О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 15.03.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в публично
заседание при закрити врата на шести март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия:
Николай Енчев
при секретаря Таня С. разгледа докладваното от съдия
Енчев т. д. № 5153/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.692, ал.2 от ТЗ.
Образувано
е по възражения на кредиторите „У.Л.“ ЕАД и „И.А.“ ЕАД срещу включване на техни вземания
в списъка на неприетите от синдика вземания, по възражение на кредитора К.П.П.
срещу допусната грешка относно размера на прието негово вземане и срещу
включване на негови вземания в списъка с неприетите, както и по възражение на
кредитора „С.П.Б.В.“ срещу включването на предявено от кредитора Р.Я.Н. вземане
за законна лихва в размер 320 073,67лв. в
списъка на приетите от синдика вземания.
Длъжникът
„Д. Са“ ЕАД (н) намира възраженията за неоснователни.
Съдът
по направените възражения намира следното:
По възражението на кредитора „У.Л.“ ЕАД
Кредиторът „У.Л.“ ЕАД възразява
срещу включването в списъка на неприетите вземания на предявени от него
вземания за неустойка за разваляне на
договора за финансов Л. в размер
1 677,76 евро и на 2 266,92 евро лихва за забава върху дължимите по
силата на същия договор главница, възнаградителна лихва и неустойка за
разваляне за периода от 28.06.2012г. до 16.01.2015г. Поддържа, че сумите са
дължими, тъй като длъжникът е изпаднал в забава, а кредиторът му е отправил
изрично писмено изявление за разваляне на Л.овия договор. Представя такова
изявление, връчено на длъжника на 19.05.2012г.
Синдикът на длъжника „Д. Са“ ЕАД (н)
намира възражението за частично основателно, като признава, че неустойката е
дължима и е доказана по основание с
представеното писмено изявление, но че лихва за забава се дължи само върху нея,
а не и върху останалите вземания по договора за лизинг.
Съдът намира възражението за
основателно. Както се твърди от кредитора и се признава и от синдика, с
цитираното писмено изявление „У.Л.“ ЕАД е развалил лизинговия договор между,
него и длъжника, а като последица от това разваляне за длъжника е възникнало е
задължение да плати неустойка съгласно чл.30, б. „В“ от договора. Въпросната
неустойка обаче не е уговорена за забава, каквато неустойка страните са
уговорили в чл.30, б. „А“ от договора, а представлява отнапред уговорено
обезщетение за разваляне на лизинговия договор по вина на длъжника.
Следователно, при наличие на забава на длъжника и разваляне на договора по
негова вина не е налице конкуренция между двете предявени притезания от
кредитора – лихва за забава и неустойка за виновно неизпълнение, която не обезщетява
вредите от забавата, а други вреди. Ето защо няма пречка кредиторът да предяви
тези две различни по основание и по предназначение вземания. По тази
причина посочените две вземания следва
да се приемат за установени в рамките на настоящото производство.
По възражението на кредитора „И.А.“ ЕАД
Кредиторът „И.А.“ ЕАД възразява
срещу включването в списъка на неприетите вземания на вземания от 2 305,26лв. за законна лихва,
654,13 евро и 45,82 евро неустойки за забава, както и 1 212,07лв. данък за
моторно превозно средство, платен то кредитора и подлежащ на възстановяване от
длъжника.
Синдикът на „Д. Са“ ЕАД (н) намира
тези възражения неоснователни.
Възражението относно сума в размер 2 305,26лв.,
представляваща натрупана законна лихва върху две главници, е неоснователно.
Съгласно чл.685, ал.2, кредиторът следва да посочи основанието и размера на
предявените вземания. Когато става въпрос за изтекли за минал период законни
лихви това задължение е на общо основание приложимо, защото за кредитора не
съществува пречка да определи размера на натрупаните до конкретна дата лихви. В
случая този кредитор не е заявил точен размер на вземането си за законна лихва
върху всяка от двете претендирани главници, поради което посоченото вземане от общо
2 305,26лв., уточнено едва във възражението, не следва да бъде приемано.
Възраженията относно неприети
вземания за неустойки за забава са частично основателни. По отношение на сумата
654,13 евро, представляваща разлика между предявения размер 1 547,41 евро
и приетото вземане от синдика за 893,28евро, което е присъдено на кредитора с
арбитражно решение, основателно е становището на синдика, че липсва посочване на периода на
претендираната неустойка за забава, поради което не е възможно да се прецени
дали пълния размер на това предявено вземане се отнася за период, за който
кредиторът има присъдено в своя полза такова вземане с арбитражното решение или
за различен период. Ето защо в тази част възражението не следва да се уважава.
Относно предявеното вземане за 45,82
евро неустойка същото е установено по основание и размер, както и по период. В
молбата, с която е предявено вземането,
изрично е посочена конкретната клауза от договора за оперативен лизинг, пораждаща такова
задължение, а в същия договор се съдържа размерът на дължимата от длъжника
месечна вноска. Договорът и приложенията към него освен това посочват и датите
на падежите на всяка месечна вноска. При това положение и при надлежно посочен
период на забавата вземането е установено по основание и размерът му е
определяем, поради което няма пречки за включването му в списъка на приетите
вземания. За претендирания период от общо 90 календарни дни при размер на
дължимата неустойка от 0,462 евро на ден, вземането се равнява на 41,58 евро и
до този размер следва да бъде прието.
Възражението относно сумата
1 212,07лв., представляващи платени от кредитора и подлежащи на
възстановяване от длъжника данъци за
превозни средства, е неоснователно. От представените в подкрепа на
предявеното вземане документи не може да се направи извод за възникването и
изискуемостта на такова вземане. Платежните документи за извършени от кредитора
плащания на данъци не могат да бъдат отнесени към представените лизингови
договори и конкретно към длъжника. От друга страна съгласно клаузата на
чл.10.2.3. от договора за финансов
лизинг от 9.02.2007г., на който кредиторът се позовава, длъжникът дължи
възстановяване на данъка в срок от 5 дни след като бъде уведомен писмено от кредитора за пълния
размер на платения данък. Такова уведомление не се установява да е изпратено и
получено, поради което няма основание за приемане на претендираното вземане.
По възражението на кредитора „С.П.Б.В.“
Кредиторът „С.П.Б.В.“ възразява
срещу включването в списъка на приетите от синдика вземания на предявено от
кредитора Р.Я.Н. вземане за законна лихва в размер над сумата 190 000лв.
до приетия размер 320 073,67 лв.
Синдикът намира възражението
неоснователно, като твърди, че извършено частично плащане в полза на този
кредитор по изпълнително дело е погасило първо главницата, съгласно трайната
съдебна практика, а не законната лихва.
Възражението е неоснователно. Представените
в настоящото производство писмени доказателства сочат, че част от вземанията за
главница и разноски на праводателя на кредитора Р.Н. са били погасени чрез
извършено частично плащане и разпределение на постъпилите от това плащане суми
в изпълнително производство. При липса на допълнителна информация за начина на
разпределяне на частичното плащане следва да се приеме, че е погасена първо
част от натрупаната главница, а не законната лихва, в какъвто смисъл е трайната
съдебна практика, в това число и задължителната практика на ВКС. По тази
причина становището на синдика е основателно и съдът приема, че с частичното
плащане не е погасено притежаваното от кредитора Р.Н. вземане за лихва за
забава срещу длъжника. Следователно, това вземане законосъобразно е включено в
списъка на приетите вземания.
По възражението на кредитора К.П.П.
Възражението не следва да бъде
разглеждано по същество, защото е депозирано след преклузивния срок по чл.690,
ал.1 от ТЗ. Списъците с приетите и неприети от синдика вземания са публикувани
в търговския регистър на 12.12.2017г. и срокът за възражения срещу тях е
изтекъл на 19.12.2017г. Възражението на този кредитор е изпратено по пощата на
28.12.2017г. При това положение произнасяне по възражението е недопустимо и
съдът следва да го остави без разглеждане.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на кредитора К.П.П..
ОДОБРЯВА
на основание чл.694, ал.2 от ТЗ списъка на приетите от синдика на „Д.“ ЕАД, ЕИК
*******, предявени в срока по чл.688 от ТЗ вземания на кредиторите на
дружеството, който списък е обявен в търговския регистър на 12.12.2017г. със
следните промени:
ВКЛЮЧВА
в списъка на приетите от синдика вземания на основание вземания по чл.92 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД на кредитора „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, в размери съответно 1
677,76 евро неустойка за разваляне на договора поради вина на длъжника и 2
266,92 евро лихва за забава за периода от 28.06.2012г. до 16.01.2015г.върху
дължимите по силата на същия договор главница, възнаградителна лихва и
неустойка за разваляне, с поредност чл.722, ал.1,т.8 от ТЗ за неустойката и
чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ за лихвата.
ВКЛЮЧВА
в списъка на приетите от синдика вземания на основание вземане по чл.92 от ЗЗД
на кредитора „И.А.“ ЕАД, ЕИК ********, в размер 41,58 евро., представляващо
неустойка за забавено плащане на първа вноска по договор за оперативен лизинг от
20.12.2007г. за периода от 01.01 2011 до
31.03.2011г. с поредност чл.722, ал.1,т.8 от ТЗ.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ при Софийски градски съд.
Съдия: