Решение по дело №541/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                    30.12.2020г., гр.Кюстендил      

                                         В   И М Е  Т  О   Н  А   Н  А   Р  О   Д   А

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на тридесети декември, пред две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                  Председател:Ваня Богоева

                                                                                           Членове:Евгения Стамова

                                                                                                           Веселина Джонева

 

            След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№541/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по  жалба, титулувана „частна жалба“, подадена от И. Г.С., ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело №20117430400260 , чрез ……, САК, с адрес за призоваване*** срещу отказа на ****** на КЧСИ по посоченото изпълнително дело, постановен на 28.08.2020г. по молба с вх.№9923/18.08.2020г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.Жалбоподателят сочи, че на 28.08.2020г. е получил съобщение за постановения на 28.08.2020г. отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обоснован с факта, че по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали доброволни вноски.Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното производство подлежи на прекратяване.Счита, че са налице законоустановените предпоставки за това, доколкото от 07.06.2017г. до 18.08.2020г. взискателят не е искал изпълнителни действия, поради което перемпцията е настъпила на 07.06.2019г.Сочи молба с вх.№5685/07.06.2019г.( вероятно има предвид молба със същия входящ номер от 2017г.), с която са искани изпълнителни действия както , че след тази дата взискателят не е подавал други молби за извършване на изпълнителни действия, не е дал права на **** по чл.18 ЗЧСИ, поради което тя не може по своя инициатива да предприеме изпълнителни действия.Излага съображения за това, че при настъпване на предвидените в чл.433, ал.1 т.8 от ГПК условия ( нормата е цитирана) прекратяването настъпва по силата на закона без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, който следва да констатира, че производството е прекратено и да вдигне наложените обезпечения.Позовава се на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС т.10 и излага разбирането, че релевантно е последното активно действие на взискателя – подадената молба, а не датата на извършените от ЧСИ изпълнителни действия.Излага съображения, че този срок е  преклузивен , а не давностен, при което условие за перемиране е непоискване от страна на взискателя на изпълнителни действия т.е дезинтересирането от негова страна за повече от две години.Счита, че дори и да се приеме, че преклузивният срок тече от датата на последното извършено изпълнително действие,а не от датата на молбата на взискателя, то 2 годишния срок отново би бил изтекъл ( за периода от 07.06.2017г. до 18.08.2020г.).В жалбата се съдържа искане за отмяна на отказа, като незаконосъобразен.Претендира разноски – за държавни такси, такси по Тарифата по ЗЧСИ и адвокатски хонорар.По делото е приложен списък на разноски.

 

Преписи от жалбата са връчени на взискателя **** със седалище и адрес на управление ***** представлявано **** – Председател на УС, М.В.В. , Й.И.З. и  А.А. ( на последния по реда на чл.40, ал.2 ГПК).

 

В писмен отговор Й.З. изразява становище за основателност на подадената жалба и искане за прилагане на перемпцията и по отношение на нея.

 

В писмен отговор, подаден в срок взискателят ****“ изразява становище за допустимост и  неоснователност на жалбата.Становището за допустимост на жалбата е обосновано с нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК визираща отказа да бъде прекратено изпълнителното производство, като подлежащ на обжалване.Становището за неоснователност на жалбата основава на следните фактически твърдения -  в хода на изпълнителното производство са предприети целенасочени действия за принудително изпълнение от датата на образуване на изпълнителното производство -изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от 17.03.2011г., съдържаща искане за имуществено проучване на длъжниците и налагане на запори, наложени са запори през м.март 2011, вписани възбрани върху имотите, заплатени са всички такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ за всяко предприето изпълнително действие, което доказва, че е не е загубен интерес от продължаване на изпълнителния процес до пълно събиране на дължимите суми.Посочено е, че кредитополучателят Й.З. е погасявала доброволно чрез плащане дължимите по изпълнителното дело суми на вноски в периода 13.01.2012г. – 11.03.2020г., като последният превод от длъжника по сметка на ЧСИ е извършен през м.март 2020г., в който период попада и посоченият от жалбоподателя период.Длъжникът е депозирал молба, с която е отправил предложение за доброволно погасяване чрез вноски по сметка на ****, която взискателят е приел и това не следва да се тълкува, като липса на интерес,  доколкото в противен случай би се стигнало да допълнителни разноски, които допринасят неоправдано за влошаване на икономическото му състояние, както е приел Пазарджишкия окръжен съд в решение №501 от 21.12.2017г. по гр.д.№851/2017г. по описа на ПзОкрС.Чрез приетия способ на доброволно погасяване чрез вноски по сметка на ЧСИ се постига целта на изпълнителния процес – удовлетворяване на вземането им по изпълнителното дело.

 

Становище по подадената жалба съдебният изпълнител не е изразил.

 

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

Производството по изп.д.№260/2011г. по описа на ***** с рег.№743 на КЧСИ е образувано по молба на *****“ срещу Й.З., И.С., М.В. и А.А., въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д.№558/2011г. за сума в размер на **** лева, от която главница *** лева, договорна лихва в размер на **** лева, за периода от 15.05.2010г. до 23.02.2011г., лихва за забава в размер на *** лева, за периода от 01.09.2010г. до 23.02.2011г., разноски *** лева, и законната лихва върху главницата от 24.02.2011г. до окончателното погасяване на задълженията.От съдържанието на изпълнителния лист е видно, че същият касае тези суми с изключение на посочената сума за разноски, която в изпълнителния лист е определена на **** лева, както, че посочените суми са дължими от посочените лица солидарно.В молбата подадена на 17.03.2011г.  е поискано да се направи справка относно осигуреността на длъжниците, като работещи, както и притежаваното имущество и е посочено ,че допълнително ще бъде посочен способ за принудително събиране на дължимите суми. 

 

Въз основа на тази молба подадена на 17.03.2011г.  на длъжниците са връчени призовки за доброволно изпълнение на З. на 01.04.2011г., на С. на 01.04.2011г. ,на А. лично на 31.03.2011г, като с ръкописен текст в призовката за доброволно изпълнение е посочен адреса на който му е връчен и препис от жалбата, на който адрес неговата съпруга е заявила, че лицето е в чужбина,на В. на 04.04.2011г. наложени са запори върху трудово възнаграждение и МПС на С., със справка от ТД на НАП изх.№**********/18.04.2011г.на НАП - вх.№01891/19.04.20г. на ЧСИ е  установено, че С. няма движима собственост и регистрирани трудови договори. В призовките за доброволно изпълнение е отразено, че се налагат запори върху трудово възнаграждение и МПС.

 

Изискани са справки от НАП относно имуществено състояние и трудова заетост на длъжниците.Изпратено е запор върху трудовото възнаграждение на З. получавано от  Народно читалище Просвета -1946 за сумите 8977,23 лева(посочени са включващите се в тази сума   главници, лихва и разноски) връчено на 21.04.2011г.

 

С молба вх.№03673/23.08.2011г. взискателят ****“ е поискал да бъдат извършени справки относно наличие на трудова или др.заетост на длъжниците – й.З., И.С., М.В. и А.А..

 

Извършени са нови справки  - получени са удостоверения от НАП.С разпореждане от 18.10.2011г. ЧСИ е постановил запор върху възнаграждение на М.В. при новия работодател.

 

Със съобщение получено в НАП на 14.08.2011г. е поискана справка относно имуществено състояние на И.С., получено е удостоверение вх.№4664/18.10.2011г., съдържащо информяция, че няма декларирано недвижимо имущество, движими вещи, доходи и регистрирани трудови договори.

 

Аналогична справка е направена и за Й.З. със съобщение от 24.08.2011г., получено удостоверене вх.№4665/18.10.2011г. и справка за актуално състояние на трудови договори.

 

На 21.10.2020. е връчено запорно съобщение на *** досежно трудовото възнаграждение на М.В..

За периода м.ноември 2011, м.декемеври 2011г., януари 2012г., февруари 2012, март 2012г., април 2012г., май 2012г., юни 2012г. , юли 2012, октомври 2012, декември 2012г. и август и ноември 2012г. , януари 2013, февруари 2013г., юни 2013, август 2013, март 2013, април 2013, май 2013г., септември 2013, ноември 2013, декември 2013, януари 2014, февруари 2014, април 2014, юни 2014, юли 2014, август 2014, септември 2014, ноември 2014, юни 2014, октомври 2014 , декември 2014, януари 2015, февруари 2015 ,март 2015, април 2015, юни 2015, юли 2015, август 2015, май 2015, септември 2015, октомври 2015, декември 2015, март 2016, ноември 2015, януари 2016, април 2016, юли 2016, август 2016, февруари 2017, януари 2017, декември и август 2016г., са извършвани плащания от работодателя на М.В..

 

На 16.03.2015г. ЧСИ е получил съобщение от **, че по изп.д.№260/2011г. задължението към 16.03.2015г. е в размер на ** лева( ** лева главница, ** лева лихви и *** лева законна лихва).Отразено е, че за погасяване на задължението са прехвърлени *** лева от сметката за дялов капитал в кооперацията.

 

С молба вх.№1442/20.02.2017г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковата й сметка в посочена банка.Изпратено е запорно съобщение, което е получено и е постъпил отговор с който е признато наличие на суми на 23.02.2017г. Следват плащания от работодателя на това лице през м.март 2017.

 

С молба с вх.№2622/нечетлива дата , но не по рано от 20.03.2017г. – датата посочена за изготвяне на документа взискателят ***“ е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на С., посочен е работодателя ***  представен е документ за внесена такса за изпълнителните действия.

 

Върху молбата е поставен печат от 20.03.2017г. на ЧСИ/ПЧСИ за наложен запор върху ТВ/пения, вземания на б.сметки на длъжника, запорно/ и съобщение/я до ЗЗ лице.Запорно съобщение е връчено на посочения работодател.

 

С уведомително писмо до ***, работодателят уведомява ЧСИ, че размера на получаваното от С. ТВ е по – малко от минималната работна заплата за страната, което не позволява удържане на суми от дължника.Писмото е входирано с №3005/03.04.2017г.

 

С молба вх.№3353/13.04.2017г. взискателят е поискал да се извърши справка относно налични банкови сметки открити на името на И.С. и А.А. и да се впише възбрана на притежаван от Й.З. недвижим имот.Приложил е платежни нареждания за платени такси за изпълнителните действия.Извършени са справки и е изискана информация.Вписана е възбрана върху притежаван от З. недвижим имот вх.рег.№1077/21.04.2017г., АКТ №108, ТОМ І, ДЕЛО №474/2017Г. на СВ при ДнРС.

 

На30.03.2017г. с ПКО №6743 С. е извършил частично погасяване на суми по изп.дело в размер на **, на  27.04.2017г. в приходен касов ордер №6831/27.04.2017г. е отразено частично погасяване на дълг от С. за сума в размер на ** лева, съгласно вносна бележка УР№81500В-АЩ-9909 от 27.04.2017г., издадена от ЦКБ „АД на 31.05.2017г.е отразено в ПКО №6943/31.05.2017г. частично погасяване на дълг от С. за сума в размер на ** лева, въз основа на вносна бележка с УР№81500В-АЪ-1122/31.05.2017г., издадена от „ЦКБ“ АД.

 

С молба с вх.№5685/13.04.2017г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника А., на длъжника С. и възбрана върху недвижим имот принадлежащ на длъжника З..Постановено е извършване на справки, на 27.04.2017г. на З. е връчено съобщение за наложената възбрана.

 

С молба с вх.№5685/07.06.2017г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника А., на длъжника С. и .С печат от 13.06.2017г.е наложен запор от ЧСИ.Изпратени са запорни съобщения, получено е запорно съобщение от *** на 15.06.2017г.  .

 

В приходен касов ордер №7253/10.08.2017г. е отразено частично погасяване от С. на сума в размер на ** лева, въз основа на вносна бележка с УР№81500-АЪ-3603/10.08.2017г. издадена от „ЦКБ“ АД, в приходен касов ордер №7330/31.08.2017г. е отразено частично погасяване на дълга от С. в размер на ** лева, въз основа на вносна бележка №81500В-АЪ-4368/31.08.2017г., на 04.10.2017г. в приходен касов ордер е отразена заплатена от С. сума в размер на ** лева, представена  е вносна бележка №81500В-АЪ-5650 издадено от „ЦКБ“ АД, изготвена  е сметка за изплатени суми от 05.10.2017г. и е представена вносна бележка УР№81500В-АЪ-5654/04.10.2017г. за заплатени суми ** лева и ** лева, в приходен касов ордер от 30.11.2017г. е отразено плащане от С. за сумата ** лева.в мсметка №*********/30.11.2017г. е отразено изпълнение на парично вземане от С. за сума ** лева, в приходен ордер №7925 /29.12.2017г. е отразено плащане от С. на сума в размер на ** лева, в приходен ордер №8071/02.02.2018г. е отразено плащане от И.С. за сума в размер на ** лева по изп.д., за погасяване на дълга, в приходен ордер №8178/27.02.2018г. е отразено погасяване на дълга по изп.д. от С. за сума в размер на ** лева, в приходен ордер №8298/27.03.2018г. е отразено погасяване на дълга от С. в размер на ** лева, в приходен ордер от 24.04.2018г. е отразено частично погасяване на дълга от С.  за сума ** лева, в приходен ордер №8560/30.05.2018г. е отразено погасяване от С. на сума в размер на ** лева, следва прлиходен касов ордер от 28.06.2018г. ( нечетлив) №8690 за погасяавне на сума ** лева,  приходен касов ордер №8824/31.07.2018г. за платени от С. ** лева по изп.д.,  приходен касов ордер №8938/31.08.2018г. за платени от С. ** лева ,приходен касов ордер №9060/01.10.2018г. за платени ** лева от С., приходен касов ордер №9188/30.10.2018г. – платени ** лева от С.,по изп.д., приходен касов ордер №9315/03.12.2018г. за платени от С. ** лева за част.погясаване на дълга, приходен касов ордер №9534/30.01.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №9684/12.03.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №9816/10.04.2019г. за погасени ** лева, приходен касов ордер №9930/07.05.2019г. за погасени от С. ** лева за частимно погасяване на дълга, приходен касов ордер №10039/07.06.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №10168/05.07.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д.,  приходен касов ордер №10297/02.08.2019г. за погасени ** лева от С. по изпълнителното дело, приходен касов ордер №10437/10.09.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №10567/11.10.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №10746/28.11.2019г. за погасени от С. ** лева по изп.д., приходен касов ордер №11036/07.02.2020г. за погасени от С. ** лева по изп.д. и приходен касов ордер №11178/10.03.2020г. за погасени от С. ** лева по изп.д.

 

Ордерите са издадени от **, съдържат подписи за получаване на сумата, за което страните нямат спорове.

 

В периода в който са извършвани плащания от С. са извършвани плащания и от  длъжника З. на 31.05-.2017г. -** лева, на 09.06.2017г. от работодателя на ***, на 10.08.2017г. Й.З. – ** лева, на 17.08.2017г. работодателя на **, на 31.08.2017г. З. – други**лева, на 29.09.2017г. работодателя на *, на 04.10.2017г. З. – * лева, на 31.10.2017г. З. – ** лева, на 14.11.2017г. ** – *** лева, на 30.11.2017г. ** лева, на 29.12.2017г. З. – ** лева, на 02.01.2018г. З. – ** лева, на 03.01.2018г. работодателя на **, на 02.02.2018г. З. – ** лева, на 02.02.2018г. З. – ** лева,на 09.02.2018г. работодателя на **а, на 27.02.2018г. . – ** лева,на 08.03.2018г. работодателя на **, на 27.03.2018г. З. – *** лева съгласно ПКО и ** лева съгласно вносна бележка,  на 24.04.2018г. З. –  ** лева, на 30.05.2018г. З. с ПКО -*** лева, на 30.05.2018г. З.  вносна бележка, на 28.08.2018г. З. – ПКО – ** лева, на 28.06.2018г. З. с вносна бележка – ** лева по банков път, на 31.07.2018г. работодателят на **, от *** на 27.06.2018г., на 31.07.2018г. **лева, вносна бележка, на 31.08.2018 З. – ** лева ПКО, на 24.08.2018 В., на 31.08.2018 с вносна бележка ** лева, на 01.10.2018 З. – *** лева внос.бележка, на 17.10.2018 ***, на 30.10.2018 с ПКО З. – **, на 30.10.2018г. ** лева с вносна бележка, на 03.12.2018г. *** лева с ПКО,на 03.12.2018г.** лева съгласно вносна бележка,от ., на 30.01.2019г. З. ПКО – ** лева, и вносна бележка от същата дата за същата сума, на 12.03.2019г. ** лева ПКО, на 12.03.2019г. ** лева преведени за сметка на ** с вносна бележка, на 10.04.2019г. ПКО от ** лева, на 10.04.2019г. вносна бележка за превод за сметка на ** лева, на 07.05.2019г. ** лева ПКО, на същата дата вносна бележка за същата сума от ., на 07.06.2019г. ПКО ** лева З. и вносна бележка за същата сума за нейна сметка, плащания от З. има и през м.юли, август, септември, октомври и ноември 2019г. и февруари и март 2020г.

 

С молба с нечетлив  вх.№ и дата 18.08.2020г. ***, пълномощник на И.Г.С. ( приложено е пълномощно) е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, поради това, че взискателят  е поискал извършване на изпълнителни действия на 07.06.2017г. с молба с вх.№3685, а след тази дата не са налице подадени молби от взискателя за извършване на изпълнителни дейстния.Посочено е и, че давността по изпълнителния лист е изтекла на 07.06.2020г.

 

Върху подадената молба е налице резолюция на съдебния изпълнител, обективираща преценка за неоснователност на молбата, поради ежемесечни доброволни плащания от молителя, посочил е, че чужди права не могат да бъдат упражнявани.

 

На 28.08.2020г. жалбоподателят е получил съобщение за оставяне на молбата му без уважение.

 

С оглед на изложеното съдът намира подадената жалба за допустима, а преценена по същество за основателна.

 

Съгласно чл.435, ал.2 т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение – в конкретния случай жалбата е подадена от лице, което има качеството на длъжник в изпълнителното производство, насочена срещу разпореждане  на съдебния изпълнител с което е оставена без уважение молбата му за прекратяване на изпълнителонот производство.

 

Съгласно чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, от деня на съобщението, за жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл.260, чл.261 и чл.262 ГПК, съгласно чл.437 ГПК съдът разглежда жалбата въз основа на данните от изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока за обжалване. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР №7/31.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№7/2014г. и ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.Прието е, че с разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител.

Няма спор, че ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Приема се ,че  прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.10 д. № 2/2013 г., ОСГТК. Изтичането на посочения срок не води до погасяване на материалното право.Няма пречка  след прекратяване на изпълнителното производство да започне нов изпълнителен процес.Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.В тълкувателното решение се приема, че изпълнителни действия са всички действия  в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

 

С оглед на изложеното преценката по основателността на жалбата е свързана с това изтекъл ли е 2 годишен срок през който да не е било отправено искане за извършване на изпълнителни действия от взискателя, при необходимост от такова.Съдът счита, че санкцията по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК настъпва само тогава когато е съществувала необходимост от отправяне на молба за извършване на изпълнителни действия и такава не е била отправена.Логично  и с оглед даденото в  решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. разрешение , че срокът по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК (отм) аналогична на чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело, следва, че срокът започва да тече от последното изпълнително действие насочено към имуществото на длъжника. В решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о. което въззивния съд споделя, е прието, че предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.С това решение е споделено разбирането изразено в  решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС: Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Непоискването на действия от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.

 

С оглед съдържанието на изпълнителния лист, определящ активната и пасивна легитимация в изпълнителното производство, като взискател е лицето, посочено в изпълнителния лист, като кредитор, а длъжник лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или, като лице отговарящо за него няма спор, че жалбоподателят И. С. притежава качеството длъжник в изпълнителното производство.

 

В случая, след подаване на молбата за образуване на изпълнително производство  и връчване на поканите за доброволно изпълнение( дата за опис на  конкретни вещи и опис не е извършен), получено на 18.10.2011г. удостоверение от НАП за това, че С. няма декларирано движимо, недвижимо имущество и трудови договори, искания за извършване на изпълнителни действия и изпълнителни действия по отношение имущество на С. до 20.03.2017г. не са направени и предприети.Ясно е, че към момента на постановяване на обжалваното  разпореждане е бил изминал срок по – дългът от 2 години вследствие на което е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по отношение на С..Да се прекрати изпълнителното производство  като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.Последващи искания след изтичане на този срок, в молбата от 20.03.2017г. ,въз основа на която е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и плащания от длъжника извършени по прекратено изпълнително производство независимо, че прекратяването му не е прогласено от съдебния изпълнител не водят до отпадане на предвидените в чл.433, ал.1 т.8 ГПК последици( липсва разпоредба от която да се направи такъв извод).След като към момента на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство са били настъпили предпоставките за това, съдебният изпълнител е следвало да прогласи прекратяване на  изпълнителното производство.Отказвайки да стори това той е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.Преценка за това съдът извършва в рамките на контролно – отменителните правомощия да се установи дали съществува  в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, независимо, че този период не е фиксиран в жалбата, като има предвид, че препращане към нормата на чл.269 ГПК в раздел І на глава тридесет и девета от ГПК, регламентиращ обжалването на действията на съдебния изпълнител липсва.

 

Извършените по отношение на останалите длъжници действия са без значение както следва от даденото с цитираното по горе решение на ВКС по гр.д.№1667/2017г. разрешение.      

 

Предвид изложеното подадената жалба следва да бъде уважена.

 

Поради липса на произнасяне от съдебния изпълнител съдът не може да преценява наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на З..

 

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба титулувана „частна жалба“ с  вх. №10783/11.09.2020 г. подадена от И.Г.С., ЕГН ********** длъжник по изп.д.№20117430400260 по описа на ЧСИ **3 на КЧСИ  адрес, разпореждане от 18.08.2020г. *** на КЧСИ по изп.д.№20117430400260 което е оставена без уважение молба подадена от *** – пълномощник на И.Г.С. – длъжник по изпълнителното дело за прекратяване на изпълнителното производство.

 

УКАЗВА на ** на КЧСИ , че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да прогласи прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело съобразно изложените в настоящото решение мотиви.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                Членове: