РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Перник, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20231700100786 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и
следващите от този кодекс – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на П. А. А., ЕГН ********** от ***
против Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет, и искове с правна
квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 09.10.2023 г. около 10.00 ч. излязъл от дома си в ***, кв.
***. С десния си крак попаднал в изкуствена неравност на пътя /дупка/, в
резултат на което паднал и получил травматични увреждания, които наложили
транспортирането му до МБАЛ ***. Там, след извършена ренгенография не се
установили травматични промени на костите на калварията, но тъй като при
падането загубил съзнание, бил настанен в неврологично отделение за
периода от 09.10.2023 г. до 11.10.2023 г. След проведени му изследвания му е
поставена диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“.
Освободен е за домашно лечение, с препоръка за последващо наблюдение от
общопрактикуващ лекар и невролог. Предписани са му медикаменти и са му
издадени болнични листове за временна неработоспособност за периода от
09.10.2023 г. до 07.11.2023 г. и от 08.11.2023 г. до 27.11.2023 г. Сочи, че в
резултат на претърпяната травма и проведените му изследвания и
манипулации изпитал негативни емоции, изразяващи се в болки в главата,
гадене, повръщане, общо неразположение, които продължават и до настоящия
момент. Не можел да изпълнява обикновените си задължения в семейството,
затворил се в себе си и ограничил общуването с роднини и близки.
Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да
1
ремонтира и поддържа общинските улици в добро състояние, което не е
изпълнил и затова носи отговорност за причинените и неимуществени вреди.
Счита, че същите могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 26000
лв. , при което искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на
09.10.2023 г., при падане, в резултата на попадане в неравност на улица в ***,
кв. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 09.10.2023 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане
на разноските по делото .
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия състав
обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени
вреди. Твърди, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди, за които
претендира обезщетение, че те не са със сочената от него продължителност и
не са в причинна връзка с падането. Счита, че претендираният размер на
обезщетение е завишен и не съответства на принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване и моли иска да бъда отхвърлен. Също претендира
присъждане на направените разноски.
Съдът , за да се произнесе , съобрази:
І . По фактите :
Не е формиран спор по това, че на 09.10.2023г, ищецът пада на улицата в
*** и си удря главата; откаран е в СМБАЛ „***“, където е бил
хоспитализиран с оплаквания за загуба на съзнание при удара, дезориентация,
гадане и повръщане. Останалите релевантни факти са спорни. Така, оспорва
се падането да е поради стъпване в дупка, оспорва се настъпването на
вредите, както и причинно следствената връзка между падането и вредите,
оспорва се и размера на справедливото им обезщетяване. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Г.И., закрепени в протокола на л. 57 от делото, тъй
като по отношение на този свидетел няма данни за възможна
заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 от ГПК; няма и
данни по делото които да противоречат на тези показания. Затова приема, че
през 2023г, в началото на октомври, ищецът е стъпил в дупка, ударил си е
главата и е изпаднал в безсъзнание. Доказателства за травматични увреди по
главата вследствие удара обаче няма, напротив – те са отречени както от
обилната медицинска документация , така и от двете изготвени медицински
експертизи .
В изготвената за лечението му в СБАЛСМ „ ***“ епикриза изрично е
отчетено , че „персистира лек дискоординационен синдром",
Установява се от показанията на свидетеля Р. А. , син на ищеца , че „в
началото на октомври“ баащ му се спънал , паднал назад и се ударил. След
инцидента , не се чувствал добре, имало случаи , в които казвал , че е
припаднал , ходил замаян и това продължило 5-6 месеца. Съдът приема тези
показания за достоверни в частта им касателно механизма на претърпените
2
травматични увреди и удара по главата и последващата замаяност, тъй като в
тази част те кореспондрат с показанията на свителя И. и записаното в
епикризата , че е „налице лек дискоординационен синдром“, а и свидетелят е
очевидец ако не самото падане , то на ранните последици от същото. Същите
показания се дискретират обаче в частта си относно продължителността на
оздравителния процес, доколкото проведената от невролог ( д-р С. )
медицинска експертиза е на мнение , че продължителността на нормален
оздравителен процес е около месец , а няма по делото данни за усложнения в
същия.
По делото са събрани две съдебномедицински експертизи, като съдът давя
вяра и на двете. Проведената от вещото лице – невролог такава дава
заключение, че е възможно уврежданията по ищеца да са получени по
описания в исковата молба механизъм – падане върху неравен терен от
собствен ръст , като претърпаните от това падане увреди са лекостепенни –
реализират медикобиологичния признак „временно разстройство на
съзнанието, неопасно за живота„. За такива, обичайно оздравителния процес
приключва с пълно възстановяване за около месец , без в конкретия случай да
има данни за усложнения. Към датата на прегледа , пострадалия е клинично
здрав, без отпадна неврологична симптоматика, и случилото се с него е по
медицински признак „временно разстройство на съзнанието, неопасно за
живота“.
ІІ. По правото , при така установените факти :
Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента:
противоправно поведение ( действие или бездействие), настъпили в резултат
на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между
противоправното поведение и вредите, както и вина при извършването ( в
смисъл на знание за определени факти). Необходимо е също така да се
докаже възлагане на работата другиму.
Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.),
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали
общинска собственост, която по общо правило се стопанисва от собственика
си. Тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на
инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и
улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община
Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната
настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване.”; Съответно, общината е собственик на вещта,
от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в
безопасно състояние; тълкуването на тази норма имплицитно изключва
наличието на допустими неравности по платното или тротоара , тоест, при
всички положения пътя трябва да бъде годен за обичайна и безопасна
експлоатация. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо
неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно
3
длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или
третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на
задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.
Доколкото установено е по делото, че причина за настъпилия травматизъм е
именно дупка на пътното платно , то съдът не отрича нито наличието на
противоправно поведение на лица от състава на ответната администрация -
изразяващо се в неполагане на необходими грижи за безопасното
функциониране на пътя /улицата – нито причинноследствената връзка между
допуснатото нарушение и претърпените вреди .Тази връзка личи и от
заключенията на вещите лица, според които е напълно възможно твърдяния от
ищеца травматизъм да настъпи по описания в исковата молба начин.
Съдът приема, че от така случилото се падане , ищецът е претърпял
трявматични увреди , изразяващи се в загуба на съзнание , неопасно за
живота, дискоординационен синдром, които на свой ред са довели до
неимуществени вреди –болки и пристъпи на замаяност , отшумели за около
месец.
Или , осъществена е хипотеза на непозволено увреждане и обезщетение на
вредите се дължи. Размерът на обезщетението се определя от съда по
справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС
на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и
ППВС № 4/1975г. Касае се за мъж на средна възраст (*** към датата на
произшествието,) работоспособен, трудово ангажиран ( *** ) и физически
активен, чието активност обаче е временно намалена, за около месец ,
вследствие така получените травматични увреди. Каза се, съдът не
кредитира събраните чрез разпита на свидетеля А. показания относно
продължителността на периода на възстановяване, тъй като в тази част те
противоречат на заключението на вещото лице, а по отношение на този
свидетел са налице и обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК . Липсват
обективни данни А. да не е могъл да изпълнява обикновените си задължения в
семейството, да се е затворил затворил се в себе си , да е ограничил
общуването с роднини и близки или да има нужда от помощ за телесните си
нужди. Няма и доказателства за болки в главата с продължителност над един
месец, като вещото лице отрича и комоционната кома, като състояние,
временно опасно за живота. Отново от заключението личи , че към датата на
изготвянето й , А. е с нормен неврологичен статут, при което оплакванията му
са отшумели изцяло. С оглед казаното и социално – икономическата
обстановка в Република България ( в частност, инфлационните процеси ) ,
съдът намира за обоснован размер на обезщетението от 5000 ( пет хиляди лева
), до който исковата претенция е основателна. За разликата тя следва да бъде
отхвърлена.
Що се касае до обезщетението за забава, то при непозволено увреждане,
длъжникът е в забава и без покана от датата на увредата, затова и
обезщетение за тази забава ще се присъди от дата 09.10.2023г. до
окончателното плащане на вземането.
ІІІ. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
4
страна на пострадалия; това възражение обаче не може да бъде споделено, тъй
като е неконкретизирано- липсват изложени в отговора каквито и да било
факти , на които то да почива.
ІV. Разноските по делото се присъждат пропорционално съобразно
списъците по чл. 80 от ГПК.
Общия размер на търсените от ищеца разноски е този по списъка – 2700
лева хонорар на адвокат , изчислен съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредбата към чл. 36 от Закона за
адвокатурата; дължат се пропорционално на уважената част 519.23 лева.
Други разноски А. не е направил , бил е освободен от съда от заплащане на
такси разноски.
На основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК , размера на възнаграждението за
защита на представляваната от юрисконсулт община се определя в максимален
размер от 200 лева, тоест , разноските стават 350 лева ( 150 лева са платени за
експертиза по делото. Дължат се пропорционално 272.80 лева разноски. Тъй
като ищеца е бил освободен от такси и разноски, ответната администрация
дължи и съответната част от дължимата такса и от дължимите (платени за
експертизи от бюджета на съда) суми .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си В., да заплати
на П. А. А., ЕГН ********** от ***, сумата от 5000 ( пет хиляди ) лева
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане (болка ,
страдание , загуба на съзнание от пропадане в дупка на неподдържан от
общината път на дата 09.10.2023 г.,) ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деликта - 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането , като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по
бюджета на съдебната власт, чрез сметката на ПОС за таксите , сумата от 200
( двеста лева ) държавна такса по делото.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по бюджета
на съдебната власт, чрез сметката на ПОС за депозитите, сумата от 324 (
триста двадесет четири лева ) съответна на уважения размер на иска част от
платените от бюджета средства за експертизи.
Осъжда П. А. А., ЕГН ********** от ***, да заплати на Община Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
представлявана от кмета си , сумата от 272.80 лева разноски по делото.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник,
5
пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на адвокат
Т. Х. Х. – САК , ЕГН **********, сумата от 519.23 лева хонорар по делото , на
основание чл. 38 от ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр.
София, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните , с
препис на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6