Решение по дело №2432/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1720
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110202432
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         № ………………………. г.,

        гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                               

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2432 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Л.В.“ ООД срещу наказателно постановление № 217/2018 от 07.05.2019 г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта (ДКХ), с което на въззивното дружество на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Общите изисквания за игрални казина по отношение на вида на сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол, приети от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ (обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2016 г. - за краткост в изложението - Изискванията).

          Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Посочва се, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, тъй като не е посочена законовата разпоредба, която е нарушена, като е посочена само разпоредбата на „Правилата“. Твърди се, че дори и да се приеме, че Изискванията представляват подзаконов нормативен акт, то в АУАН не е посочена разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ, от която се извежда законовата делегация за приемането им. Оспорва се изводът на контролните органи, че организаторът на хазарните игри има задължението да осигури табло, указващо курса на валутите, с които се работи в казиното. Изложени са аргументи, че е подадено от въззивното дружество искане за промени в издаден лиценз по ЗХ, въз основа на което е издадено цитираното в НП удостоверение, като в приложението – списък на игралното оборудване, което ще бъде в експлоатация никъде не е посочено, че то ще бъде използвано за работа в евро.  Твърди се, че безспорно е установено и известно, че в игралното казино залозите се извършват само и единствено в български лева, което е специално указано на самите игрални автомати, игрални маси и други места. В допълнение е изложено още, че на екрана на игралния автомат сумата на клиента е изписана в лева, над устройството, което приема пари (Bill acceptor), има стикер, на който пише номиналите на банкнотите, а именно само в лева. Устройството е програмирано да приема единствено левове, а всички останали валути ги връща (не ги приема изобщо). На всички кеш чипове за игралните маси след номинала пише, че са в лева. Статичната информационна табела на игралната маса показва минималния залог в лева. На всяка игрална маса има информационна фото рамка, на която пише минималния и максималния залог в лева. В подкрепа на тези твърдения въззивното дружество представило пред контролните органи счетоводни документи, удостоверяващи получени и изплатени суми за месеците май, юни и юли 2018 г., от които се установява, че се приемат залози само в български лева. По тези причини дружеството не е поставило информационна табела с курса на валутите, тъй като подобно действие би довело до заблуда на клиентите, че се приемат и изплащат залози в различни валути. По тези аргументи се твърди, че дружеството не е извършило нарушението. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество чрез процесуалния си представител адв. К.М. поддържат искането си за отмяна на наказателното постановление по съображенията, изложени във въззивната жалба.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Държавна комисия по хазарта чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Б. излага аргументи за законосъобразност на наказателното постановление поради това, че в удостоверението, издадено на въззивното дружество от ДКХ, е посочена срещу всеки игрален автомат възможността същият да приема залози както в лева, така и в евро, като формулировката „и/или“ не изключва използването на чужда валута. В подкрепа на съображенията си законосъобразност на наказателното постановление посочва, че ДКХ не е уведомена за това, че в казиното се използват само български лева, като освен това, дори и в тази хипотеза, дружеството е длъжно да осигури табло, в което да е посочено, че казиното работи само в български лева. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 15.05.2018 г. е издадено удостоверение от ДКХ за издаден лиценз за организиране на хазартните игри в полза на „Л.В.“ ООД по отношение на казино, намиращо се в интерхотел „Черно море“, адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ № 33. Към удостоверението е приложен списък с игралните маси и автомати, като срещу всяка маса и автомат индивидуално е посочено, че приема залози в лева и евро.

          На 03.07.2018 г. в казиното е извършена проверка от контролните органи на ДКХ, измежду които и св. А.К.Д..

          Проверката била извършена в присъствието на св. В.Н.Н. (гейм мениджър), като проверяващите служители на ДКХ установили, че в казиното няма осигурено място с разположено табло, указващо курса на валутите, използвани в казиното за работа с различните валути.

          Св. В.Н. обяснил на служителите от ДКХ, че в казиното се приемат залози и се изплащат печалби само в български лева.

          Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Изискванията, св. А.К.Д. (старши инспектор в ДКХ) съставил на 03.12.2018 г. АУАН в присъствието на управителя на дружеството – М.Г.Ц. – Д.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 07.05.2019 г. председателят на ДКХ, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на въззивното дружество на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Изискванията.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. В.Н.Н. и св. А.К.Д. и писмени доказателства: констативен протокол № 006775/03.07.2018 г. на ДКХ; удостоверение за актуално състояние на лиценз, издаден с решение № 000030-9626 от 25.08.2017 г., издадено от председателя на ДКХ, ведно с приложение за използваните в казиното игрални маси, игрални автомати и системи за формиране на премия – джакпот; регистър по чл. 74, ал. 1 ЗХ; списък на служители; списък на изплатени суми през месец юни 2018 г.; 2 бр. дневни протоколи за приключване на игрално казино; 23 бр. протоколи за баланс на касата в игрално казино; протокол за допълнително зареждане на игрална маса в игрално казино; 3 бр. счетоводни справки за получени и изплатени суми за участие в казино „Черно море“; 3 бр. дневен отчет за игрални автомати в игрално казино; дневен протокол за приключване на игрално казино; 8 бр. протоколи за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино и писмо от „Балканфон“ ЕООД.

          Съдът кредитира свидетелските показания св. Валентин Николаев Николов и св. А.К.Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и помежду им, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

                    

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

  Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

  Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Общите изисквания за игрални казина по отношение на вида на сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол в игралното казино трябва да бъде осигурено място с разположено табло, указващо курса на валутите, използвани в казиното за работа с различните валути.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в игралното казино не е имало поставено табло, указващо курса на валутите, използвани в казиното.

При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Изискванията, доколкото същото е имало издаден лиценз за организиране на хазартни игри с 9 бр. игрални маси и 112 бр. игрални автомата със 119 игрални места, както и 12 бр. системи за формиране на премия джакпот. Към удостоверението е приложен списък, в който са индивидуализирани с идентификационен номер всички игрални маси и игрални автомати, като по отношение на всички е посочено, че приемат залози в български лева и евро. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗХ „Хазартните игри се провеждат със залози и печалби само в български левове и в евро. В игралните казина се допускат хазартни игри със залози и печалби, определени и в друга валута, след предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта“. Следователно всяко казино на територията на Република България има право да приема залози и да изплаща печалба както в български лева, така и в евро, като само в случай че се използва друга валута е необходимо съответно разрешение на ДКХ. В този смисъл процесното игрално казино е имало право да приема залози и да изплаща печалби в евро. Нещо повече, към ДКХ е представен списък с игрални маси и игрални автомати, за които е посочено, че могат да приемат залози в евро. Обстоятелството, че в определен период от време или на определена дата казиното не е приемало залози в евро или автоматите не са били настроени да приемат залози в тази валута не изключва възможността въззивното дружество да може да промени практиката си във всеки един момент, включително и инцидентно да организира и проведе игри със залози в евро, което ще бъде напълно законосъобразно, тъй като има това законово право. При тези факти служителите на ДКХ не са били длъжни фактически да изследват дали към момента на проверката се приемат залози в евро и дали се изплащат печалби в евро, тъй като това би означавало, че в случай, че в казиното няма клиенти и не се правят залози в евро, респективно не се изплащат такива печалби, то дружеството няма задължение към този момент да осигури място с разположено табло, указващо курса на валутите, използвани в казиното за работа с различните валути. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Изискванията е императивна и създава задължение за дружеството, което да изпълнява постоянно, а не според моментната практика на казиното – да не приема залози в евро.

Съдът намира, че дори и да се изпрати уведомление до ДКХ, че дружеството осъществява хазартни игри само в български лева, то същото е ирелевантно и не би породило правни последици, доколкото всяко казино в Република България по закон има право да организира игрите и в двете валути.

В случая е възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на законодателството в областта на хазарта.

          Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивното дружество.

 

По възраженията на въззивното дружество:

Съдът намира, че не е допуснато твърдяното от въззивното дружество нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, тъй като не е било необходимо да се посочва нарушена разпоредба на ЗХ, доколкото нарушена в случая е само разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Изискванията. Посоченият документ има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗНА предвид законовата делегация, регламентирана в чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ и съгласно която ДКХ приема приема общи задължителни изисквания за игралните зали, игралните казина, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол.

Няма правно значение обстоятелството, че в АУАН не е посочена разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ, тъй като чл. 42, т. 5 ЗАНН въвежда изискване за посочване на разпоредбите, които са нарушени.

Неоснователно е възражението на въззивното дружество, че поставянето на информационно табло с курса на валутите, използвани в казиното, ще доведе до заблуда на клиентите, тъй като дружеството би могло да постави табло, на което изрично да посочи, че в казиното се приемат само български лева, което би създало яснота относно моментната организация на дружеството за провеждане на игри само в български лева.

 

По отношение на имуществената санкция:

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 108, ал. 1 ЗХ, съгласно която организатор на хазартни игри, който наруши приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

При определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 217/2018 от 07.05.2019 г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта, с което на „Ларис Вега“ ЕООД на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Общите изисквания за игрални казина по отношение на вида на сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол, приети от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ (обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2016 г.).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

 

 

                                      СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: