РЕШЕНИЕ №4981
гр.
Пловдив, 27.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 1164 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Г.М.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед № 8845/08.10.2018 г. за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № 15948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана главница по договор за потребителски кредит №
***, сключен между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД в размер на сумата от 1000 лв.; договорна
лихва за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 136, 61 лв.; такса за оценка на досие,
дължима за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 50 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“
за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 205, 28 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителна вноска по местоживеене на кредитополучателя за периода от
17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 478,
99 лв.; обезщетение за забава за периода от 18.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.10.2018 г. в размер на сумата от 105, 33 лв., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
05.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на рамков договор за цесия от
16.11.20101 г., с подписване на Приложение № 1 от *** към Допълнително
споразумение от *** , сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което
цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД от своя страна придобил процесните вземания от първоначалния
кредитор на длъжника „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД по силата на договор за цесия от 01.07.2017
г. Станалото прехвърляне на вземанията било съобщено на длъжника от ищеца,
който бил надлежно упълномощен, но уведомленията се върнали като непотърсени.
Прилага последните към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор,
изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита
достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството чрез
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че на
08.02.2017 г. ответната страна Г.П. сключила с „Провидент Файненшъл България“
ООД договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който при
сключване на договора кредиторът отпуснал заем в полза на длъжника в размер на
сумата от 1000 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне получените
финансови средства, ведно с фиксирана договорна лихва, месечният размер на
която е фиксиран за целия срок на договора, в размер на сумата от 131, 61 лв.,
или да върне сумата от общо 1 136, 61 лв. на 45 броя равни седмични
вноски, всяка с размер от 25, 26 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил
на 17.02.2017 г., а на последната – 22.12.2017 г. Длъжникът дължал и заплащане
на сумата от 50 лв. – такса за проучване на кредитно досие, която следвало да
върне разсрочено на падежните дати на погасителните вноски – на 45 седмични
вноски от по 1, 11 лв. Твърди, че кредитополучателят приел да получи
допълнителна услуга „Кредит у дома“, 30 % от която в размер на сумата от 205,28
лв. е свързана с разходите за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
длъжника и е платима на 45 равни седмични вноски от по 4, 56 лв. Останалата
част от таксата в общ размер от 478, 99 лв. се формирала от разходите на
кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и
била платима на 45 равни седмични вноски от по 10, 64 лв. Крайният срок за
заплащане на кредита, формиран от така посочените вземания, бил до 22.12.2017
г. С настъпване на падежа на първата неплатена погасителна вноска длъжникът
изпаднал в забава, поради което претендира и присъждане на обезщетение за
забава от тази дата – 18.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размер от 105, 33 лв. Моли за уважаване на
така предявените искове. Претендира разноски.
Ответната страна Г.М.П., чрез назначения й от съда
особен представител – адв. А.К.-., е депозирала в срок отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че ищецът не е
процесуалноправно легитимиран, тъй като цесията е нередовна и не е произвела
правното си действие. Рамковият договор за цесия не отговарял всички изисквания
за необходимо съдържание, като кредитополучателят не бил надлежно
индивидуализиран с посочване на три имена и ЕГН. Счита, че уведомлението на
цедента не е достигнало до длъжника, тъй като пратката е върната. Твърди, че
тъй като вземането не е надлежно прехвърлено ищецът няма право да обработва
личните данни на длъжника. Поддържа, че вземането по договора за кредит е било
изцяло погасено от длъжника чрез заплащането му на първоначалния кредит, с
който бил сключен договора за кредит, който от своя страна не е уведомил цесионера
за извършеното плащане. Твърди, че договорната лихва е некоректно начислява,
като в исковата молба е посочен общият й дължим размер, който значително
надвишава действителните размери на дължимата лихва. По изложените съображения
счита предявеният иск за недопустим, като при условията на евентуалност моли за
отхвърлянето му като неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 8845/08.10.2018 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15948/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана главница по
договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответната страна и
„Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД в размер на сумата от 1000 лв.;
договорна лихва за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от
136, 61 лв.; такса за оценка на досие, дължима за периода от 17.02.2017 г. до
22.12.2017 г. в размер от 50 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от
17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 205, 28 лв.; такса за услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителна вноска по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 478, 99 лв.;
обезщетение за забава за периода от 18.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.10.2018 г. в размер на сумата от 105, 33 лв., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски кредит № ***,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.М.П., се установява, че
между страните е породено правоотношение по договор за потребителски кредит, по
силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
сумата от 1 870, 88 лв. на 45 седмични погасителни вноски от по 41, 58
лв., с изключение на последната погасителна вноска от 41, 36 лв., с падеж на
първата вноска на 17.02.2017 г. Дължимата за връщане сума е формирана от
предоставената главница по кредита, ведно с фиксирана лихва в размер от 136, 61
лв, такса за оценка на досие от 50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от
684, 27 лв. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 29, 73 % и
годишен процент на разходите на заема от 49 %.
В клаузата на чл. 3 от Договора страните са
уговорили, че кредитополучателят поема задължение да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер, посочен в буква „Б“ от първата страница на договора –
в случая определена в размер от 50 лв., платима при подписване на договора, но за
улеснение на клиента - включена в седмичните погасителни вноски. С клаузата на
чл. 25 кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
допълнителна услуга, избрана от клиента по негово желание, и изразяваща в
доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене, както и събиране на
погасителните вноски седмично по местоживеене на кредитополучателя. Установено
е, че за предоставяне на тази услуга потребителят дължи такса, посочена в буква
„Д“ на първата страница на договора, в случая определена в размер от 684, 27
лв. Установено е, че 30 % от тази такса е равна на разходите, свързани с
организиране на допълнителната услуга „кредит у дома“ и предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на длъжника, като последната е дължима при подписване на
договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
клиента. Останалата част от таксата е установена като дължима за покриване на
разходите, дължими за събиране на седмичните вноски в дома на клиента, като е
дължима за срока на кредита и е включена в седмичните вноски.
От представените по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между
“Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД и допълнително
споразумение към него от 01.11.2017 г., се установява, че страните са
уговорили, че продавачът “Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля на купувача - ищец
станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори
за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват
задълженията си, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение
№ 1 от 01.03.2018 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи
Асет Мениджмънт” АД против Г.М.П., с посочен единен граждански номер, по
договор № *** с размер на отпуснатата главница от 1 000 лв.; обща дължима сума
по кредита 1 870 лв.; остатък от дължимата сума към 01.03.2018 г. – 1 918,
93 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.03.2018 г. от 48, 05 лв. Така
представеният договор е действителен, тъй като прехвърленото вземане е надлежно
индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен
граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
По делото е представено Потвърждение за
сключен договор за цесия от „Файненшъл България“ ЕООД за прехвърляне в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на вземането на цедента „Файненшъл България“ ЕООД по
договор № *** срещу Г.М.П. за сумата от
1 000 лв. В производството по делото обаче не е представен договора за
цесия, по силата на който първоначалния кредитор на длъжника „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлил вземането си в полза на цесионера „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлил от своя страна вземането по процесния договор в
полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Не е представено и
пълномощно, по силата на което цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощен
да съобщи на длъжника от името на цедента – кредитор „Провидент Файненшъл България“
ООД за прехвърленото вземане. Следователно и в производството по делото не са
приложени доказателства за наличието на действително правоотношение между
първоначалния кредитор и цесионера, прехвърлил вземането в полза на ищеца, по
силата на което последният е придобил вземанията на кредитора по договора за
кредит, за да може да се приеме, че с представения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него,
последните са прехвърлени в полза на ищеца. Приложеното по делото потвърждение
за прехвърляне на вземането не е достатъчно за установяване легитимацията на
цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлил в качеството му на цедент
процесните вземания в полза на ищеца, доколкото и последното е едностранно
съставено от правоприемник на кредитодателя по процесния договор за кредит и не
съдържа волеизявление на цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и негов
подпис. Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Представеното потвърждение не
обективира и съществените елементи на сключен договор за цесия, за да се
приеме, че последното удостоверява наличието му.
Следователно и доколкото в производството по
делото не се установява при условията на пълното и главно доказване, че
кредитора на ищеца е бил носител на вземането, прехвърлено в полза на ищеца по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него, ищецът не установява, че е
материланоправно легитимиран да предяви процесните искове срещу длъжника в
качеството му на цесионер, придобил вземането от лице, носител на последното по
договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор. Материалноправната
легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право,
като нейната липса представлява основание за отхвърляне на предявените искове.
По така изложените съображение предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, без да се пристъпва към обсъждане валидността на правоотношението по
договора за потребителски кредит и дали последното е породило правните
последици, към които е било насочено.
Нещо повече - съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД
за консолидиране фактическият състав по прехвърляне на вземането, цесията
следва да бъде съобщена на длъжника. Преди съобщаването последният ако изпълни
към цедента - счита се, че се е освободил от дълга. Следователно правната
последица на съобщаването до длъжника е в това той да се уведоми спрямо кое
лице е задължен от този момент. Въпросът за действието на цесията е разрешен с
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.ХI.1954 г., ОСГК на Върховен съд, както и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, II т. о., в които
е прието, че прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника след като
същият бъде уведомен от стария кредитор /цесионера/. В по-новата практика на
Върховния касационен съд – така Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС, се приема, че предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В случая в производството по делото е
представено пълномощно, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД
преупълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на
„Файненшъл България“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл
България“ ЕООД, възникнали по силата на сключени договори за потребителски
кредит, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В производството по
делото обаче не е представено пълномощно от страна на цедента „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на което последният е упълномощил цесионера „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да съобщи на длъжника за прехвърленото вземане, за да може
последният в качеството си на лице с надлежно учредена представителна власт да
преупълномощи трето лице с правата си. Всички представени в производството по
делото уведомления за прехвърляне на вземането, обективират изявление на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника за прехвърляне на вземането, поради
което не следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето, като не може да се приеме, че това е сторено и чрез връчване на
приложените към исковата молба уведомления на ответника – длъжник, ведно с
препис от нея, доколкото последните не изхождат от цедента по първоначалния договор
за цесия или от надлежно упълномощено от последния лице. Съгласно константната
практика на ВКС – така Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., приложеното
към исковата молба уведомление, изхождащо
от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и
достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно
първоначалния договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не е породил правното си
действие по отношение на длъжника -ответник, поради което ирелевантно е извършеното
в хода на производството по делото, което съдът следва да вземе предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, уведомяване на длъжника за последващото
прехвърляне на вземането от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
цесионерът – ищец не разполага с материалноправна легитимация в исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД, поради което и на това основание предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор на ответника и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но такива в производството
по делото не следва да бъдат присъдени, доколкото не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 против Г.М.П., ЕГН **********, с адрес ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8845/08.10.2018 г. за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № 15948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана главница по договор за потребителски кредит № ***,
сключен между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД в размер на сумата от 1000 лв.; договорна
лихва за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 136, 61 лв.; такса за оценка на досие,
дължима за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 50 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“
за периода от 17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 205, 28 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителна вноска по местоживеене на кредитополучателя за периода от
17.02.2017 г. до 22.12.2017 г. в размер от 478,
99 лв.; обезщетение за забава за периода от 18.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.10.2018 г., в размер на сумата от 105, 33 лв., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
05.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ