Решение по дело №31/2021 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  №56

гр. Габрово, 29.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март ................. през две хиляди двадесет и първа година  в състав :           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

            ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ

                             ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря  …….МАРИЕЛА КАРАДЖОВА............. и в присъствието на прокурора .....МИЛЧО ГЕНЖОВ.......... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №31 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

            С Решение №101/29.12.2020г. по НАХД№341/2020г. Севлиевски районен съд е потвърдил НП №**********/27.08.2020г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания К.Н.П. ***. В жалбата се твърди, че постановеното от въззивния съд Решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че НП било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което водело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. От установената фактическа обстановка било видно, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП. Не следвало да се приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение било безспорно доказано, като това следвало да бъде установено и доказано от АНО.

Не била обсъдена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а предпоставките за прилагането й били налице в случая.

Развиват се доводи, че вмененото на наказаното лице нарушение не е доказано от обективна и субективна страна, поради което се прави искане за отмяна на обжалваното Решение както и отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски- възнаграждение за адвокат.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител, който поддържа изложените в жалбата доводи и искането по същество. Твърди за нарушения на административно производствените правила и недоказаност на нарушението.

Ответната РДГ не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт.

           Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

             Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП.

             На К.Н.П. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закон за горите във вр. с чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП, за това че на 10.12.2019 година не изпълнява задълженията си, посочени в чл. 16, ал. 3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като при издаване на последващ превозен билет №6988/00524/10.12.2019г. по превозни билети №6988/00514/08.12.2019г., №6988/00516/08.12.2019г. и №6988/00523/10.12.2019г. за претоварване на цялото количество дървесина по превозните билети в размер на 22, 50 куб.м. дърва за горене от дървесен вид бук не прилага превозни билети №6988/00514/08.12.2019г., №6988/00516/08.12.2019г. и №6988/00523/10.12.2019г. към новия превозен билет №6988/00524 от 10.12.2019г. Посочено е и мястото на извършване на нарушението. 

            За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

            От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че наказаното лице има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии в случаите, когато се претоварва или премества цялото количество транспортирана или складирана дървесина, описана в старите превозни билети или документи, доказващи законния й произход, в последващия превозен билет се описва претоварената дървесина или се посочват общото й количество и брой, като старите превозни билети се прилагат към последващия превозен билет и също придружават дървесината до мястото на доставка.

        Това задължение е за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ какъвто в случая е К.П.. Фактът, че към новия издаден превозен билет №6988/00524/10.12.2019г. не са приложени предходно издадените превозни билети №6988/00514/08.12.2019г., №6988/00516/08.12.2019г. и №6988/00523/10.12.2019г. следва да се счита, че е безспорно установен като същия не се оспорва от жалбопадателя и неговия процесуален представител, като не се представят никакви доказателства за това, че старите превозни билети са приложени към последващия превозен билет и придружават дървесината до мястото на доставка.    

Предвид горепосоченото в законовите разпоредби законосъобразно се явява описанието на  вмененото на П. нарушение. В случая нарушението, за което е санкциониран К.П. се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да предостави предходните превозни билети към ново издадения, като по този начин същите да придружават дървесината до мястото на доставка. Задължението не е за този, който получава дървесината, а за лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. 

Санкционираното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е осъществено, поради което се е стигнало до констатирания резултат, като в тази насока са и събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.Н., И. Р. и А. В., разпитани пред първоинстанционния съд.

Не се доказват твърдяните процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като съставеното НП съдържа ясно и точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Налице са безспорни доказателства, които потвърждават извършеното противоправно деяние. Не са налице и сочените нарушения по съставяне и връчване на АУАН. Изложените доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административно наказателно производство са изтъкнати от жалбоподателя и неговия пр. представител и пред РС Севлиево, който в обжалвания съдебен акт е обсъдил подробно и аргументирано, като изводите, до които е достигнал районния съд се споделят напълно от касационната съдебна инстанция.

            При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. По тези съображения оспореното Решение следва да бъде оставено в сила, а оспорването като неоснователно да бъде отхвърлено.

            Не са налице основания при които да се приеме, че процесния случай следва да са квалифицира по чл. 28 от ЗАНН. Същият не се отличава по нищо от други подобни, като не са налице признаци въз основа на които да се определи като маловажен или малозначителен. По тази причини, неприемайки приложението на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващия орган е постановил процесното наказателно постановление, като е изложил мотиви в същото в тази насока.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването настоящия съдебен състав на ГАС намира за основателно искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. В случая разноски представляват възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер- 80 лева,  предвид факта, че не са посочени като конкретен размер и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

К.Н.П. *** следва да заплати на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.   

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №101 от 29.12.2020 година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД №381 по описа за 2020 година.

ОСЪЖДА К.Н.П. *** да заплати на РДГ В. Търново, представлявана от Директор сума в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

              Решението е окончателно.

 

 

 

                             

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.