Р Е Ш Е Н И Е №
град Пазарджик, 26.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІХ състав, в
публичното си съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от съдията
Попова Гражданско дело № 1848 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, чл.225, от ал.1 КТ,чл.220
ал.1 от КТ.
Депозирана е искова молба
от Г.Т.Г., ЕГН ********** *** против „Оге Комерс“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с. Пишигово, ул.“Трета“ №32,
представлявано от управителя М.Й. – управител.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на Трудов
договор №33 / 13.08.2013г. , сключен с ответното дружество за срок от шест
месеца, считано от 14.08.201 Зг, ищецът постъпил на работа в "Oгe Комерс" ООД, ЕИК : ********* на длъжността "общ
работник", с код по Националната класификация на професиите и длъжностите
96220001. Съгласно горепосочения договор, му било определено трудово
възнаграждение в размер на 328,00 лв. за пълен осемчасов работен ден. В деня на
започване на дейността му към дружеството предал трудовата
си книжка на работодателя, която се съхранявала в него до датата на приключване
на трудовото му правоотношение, а именно - 01.06.2015г.
Твърди, че изпълнявал
трудовите си задължения коректно в предвидения срок по договора, като
осъществявал всички възложени текущи задачи. След изтичането му продължил да
извършва същата дейност на пълен работен ден без направено възражение от страна на работодателя, което превърнало срочният му трудов договор в такъв
за неопределено време.
В периода 14.08.2013г.
-01.06.2015г. не бил получавал суми по трудовото правоотношение, въпреки че
многократно отправял искания към работодателя за заплащане на дължимите суми.
Във връзка с тях на 29.02.2016г. било подписано между страните споразумение за
изплащане на незплатените работни заплати за периода януари-юни 2015 година, но
и то останало безрезултатно.
Въпреки, че работодателят
му не бил изплащал договорените суми, ищецът не бил прекъсвал изпълнението на
трудовите си задължения през целия период от назначаването му до 01.06.2015г,
когато бил освободен от длъжност. На същата дата получил и трудовата си
книжка и преглеждайки я установил следните обстоятелства:
На 01.01.2014г. бил
преназначен, като трудовото му възнаграждение е било увеличено на 345,00 лева,
а правоотношението му с работодателя било прекратено на 01.07.2014г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, без обаче да е изразил
писмено съгласие за това.
На следващо място, не бил
информиран, че от датата на освобождаването му от длъжност, а именно
01.07.2014г., до 24.09.2014г.,не бил служебно ангажиран към работодателя си и
следователно му бил престирал работна сила неоснователно.
Освен това, новото му
назначаване от дата 24.09.2014г. било на длъжността "водач на
селскостопански машини", с код по Националната класификация на професиите
и длъжностите 83412001 за четиричасов работен ден и определено трудово
възнаграждение в размер на 307, 00 лева, което било увеличено на 331, 00 лева
след преназначаване на 01.01.2015г.
На 01.06.2015 г. трудовият
му договор бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда,
а именно намаляване обема на работа, за което обаче не бил получавал писмено
едномесечно предизвестие. Във връзка с горното, смятал уволнението си за
незаконно поради неспазено предизвестие, от което възниквала претенцията му за
заплащане на обещетението, предвидено в чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда.
При така описаната
фактическа обстановка, според ответникът
"Oгe Комерс" ООД бил нарушил повелителните норми на чл.
328, ал.1, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, касаещи срока на предизвестието на
прекратяване на трудово правоотношение.
От изложеното дотук
следвало да се счете, че уволнението е незаконно и обосновава защитата по чл.
344, ал. 1 КТ.
Оформен е петитум съдът да
постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца за незаконно
и да постанови неговата отмяна. Да осъди ответника "Oгe Комерс" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: общ. Пазарджик, с. Пищигово, ул. "Трета" № 32,
представлявано от М.Й.- управител, да му заплати дължимото трудово
възнаграждение за периода от 14.08.2013г. до 01.06.2015г. в размер на 7 800
лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; Да осъди ответника "Oгe Комерс" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: общ. Пазарджик, с. Пищигово, ул. "Трета" № 32,
представлявано от М.Й.- управител, да му заплати обезщетение в размер на 2 230,
представляващо шестмесечното му брутно възнаграждение за месеците от юни 2015г.
до ноември 2015г. в размер на 2 230 лева - времето, през което бил останал без
работа поради уволнението на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, в
едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изпащане на сумата; Да осъди ответника "Oгe Комерс" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: общ. Пазарджик, с. Пищигово, ул. "Трета" № 32,
представлявано от М.Й.- управител да му заплати обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 360 лева, представляваща брутното му трудово
възнаграждение за един месец, на основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда.
Да осъди ответника "Oгe Комерс" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: общ. Пазарджик, с. Пищигово, ул. "Трета" № 32,
представлявано от М.Й.- управител, да му заплати направените разноски във
връзка с производството, в това число и адвокатско възнаграждение.
Приложени са писмени доказателства по
опис.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника в
който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер.
Твърди се, че уволнението е законно, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло в едно с присъждане на
разноските по делото.
От фактическа страна, ответникът твърди, че действително двете страни били в
трудови правоотношения, като от страна на ответника не е имало желание да се стига до настоящето дело. В тази връзка
били предприели всички действия за изплащане на дължимите от дружеството суми
по трудовия договор на ищеца, които според техни изчисления били в размер на
1320 лева и 12 ст.
За целта още на 26.04.2016
год. изпратили уведомление до Г.Т.Г., с което го поканили в седемдневен срок да
се яви в офиса на дружеството за да получи дължимото трудово възнаграждение.
Приложено като писмено доказателство е Уведомление от 26.04.2016 год. и обратна
разписка за получаване на същото.
Ищецът не се отзовал на
поканата и не се явил в офисът на дружеството, поради което с пощенски запис,
от 12.05.2016 год., била изпратена сумата от 1320 лева и 12 ст. на адреса на Г.Т.Г.,***.
Въпреки поканите от пощата ищецът не се явил и не бил получил изпратената му с
пощенски запис сума и след един месец на 14.06.2016 год. сумата била върната от
пощата на изпращача. В подкрепа на твърденията си ответникът е приложил
пощенски разписки за преведена и върната сума от 12.05.2016 год., и 14.06.2016
год., и за платени пощенски такси и разписки за уведомяване и непотърсена сума.
Твърди се в отговора, че
неоснователни са претенциите на Г.Т.Г. за трудово възнаграждение за периода от
14.08.2013 год. до 01.06.2015 год. в размер на 7 800 лв. в едно с лихвите върху тях, тъй като било
практически невъзможно ищецът да е работил повече от две години в дружеството
ответник и през цялото време да не е получавал никакво трудово възнаграждение.
Твърди се също, че са
неоснователни исканията на Г.Т.Г. за обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в
размер на 2 230 лв., поради незаконно уволнение, тъй като прекратяването на
трудовия договор е станало законосъобразно и ищеца неоснователно претендирал,
че уволнението е незаконосъобразно.
В отговора по чл. 131 от ГПК се навеждат доводи, че Дружеството ответник не дължало претендираните по
делото суми, а признатата претенция била за сума в размер на 1320 лева и 12
ст., като същата била изпратена с пощенски запис на ищеца Г.Т.Г. , и последният
е отказал да я получи.
Отправено е искане за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, недоказани и
незаконосъобразни.
Претендират се направените разноски по делото включително и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове на посочените в
исковата молба основания.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба като неоснователна.
От
събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
По силата на Трудов договор №33 / 13.08.2013г., сключен с
ответното дружество за срок от шест месеца, считано от 14.08.201 Зг, ищецът
е постъпил на работа в "Oгe Комерс" ООД, ЕИК : ********* на длъжността "общ
работник", с код по Националната класификация на професиите и длъжностите
96220001. Съгласно горепосочения договор, му е определено трудово
възнаграждение в размер на 328,00 лв. за пълен осемчасов работен ден. В деня на
започване на дейността му към дружеството предал трудовата
си книжка на работодателя, която се съхранявала в него до датата на приключване
на трудовото му правоотношение, а именно - 01.06.2015г.
След изтичането на срока
по сключеният договор между страните, ищецът
продължил да извършва същата дейност на пълен работен ден без направено възражение от страна на работодателя, което превърнало срочният му трудов договор в такъв за
неопределено време.
В периода 14.08.2013г.
-01.06.2015г. не са получаван от ищеца суми по трудовото правоотношение. В тази
връзка на 29.02.2016г. било подписано между страните споразумение за изплащане
на незплатените работни заплати за периода януари-юни 2015 година.
Въпреки, че ответникът не
изплащал договорените суми по трудовото правоотнощение, ищецът не е прекъсвал
изпълнението на трудовите си задължения през целия период от назначаването му
до 01.06.2015г, когато е освободен от длъжност. На същата дата е получил и трудовата си
книжка.
В същата било вписано, че
на 01.01.2014г. бил преназначен, като трудовото му възнаграждение е било
увеличено на 345,00 лева, а правоотношението му с работодателя било прекратено
на 01.07.2014г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, без
обаче да е изразил писмено съгласие за това.
На следващо място, не бил
информиран, че от датата на освобождаването му от длъжност, а именно
01.07.2014г., до 24.09.2014г., не бил служебно ангажиран към работодателя си и
следователно му е престирал работна сила неоснователно.
Освен това, новото му
назначаване от дата 24.09.2014г. било на длъжността "водач на
селскостопански машини", с код по Националната класификация на професиите
и длъжностите 83412001 за четиричасов работен ден и определено трудово
възнаграждение в размер на 307, 00 лева, което било увеличено на 331, 00 лева
след преназначаване на 01.01.2015г.
На 01.06.2015 г. трудовият
му договор е прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда, а
именно намаляване обема на работа, за което обаче не е получавал писмено
едномесечно предизвестие.
По делото е приета изготвена СИЕ, съгласно заключението
на, която
Неизплатеното трудово възнаграждение на
ищеца за периода от 14.08.2013г. до 01.06.2016г. е в размер на 2 368.95 лв.
При признаване на уволнението за
незаконно от съда, дължимото обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за
времето за което ищецът е останал без работа е в размер на 1 997.94 лв.
При доказана липса на предизвестие,
обезщетението за неспазено предизвестие съгласно чл.220 ал.1 от КТ е изчислено
в размер на 332.99 лв.
Размерът на задължението на ответника,
съобразно счетоводните книги на ответното дружество и ведомостите за работни
заплати, включващо неизплатеното трудово възнаграждение за периода от
14.08.201Зг. до 01.06.2016г. - 2 368.95лв., размера на дължимото обезщетение за
времето за което е останал без работа - 1 997.94лв. , както и размера на обезщетението
за неспазено предизвестие - 332.99 лв. е общо 4 699.88 лв.
Назначена
и приета е допълнителна СИЕ със задача какъв е размера на изплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за периода 14.08.2013-01.06.2016
По делото се
изготви и прие съдебно-графологична експертиза, от заключението на която се
установява, че подписите за
„работник" в Трудов договор №38/23.09.2014год. и Допълнително
споразумение №9/01.01.2014год. към Трудов договор №33/13.08.2013год.,обекти на
експертизата, не са положени от ищеца Г.Т.Г..
Подписите на ред 9 срещу името на ищеца във ведомости за работни заплати на
„ОГЕ КОМЕРС" ООД гр.Пловдив за месеците август, септември, октомври, ноември
и декември 2013год., както и месеците януари,февруари, март и април 2014год. не са положени
от Г.Т.Г..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна е основателен последните съображения:
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ визира като основание за прекратяване на трудовото правоотношение намаляване
обема на работата. За
да възникне правото на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на
работника в хипотезата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ следва да са налице:
обективно и реално намален обем на работа; прието решение по надлежен ред и от
компетентен орган за намаляване на общия обем на работа и за намаляване на
персонала, като не подлежи на съдебен контрол целесъобразността на приемането
на това решение от работодателя.
В съдебната практика е прието, че намаляването обема на работата по своето
естество представлява намаляване на производствената програма, на количеството
на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, като това
състояние трябва обективно и фактически да съществува. То обаче не следва да се
отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав на
чл.328, ал.1, т.3 от КТ изисква при изследване на елементите му процеса на
намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието
изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция т.е.
следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на
предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението
съответния работник или служител / Решение №29/08.02.2011 г. по гр.д.№265/2010
г. на ВКС, IV г. о./.
Видно от Акт
№003/29.05.2015г. трудовото отношение с ищеца Г. е прекратено на основание
–намаляване обема на работа. Това обстоятелство не се доказа по делото,
което е в тежест на ответника-работодател. Липсват каквито
и да било данни в насока ограничаване или прекратяване на дейността, свързана с
назначението на ищеца на длъжността „водач на селскостопански машини",
като например, счетоводни документи или решение на управителя на дружеството, респ. от липсата на доказателства
за намаляване обема на работа следва и незаконосъобразността на уволнението на ищеца,
при което предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен.
С настоящото решение, съдът
ще признае уволнението на ищецът за незаконно и ще отмени заповедта, в която
същото е обективирано. Между страните е съществувало трудово правоотношение за
неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на
претенцията,
тъй като работодателят
е действал незаконосъобразно при прекратяване на процесното трудово
правоотношение, прилагайки законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ без
да има основание за това и същевременно незачитайки срока за предизвестие.
Незаконността на
извършеното уволнение ведно с представената по делото регистрационна карта от
Дирекция „Бюро по труда“ - Пазарджик обуславя и основателността на предявения
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в
размер на шестмесечното брутно възнаграждение за периода от 01.06.2015 до
30.11.2015 г, чийто размер съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза е 1 997,94 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и 94
стотинки).
С исковата молба
е предявен и иск на основание чл. 128 КТ за това, че в периода от 14.08.2013 г.
до 01.06.2015 г. дружеството - работодател „Оге Комерс" ООД не е заплащало
на ищеца уговореното в съответния трудов договор възнаграждение за положения от
него труд. Това обстоятелство се доказа безспорно посредством назначените СИЕ и
допълнителна СИЕ, чиито заключения са приети по делото, а така също и от заключението
на съдебно-графологичната експертиза.
Така, след
запознаване от страна на вещото лице по първоначалната СИЕ с дружествените
ведомости за работни заплати за процесния период, същото представя заключение
за общо неизплатени възнаграждения и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер
на 2 644,96 лв. Тази сума обхваща начислените работни заплати за м. 05, 06, 09,
10, 11, 12.2014 г. и м. 01, 02, 03, 04.2015 г. ведно с посоченото обезщетение в
размер от 276,01 лв., срещу които не е положен подпис, удостоверяващ тяхното
получаване от работника. За месеците юли и август 2014г. трудово възнаграждение
не е било начислено, макар Г.Г. да не е преустановявал изпълнението на
трудовите си задължения спрямо работодателя. Причината за това е прекратяване
на трудовия му договор със Заповед №28 от 01.07.2014 г. с посочено в нея
основание - чл. 325, ал. 1 КТ. Същевременно работникът не е изразявал писмено
съгласието си, нито е бил уведомен за подобни намерения от страна на
работодателя. В подкрепа на това се явява и липсата на молба или друг писмен
акт, изхождащи от ищеца, със съдържание, удостоверяващо прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие в трудовото му досие. В този
смисъл, при определяне общо дължимото възнаграждение за периода м. 05.2014г. -
м. 05.2015г. следва да бъдат включени и работните заплати за м. 07.2014 г. и
м.08.2014 г. в размер от 270,45 лв. за всеки или общо 540,90 лв. с оглед
начисленията за предходните месеци във ведомостите (Таблица на стр. 3 от
СИЕ).Така, дължимата сума за периода от м. 05.2014 г. до м.05.2015 г. възлиза в
общ размер от 3 185,86 лв.
В представените
от ответника ведомости за работни заплати и след извършване на първоначалната
СИЕ, експертът констатира наличието на положени подписи, удостоверяващи получени
от ищеца трудови възнаграждения за периода от м. 08.2013 г. до м. 04.2014 г. С
оглед изрично изложеното в исковата молба, а и впоследствие потвърдено в открито
съдебно заседание от 16.11.2016 г. твърдение на ищеца, че не е получавал
трудово възнаграждение и не е полагал подпис върху ведомостите за такова, с
определение в о.с.з. от 08.02.2017 г. се откри производство по оспорване
истинността на документ. Във връзка с последното се допусната
съдебно-графологична експертиза, като в т. 2 от нейното заключение вещото лице
сочи, че: „Подписите
на ред 9 срещу името на ищеца във ведомости за работни заплати на „ Оге
Комерс" ООД гр. Пловдив за месеците август, септември, октомври, ноември и
декември 2013г, както и месеците януари, февруари, март и април 2014г. не са
положени от Г.Т.Г.".
Поради установената
неистинност на положените подписи се назначи допълнителна СИЕ със
задача:"Какъв е размерът на изплатеното трудово възнаграждение на ищеца за
периода 14.08.2013г. - 01.06.2016г. . Заключението на вещото лице е, че макар
за периода от м.08.2013г. до м. 04.2014г. да е начислено възнаграждение в
размер от 2 262,22лв, то същото не е било изплатено на ищеца.
В хода на
производството не се събра нито едно доказателство, което да указва трето лице
да е било упълномощено от ищеца да получава трудовото му възнаграждение.
В показанията си
свидетелят М.Й. твърди, че е извършвал
плащания към
работниците в качеството си на управител през процесния период, но тези
твърдения не се подкрепиха от нито едно друго писмено или гласно доказателство по делото. По делото
не се представиха каквито и да е счетоводни документи, удостоверяващи
извършения разход за работни заплати от страна на дружеството. Освен това от
разпитана свидетеля Н. се установи, че според него подписите под ведомостите за
получавани трудови възнаграждения от ищеца са най-вероятно полагани от лицето
извършило инструктажа на работниците, тъй като двата подписа си съответствали
по графически характеристики.
С оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите
ССЕ,допълнителна ССЕ и графологична експертиза съдът прие за установено, че ответното
дружество - работодател дължи на ищеца сума в общ размер на 7779.01 , която сума е сбор от дължимите Неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 14.08.2013 г. до 01.06.2015 г. в размер от
5 448,08 ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 30.05.2016г.до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираният с исковата молба размер от 7800лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетение в размер от 1
997,94лв., представляващо шестмесечното брутно възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението, считано от м.06.2015 г. до м.11.2015
г, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
-30.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираният с исковата молба размер от 2230лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Обезщетение за неспазено предизвестие в размер от
332,99лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за един месец, като
за разликата до претендираният с исковата молба размер от 360лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед уважената
част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски в размер на 1320.9лв., а ищецът да заплати на ответника
сторените по делото разноски в размер на 125лв.
По неоценяемите
искове ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата
от по 50лв или общо ДТ в размер на 100лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати ДТ за исковото производство в размер на
311.16лв., както и сумата от 240лв. сторени разноски за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г.Т.Г., ЕГН ********** *** със заповед Заповед №28 от 01.07.2014
г. на управителя на „Оге Комерс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление , общ. Пазарджик, с. Пишигово, ул.“Трета“ №32.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** *** неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 14.08.2013 г. до 01.06.2015 г. в размер от 5 448,08 ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 30.05.2016г.до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираният размер от 7800лв. отхвърля иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** *** обезщетение в размер от 1 997,94лв.,
представляващо шестмесечното брутно възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, поради уволнението, считано от м.06.2015 г. до м.11.2015 г,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -30.05.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираният
размер от 2230лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** *** обезщетение за неспазено предизвестие за
сума от 332,99лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за един
месец, като за разликата до претендираният с исковата молба размер от 360лв.
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ответника сторените
по делото разноски в размер на 125лв.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** *** сторените
по делото разноски в размер на 1320.9лв.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати по сметка на РС Пазарджик
ДТ за исковото производство в размер на 311.16лв., както и
сумата от 240лв. сторени разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА
„Оге Комерс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , общ. Пазарджик, с.
Пишигово, ул.“Трета“ №32, представлявано от управителя М.Й. – управител да
заплати по сметка на РС Пазарджик
ДТ
по неоценяемите искове в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва пред окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: