.