Определение по дело №100/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 251
Дата: 30 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20234300500100
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Ловеч, 30.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500100 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
РС-Тетевен е постановил разпореждане №145/23.01.23 г., допълнено с разпореждане
№318/21.02.23 г по ч.гр.д.№44/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410
ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу Р. И. Д. от с.Д. общ.Тетевен за сумата 687,33 лв. неустойка,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на
съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 277,92 лв, като заявлението в останалата му част е уважено,
като е издадена заповед за изпълнение за сумата 122,98 лв неизплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, законната лихва върху общата сума, начиная от подаване на заявлението в съда,
ДТ в размер на 25 лв и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., както и 89,49 лв.
главница за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 17.12.2019 г. до 10.05.2020 г.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД-София против това разпореждане
с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Развива съображения, че заповедното
производство е бланкетно и към заявлението са приложени всички изискуеми се документи.
Счита, че съдът не следва да обосновава отказа си за издаде заповед за изпълнение, с
провеждане на доказване начина за прекратяване на договора, възникването на вземането
или основанието, на което основава искането си заявителя. Не счита, че следва да доказва
начина на прекратяване на договора и други обстоятелства във връзка с това прекратяване, а
само да го заяви. Твърди, че претендираната неустойка на това основание не надвишава
трикратният размер на всички стандартни месечни абонаменти. Изтъква, че неустойките са
начислени предвид срочния характер на договора, с който длъжникът е обвързан и заради
който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би
1
получавал на други цени, а освен това невръщането на оборудването води до пряка вреда за
кредитора, като единствената възможност е да компенсира тази си вреда е да претендира
неустойките за невърнато оборудване. Счита, че претендираните неустойки са дължими и не
противоречат на добрите нрави.
Моли съда да отмени разпореждането на ТРС, като незаконосъобразно и да
постанови издаването на заповед за изпълнение и за тези суми.
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 8.02.2023 г., а частната жалба
с вх.№526 е подадена на 6.02.2023 г, с което е спазен срокът по чл.275,ал.1 от
ГПК..Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е
допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника Р.
И. Д. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Тетевен, 5732, ул.”К.“ №32 за сумата 1005,20 лв. и
мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 277,92 лв. представляваща първи ден на
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението както и законната лихва върху цялата сума от датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. В т.12 заявителят пояснява, че
вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор сключен между Р. Д. и А1
България ЕАД, како следва за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер Д1149102 като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, задълженията за периода от 17.12.2019 г. до 10.05.20 г. на обща стойност
194,89 лв, формирани, както следва неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 84,49 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във
вр. с разпоредбите на договора , при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки
в общ размер на 110,40 лв. За електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М3702308 като част от рамков договор
идентифициран с неговия уникален номер *********, задълженията за периода от
19.12.2019 г. до 20.03.20 г. са на обща стойност 482,25 формирани, както следва:неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 53,17 лв,
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 41,72
лв, Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора , при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се
счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на 387,360 лв.
Претендира за електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер
М5484795, като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер
*********, задълженията за периода от 26.11.2019 г. до 21.04.2020 г. са на обща стойност
328,06 формирани както следва: неплатени суми за ползвани и неплатени ел.съобщителни
2
услуги на обща стойност 29,09 лв, като съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на
договора , при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с
абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на
299,97 лв. Подробно са изброени счетоводните документи, въз основа на които са начислени
горепосочените суми, като се претендира и присъждане на дължимата ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Приложени към заявлението са договор
№*********/18.02.19 г. ведно с приложенията към договора и ОУ.
РС-Тетевен е постановил разпореждане №145/23.01.23 г., допълнено с разпореждане
№318/21.02.23 г по ч.гр.д.№44/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410
ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу Р. И. Д. от с.Д. общ.Тетевен за сумата 687,33 лв. неустойка,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на
съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 277,92 лв, като заявлението в останалата му част е уважено,
като е издадена заповед за изпълнение за сумата 122,98 лв неизплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, законната лихва върху общата сума, начиная от подаване на заявлението в съда,
ДТ в размер на 25 лв и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., както и 89,49 лв.
главница за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 17.12.2019 г. до 10.05.2020 г.
ЛОС с разпореждане №224/17.03.23 г. е оставил без движение на основание чл.411,
ал.2,т.1 от ГПК, заявление с вх.№ 7095/19.12.22 г. на РС-Тетевен за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ЕАД-София, като нередовно и е
указал на заявителя да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите
нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, а именно да изложи
обстоятелства относно фактите на коя дата и по какъв начин е прекратен сключеният между
страните договор за електронни далекосъобщителни услуги, както и да конкретизира
претендираната мораторна лихва по дата на забава и размер по главници, като в противен
случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
„А1 България“ЕАД-София е подал молба с вх.№1849/24.03.23 г., с която уточнява, че
договор ********* по отношение на услугите под партиден №М3702308 е прекратен на
24.01.20 г, а по отношение на услугите под партиден №М5484795 е прекратен на 7.03.20 г. и
съгласно ОУ и договора, той се счита едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължило повече от 124 дни, като
преди това абонатът е получил няколко СМС с предупреждения, че ако не заплати
задълженията си в срок, след посочената дата изтичането на 124 дни, достъпът до услугите
ще бъде преустановен, а договорът-прекратен. Уточнява, че мораторната лихва по партида
№Д1149102 върху неплатени суми за ползвани и неплатени ел.съобщителни услуги на обща
стойност 84,49 лв. е 23,31 лв. за периода 17.01.20 г. до 9.12.22 г., а върху неустойки в общ
размер 110,40 лв е 29,68 лв. за периода от 16.04.20 г. до 9.12.22 г; по партида №М3702308
3
върху неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 53,17 лв. е 15,10 лв. за периода от 17.01.20 г. до 9.12.22 г., върху неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 41,72 лв- е 11,37 лв.
лихва за периода от 19.01.20 г. до 9.12.22 г., а върху неустойки в общ размер 387,36 лв. е
110,08 лв. лихва за периода 25.01.20 г. до 9.12.22 г. по партида №М5484795 върху неплатени
суми за ползване и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 28,09 лв.
лихвата е 7,92 лв. за периода 27.12.19 г. до 9.12.22 г. , а върху неустойки в общ размер
299,97 лв- лихвата е 80,46 лв. за периода 8.03.20 г. до 9.12.22 г.
Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Тетевен правилно е отказал да издаде
заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираната неустойка. За да
бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави,
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е
с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текста на договор №********* за мобилни услуги от
18.02.2019 г. към мобилен номер 0884104*** е посочено, че потребителя дължи неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка/включително и за допълнителния
пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на съответния срок на ползване, като когато
абонатът е ФЛ, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срока на абонамента по техния стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.12 от
Общите условия е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната,
продължила повече от 124 дена. Претендира се и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройство в размер на 11,37 лв, без обаче да има информация относно цената на това
устройство без преференциите. В някои от приложенията е вписано, че операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора, но такъв също не е представен, нито е цитиран.
Твърди се, че за прекратяването не се изисква уведомяване на абоната, като в уточнителната
молба се пояснява, че абоната е получил СМС съобщения с предупреждения, че ако не
заплати своите задължения в срок, след посочената дата/изтичане на 124 дни/ достъпът до
услугите ще се преустанови, а договорът ще бъде прекратен. Не се конкретизират датите, на
които са получени от абоната тези съобщения.
В текста на договора за продажба на изплащане №********* раздел четвърти
„Срокове и прекратяване“ т.13 е посочено, че договорът може да бъде развален от
изправната страна при нарушение на задълженията на другата страна, съгласно
разпоредбите на чл.335 от ТЗ и чл.205 и чл.206 от ЗЗД, като страната, която разваля
договора следва да уведоми писмено неизправната страна като даде достатъчен срок за
4
отстраняване на нарушението, който не може да бъде по-малък от 14 дни. В Общите
условия, в чл.54.12 е посочено, че договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Заявителят се е позовал на
едностранно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги на датите
24.01.20 г. и 7.03.20 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а
от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са представени
доказателства, нито са изложени твърдения, че договорът е прекратен след писмено
уведомление съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се
касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма,
което да е достигнало до другата страна. След като няма данни за достигане на писмено
предизвестие до абоната за прекратяване на договора, то съдът приема, че той не е
прекратен и следователно претендираните неустойки в размер на 687,33 лв. са недължими.
Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на
сумата 29,68 лв лихва върху неустойки за периода от 16.04.20 г. до 9.12.22 г. и 110,08 лв.
лихва върху неустойки за периода от 25.01.20 г. до 9.12.22 г., както и 80,46 лв лихва върху
неустойки за периода от 8.03.30 г. и 9.12.22 г.
Що се отнася до претенциите за мораторна лихва върху уважената част на вземанията
за неплатени електронни съобщителни услуги и неплатено устройство, то те отново са
останали неиндивидуализирани, след като се претендират общо, без да се конкретизира
началната дата на забава на всяка една от тях поотделно. Посочена е посочена общо, поради
което не може да бъде определена в заповедното производство и също следва да се отхвърли
на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, разпореждането на Тетевенския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено, включително
и досежно разноските при този изход от процеса.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №145/23.01.23 г., допълнено с
разпореждане №318/21.02.23 г по ч.гр.д.№44/23 г. по описа на РС-Тетевен, с което е
отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение срещу Р. И. Д. от с.Д. общ.Тетевен за сумата 687,33 лв.
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на
съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 277,92 лв, и за разликата над определения размер на
разноските и до сумата на претендираните разноски от 175 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6