Решение по дело №3973/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1212
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330203973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 1212

гр. Пловдив, 29.07.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 22.07.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3973/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  Н.Й.Т. против Наказателно постановление  № 0013340/10.06.2020г., издадено от  началник отдел „Контрол и правоприлагане“  в НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към АПИ,  с което на  Н.Й.Т. е наложена  глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал.1, т.1 ЗП.

С  жалбата и с допълнителна молба се моли за отмяна на НП, като се излагат твърдения, че установената по делото фактическа обстановка не обуславя извод за извършено съставомерно деяние. В условията на евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.   

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

             Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение, извършено при следните фактически параметри:

На 15.12.2019г.  около 14.50 часа Н.Й.Т. управлява пътно превозно средство с регистрационен номер  ****, вид-лек автомобил, марка Нисан, модел Микра, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона по републикански път I-8, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Пътния участък е сигнализиран с пътен знак Д 25.

Посочената фактическа обстановка съдът намира за кореспондираща на реално случилото се в действителността, доколкото се установява от полученото от АПИ писмо /л.13/ и от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите в АУАН.

При правилно установена фактическа обстановка, законосъобразен се явява изводът на наказващия орган, че е допуснато нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал.1, т.1 ЗП, доколкото чисто формално винетна такса за автомобил с рег. № **** не е била заплатена.

Не се отразява на преценката за съставомерност на деянието по възведения административен състав твърдението на жалбоподателя, че за същия автомобил, но под друг регистрационен номер, имало заплатена винетна такса.

В тази връзка следва да се съобразят разпоредбата на чл. 10а, ал.3 от Закона за пътищата съгласно която винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, съгласно която при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

Тоест чисто формално нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП е налице.

Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС,  че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, съдът  дължи произнасяне и по този въпрос.

Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката  принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според  чл. 93, т.9 на който  маловажен случай е налице когато  с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност на конкретното деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

         По мнение на настоящия случай процесния случай е именно такъв, който разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните случаи на нарушение по чл. 139, ал.6 ЗДвП.

         В тази връзка следва да се съобрази, че от представените от жалбоподателя писмени доказателства касов бон от 18.01.2019г. договор за покупко-продажба на МПС от 25.09.2019г., договор за покупко-продажба от 9.10.2019г., копие от голям талон се установява, че за процесния автомобил Нисан Микра, с номер на рама **** и номер на двигателя **** реално е заплатена винетна такса на дата 18.01.2019г., като е генерирана винетка № 19011820844179, със срок на валидност една година до 17.01.2020г. Действително винетката е издадена за друг регистрационен номер ****, но от посочените по-горе доказателства се установява, че това е същият автомобил, преди смяна на големия му талон с пазарджишка регистрация, поради придобиването му от лице с постоянен адрес ***.

         Изцяло неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че не можело да се приеме, че и за номер **** имало издадена винетка, доколкото подобна не се визуализирала на публичния сайт на АПИ. От една страна на електронния сайт, на която и да било институция не може да се придаде доказателствен приоритет пред реално съществуващи писмени доказателства по делото, най-малкото доколкото не съществуват несъмнени гаранции за техническата изправност на сайта и пълнотата на въведените в него данни. От друга страна при извършен служебен достъп до сочения от въззиваемата страна публичен сайт се установява, че същият предоставя информация за издадени винетки по регистрационен номер към настоящия момент, и в този смисъл е напълно логично да се изписва, че за номер **** няма винетка, доколкото тя е била със срок за валидност до 17.01.2020г. Още повече, че не е спорно, че  към момента, регистрацията на номер **** вече е прекратена и на негово място е издаден нов регистрационен номер ****.

         Следва изрично да се отбележи, че в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е нарочно предвидено, че при промяна на регистрационния номер на автомобил, издадената вече винетка запазва действието си и за новия регистрационен номер, ако след промяна на регистрацията собственикът или ползвателят в 3 дневен срок да заяви това обстоятелство в АПИ.

Действително не е спорно между страните, че това задължение не е изпълнено. От доказателствата по делото се установява, обаче, че това неизпълнение не може да се вмени във вина на наказания субект.

         От договора за покупко-продажба от 25.09.2019г. е видно, че задължението по смисъла на чл. 5, ал.4 от Наредбата е било в тежест на лицето Жоро Пенчев. Именно той е придобил процесния автомобил с пловдивски регистрационен номер ****. Доколкото Ж.П. е имал адресна регистрация на територията на област Пазарджик за същия е съществувало задължение по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от 24 март 2000 на Министъра на вътрешните работи да смени регистрационния номер на собственото му МПС, с такъв издаден за Пазарджишка област. Същият е изпълнил това си задължение, като от този момент именно  Ж.П. е следвало в 3 дневен срок да заяви това обстоятелство пред АПИ. Не е спорно, че такова заявление не е подадено, като на 09.10.2019г. Ж.П. е продал процесния автомобил на жалбоподателката със вече сменен регистрационен номер ****.

         При така проследената история на процесния автомобил е видно, че жалбоподателката нито е могла, нито е била длъжна да предположи, че задължението за заявяване на промяната в регистрацията не е изпълнено от предходния собственик, който е бил надлежния носител на това задължение.

         От всички гореизложени съображения могат да се направят следните изводи:

         -обществените отношения, предмет на закрила с нормата на чл. 139, ал.6 ЗДвП,  реално не са засегнати, доколкото се доказа, че винетна такса за същия автомобил, макар и под друг регистрационен номер, реално е била заплатена, за него е била издадена винетка, като същата е имала още цял месец период на валидност към момента на проверката и констатиране на нарушението.

         - действително е допуснато нарушение на регистрационния режим на издадените в страната винетки, но то се дължи на поведението не на наказания субект, а на предходния собственик на автомобила, който е променил регистрационния му номер и не е заявил това обстоятелство в АПИ

         Както вече се посочи по-горе,  съгласно изричния текст на чл. 5, ал.2 и ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, деянието на жалбоподателката е съставомерно и при тези фактически обстоятелства.

         Предвид констатираното обаче, че:

- интересите на фиска реално не са накърнени по никакъв начин и

-лицето, което е допуснало нарушението на регистрационния режим реално е различно от жалбоподателя, то реалната степен на   обществена опасност на извършеното от наказаното лице е толкова ниска, че не оправдава използването на административно-наказателна репресия спрямо него, още повече предвид предвидения фиксиран размер на глобата -300 лева, който чувствително надхвърля интензитета на противоправност на извършеното от Н.Т.

По изложените съображения съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на дееца е достатъчно същият по реда на чл. 28 ЗАНН да бъде предупреден, че при следващо умишлено или непредпазливо накърняване на правилата за движение по пътищата ще понесе административно наказателна отговорност.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят  има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 300 лева адвокатски хонорар. Доколкото въззиваемата страна изрично е направила възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът дължи мотиви за размера, който следва да се възложи върху нея.

         Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. За да определи този размер съдът съобрази следното:

- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие- изразила се в изготвяне на жалбата и допълнително писмено становище, без процесуално представителство в открито съдебно заседание.

-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна, като основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН

- интересът от делото- наложена санкция глоба в размер на 300 лева, без лишаване от права.

Мотивиран от всичко гореизложено съдът намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно приложимата редакция на чл. 18 от Наредбата към датата на подаване на жалбата, сключване на договора за адвокатска помощ и провеждане на съдебното заседание, т.е след измененията с ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. този размер е  100 лева, като именно тази сума следва да се присъди.

 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по мнение на настоящия състав да се присъди адвокатски хонорар на стойност 300 лева за обжалваем интерес в същия размер,  би довело до  неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е недопустимо.

 

Съгласно т.6  от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава  поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая съгласно чл. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството със следните специализирани звена -Областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. По изложените съображения разноските следва да се възложат именно върху АПИ, доколкото въззиваемата страна- Национално тол управление е звено в организационната й структура, като в същото време не самостоятелно юридическо лице.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 0013340/10.06.2020г., издадено от  началник отдел „Контрол и правоприлагане“  в НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към АПИ,  с което на  Н.Й.Т. е наложена  глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал.1, т.1 ЗП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да ЗАПЛАТИ на Н.Й.Т., ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита пред районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над 100 лева до пълно претендирания размер от 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                    /п./

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.