О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60
Видинският окръжен
съд гражданско
отделение
в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав : Председател :В.В.
А.П.
В.М. при
секретаря
и с участието
на прокурора изслуша
докладваното
от
съдия В.М. В Ч. Гр.дело № 38 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл.274 и сл ГПК.
Делото е образувано по повод частна
жалба № 9951/15.10.2015г, от „Т..." АД,
вписано в TP при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С..., р-н Т..., ул. „Г...", No: ..., представлявана заедно от пълномощника
адв. Ивайло Стефанов Балкански срещу
Определение от 16.09.2015 г. И
разпореждане от 16.09.2015г до
Кредитора за предявяване на установителен иск , постановени по ч грд №
1582/2013г, с което е прието за допустимо възражението на длъжника „Ф...“ООД
срещу издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК.
Подържат в частната жалба, че срещу длъжника е налице
висящо производство по несъстоятелност, за което е представено Решение No: 157/10.10.2014 г. по т.д.№
467/2013 г. на ОС.
В така откритото
производство по несъстоятелност Банката
предявила
пред съда по несъстоятелността и вземанията с: предмет на ЗНИ No: .... г. - в раздел I, точка .X",
на стр. 1 и 2 к. посочената молба за предявяване. Съответно тези вземания били приети производството по
несъстоятелност и включени в изготвения от синдици: Списък на
приетите вземания от 25.06.2015 г., обявен надлежно в Търговския регистьр
Посочват,
че съгласно
законово предоставената му процесуална възможност съгласно чл. 690, ал. 1 от ТЗ
длъжникът „Ф...."
ООД е можел да направи писмено възражение пред съда срещу приетите вземания на
Банката в 7-дневен срок от обявяването на списъка в TP. Такова възражение
длъжникът не е направил.
В резултат от липса на
възражение на длъжника, производството по предявяване на вземанията е
приключило с постановено от съда по несъстоятелността и влязло в сила
Определение No: 34 11.08.2015 г., което не подлежи на по-нататъшно обжалване.
С това е изчерпана
процесуалната възможност за длъжника да оспорва вземания на кредиторите му,
които са приети в несъстоятелността. Предвид изложеното, подържат, че , подаденото
в настоящото заповедно производство възражение на длъжника срещу вземанията по
ЗНИ, които вече са окончателно приети в производството по несъстоятелност,
следва да се счете за недопустимо
Молят ОС-Видин
да отмени обжалваното Определение от 16.09.2015
г. по ч.гр.д. № 1582/2013 г. на PC Видин, в частта му, с която
възражението на длъжника„Ф..."
ООД е прието за допустимо и се
постанови, че това възражение е преклудирано поради неподаване на възражение от
същия длъжник по чл. 690 от ТЗ срещу приемането на същите вземания в
производството по т.д.№ 467/2013 г. на ОС ВИДИН.
Постъпил е писмен отговор от „Ф..."ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, Южна промишлена зона, Комплекс бензиностанция, Административна сграда ет..ст. представлявано от И..Т.. Й..
Подържа, че частна
жалба против описаните в нея съдебни актове на Видински районен съд Е
НЕДОПУСТИМА.
С жалбата са обжалвани
Разпореждане и Определение на ВдРС от 16.09.2015 год с които е прието за
допустимо възражение на Длъжника „Ф...."
ООД гр. В...
по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т. 2 от ГПК.
Така
постановените актове от ВдРС не подлежат на възивен контрол.
С
оглед разпоредбите на чл. 274 от ГПКАтакуваните с частната жалба на „Т...." АД съдебни актове на ВдРС
постановени по горното дело не попадат в разпоредбите на този текст от ГПК.С
оглед на горното, при порверка на допустимоста на жалбата по реда на чл. 267
във вр. с чл. 278 ал. 4 от ГПК , молят Съда да приеме, че частната жалба е недопустима. Същата е недопустима тъй като е подадена
против съдебни актове които не попадът в кръга на чл. 274 от ГПК,, т.е. срещу
актове които не подлежат на обжалване, то единствената възможност която е имал
частният жалбоподател, е да направи искане пред първоинстанционият съд по
заповедното производство на основание чл. 253 от ГПК да отмени определението си
с което е прието възражението на „Ф..."
ООД по реда на чл. 414 от ГПК за допустимо . Видно от подадената нарочна молба,
приложена по делото, заявителят /кредитор в заповедното производство, „Т...." АД се е възползвала от тази
си възможност.С определение от 04.11.2015 год на ВдРС, направеното му искане по
реда на чл. 253 от ГПК е оставено без уважение. Това определение не е обжалвано
от заявителят/кредитор, а и не може да бъде обжалвано, тъй като и то не попада
в кръга на определенията по чл. 274 от ГПК.Това означава, че не е от
компетенцията на въззивният съд, в случая ВдОС, да се произнася по въпроса дали
Възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника е допустимо или не.
Молят ВОС да
остави частната жалба без разглеждане като недопустима и върнете същата на
жалбоподателят.
Подържат , че
жалбата е неоснователа и по същество.
Постъпила е и частна жалба вх № ...
от „Ф..."ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. В., Ю., К., А. ет. ст. представлявано
от И. Т.Й. срещу Определение от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 1582/ 2015
год. по описа на Районен съд Видин, с което е отставено без уважение
направеното от „Ф..."
ООД искане за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №... за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г., издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по
описа на ВРС.Молят
ВОС,
да отмени изцяло обжалваното определение, тъй като е постановено при съществено
нарушение на материалнопрагюцесуалноправните разпоредби.
Разпоредбата на чл.420,
ал.1, предл.2 от ГПК във вр. с чл.180 и чл.181 от ЗЗД е императивна по своя характер, поради
което състав на ВРС неправилно не е съобразил
издаденото от него определение със събраните по делото доказателства за -
.-поставено „надлежно обезпечение" по смисъла на закона Спирането на заповедта
за незабавно
изпълнение с оглед на разпоредбата на чл.420, ал.1, предл.2 от ГПК - става по силата на закона, а не по
преценка на съда.
Състав на Видински
районен съд незаконосъобразно приема в мотивите на Определението, че не е налице хипотезата на чл.180 и
чл.181, ал.2 от поради
факта, че стойността на недвижимия имот, предложен за обезпечение е в размер по- нисък от претендираните от кредитора
вземания.ажение като потвърдите атакуваните с нея съдебни актове на ВдРС.
От
представените с молбата за спиране писмени доказателства, е предоставено надлежно
обезпечение на кредитора по чл.180 и чл.181, ал.2 от ЗЗД е учредена
от собственика на недвижимия имот „Ф..."
АД в полза на длъжника „Ф..." ООД и ипотекарните длъжници Г.И. Й. и Т.И.Й., като стойността на имота, предложен
за обезпечение
видно от оценката на двамата лицензирани оценители е в размер на 444 500 лв., т.е значително надвишаващ
размера на претендираното вземане.
Първоинстанционният
съд не е взел предвид, че в стойността на предоставения за обезпечение имот, по отношение на който е вписано съгласие
за учредяване на ипотека следва да се включи допълнително и
стойността на сградите, машините и съоръженията, с които е
оборудван същия, които са неделима част от същия и които по силата на приращението увеличават неговата стойност. Като не е взел
предвид представените
общо две оценки от лицензирани оценители, първоинстанционният съд незаконосъобразно
не е преценил в тяхната съвкупност представените към молбата доказателства, което съставлява същественнарушение
на процесуалноправните
разпоредби по ГПК. Представеното
допълнително обезпечение е различно и независимо спрямо учредената с Договора за кредит и
анекси към същия ипотека върху собствен на ипотекарните длъжници Г.И.Й. и Т.И.Й. недвижим имот
на значителна стойност.
Срещу тази частна жалба е постъпил писмен отговор от„Т...." АД, вписано в TP при АВ с
ЕИК ...,
в който оспорва
жалбата, като неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Обжалваното Определение на ВРС е правилно и
законосъобразно. ВРС правилно е съобразил, че стойността на предложения за
обезпечение по чл. 420, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 181, ал. 2 от ЗЗД
недвижим имот е недостатъчна
с оглед размера на вземанията на Банката по издадената заповед за изпълнение.Съответно,
представеното обезпечение не може да се счете за надлежно по смисъла на чл.
420, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е и частна жалба вх. № 9539/06.10.2015 от Т.И.Й. ЕГН : **********
против Определение
от 16.09.2015 г. с което е оставено
без разглеждане подаденото от него
възражение срещу издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и искане за спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № ....
Моли ВОС да отмени
изцяло обжалваното определение, тъй като е постановено при съществено нарушение
на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Посочва, че незаконосъобразно е
прието
в мотивите на издаденото от него определение, че подадените от мен възражение и
искане за спиране на незабавно изпълнение са недопустими поради липса на правен
интерес, като е приел че не е
длъжник по издадената заповед за незабавно изпълнение.
На първо място, съдът
не е взел предвид разпоредбата на чл.429, ал.З от ГПК, съгласно която издадения
изпълнителен лист срещу длъжника има силата и срещу всяко трето лице, дало своя
вещ в ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ. По този начин ипотекарният длъжник съгласно българското
законодателство отговаря наравно и солидарно с длъжника за целия размер на дълга, макар и само със
стойността на ипотекираните имоти.Въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №1582/2013: ВРС е образувано изп. дело №
20147240400442 по описа на ЧСИ В.
Т..
По същото му
е връчено Съобщение до ипотекарен длъжник изх.№5504/ 15.06.2015г.. от което е видно,
че частният съдебен изпълнител е спрял на основание -433 ГПК във вр. с чл.638, ал.1 от ТЗ
изпълнението по отношение на „Ф..."
ООД
а принудителното изпълнение за дълга ще продължи само и единствено по отношение на предоставения като обезпечение по Анекс №1
към Договора за кредит ипотекиран
имот с ид. №...
с площ от 258 кв.м. с адм. адрес: гр. В..,ул ..Д.." №..., ведно с построената в имота триетажна
масивна сграда с идентифакотр
10971.502.826.1., по отношение на който ще бъде извършен опис и изнасяне на публична продан.
Спирането на заповедта
за незабавно изпълнение с оглед на разпоредбата на чг. 420. ал.1, предл.2 от
ГПК става по силата на закона, а не по преценка на съда.
С оглед на горното
счита, че
първоинстанционният съд неправилно не е зачел правния му интерес по настоящото производство,
вкл. активната му
материалноправна легитимация да брани правата си по реда на чл.414 и чл.420
от ГПК.
По отношение на тази жалба е постъпил писмен от отговор от „Т....„ , с
който оспорват основателността на същата.
По делото е постъпила и жалба вх.№ 9536/06.10.2015г. от Г.И.Й. ЕГН : **********
, с която Обжалва в законоустановения срок Определение от
16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 1582/ 2015 год. по описа на Районен съд Видин, в
частта му, с която е оставено без разглеждане подаденото от него
възражение против издадената по същото дело Заповед №1180-РЗ за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г.
Обжалва Определение от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 1582/
2015 год. по описа на Районен съд Видин и в частта му, с която е оставено без
разглеждане подаденото искане за спиране
на принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г.
Моли ВОС да отмените изцяло
обжалваното определение, тъй като е постановено при съществено нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби.
„Т..." АД, вписано в TP при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
град С...,
р-н Т...,
ул. „Г...",
No: ..,
оспорва Въззивна частна жалба от Т.И.Й.
срещу Определение от 16.09.2015 г., с което са оставени без разглеждане
възражението на Т.И.Й. против Заповед No: 1180-РЗ/16.08.2013 г. и искането му
за спиране на принудителното й изпълнение
Подържа, че за
ипотекарния длъжник в изпълнителното производство не е налице предвидена
законова възможност да иска спиране на изпълнението по специалния ред на чл.
420, ал. 2 от ГПК, с оглед на обстоятелството, че не е длъжник в заповедното
производство. Съответно той не разполага и с възможност да възразява срещу
заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 414 от ГПК.
Жалбоподателят
Й. не дължи присъдените със ЗНИ и ИЛ парични суми, а договорната ипотека само
обезпечава принудителното им събиране до размер на получената при проведена
публична продан на ипотекирания имот сума. Поради изложеното, обжалваното
определение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.Дори и
хипотетично възражението и искането за спиране на изпълнението от страна на
жалбоподателя Й. да бъдат счетени за допустими и подлежащи на разглеждане, то
спрямо тях ще бъдат приложими мотивите за неоснователност на искането за
спиране на принудителното изпълнение, изложени от ВРС в Определението му по
делото от 16.09.2015 г., постановено по искането на основния длъжник „Ф...." ООД за спиране на
изпълнението, а именно: стойността на предложения за обезпечение по чл. 420,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 181, ал. 2 от ЗЗД недвижим имот е недостатъчна с
оглед размера на вземанията на Банката по издадената заповед за изпълнение.
Съответно, представеното обезпечение не може да се счете за надлежно по смисъла
на чл. 420, ал. 1 от ГПК. Оценените машини и съоръжения представляват движими
вещи, които не попадат в обхвата на ипотеката. Няма основание такова оборудване
да се счита за неделима част от имота, обект на ипотеката като вид приращение
към него. Съответно, стойността на машините и съоръженията не следва да се взема
предвид при преценка на надлежността на обезпечението.
С оглед изложеното,
молят въззивната
частна жалба на Т.И.Й. от 06.10.2015 г. срещу Определение от 16.09.2015 г. по
ч.гр.д. №:
1582/2013 г. на ВРС да бъде отхвърлена и обжалваното Определение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. В случай, че оставянето без
разглеждане на възражението на Т.И.Й. против Заповед No: 1180-P3/16.08.2013 г.
и на искането му за спиране на принудителното й изпълнение бъде отменено и
искането за спиране бъде разгледано по същество, то моля искането за спиране да
бъде оставено без уважение като неоснователно поради липсата на предоставено
надлежно обезпечение, чиято Стойност да обезпечава присъдените със ЗНИ и ИЛ
парични суми.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба вх.№
частна жалба №
9951/15.10.2015г, от „Т..." АД, прие за установено следното :
С жалбата са обжалвани
Разпореждане и Определение на ВдРС от 16.09.2015 год с които е прието за допустимо
възражение на Длъжника „Ф..."
ООД гр. В.
по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т. 2 от ГПК.
Така постановените
актове от ВдРС не подлежат на възивен контрол.С оглед разпоредбите на чл. 274 от ГПК,
срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато: 1.
определението прегражда по нататъшното развитие на делото и 2. в случаите
изрично посочени в закона.
Атакуваните с частната
жалба на „Т...."
АД съдебни актове на ВдРС постановени по горното дело не попадат в разпоредбите
на този текст от ГПК.
С оглед на горното, при
порверка на допустимоста на жалбата по реда на чл. 267 във вр. с чл. 278 ал. 4
от ГПК , молят Съда да приеме, че частната жалба е недопустима. Същата е недопустима тъй като е подадена
против съдебни актове които не попадът в кръга на чл. 274 от ГПК,, т.е. срещу
актове които не подлежат на обжалване, то единствената възможност която е имал
частният жалбоподател, е да направи искане пред първоинстанционият съд по
заповедното производство на основание чл. 253 от ГПК да отмени определението си
с което е прието възражението на „Ф...."
ООД по реда на чл. 414 от ГПК за допустимо . Видно от подадената нарочна молба,
приложена по делото, заявителят /кредитор в заповедното производство, „Т....." АД се е възползвала от тази
си възможност.С определение от 04.11.2015 год на ВдРС, направеното му искане по
реда на чл. 253 от ГПК е оставено без уважение. Това определение не е обжалвано
от заявителят/кредитор, а и не може да бъде обжалвано, тъй като и то не попада
в кръга на определенията по чл. 274 от ГПК.Това означава, че не е от
компетенцията на въззивният съд, в случая ВдОС, да се произнася по въпроса дали
Възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника е допустимо или не.
От друга страна , ВРС е издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на кредитора, като в законния срок е постъпило
възражение против Заповедта за изпълнение и заповедния съд дължи прилагане на последиците на чл.415 ГПК, съдът е преценил допустимостта , като
останалите възражения във въззивната частна жалба, се отнасят до допустимост на
производството по чл.422 ГПк.
С оглед горното, Разпореждане и
Определение на ВдРС от 16.09.2015 год с които е прието за допустимо възражение
на Длъжника „Ф..."
ООД гр. В...
по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 т. 2 от ГПК, следва да
остане без разглеждане.
По отношение частна жалба вх № ... от „Ф..."ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. В...,
Ю...,
К...,
А...
ет. . ст. . представлявано
от И. Т. Й. срещу Определение от 16.09.2015г. по
ч.гр.д.№ 1582/ 2015 год. по описа на Районен съд Видин, с което е отставено без
уважение направеното от „Ф..."
ООД искане за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.08.2013г.,
издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС, ВОС намира същата за основателна по следните
съображения :
От представените с молбата за
спиране писмени доказателства, е предоставено надлежно
обезпечение на кредитора по чл.180 и чл.181, ал.2 от ЗЗД е
учредена
от собственика на недвижимия имот „Ф..." АД в полза на длъжника
„Ф...." ООД и ипотекарните длъжници Г.И. Й. и Т.И.Й., като стойността на имота, предложен
за обезпечение видно от оценката на двамата
лицензирани оценители е в размер на 444 500 лв., т.е
значително надвишаващ размера на претендираното вземане. Първоинстанционният
съд не е взел предвид, че в стойността на предоставения за обезпечение имот, по отношение на който е вписано съгласие
за учредяване на ипотека следва да се включи
допълнително и стойността на сградите, машините и съоръженията, с които е
оборудван същия, които са неделима част от същия и които по силата на приращението увеличават неговата стойност.
Като не е взел предвид представените общо две оценки
от лицензирани оценители, първоинстанционният съд незаконосъобразно не е
преценил в тяхната съвкупност представените към молбата
доказателства, което съставлява същественнарушение на процесуалноправните
разпоредби по ГПК. Представеното
допълнително обезпечение е различно и независимо спрямо учредената с Договора
за кредит и анекси към същия ипотека върху собствен на ипотекарните
длъжници Г.И.Й. и Т.И.Й. недвижим имот на значителна стойност. Предпоставка
за спиране на принудителното изпълнение
от съда в хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК във
е предоставяне на обезпечение за кредитора, съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. Ипотеката върху недвижим имот е предвидена в чл.180, ал.1 ЗЗД като
надлежно обезпечение в случаите, когато законът постановява да се представи
обезпечение пред съд.
При тези доказателства съдът счита искането на жалбоподателя, длъжник по
издадената заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение за спиране на принудително изпълнение на
Заповед за изпълнение на парично задължение,
за основателно. В случая са налице предвидените предпоставки по
чл.420,ал.2 ГПК , поради което
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
постановено спиране на принудителното
изпълнение на Заповед №1180-РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г., издадена по
гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС.
По отношение частна
жалба вх. № 9539/06.10.2015 от Т.И.Й.
ЕГН : ********** против Определение
от 16.09.2015 г. с което е оставено
без разглеждане подаденото от него
възражение срещу издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и искане за спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № 1180-РЗ/16.08.2013г.
Съгласно разпоредбата
на чл.429, ал.З от ГПК, издадения
изпълнителен лист срещу длъжника има силата и срещу всяко трето лице, дало своя
вещ в ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ. По този начин ипотекарният длъжник съгласно българското
законодателство отговаря наравно и солидарно с длъжника за целия размер на дълга, макар и само със
стойността на ипотекираните имоти.Въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №1582/2013: ВРС е образувано изп. дело №
20147240400442 по описа на ЧСИ В.
Т..
По същото му
е връчено Съобщение до ипотекарен длъжник изх.№5504/ 15.06.2015г.. от което е видно,
че частният съдебен изпълнител е спрял на основание -433 ГПК във вр. с чл.638, ал.1 от ТЗ изпълнението
по отношение на „Ф..."
ООД
а принудителното изпълнение за дълга ще продължи само и единствено по отношение на предоставения като обезпечение по Анекс №1
към Договора за кредит ипотекиран
имот с ид. №10971.502.826 с площ от 258 кв.м. с адм. адрес: гр. В....,ул ..Д..." №.., ведно с построената в имота триетажна
масивна сграда с идентифакотр
10971.502.826.1., по отношение на който ще бъде извършен опис и изнасяне на публична продан.
Спирането на заповедта
за незабавно изпълнение с оглед на разпоредбата на чг. 420. ал.1, предл.2 от
ГПК става по силата на закона, а не по преценка на съда.
С оглед на горното ВОС счита, че първоинстанционният съд неправилно
не е зачел правния интерес
на жалбоподателя по настоящото производство, вкл. активната му материалноправна легитимация да брани правата си по реда на чл.414 и чл.420
от ГПК.
По отношение жалба вх.№
9536/06.10.2015г. от Г.И.Й. ЕГН : ********** , с която Обжалва
в законоустановения срок Определение от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 1582/ 2015
год. по описа на Районен съд Видин, в частта му, с която е оставено без
разглеждане подаденото от него възражение против
издадената по същото дело Заповед №1180-РЗ за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г. и е оставено без разглеждане подаденото искане за спиране на принудителното изпълнение
на Заповед №1180-РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 16.08.2013г.
Същата е основателна посочените основания,отнаящи се и до жалбата на Т.И.Й..
Към искането ат
жалбоподателя Г.И. са представени писмени
доказателства и надлежно обезпечение на кредитора по чл.180 и
чл.181, ал.2 от ЗЗД .
Учредена е от собственика на недвижимия имот „Ф.....ГТ" АД в полза на длъжника „Фанти Г" ООД и ипотекарните
длъжници Г.И. Й. и Т.И.Й., като стойността на имота, предложен
за обезпечение
видно от оценката на двамата лицензирани оценители е в размер на 444 500 лв., т.е значително надвишаващ
размера на претендираното вземане.
Спирането на заповедта
за незабавно изпълнение с оглед на разпоредбата на чг. 420. ал.1, предл.2 от
ГПК става по силата на закона, а не по преценка на съда.
С оглед на горното ВОС счита, че първоинстанционният съд неправилно
не е зачел правния интерес
на жалбоподателя по настоящото производство, вкл. активната му материалноправна легитимация да брани правата си по реда на чл.414 и чл.420
от ГПК.
При тези данни, ВОС :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба № 9951/15.10.2015г,
от „Т..." АД,
вписано в TP при АВ с ЕИК ...
ПРОТИВ Разпореждане
и Определение на ВдРС от 16.09.2015 год ,с
които е прието за допустимо възражение на Длъжника „Ф..." ООД гр. Видин по реда на чл. 414
от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
т. 2 от ГПК.
ОТМЕНЯ Определение от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 1582/
2015 год. по описа на Районен съд Видин, с което е отставено без уважение направеното
от „Ф....."
ООД искане за спиране на принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.08.2013г.,
издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
СПИРА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.420 АЛ.2 ГПК
принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.08.2013г.,
издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС.
ОТМЕНЯ Определение от 16.09.2015
г. с което е оставено без
разглеждане подаденото от Т.И.Й. ЕГН : ********** възражение срещу издадената по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и искане за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед № 1180-РЗ/16.08.2013г.ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА : СПИРА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.420 АЛ.2 ГПК
принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.08.2013г.,
издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС.
ОТМЕНЯ Определение
от 16.09.2015 г. с което е оставено
без разглеждане подаденото от Г.И.Й. ЕГН : ********** възражение срещу издадената по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и искане за спиране на
принудителното изпълнение на Заповед № 1180-РЗ/16.08.2013г.ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА : СПИРА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.420 АЛ.2 ГПК
принудителното изпълнение на Заповед №1180-РЗ
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.08.2013г.,
издадена по гр.д. №1582/ 2013г. по описа на ВРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.