Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260023
гр. Перник, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 24.06.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан П.
при секретаря Златка Стоянова като разгледа
гр.дело № 00128 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415 ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ООД срещу С.Д.Д. за установяване, че дължи: 1)
на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ сумата 27832,33 лв. – цената на
услуга за доставена и отведена вода за периода 20.02.2015г. – 31.08.2017 г. за
жилище, находящо се в с. Л., общ. К., с аб. № 84064, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане; 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6505,22 лв. – лихви за забава на
месечните плащания за периода 16.04.2015 г. – 14.05.2018 г., след като
ответникът е възразил срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в
полза на ищеца по ч. гр. д. № 1104/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир.
Според изложеното в исковата молба, за ответника като
потребител на ВиК услуги е било извършвано отчитане на доставената вода
съгласно показанията на монтирания в обекта водомер /чл. 21 от общите условия/
и начисляване сумите за потребеното количество вода. За задълженията на
ответника, били издадени фактури, подписани от ответника, по които последният
нямал възражения, но които не били платени. Съгласно спразумителен протокол от
13.03.2015г. ответникът е дал своето писмено съгласие да се разсрочат
задълженията му за процесния имот, което потвърждава, че абонатът няма
претенции към така начислените и фактурирани кубици питейна вода. Поради
неспазване на подписания спразумителен протокол от 13.03.2015г., ищцовото
дружество е приканило на 29.08.2017г. потребителя да заплати задълженията си
доброволно, но и към подаване на исковата молба това не било изпълнено.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
с писмен отговор оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени
съображения. Оспорва твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника услуги
– доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: с. Л., общ. К.,
както и че в спразумителен
протокол от 13.03.2015г. ответникът е дал своето писмено съгласие да се
разсрочат задълженията му за процесния имот, което потвърждава, че абонатът
няма претенции към така начислените и фактурирани кубици питейна вода, като в
тази връзка твърди, че споразумителният протокол е сключен без знанието и
волята на ответника от лице, действали като представител без да има
представителна власт, налице е отказ на потвърждаването му и следователно
споразумението е недействително. Оспорва обема на доставената услуга и
начинът, по който е отчитано потреблението, не може да се установи какво е
потребеното от него количество вода и как е формирана цена за нея защото не са
представени карнети, като в тази връзка твърди, че не е налице отчитане на
показанията на монтирания в обекта водомер в установените в общите условия
срокове и ред, съответно показанията са начислени произволно. Оспорва
извлечението от сметка за аб. № 84064 и вписванията в счетоводните /търговските/
книги. Прави се евентуално възражение за погасяване на вземането на ищеца за
главници и лихви по давност преди 23.11.2015г., тъй като са погасени с
предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД 3-годишна давност.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По иска
с пр. осн.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ:
Не се спори и се установява, че между
страните е възникнало облигационно отношение за доставка на В и К услуги през
процесния период за процесния имот, находящ се в с. Л., общ. К., произтичащо
от сключен договор № 426/04.03.2014г. като
ответникът С.Д.Д.
е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер 84064 при утвърдени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. и публикувани по реда на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. общи условия, които общи условия са общоизвестни и
обвързват всички абонати на В и К доставчика, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите и съответно те уреждат отношенията между
тях.
За установяване
дължимостта на проецесните суми, ищецът е представил по делото акт за
първоначален монтаж на водомера за имота № 047752 от 17.02.2014 г., акт за
извършена профилактика на водомера № 089298 от 05.08.2016 г., протокол за
демонтаж на водомера и прекъсване на водоподаването от 31.07.2017 г., приемо –
предавателен протокол № 0006100 от 02.12.2016 г. за сваляне на водомера от
водомерния възел за проверка І 5, копие от карнетния картон за имота – 4 листа,
които включват отчетния период, протоколи за извършен отчет на водомера № 19 от
22.01.2015 г., № 22 от 20.02.2015 г., № 23 от 16.03.2015 г., № 4 от 16.04.2015
г., № 9 от 18.05.2015 г. и 20 бр. фактури.
Съгласно чл. 32, ал. 1
и ал. 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни по ал.2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответника) се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно
посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
В процесните карнети са
отразени част от показанията на конкретно посочени дати, като е отчетена и
разлика в консумацията, а в част от тях е посочено, че показанията се отчитат
по фактура, а за други - по протокол. Видно
от съдържанието им, за удостоверяване на почти всички измервания подписи не са
полагани. Относно част от извършените измервания и вписаните в тази връзка
показания, фигурират подписи, като в карнетите липсва изрично отбелязване и
доказателства същите да са подписани лично от ответника С.Д.Д. или от негов
представител. При липса на подпис на съответния потребител или негов
представител относно отчетените данни за водомерите, не може да се приеме, че
констатирането на тези данни е извършено законосъобразно, предвид чл. 32, ал.4
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради което съдът приема, че така приложените
карнети не са редовно водени. В случая не се установи от кого са положени
подписите в карнетите. Ищецът не е установил по какъв начин и по кой ред е
извършено отчитането на процесните водомери. От ищеца не са представени
доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода.
Още повече, че в част от карнетите показания на водомерите изобщо не са
нанесени. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Доколкото в случая остава
неясно в присъствието на кое лице е станало отчитането и какво е неговото
качество, не може да се приеме, че са спазени горецитираните законови
разпоредби. Предвид това, представените карнети се явяват подписани само от
страна на представител на ищеца, съответно като частен свидетелстващ документ,
установяващ само изгодни за последния факти, не се ползват като извънсъдебно
признание на факти (чл. 175 ГПК)
от ответника. От представените по делото доказателства освен това не се
установява и наличието на отказа на потребителя да осигури достъп до средствата
за техническо измерване за реален отчет в процесния имот на служители на ВиК,
както и достъпът да е обективиран с констативен протокол, при която хипотеза
разходът на вода се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата.
Според приетата в
производството по реда на чл. 193 ГПК съдебно - почеркова експертиза, само
подписите, положени за потребител на протоколи за извършен отчет на водомера №
19 от 22.01.2015 г., № 22 от 20.02.2015 г. и № 9 от 18.05.2015 г., протокол за
демонтаж на водомера и прекъсване на водоподаването от 31.07.2017 г. са
изпълнени от ответника С.Д.Д.. Положените на всички останали документи подписи не
принадлежат на ответника. При това положение, авторството на положените
парафи остава недоказано и при положение, че в документите липсва изрично
отбелязване и доказателства същите да са подписани от представляващ ответника С.Д.Д.,
така че съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези
частни свидетелстващи документи. Що се отнася до протоколи за извършен отчет на
водомера № 19 от 22.01.2015 г., № 22 от 20.02.2015 г. и № 9 от 18.05.2015 г.,
отчетените по тях показания фигурират в представените карнети от същата дата,
но видно от съдържанието им, за удостоверяване на тези измервания подписи не са
полагани. По гореизложените съображения, че карнетът е единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги,
съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни
свидетелстващи документи, при положение, че представените карнети в обсъжданите
части не са подписани от ответника или от негов представител и следователно не
се ползват като извънсъдебно признание на факти от ответника. Освен това протоколи
за извършен отчет на водомера № 19 от 22.01.2015 г., № 22 от 20.02.2015 г.
касаят отчет на водомера преди процесния период.
На следващо място,
услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила на договора
за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена
вода. Издаването на фактури и осчетоводяването им от ищеца не доказват
наличието на доставката, съответно потреблението. В този смисъл, представените
по делото 20 бр. фактури от страна на ищеца не са достатъчно доказателство само
по себе си да обосноват наличието на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ответника вода. Не може да се сподели
предположението, че поставените подписи са на ответника, тъй като на част от
фактурите има само положени подписи за получател без посочване на имена на
подписалия, а на останалите фактури фигурират имена различни от тези на
ответника С.Д.Д., като няма данни подпис да е бил поставян лично от ответника
или от негов представител, поради което не се ползват като извънсъдебно
признание на факти (чл. 175 ГПК)
от ответника. Съдът не приема за действително дължими посочените суми във
фактурите с оглед невъзможността да бъдат отнесени и към надлежни данни,
отразени като количества вода в карнетите.
Представената от ищцовото
дружество справка-извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за
установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност на
консумирана от ответника вода за процесния период, доколкото представлява
частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
Представените карнети,
фактури и справка-извлечение и други документи биха били годно доказателствено
средство, в случай че счетоводството на ответника по отношение на
удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно съобразно
разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се
приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства)
за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. А такива не бяха
събрани по делото. Вещото лице по приетата СИЕ е основало своите фактически
изводи изключително на данните, съдържащи се в представените по делото частни
свидетелстващи документи – фактури и карнети, едностранно съставени от ищцовото
търговско дружество и обективиращи изгодни за него обстоятелства, поради което
не се ползват с материална доказателствена сила в настоящия процес за
удостоверените в тях правнорелевантни факти. Следователно, поставените задачи
за изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца
относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали
ищцовото дружество е доставило на ищеца описаното в посочените фактури и
карнети количество ВиК услуги и стойност на консумирана от ответника вода.
Сумите във фактурите са начислени съобразно отразените в карнетите отчитания,
които, както бе посочено, не се установява да са извършени законосъобразно /в
този смисъл е и Решение № 30 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 284/2010 г., II
т. о., ТК/. В същото време обаче ищецът претендира за дължимостта на определени
суми като стойност на потребено количество вода, за която не се установява по
какъв начин е отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на
показанията и отчетена разликата. Едва в изслушаната пред съда СИЕ са изложени
факти, че една част от количествата са начислени по водомер, а друга част -
служебно, тъй като има смяна на водомер в два периода и са начислени служебно,
но липсват доказателства от ищеца как са изчислени количествата „служебно“. За
да се стигне до служебно отчитане, следва да е налице установена повреда в
индивидуалния водомер на потребителя, предписание от страна на представителя на
ВиК оператора за отстраняването й и неизпълнение на предписанието от страна на
потребителя в дадения срок. В конкретния случай е налице само отбелязване в
карнетите, но не се представиха доказателства да е отправено такова предписание
до лицето, което, на следващо място, то да не е изпълнило. Както се посочи
по-горе липсват и доказателства за наличието на отказа на потребителя да
осигури достъп до средствата за техническо измерване за реален отчет в
процесния имот на служители на ВиК, както и достъпът да е обективиран с
констативен протокол, при която хипотеза разходът на вода се изчислява по
правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съответно, не може да се приеме, че служебното
начисление е направено в съответствие с нормативната база за процесния период. По
изложените съображения не може да се приеме, че е налице водено от ищцовото дружество редовно
счетоводство. Това е така, доколкото същото се основава на записвания,
съдържащи се в издадени от самото дружество документи, по отношение на които се
установи, че са съставени в нарушение на приложимите нормативни разпоредби.
Представеният
споразумителен протокол от 13.03.2015г. за разсрочено плащане на задълженията
на стойност 7443,50 лв. включващо главница, лихви и разноски, формално носи
подпис на Д.С. Д.- изрично посочен в документа като представляващ ответника С.Д.Д..
Протоколът не е подписан лично от ответника по делото и липсват доказателства,
че подписалият документа Д. С. Д. е надлежен представител на ответника, поради
което няма силата на извънсъдебно признание (чл. 175 ГПК)
и не обвързва ответника с обективираните в него факти– при положение, че същият
изрично е оспорен от ответника в този смисъл. В
случая не е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като приложимостта й е
предпоставена от качеството търговец на страна по сделка, от чието име са
извършени действия без представителна власт, а не на характера на сделката –
търговска такава /Определение № 74 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1524/2019
г., I т. о., ТК и много др./. В случая липсват твърдения и доказателства, че
ответникът се явява търговец по смисъла на ТЗ. Не е налице и потвърждаване по
см. чл. 42
ал.2 от ЗЗД, тъй като видно от доказателствата по делото
след получаване заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил. При тези данни не може да се приеме, че ответникът е
потвърдил сключеното споразумение без представителна власт.
Ето
защо, след като че ищцовото дружество не е провело при условията на пълно и
главно доказване, че твърдените от него задължения на ответника са такива
представляващи стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните
размери и качество, респективно ответникът да дължи сумите по посочените фактури
като главници, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При
недоказаност на главния иск, то акцесорният иск за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователен.
С оглед
неоснователността на исковете, съдът не се произнася по евентуалното възражение
на ответника за погасяване на претендираните суми по давност.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответникът
доказва разноски в исковото производство общо 1826,30 лв., от които 1580 лв. -
заплатено адв. възнаграждение и 246,30 лв. – депозит за съдебно-почеркова експертиза
(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед
изхода на спора му се дължат изцяло.
Ответникът
претендира и доказва разноски в заповедното производство общо 500 лв. -
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл. 415 ГПК искове от “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11 срещу С.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, за установяване, че ответникът дължи на ищеца, на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ сумата 27832,33 лв. – цената на услуга за доставена и
отведена вода за периода 20.02.2015г. – 31.08.2017 г. за жилище, находящо се в
с. Л., о. К., с аб. № 84064, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2018 г. до окончателното
изплащане; на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6505,22 лв. – лихви за забава на
месечните плащания за периода 16.04.2015 г. – 14.05.2018 г., за
които е издадена Заповед № 949 от 26.11.2018
г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1104/2018 г. по описа на Районен съд -
Радомир, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11, да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********
***, сумата 1826,30 лв. -
разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11, да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, сумата 500 лв. - разноски по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: