О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 286
гр.
Пловдив, 23.04.2013 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в
закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
СВЕТЛАНА
СТАНЕВА
сложи за
разглеждане ВЧНД № 544/2013 год. по описа на ПОС, докладвано от съдия Кузманова
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Обжалвано е определение на РС-А., постановено на
28.03.2013г. по ЧНД № 236/2013г., с което е отменено Постановлението на РП-А.
за прекратяване на наказателното производство по дос.производство №1230/2012г.
по описа на РУП-гр.А., водено срещу Д.И.А. за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
Против определението е постъпила жалба от адв.А. А., в
качеството му на защитник на обвиняемия Д.И.А., в който се изразява несъгласие
с изводите на АРС за необоснованост на атакуваното постановление. Твърди се, че
изводите на прокурора за липса на престъпления по чл.144, ал.З и по чл.323,
ал.1 от НК са правилни и законосъобразни, като в този смисъл се иска
атакуваното определението да се отмени и да се потвърди постановлението на РП-П.
за прекратяване на наказателното производство.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното
определение и във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното
:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановление от 11.03.2013г. Районна прокуратура – А.
е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 1230/2012г.
по описа на РУП-А., водено срещу Д.И. А. за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, като е прието, че дори и да се приеме, че обв.А. е осъществил състава на
престъплението по чл.323, ал.1 от НК, то с оглед обстоятелството, че е
възстановил старото фактическо положение, по отношение на него следва да се
приложи разпоредбата на чл.323, ал.З от НК. Направен е и извод, че с действията
си обвиняемият А. не е осъществил и престъпление по чл.144, ал.З от НК, по
който текст първоначално е образувано досъдебното производство. За прекратяване
на производството прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.243, ал. 1, т.
1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно липсата н престъпление.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на пострадалата П. Д. А. против постановлението на за прекратяване на
наказателното производство, като изразява несъгласие с изводите на прокурора за
липса на престъпление. Първоинстанционният съд е приел, че прокурорският акт е
необоснован и постановен без анализ на доказателствата и на фактите, поради
което е отменен.
Изложените съображения на районния съд се споделят
изцяло от настоящата съдебна инстанция .
На първо място, налице са противоречия в
постановлението между приетите за установени факти и направените от прокурора
изводи за липса на престъпление по чл.144, ал.З от НК. Така, прокурорът е приел
за установено от фактическа страна, че „ ... обв.А. й нанесъл удари и отправил към нея заплашителни
реплики..". По-нататък прокурорът е направил
изводи, че с действията си обв.А. не е осъществил състава на престъплението по
чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК, като едновременно с това се излагат доводи за
неубедителност на показанията на св.П. А. Т.е. абсолютно неясна е застъпената
от прокурора теза-дали приема, че изобщо няма осъществено престъпление по
чл.144, ал. 3 от НК или пък доказателствата за такова не са достатъчни и
категорични. Това впрочем поставя въпроса за основанието за прекратяване на
наказателното производство -липса на престъпление или липса на доказателства,
за това правилно районният съд е приел, че липсата на обосновка в тази насока
пречи не само на съда, но и на страните да проверят законосъобразността на
обжалваното постановление. Още повече, че са налице и констатираните по-горе
противоречия, които правят невъзможна подобна проверка.
На следващо място, правилни са изводите на първата
инстанция, че липсват мотиви за това какво приема прокурора по отношение на
другото престъпление-по чл.323, ал.1 от НК,за което обв.А. е привлечен към наказателна
отговорност. Т.е абсолютно неясно е, дали се приема да е реализирано
престъплението от обвиняемия или не. И ако се приема, че е осъществено с какви
действия и въз основа на какви доказателства. За да се направи извод за
приложение на разпоредбата на чл.323, ал.З от НК, следва да е ясно какво е било
фактическото положение, което е нарушено с конкретни самоправни действия и
съответно дали и кога е възстановено. В случая по делото от проведените три
разпита на св.П. А. и на св.Б. Б. не се установява как и по какъв начин, с
какви действия обв.Д.А. е пречил на пострадалата да упражнява правото си на
владение и ползване на втория жилищен етаж от къщата в с.К. и е оспорвал това
нейно право, съответно в какво се изразява възстановяването на фактическото
положение. Самите изявления на обвиняемия, че няма да допусне А. до имота,
докато не уредят имуществените претенции, не са самоволни действия по смисъла
на чл.323, ал.1 от НК, защото са налице данни, че както на 12.11.2012г., така и
в последствие св.П. А. е имала достъп до имота си. Отделен е въпроса дали
същата е изпитвала страх, който въпрос е относим към престъплението по чл.144,
ал.З от НК. Но какви са конкретните действия извършени от обв.А., за да се
твърди, че е осъществил състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК/ако такива
са изводите на прокурора/, не е изяснено. В този смисъл, според настоящата
инстанция, следва да се извърши допълнителен разпит на свидетелите П. А. и Б. Б.,
за да се установи, какви са действията, с които обвиняемият Д.А. самоволно е
осъществил правото на владение на недвижимия имот или е оспорил правото на св.П.
А. Налице и некоректност в самата формулировка на обвинението. Тези допъг
чителни процесуални действия биха подпомогнали изводите на прокурора за това,
дали е осъществено или не престъплението по чл.323, ал.1 от НК .
Така, че изводите на районния съд за необоснованост и
немотивираност на Постановлението на РП-А. са правилни, тъй като по този начин
се препятства и проверката за законосъобразност на обжалвания акт, а от друга
страна и изводите за липса на престъпление/ тъй като прокурорът се е позовал на
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК/, се явяват прибързани. В този смисъл и
съобразявайки се с указанията дадени по-горе, следва да бъде извършено в
рамките на това досъдебно производство, допълнително разследване свързано с
установяване на факти и обстоятелства от значение за изясняване на обективния
състав на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. След което, при анализ на
всички събрани доказателства, непротиворечиво и обосновано следва да бъде ясно
застъпена и изложена тезата на обвинението.
Поради всички изложени по-горе съображения ПОС,
намира, че атакуваното определение на АРС е правильч- и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението
от 28.03.201 Зг., постановено по ЧНД № 236/2013г. по описа на Асеновградски
районен съд, II н.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.