РЕШЕНИЕ
Номер 519.10.2020 г.Град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Монтана
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Членове:Диана К. Йорданова
Олег С. Спиров
Прокурор:Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Въззивно
административно наказателно дело № 20201600600154 по описа за 2020
година
С Решение на РС Монтана от 14.07.2020 г по НАХД № 284/2020 г., постановено по реда на
гл. 28 от НПК, обвиняемия А. В. от с. *, обл. * е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
24.07.2017 г. и на 23.07.2018 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, пред
служители на Общинска служба „З.“ * съзнателно се ползвал от неистински частни
документи – 2 броя договори за наем на земеделска земя /от 20.05.2017 г. и от 14.04.2018 г./,
сключени между А.В. като наемател и П. П. като наемодател с предмет: отдаване под наем
на имоти с №№ *, * и * в землището на с. *, обл. *, като от дееца за самото съставяне на
документите не може да се търси наказателна отговорност, поради което и е ОПРАВДАН по
обвинението за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, л.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
В срок срещу горната присъда е постъпил въззивен Протест от РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА МОНТАНА. В същия се поддържа, че първоинстанционното Решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се да е направен грешен анализ на
доказателствата, в резултат на което е достигнато до необоснования извод за липса на
престъпление и незаконосъобразното оправдаване на извършителя. Иска се отмяна на
оправдателното Решение и постановяване на ново, осъдително с налагане на съответното на
деянието административно наказание „глоба“.
В производството пред въззивната инстанция представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА МОНТАНА заявява, че не поддържа, но и не оттегля Протеста. Предоставя
1
на въззивния съд да се произнесе по основателността му.
Обвиняемият А. В., лично и чрез защитника си по делото, поддържат, че
оплакванията в Протеста са неоснователни. Развиват съображения, че използваните пред ОС
„З.“ два броя договори за наем на земеделска земя са истински, тъй като е установено в хода
на първоинстанционното производство същите да изхождат от лицето, посочено в тях като
наемодател. Молят да бъде потвърдено Решението на Районния съд.
Във въззивното поризводство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста, във връзка с доводите
и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно
обжалваното Решение, намира следното:
Протестът е допустим – подаден е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване , съдържанието му отговаря на
изискванията на закона.
Разгледан по същество - Протестът е основателен.
В хода на проведено съдебно производство по реда на гл. 28 от НПК,
първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:
свидетелите В.П. и П.П. са братовчеди и съсобственици /в качеството им на наследници/ на
земеделски земи в землището на с. *, обл. * на две ниви с №№ * и *. През 2016 г. св. В. П.
научил, че братовчед му П. П.е дал за обработка на обвиняемия А.В. двете ниви за срок от
пет години. Искал да вземе полагащата му се наследствена част от тях и да си я обработва
лично. За целта, през 2017 г. се срещнал и разговарял с братовчед си П., който по принцип
живеел и работел в чужбина, но за Великденските празници си бил в България. Заявил
намерението си да обработвна лично полагащата му се част от нивите, но не получил
конкретен отговор. На следващата година св. В.П.отново потърсил братовчед си П. по
същия въпрос, но последният не се прибирал в България и по телефона го отпратил да
говори с обвиняемия. Той пък уведомил В.П. да се разбере с братовчед си и че за спорните
ниви вече имал сключен аренден договор за срок от пет години. Горното провокирало св. В.
П. да направи справка в ОС „З.“ гр. *, от където го уведомили, че за двете процесни ниви
има сключени едногодишни договори за наем между обвиняемия в качеството му на
наемател и св. П.П. в качеството му на наемодател за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019
г. Първият договор бил с дата 20.05.2017 г., а вторият – с дата 14.04.2018 г. По повод на
описаното била подадена жалба до полицията и образувано настоящето досъдебно
производство. В хода на последното се изяснило още, че обвиняемият подал Заявления по
чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ до Общинската служба по земеделие в гр. *, както и общо
заявление за подпомагане до ОД на ДФ „З.“ в гр. *. Установено било, че към датите,
посочени в двата договора като дати на сключването им, св. П. П. не е бил в страната.
Изпълнени били на досъдебното производство две графологични експертизи, които
2
установили, че и в двата договора подписът за наемодател не е положен от посочения като
такъв св. П.П.етров, който факт сам той потвърждава в показанията си.
В рамките на образуваното съдебно производство, за проверка на защитната теза на
обвиняемия, че посоченият като наемодател св. П. П. действително е подписал
инкриминираните договори за наем, са приети и приобщени към доказателствата по делото
още два наемни договори за същите земеделски земи, но за предходните две стопански
години /2015 и 2016 г/. Назначена е и нова графологична експертиза, на която била
поставена задача да свери подписите на наемодател на всичките обсъждани четири на брой
договора и да отговори дали са подписани от едно и също лице. Тази експертиза отговорила
утвърдително на поставения й въпрос.
При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд оправдал обвиняемия, като
от правна страна приел да липсва престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК. Аргументирал се с това, че двата договора за наем: № 6 от 20.05.2017 г. и
№ 1 от 14.04.2018 г. не са неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като
представляват конкретно писмено изявление на точно това лице, което е посочено в тях като
наемодател – св. П. П.. За да достигне до този извод, съдът приел, че новата графологична
експертиза установява индентичност на подписите за наемодател на всичките четири
договора от 2015 г. до 2018 г. и на твърдението на св. П.П., че той е сключвал наемните
договори с обвиняемия за 2015 и 2016 г., от което може да се направи единствено
възможния извод процесните два инкриминирани договора за наем от 2017 г. и 2018 г. да са
истински от гледна точка на авторството на посочения в тях като наемодателя.
Първостепенният съд приел още, че деянията в продължаваната престъпна дейност се явяват
несъставомерни и от субективна страна, тъй като обвиняемият е действал със съзнанието, че
представените от него пред ОС „З.“ договори изхождат от лицето, посочено като техен
автор, което пък се установявало от свидетелските показания, заключението на новата
графологична експертиза и обясненията на самия обвиняем.
При въззивната проверка на горното Решение, Окръжният съд констатира, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с беседването на
събраните по делото доказателства, в резултат на което се е стигнало до необоснования
извод да са използвани пред ОС „З.“ * истински документи. Правилно е било посочено, че
според НК неистински е онзи документ, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице. В случая: двете графологични експертизи от
ДП установяват по несъмнен начин, че двата наемни договора от 2017 и 2018 г. не са
подписани от посочения в тях като наемодател св. П.П.. Заключенията на тези експертизи не
са били оспорени от страните, а и не се слагат обстоятелства, които да говорят за
необоснованост или непълнота на изводите на експертите, за да се назначават допълнителни
или повторни експертизи на тези подписи. Този факт / неподписването на двата договора/ се
потвърждава без съмнение и от напълно конкретните в тази насока свидетелски показания
на св. П.П., както и от показанията на неговата съпруга – също разпитана като свидетел.
3
Към датите, посочени в двата договора / от 2017 и 2018 г./ св. П.П. не е пребивавал на
територията на страната и няма никакви индиции тези договори да са му изпращани в
чужбина, за да ги подписва. Всички тези преки доказателства установяват с категоричност
извода на прокуратурата, че договорите за наем, предмет на предложението по чл. 78А от
НК, не са подписани от посочения в тях като наемодател - свидетеля П.П.. Обясненията на
обвиняемия в тази насока са единични и не се подкрепят от цитираната съвкупност от
доказателствата. Първостепенният съд неправилно ги е кредитирал, обосновавайки се с
новата графологична експертиза. Последната установява индентичност на подписите в
графата „наемодател“ на процесните два наемни договора с други два / от 2015 и 2016 г./, но
това не означава автоматично, че св. П. П. е подписал и инкриминираните два договора.
Напълно възможно е тези общо четири договора да са подписани от съвсем друго, странично
на спора лице. Новата графологична експертиза е само едно косвено доказателство и то не
може да има предимство пред множеството останали преки доказателства, които, преценени
в тяхната взаимна връзка, водят до друг извод. Присъда, респ. Решение по гл. 28 от НПК,
могат да бъдат постановени и на косвени доказателства, но само тогава, когато липсват
преки такива и когато от съвкупност / а не единично/ на косвени доказателства може да се
направи единствения логично възможен извод по конкретните факти. В случая очевидно
това не е налице. В допълнение към горното: - внимателния прочит на показанията на св. П.
П.говори, че същият не прави разлика между договорите за наем и за аренда в земеделието,
че не е напълно наясно на какви земи е станал наследник след смъртта на баща му в
началото на 2015 г., че неопределено е уведомил обвиняемия „ да работи земята, за да не
пустее“, че не си спомня конкретно дали и кога веднъж е подписвал някакъв договор с
обвиняемия и за какво точно. В тази част показанията на свид. П. П. не внасят яснота и
категоричност относно документалното оформяне на устните договорки по отношение
ползването на нивите – предмет на настоящето обвинение за 2017 и 2018 г. Базирайки се
именно на тази част от показанията на св. П. П., за да оправдае обвиняемия,
първостепенният съд е допуснал смесване на чисто гражданските материално-правни и
специално урегулирани в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ отношения по повод наемането и
стопанисването на земеделски земи с наказателните материално-правни изисквания за
съставомерност на едно деяние като документно престъпление. Инкриминирането на
престъпните деяния, дефинирани като документни престъпления има за цел да защити онези
обществени отношения, които са, най-общо казано, свързани с документооборота и
нарушават реда и правната сигурност на документирането, затруняват и създават
усложнения в дейността на държавните органи и др. За това в случая е без значение за
обвинението кой, кога се е договорил с обвиняемия - земеделски производител да работи
съсобствените ниви, кой да получава рентата за тях и как да се разпределя тя между
наследниците. От гледна точка на наказателното право от значение е: дали обвиняемият
съзнателно се е ползвал от двата инкриминирани договора за наем на земеделска земя и дали
тези договори са истински или не.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че са налице всички елементи от
4
фактическия състав на престъплението, за което е внесено Предложението на прокуратурата
по чл. 78А от НК. Както се посочи и по-горе: несъмнено е установено, че договор №
6/20.05.2017 г. не е подписан от посочения в него като наемодател свид. П.П.. Същото е
несъмнено доказано и по отношение авторството на подписа за наемодател на договор №
1/14.04.2018 г. Тези два договора по естеството си представляват неистински частни
документи в тези им части. Няма съмнение, че и двата договора са подписани в качеството
на наемател от обвиняемия. С горното се установява знанието му, че съконтрахента му по
тези договори не ги е подписал. Устните договорки с наемодателя св. П. П не са достатъчни
в случая, дори и да съдържат пълно съвпадение на волите им като страни по договора, тъй
като специалните изисквания на ЗСПЗЗ налагат писмена форма на договора с подпис на
сключилите го. Именно поради това, липсата на действителен подпис на наемодателя върху
тези документи / по см. на НК/ води до дефинирането им като „неистински“. Същите са
изпозвани от обвиняемия, спазвайки процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ да бъдат заявени в
местната Общинска служба по „З.“, с което се установява несъмнено и ползването на
неистинските договори. Този факт е несъмнен от представените заверени копия от
заявленията за регистрация, изходящи от обвиняемия. Нещо повече – ползването им е
излязло и извън рамките на обвинението – за тези земи, ползвайки неистинските наемни
договори, е поискано и полагащото се подпомагане от ДФ „З.“. С подобно поведение в
рамките на две последователни години, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, обвиняемият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Въззивният съд напълно споделя доводите на РП Монтана да са налице всички
задължително необходими елементи от фактическия състав на чл. 78А от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и наказването му по
административен ред. Същият е пълнолетен български гражданин. За извършеното от него
при условията на пряк умисъл престъпление се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода. От деянието му няма причинени имуществени вреди. До момента нито
е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност. Не са налице и ограниченията
по ал. 7 на чл. 78А от НК за освобождаването му от наказателна отговорност.
Като прие горното, съдът прецени, че следва да бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на хиляда лв. – на минимума на предвиденото в чл. 78А, ал. 1 от
НК. При определяне размерът на глобата съдът прецени, че по делото няма данни за
противообщетвени прояви на извършителя, няма лоши характеристични данни, както и че
същият реализира доходи като земеделски производител. Подобно административно
наказание би следвало да е в състояние да изпълни предупредителната и възпитателна роля
на предвидените в НК наказания.
Предвид изложеното, Окръжният съд намери, че следва да бъде отменено
оправдателното Решение на първоинстанционния съд и постановено ново – осъдително по
текста на обвинението с освобождаване на извършителя от наказателна отговорност и
5
налагане на административно наказание глоба от 1 000 лв. При този изход на делото, на
основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на въззиваемия следва да
бъдат поставени направените разноски по делото общо в размер на 571,78 лв.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решението на Районен съд град Монтана, постановено на 14.07.2020 г. по
АНД № 284/2020 г., като незаконосъобразно, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. В. , роден на * г. в с. *, обл. *, с постоянен адрес в с.с. ул.
„*“ №*, българин, български гражданин, със средно специално образование, управител на
„Щ.“ ЕООД, женен, неосъждан , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.07.2017 г. и
на 23.07.2018 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, пред служители на
Общинска служба „З.“ град *, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – два
броя договори за наем на земеделска земя, сключени между него като наемател и П.П., ЕГН
* като наемодател с предмет отдаване под наем на имоти с № *, № * и №* в землището на с.
*, обл. *, като деянията са извършени както следва:
На 24.07.2017 г. в гр. *, пред А.Т. – служител в ОС „З.“ * съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – договор за наем на земеделска земя от 20.05.2017 г., сключен
между обвиняемия като наемател и П.П., ЕГН * като наемодател, с предмет отдаване под
наем на имоти с № *, № * и № * в землището на с. *, обл. *,
На 23.07.2018 г. в гр. *, пред К.К. – служител в ОС „З.“ *, съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – договор за наем на земеделска земя от 14.04.2018 г., сключен
между обвиняемия като наемател и П.П., ЕГН * като наемодател с предмет – отдаване под
наем на имоти с № *, №* и №*, находящи се в землището на с. *, обл. *, като от дееца за
самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност-
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А от НК ОСВОБОЖДАВА А.В. , с посочена по-горе
самоличност, от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ ГЛОБА“ в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА А. В. , с посочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на
МВР Монтана сумата 363,78 лв. разноски по досъдебното производство; по сметка на ВСС в
Републиканския бюджет – сумата 208 лв. разноски по първоинстанционното производство,
а също и по 5 лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7