Решение по дело №1640/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 353
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20222330101640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Ямбол, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Е.Д.А.. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, с искане за
защита от домашно насилие срещу А.А.А. с ЕГН ********** от гр.Я. ул.“***.
С молбата се твърди, че страните са живеели на *** от 2009 год. до м.март 2022 год.,
от което *** били родени *** деца, които ответника отказвал да припознае.
Твърди се че на *** год. около 11.00 часа, ответника сграбчил молителката и я отвел
в неговата къща, където я заключил. Заплашил я, че ако си тръгне ще убие всичките, че ще
ги заколи. Със съдействието на полицията, на която се обадила майката на молителката,
последната успяла да се прибере, но същият ден около 22.00 часа, ответника бил пред
магазина, в който момент била молителката с качулка на глава и държейки голям нож.
Отново се обадили на полицията, които завели молителката до тях. Оттогава молителката се
страхувала да излезе от вкъщи. Общи приятели на молителката и казали, че ответника казал
че ще отива в затвора, защото щял да убие нея и много хора.
Иска се от съда постановяване на мерки за защита от домашно насилие против
ответника, а именно: да бъде задължен ответника да се въздържа от домашно насилие, както
и да бъде забранено на същият да приближава пострадалата на разстояние по-малко от 200
метра както и жилището и находящо се в гр.Я., ул.“***, местата за социални контакти в
предвидения от закона максимален срок от 18 месеца, като се поддържа, че е налице
системно домашно насилие.
В съдебно заседание молителката редовна призована не се явява, за нея се
1
явява адв.М.Х. от АК Я. назначена от съда да осъществява правна помощ на пострадалата
под формата на процесуално представителство по делото. В хода на делото по същество
процесуалния представител на молителката поддържа молбата.
В съдебно заседание ответника по молбата не се явява, не е депозирал възражение
срещу фактите изложени в молба, не възразява срещу издадената против него по делото
заповед за незабавна защита на пострадалата.
От фактическа страна:
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН досежно фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба.
Представените по делото с молбата от молителката съдебно медицинско
удостоверение и лист за преглед на пациент в ***/***отделение обосноват извод, че същата
е бил нанесен побой от ответника и преди процесната дата – *** год., а именно на
24.03.2022 год., при който на молителката са били причинени телесни увреждания.
Видно от представените по делото удостоверения за раждане молителката е майка на
*** деца.
Видно от изисканата и приета по делото справка за съдимост на ответника, същият е
многократно осъждан, предимно за престъпления против ***, но така също и за ***, както и
за това, че е заживял на *** с молителката преди последната да навърши 14-години.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирани лица, а разгледана по
същество искането на ищцата е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.2 ЗЗДН.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
В случая твърдените в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН конкретни
действия, извършени на *** год. и изразяващи се в принудително ограничаване правото на
свободно придвижване на молителката, отправянето на закани против личността и живота
2
на молителката и нейните близки, включително и с невербални действия – държейки нож и с
качулка на главата в тъмната част на денонощието, представляват форма на психично и
емоционално насилие и следва да се квалифицират като акт на домашно насилие по смисъла
на закона.
За обосноваване на крайния си правен извод за осъществен акт на домашно насилие
от страна на ответника по отношение на ищцата, съдът кредитира като годно доказателство,
с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от ищцата
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която освен друго се подкрепя макар и косвено от
представеното по делото СМУ.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН, като по отношение на А.А.А.,
следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5,
ал.1, т.1 - да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
молителката Е.Д.А.. и и на основание чл.5, ал.1, т.3 – да му бъде наложена забрана да
приближава пострадалото лице, както и обитаваното от нея жилище в гр.Я., ул.“***,
местоработата и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние по-
малко от 200 метра, за срок от осемнадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН,
по отношение на пострадалото лице, съдът определи като съобрази вида, характера и
тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие, наличието на данни за
причинени от него на молителката телесни увреждания назад във времето, които макар и да
не са предмет на разглеждане в настоящото производство също могат да се квалифицират
като акт на домашно насилие и които в съвкупност с извършеното от него на *** год.
допълнително влияят негативно върху психичните и емоционалните преживявания на
молителката, и обосновават извод у съда за наличие на системност, цинизъм и дързост у
ответника да извършва спрямо молителката различни по вид актове на домашно насилие.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие, с оглед конкретиката на извършеното от него, както и с оглед
неговата личност, предвид обременено му съдебно минало, следва да бъде наложена глоба в
максималния предвиден от закона размер, а именно глоба в размер на 1 000 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
3
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Е.Д.А.. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, за извършен спрямо нея на ***
год. акт на емоционално и психическо насилие от А.А.А. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ул.“***, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, А.А.А. с ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Е.Д.А.. с ЕГН
**********;
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на А.А.А. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА Е.Д.А.. с ЕГН ********** ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ
находящо се в гр.Я., ул.“***, МЕСТОРАБОТАТА И ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ
МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ, НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ
200 МЕТРА, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.А.А. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, А.А.А. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на Е.Д.А.. с ЕГН **********, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупредят за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – А.А.А. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Я.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4