Р Е Ш Е Н И
Е
№ 633 19.02.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Милена Манолова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2890/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева против М.Д.Д., ЕГН ********** ***,
с която
се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 525.10 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена консумирана електрическа
енергия за периода от 17.03.2016г. до 15.06.2016г., сумата от 61.27 лева лихва за
забава за периода от 17.10.2017г. до 10.12.2018г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че ищецът
в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите
условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника с
клиентки номер ***. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща
консумираната електрическа енергия в определените срокове. Претендираните суми
са за допълнително начислена енергия, която не е била отчетена от СТИ. При
извършена проверка на обекта на 15.06.2016г. било установено, че е бил
осъществен достъп до вътрешността на електромера, като е монтирано допълнително
устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до
манипулация на метрологичните характеристики на СТИ. Така в обекта се е
консумирала ел.енергия без тя да е отчитана и съответно без да е заплащана. На
основание чл.48 ПИКЕЕ е начислена допълнителна енергия и е съставена
корекционна фактура. Ответницата е уведомена за извършената корекция. Плащане
от нейна страна на допълнително начислената сума обаче не последвало. С тези
мотиви моли предявените искове да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез нейния особен представител, с който искът се оспорва. Твърди, че липсва искане за извършената на 15.06.2016г. проверка, като така е нарушен чл.42 ПИКЕЕ. Не е посочена и причина за извършване на проверката. По измервателното устройство не е имало видими следи от външна намеса. Не се доказва, че поставеното устройство за дистанционно управление е било ползвано. Няма и данни, че ответницата е собственик или ползвател на имота. Липсват доказателства и че начислената ел.енергия е доставена на ответницата и ползвана от нея.
За процесното вземане е била
издадена заповед за изпълнение № ***/12.12.2018г.
на БРС по ч.гр.дело № ***/2018г., връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Със заповедта са присъдени суми за доставена
електрическа енергия. С исковата молба се претендират суми също за доставена
електрическа енергия, но допълнително начислена за минал период. Съдът намира,
че ищецът с исковата си молба е доразвил и конкретизирал предмета на делото,
който обаче в същността си е непроменен, а именно спорният въпрос касае
потребена, но незаплатена електрическа енергия.
Бургаският районен съд, като съобрази становищата на страните, данните
по делото и закона, намира следното:
Установява се по
делото, че ответницата е битов абонат на ищцовото дружество за обект, находящ
се в гр.Бургас, ***, с клиентски № ***.
На 15.06.2016г.
електромерът на обекта е бил демонтиран и изпратен за експертизна проверка в
БИМ, за което е съставен констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ № ***,
подписан от двама служители на ЕР ЮГ, извършили проверката и от двама свидетели.
В протокола е записано, че грешката при измерването на ел.енергията е -76.33%.
С констативен
протокол от метрологична експертиза на СТИ № ***/19.05.2017г. е констатирано, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, като е монтирано допълнително
устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до
манипулация на метрологичните характеристики на електромера. Видно от
протокола, при изключено устройство за дистанционно управление, електромерът
работи нормално.
На 29.09.2017г.
е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за
неотчетена и нефактурирана ел. енергия за периода от 17.03.2016г. до 15.06.2016г.
– общо 3945 кВт/ч на стойност 525.10 лева.
На 04.10.2017г.
ищецът е издал на ответницата фактура № ***/04.10.2017г. за сумата от 525.10
лева дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за процесния електромер.
С писмо, с
изх. № ***/04.10.2017г. ищцовото
дружество е уведомило ответницата, че електромерът е манипулиран и не отчита ползваната
енергия, поради което й е начислена допълнително ел. енергия на стойност 525.10
лева.
Сумата не е
била заплатена.
Изготвената
по делото икономическа експертиза е дала заключение, че по издадената фактура
няма плащане, като счетоводството на ищеца е водено редовно. Били са издадени
преди това още три фактури за същия процесен период, с които е фактурирано
първоначално отчетеното количество ел.енергия. Фактурирането на енергията по
първоначалните фактури е правилно извършено по цените на КЕВР. Корекцията на
сметка за минал период също е извършено по цените на КЕВР. Цената от 525.10
лева е правилно остойностена.
Техническата
експертиза е дала заключение, че електромерът е манипулиран, като в него има
добавено външно устройство с дистанционно управление, с което е променена
работната му характеристика. Монтираното дистанционно устройство е работело в
момента на проверката и така СТИ е функционирало с грешка от -76.33%.
Коригираните количества са изчислени при спазване на методиката по чл.48, ал.1,
б.“б“ ПИКЕЕ, спазен е и периодът на корекцията, а именно 90 дни. Неизмереното
количество е остойностено правилно съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Проверяваният
електромер е имал всички изискуеми знаци и маркировки.
От справката
от Службата по вписванията е видно, че ответницата е била собственик на
процесния имот. Имотът е бил придобит от нея и от лицето Р. И. Р. през 2008г., след това е учредена върху
него договорна ипотека. На 02.12.2016г. имотът е преминал в собственост на
трето лице чрез постановление за възлагане по ГПК, след проведен публичен търг.
Следователно за процесния период от 17.03.2016г. до 15.06.2016г. имотът е бил
собствен на ответницата и на Р. И. Р., като всеки от тях е имал по ½ от
него.
При това
положение искът се явява частично основателен. За да стигне до този извод, БРС
съобрази актуалната практика на въззивната инстанция – решение № 175/09.01.2020г.
на БОС по в.гр.дело № 1720/2019г. и решение № 180/15.01.2020г. на БОС по
в.гр.дело № 1789/2019г.
Следва да се
прецени дали е налице посоченото в исковата молба основание за дължимост на
начислената сума от ответницата.
В
горецитираните решения на БОС е прието, че съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и
ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД (ОУ
на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на
ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила
и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при
продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал.
1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл.200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални
разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди
изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на
ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и №
3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се
споделят и от БОС.
БРС, като
съобрази изготвените експертизи, приема за доказано, че за периода от 17.03.2016г.
до 15.06.2016г. в обекта на ответницата в гр.Бургас са били реално
доставени и потребени 3945 кВт/ч електроенергия на стойност 525.10 лева, които
не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума от 525.10
лева не е начислена за плащане без основание, а е дължима по силата на чл. 11,
т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се
касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а
за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и
пренос на електрическа енергия, сключени при общи
условия. Независимо че ответницата своевременно е заплащала
задълженията си по ежемесечните фактури, тя дължи заплащане и на сумата,
представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата
съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период.
Що се отнася
до това дали начислената сума е на основание ПИКЕЕ, съдът споделя становището
(обективирано в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г.
о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.
на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на
ВКС), че купувачът дължи заплащане на реалното количество доставена
електроенергия независимо от наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство
изключва относимостта на евентуални доводи относно законосъобразното извършване
на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание
ПИКЕЕ.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че корекцията на сметки за минал период е правилно
извършена, като правилно е остойностена и сумата, дължима за потребената, но
неотчетена електрическа енергия. Ето защо тази сума се дължи. Предвид на това,
че сумата не е платена на падежа /16.10.2017г./, се дължи и лихва за забава за
периода от 17.10.2017г. до 10.12.2018г. в размер на 61.27 лева. Ответницата,
като собственик на имота през процесния период, дължи обаче само половината от
сумите за главница и лихва, тъй като е притежавала само ½ от имота. Другата
½ е била собственост на друго лице, което няма данни да е съпруг на
ответницата, в който само случай съпрузите отговарят солидарно за цялата сума
като задължение, поето за задоволяване на семейни нужди /чл.32, ал.2 СК/. В
случая, видно от данните на ГРАО, ответницата е неомъжена. Ето защо не е налице
солидарна отговорност, като ответницата трябва да отговаря само за собствената
си идеална част от имота, т.е. дължи половината от сумите. Следва решение, с
което се приеме за установено, че тя дължи на ищеца 262.55 лева главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и 30.64
лева лихва за забава за периода от 17.10.2017г. до 10.12.2018г. В останалата си
част искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 392.50 лева по исковото
производство и разноски в заповедното дело от 37.50 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Д.Д., ЕГН ********** ***,
че дължи на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева
сумата от 262.55 лева /двеста
шестдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на допълнително
начислена консумирана електрическа енергия за периода от 17.03.2016г. до
15.06.2016г., сумата от 30.64 лева /тридесет
лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода от 17.10.2017г.
до 10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед
на изпълнение № ***/12.12.2018г. на БРС
по ч.гр.дело № ***/2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 262.55
лева до целия претендиран размер на главницата от 525.10 лева и за горницата
над 30.64 лева до целия претендиран размер на лихвата за забава от 61.27 лева.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева
сумата от 392.50 лева /триста деветдесет и два лева и петдесет стотинки/
съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 37.50 лева /тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ