№ 48
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502693 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 29300/07.09.2021г. от „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А срещу
решение №923/21.07.2021г., постановено по гр.дело № 20213110103130/2021г. на
Варненския районен съд, с което е осъден въззивникът да заплати на ГР. СТ. АЛ., ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет.3, ап.7 сумата от 226=96 лева,
представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица №******г., за причинени имуществени вреди на
лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № * **** **, изразяващи се в увреждане
на задна броня и предпазна лайсна задна броня, ведно със законната лихва както следва:
върху сумата 10 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2021г., а
върху увеличената част от иска - 216,96 лева, считано от 05.07.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са аргументи, че в хода на съдебното дирене е останало
недоказано наличието на предпоставките за възникване на отговорността на ответника по
имуществената застраховка „Каско“. Сочи се, че процесното събитие попада в приложното
1
поле на т.43 от Общите условия, според която се дължи обезщетение по до три щети,
настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен документ
удостоверяващ по безспорен начин тяхното настъпване, но не повече от 10% от съответната
застрахователна сума. В случая 10% от застрахователната сума 3400.00лв. се равняват на 1
340.00лв. По предходни две застрахователни събития са били изплатени на ищцата
обезщетения, равняващи се на 10% от застрахователната стойност на МПС. Следователно по
тази трета щета не се дължи заплащане, освен заплатеното вече. Въззивникът моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
ГР. СТ. АЛ., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че не е било спорно, че
между страните е бил сключен договор за застраховка, че е настъпил покрит
застрахователен риск и, че е платено застрахователно обезщетение в размер на 162.20лв.
Спорен е останал въпроса между страните досежно размера на пълното застрахователно
обезщетение. Във връзка с това въззиваемата поддържа, че клаузата на т.43 от Общите
условия, на която въззивникът се позовава да откаже заплащане на пълното застрахователно
обезщетение, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на Кодекса на
застраховането и на Закона за защита на потребителите /неравноправна/, тъй като се
изискват документи, с които застрахованият не може да се снабди официално. Във връзка с
този довод е направен подробен правен анализ на разпоредбите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите, чл.106, ал.5 от КЗ, на чл.125 и чл.125а от Закона за движение по
пътищата, на чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41 от 21.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътни транспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
На последно място са изложени доводи, че дори и формално да няма изпълнение за
представяне на документи установяващи застрахователното събитие, то е незначително с
оглед интереса на застрахователя и не съставлява основание по смисъла на чл.408, т.3 от КЗ
за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. По изложените съображения се моли
въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована,
оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран първоначално с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от
КЗ от ГР. СТ. АЛ. срещу „Лев Инс“ АД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
10.00 лева, част от сумата 275.52лв., представляваща застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №******г., за
2
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № *
**** **, изразяващи се в увреждане на задна броня и предпазна лайсна задна броня, ведно
със законната лихва както следва: върху сумата 10 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.03.2021г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.02.2020г. между страните е
сключен договор за застраховка „Каско“, клауза „1“ по застрахователна полица № ****** за
лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № * **** **, собственост на ищеца, със
срок на действие от 27.02.2020г. до 26.02.2021г. На 09.02.2021г., в периода от 18:00 до 22:00
часа, автомобилът бил паркиран на, ул. „Милин камък“, до т.нар. общежитие „Сините
плочки" в гр. Варна. Около 22:00 часа, отивайки до автомобила, ищецът установил, че
задната броня е увредена.
На 10.02.2021г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-
заключение по щета № 0003-1301-21-000082. За претърпените вреди застрахователят
заплатил обезщетение в размер на 162.20 лв. Твърди се, че изплатеното обезщетение не
покрива възстановителната стойност на вредите. Като се претендира още допълнително от
275.52лв., частично 10.00лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на
валидна застраховка „Каско“ и уведомлението за настъпило застрахователно събитие.
Позовава се на клаузата на чл. 43 от ОУ, ограничаваща отговорността на застрахователя при
три и повече щети, настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен
документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в който случай
застрахователят заплаща не повече от 10% от съответната застрахователна стойност при
леки автомобили. Твърди, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е
установено, че въз основа на Застрахователна полица № ****** от ищцата вече са предявени
две застрахователни претенции - по щета № 0003-1301-21-000082 и щета № 0003- 1301-21-
000083, по които са изплатени застрахователни обезщетения. Твърди, че задната броня и
предпазната лайсна задна броня не са увредени в резултат на настъпилото събитие. Оспорва
размера на обезщетението, като счита, че претендираната сума не е съобразена със средните
пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди към момента на събитието. Сочи, че
ищцата не е изпълнила договорено задължение по чл. 395, ал. 4 КЗ. Твърди, че с
поведението си не е дал повод за предявяване на претенция по съдебен ред.
С протоколно определение от 07.07.2021г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е
допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване, като
същия следва да се счита предявен за сумата от 226.96лв., представляващо общ сбор на
дължимо застрахователно обезщетение.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
3
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е
сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното
застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били
нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за
тяхното поправяне /материали и труд/.
Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за
застраховка „Каско“, клауза „1“ по застрахователна полица № ****** за лек автомобил
марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № * **** **, собственост на ищеца, със срок на
действие от 27.02.2020г. до 26.02.2021г. Застрахователните премии са платени, съгласно
приетите по делото на л.6 и 7. Няма оплаквания във въззивната жалба по отношение на
действителността на договора, поради което съдът пристъпва към изследване на следващата
предпоставка.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие застрахованият ищец е
уведомил застрахователя, а именно, че на 09.02.2021г., в периода от 18:00 до 22:00 часа, лек
автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № * **** ** бил паркиран на, ул. „Милин
камък“, до т.нар. общежитие „Сините плочки" в гр. Варна. На същия ден в 22.00ч. било
констатирано, че автомобилът е с увредени задна броня, предпазна лайсна задна броня и
наранено лаково покритие.
От страна на застрахователя е изготвено опис – заключение по щета №0003-1301-21-
000082, в която са посочени констатираните щети по лекия автомобил в увреждане на задна
броня, предпазна лайсна задна броня.
Застрахователният договор обхваща датата на настъпилото събитие. По делото не е
спорно обстоятелството, че въззивникът е заплатил на ищеца сумата от 162.20лв.,
застрахователно обезщетение за заведената щета. Съответно с частичното плащане е
признал, че се касае за настъпил застрахователен риск със заявения механизъм.
Следователно съдът пристъпва към разглеждане въпроса, касаещ размера на
застрахователното обезщетение.
Спорният въпрос въведен в пръвоинстанционното производство и отново поставен с
въззивната жалба е дали при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва
да бъде съобразена клаузата на чл.43 от Общите условия, която предвижда, че при събития
настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ
удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени
действия на трети лица, не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10% от
4
съответната застрахователна стойност при леки автомобили.
Посочената клауза не страда от порока, въведен от въззиваемата страна, а именно
нищожна поради противоречие с Кодекса на застраховането на основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Съгласно общата разпоредба на чл.386, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен за заплати застрахователно обезщетение, което не може
да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато е предвидено в
този кодекс. Съответно разпоредбата на ал.2 от цитирания законов текст, предвижда, че
размерът застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане или застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума по смисъла на
чл.387 от КЗ, като в този случай, чл.386, ал.2 не се прилага. Според чл.387, ал.2 от КЗ за
различните застрахователни рискове могат да се определят договорени застрахователни
стойности. Тази договорена стойност не може да бъде оспорвана от страните.
Съответно доколкото настоящият спор касае възстановителна стойност според
специалната разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
Тълкуването на цитираните норми една с друга закрепват принципа, че размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му такава.
В клаузата на чл.43 от Общите условия е предвидено изключението на чл.386, ал.2 от
КЗ, а именно определена е фиксирана сума в процент за конкретен застрахователен риск.
Такава възможност е разрешена от закона, в тази връзка посочената клауза не противоречи
на повелителни правни норми, на които се позовава ищеца. По изложените съображения
клаузата на чл.43 от Общите условия не страда от посочения порок.
На следващо място съдът намира, че клаузата не се явява неравноправна, като същата
е формулирана по ясен и недвусмислен начин.
От анализът на съдържанието на оспорения текст се налага извода, че не е налице
някои от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите. Клаузата
не създава възможност за облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и
това да го постави в по – неравностойно имуществено положение. В случая е предвиден
лимит на отговорността на застрахователя при конкретен застрахователен риск, което не е
забранено от страна на Кодекса на застраховането. Застрахователната сума /лимит на
отговорност/ е договорената между страните или определената в нормативен акт и
5
посочената в застрахователния договор парична сума, представляваща горната граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, според чл.346 от КЗ. Този лимит на
отговорност при този вид имущественото застраховане зависи от договарянето, и не е
законово определен, както при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
чл.492 от КЗ.
Допълнително следва да се посочи, че коментираната клауза не създава задължение за
застрахования да представя документи, с каквито не би могъл да се снабди. Категорично по
аргумент от чл.125 а от Закона за движение по пътищата и чл.6, т.3 от НАРЕДБА № Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние. Липсата обаче
на съставени нарочни протоколи не освобождават застрахования от задължението да
установи механизма на настъпване на вредите и техния вид. Затова застрахователят при
такива, събития, при които е затруднено установяване на техния механизъм е поел да ги
заплаща само до определена фиксирана застрахователна сума.
Изложеното обуславя извод за приложимост на цитирания текст от общите условия.
От доказателствата по делото се установява и страните не спорят, че по настоящата щета
№0003-1301-21-000082 е платена сумата от 162.20лв., а по №0003-1301-21-000083 е
заплатена сумата от 177.80лв. Т.е сборът на двете застрахователни обезщетения е достигнал
догорената застрахователна стойност за този вид риск в размер на 340.00лв. /10% от
застрахователната сума от 3400.00лв./.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл.405 от КЗ е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
По разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане на въззивника за присъждане на
разноски, такива следва да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на
450.00лв. за първа инстанция и 25.00лв., за въззивна инстанция.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №923/21.07.2021г., постановено по гр.дело №
20213110103130/2021г. на Варненския районен съд КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГР. СТ. АЛ., ЕГН ********** от гр.Варна,
ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет.3, ап.7 срещу „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
6
адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 226.96
лева /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен
със застрахователна полица №******г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № * **** **, изразяващи се в увреждане на задна броня
и предпазна лайсна задна броня, ведно със законната лихва както следва: върху сумата 10
лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2021г., а върху увеличената
част от иска – 216.96 лева, считано от 05.07.2021г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ГР. СТ. АЛ., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет.3,
ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д сумата от 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/ и
сумата от 25.00лв. /двадесет и пет лева/, представляващи съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7