Решение по дело №4634/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2471
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110104634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

                              04.06.2019 г.    гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                  гражданско отделение

На девети май                                                           две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №   4634  по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-таот ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1527, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 16708/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:   956,86 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък от главница, по  Договор за паричен заем № 2364071, сключен на 10.08.2015 г. между ******и А.П.Т., вземанията по който са прехвърлени от страна на ******в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 13,74 лв. (тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2015 г. до 12.01.2016 г.; сумата от 287,46 лв. (двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода от 12.01.2016 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда31.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 10.08.2015 г. между ******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит № 2364071, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на  5000 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлизало на 5338,80 лв., която сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка по  242,65 лв. с краен падеж 12.01.2016г. Заемателят не изпълнил уговореното си задължение да представи обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, вследствие на което му била начислена неустойка в размер на 1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, неплатения остатък от задължението на ответника било в общ размер на 1416,74  лв., като били платени 6064,76 лв. По силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. ******прехвърлил н. А.з.к.н.п.з.” ООД цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответникът се уведомява с приложение към настоящата искова молба.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен процесуален представител, с който оспорва иска. Сочи, че с признатите от ищеца плащания по заема на стойност 6064,76 лв. е погасено задължението по него по см. на чл. 23 ЗПК, тъй като уговорената неустойка от 1939,52 лв. е нищожна по см. на чл. 143 т. 5 ЗЗП. С въвеждането й под отлагателно условие се е променила погасителната вноска и целия погасителен план без знанието и информираното съгласие на потребителя. По същите съображения оспорва задължението за лихви.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д.  16708/2017г. на ВРС се установява, че в полза н.   А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.П.Т., ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.

От писмените доказателства - копия от: договор за паричен заем №2364071/10.08.2015г. с предложение за сключване на договора  от 10.08.2015г.;  тарифа на ******; рамков договор от 30.01.2017г. за цесия с Приложение №1/01.09.2017г.; пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията; Уведомление до А.П.Т.,  се установява, че:   че на 10.08.2015 г. между ******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит № 2364071, съгласно който дружеството като заемодател предоставя на ответника сума в размер на  5000 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлиза на 5338,80 лв., която сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка по  242,65 лв. с краен падеж 12.01.2016г. Уговорено е задължение за заемателя да представи обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1/01.09.2017г. към него, заемодателят цедирал неплатените си вземания по договора за заем на заявителя-ищец, който уведомил длъжника за цесията с покана към настоящата искова молба.

            Според заключенето на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза общо платената по договора сума е 6046,76 лв., като при счетоводното отразяване на погасяването на задълженията по него, от заемодателя не е спазена поредност - разноски, лихви, главница.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99 .

 Искът е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на сключен между ответника и третото лице ******валиден формален договор за кредит, по който заемодателят е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и  ******и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответинкът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит на цесионера или цедента или, че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен способ.

По делото не се спори, че във връзка с процесния договор заемателят е върнал на заемодателя сумата от 6064,76 лв., което е повече от посочения в т. 7 от него общ размер на плащанията 5338,30 лв. Не се спори и относно наличието на валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца относно процесното вземане, за което прехвърляне ответника е бил уведмен с получаването на изрична писмена покана към исковата молба.

В случая, съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

От ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието с които, съдът следва да следи и служебно.

В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора, с който са уредени  задължително предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение, дължима още преди падежа на първата от разсрочените погасителните вноски, противоречат на императивните норми за съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно дължимата от кредитора преддоговрна информация/  и чл. 11 ал.1, т. 9а /методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/ и т.11 /условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването от ЗПК./

Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.

Нормата на чл. 23 ЗПК  разпорежда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото не се спори, че заемодателя е получил от заемателя сума по-голяма размера на главницата, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се следват. 

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п. к. 1527 иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 16708/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  956,86 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък от главница, по  Договор за паричен заем № 2364071, сключен на 10.08.2015 г. между ******и А.П.Т., вземанията по който са прехвърлени от страна на ******в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 13,74 лв. (тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2015 г. до 12.01.2016 г.; сумата от 287,46 лв. (двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода от 12.01.2016 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: