Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На девети май две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4634 по
описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” от
ГПК вр. чл.
422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
***,
п. к. 1527, с която претендира
да бъде прието
за установено по отношение на А.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 16708/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от: 956,86 лв. (деветстотин
петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък
от
главница, по Договор за паричен заем
№ 2364071, сключен на
10.08.2015 г. между ******и А.П.Т., вземанията по който
са прехвърлени от страна на
******в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД по силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 13,74 лв. (тринадесет
лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от
18.08.2015 г. до 12.01.2016 г.; сумата от 287,46 лв. (двеста осемдесет
и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение; сумата от
166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода
от 12.01.2016 г. до 24.10.2017
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.Моли да му бъдат присъдени разноските в
настоящото и в заповедното производство.
В исковата молба се сочи, че на 10.08.2015 г. между
******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит
№
2364071, съгласно
който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 5000 лв. Общото
задължение по договора
с уговорената възнаградителна лихва възлизало на 5338,80 лв., която
сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка
по 242,65
лв. с краен падеж 12.01.2016г. Заемателят
не изпълнил уговореното си задължение да представи обезпечение чрез двама поръчители
или банкова гаранция, вследствие на което му била начислена неустойка в размер
на 1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните
вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на
падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва. Към
датата на входиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, неплатения остатък от задължението на ответника било в общ размер на 1416,74 лв., като били платени 6064,76 лв.
По
силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. ******прехвърлил н. „А.з.к.н.п.з.” ООД цялото непогасено
вземане по договора за заем. За извършеното
прехвърляне ответникът се уведомява с приложение към настоящата искова молба.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен процесуален представител, с който оспорва иска. Сочи, че с признатите от ищеца плащания по заема на стойност 6064,76 лв.
е погасено задължението по него по см. на чл. 23 ЗПК, тъй
като уговорената неустойка от 1939,52 лв. е нищожна по см. на чл. 143 т. 5 ЗЗП.
С въвеждането й под отлагателно условие се е променила погасителната вноска и
целия погасителен план без знанието и информираното съгласие на потребителя. По
същите съображения оспорва задължението за лихви.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 16708/2017г. на
ВРС се установява, че в
полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.П.Т.,
ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.
От писмените доказателства
- копия от: договор за паричен заем №2364071/10.08.2015г. с предложение за сключване на
договора от 10.08.2015г.; тарифа на ******; рамков договор от 30.01.2017г.
за цесия с Приложение №1/01.09.2017г.; пълномощно
за уведомяване длъжниците за прехвърляне
на вземанията; Уведомление до А.П.Т., се установява, че: че на 10.08.2015 г. между
******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит
№
2364071, съгласно
който дружеството като заемодател предоставя на ответника сума в размер на
5000 лв. Общото
задължение по договора
с уговорената възнаградителна лихва възлиза
на 5338,80 лв., която
сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка
по 242,65
лв. с краен падеж 12.01.2016г. Уговорено е задължение за заемателя да представи обезпечение чрез двама поръчители
или банкова гаранция, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на
1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните
вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на
падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва. С
Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение №
1/01.09.2017г. към него,
заемодателят цедирал неплатените си вземания по договора
за заем на заявителя-ищец, който уведомил длъжника за цесията
с покана към настоящата искова молба.
Според заключенето
на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза общо платената по договора
сума е 6046,76 лв., като при счетоводното отразяване на погасяването на
задълженията по него, от заемодателя не е спазена поредност
- разноски, лихви, главница.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 вр.
чл. 99 .
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се основава
присъденото със заповедта вземане, уважаването на
иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на сключен
между ответника и третото лице ******валиден формален договор за кредит, по
който заемодателят е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и
основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане;
наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед
по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и ******и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответинкът
следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит
на цесионера или цедента
или, че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен
способ.
По
делото не се спори, че във връзка с процесния договор
заемателят е върнал на заемодателя сумата от 6064,76
лв., което е повече от посочения в т. 7 от него общ размер на плащанията
5338,30 лв. Не се спори и относно наличието на валиден договор за цесия между
заемодателя и ищеца относно процесното вземане, за
което прехвърляне ответника е бил уведмен с
получаването на изрична писмена покана към исковата молба.
В случая, съдът намира, че процесният договор попада
в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в
чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му -
ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от
23.07.2014 г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност
на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на
заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по
см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договор за потребителски
кредит е действал
извън рамките на своята професионална
или търговска дейност.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които, съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора,
с който са уредени задължително
предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение, дължима
още преди падежа на първата от разсрочените погасителните вноски, противоречат
на императивните норми за съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно дължимата от кредитора преддоговрна информация/ и чл. 11 ал.1, т. 9а /методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/
и т.11 /условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването от ЗПК./
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това
противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда
на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.
Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не се спори, че заемодателя е получил от
заемателя сума по-голяма размера на главницата,
поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се следват.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
***,
п. к. 1527 иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието
за установено по отношение на А.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 16708/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от: 956,86
лв. (деветстотин
петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък
от
главница, по Договор за паричен заем
№ 2364071, сключен на
10.08.2015 г. между ******и А.П.Т., вземанията по който
са прехвърлени от страна на
******в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД по силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 13,74 лв. (тринадесет
лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от
18.08.2015 г. до 12.01.2016 г.; сумата от 287,46 лв. (двеста осемдесет
и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение; сумата от
166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода
от 12.01.2016 г. до
24.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: