РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Т.Ж. Л., ЕГН **********, ******, срещу решение №203/12.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 9799/2020 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от
въззивника срещу Гаранционен фонд, представлявано от Изпълнителния
директор Б.М., гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, иск с правно основание
чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ е отхвърлен до размера от 4336.31 лева, претендирани
като обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило пътно-
транспортно произшествие в гр. Варна на 17.08.2015г. при движение по
бул."Цар Освободител" между ищеца, в качеството му на собственик на лек
автомобил марка "Ауди А 4", per. № *****, управляван от В. Г. и моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, при което са
настъпили следните увреждания по лекия автомобил, както следва: 1./ пукнат
челен прозорец: 2./ огънат преден капак; 3./ счупена решетка на преден капак;
1
4./ повреден интеркулер; 5./ повреден воден радиатор; 6./ повреден
климатичен радиатор; 7./ счупена очиларка; 8./ счупена предна броня; 9./
повредена предна греда; 10./ счупена добавка на предна броня; 10./ счупен
ляв хологен; 12./ счупен ляв фар биксенон; 13./ счупен преден ляв калник; 14./
счупен преден подкалник; 15./ счупена защитна кора под двигателен отсек;
16./ повредени предни носачи; 17./ счупено казанче за течност на чистачки;
18./ счупена предна лява алуминиева джанта 17 цола; 19./ криво магаре; 20./
повредени аербеци - 2 броя; 21./ счупена стойка за телефон; 22./ счупена
централна конзола; 23./ счупен подкалник.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение с твърдения, че ПТП е настъпило при действието на КЗ
(отм.), поради което искът е с правна квалификация чл.288, ал.1 от КЗ (отм.),
а не чл.577 КЗ, както е приел съдът, а според приложимата редакция на закона
процесните имуществени вреди подлежат на обезщетяване. Поддържа се, че
по делото са събрани доказателства за всички предпоставки за основателност
на иска, поради което се претендира за уважаването му до обжалвания
размер, ведно с лихва за забава считано от предявяване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от въззиваемата
страна от 03.06.2021г. и 09.06.2021г., в които жалбата се оспорва като
неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа се, че дори съдът да е приложил неправилно материалния закон,
съгласно изричната разпоредба на чл.288, ал.1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл.29, ал.1,
т.14 от Правилника за устройството и дейността на ГФ, е предвидено в
разглежданата хипотеза да не се дължи обезщетение за имуществени вреди.
Размерът на обезщетението се оспорва като прекомерен от гледна точна на
приложимата Методика на ГФ. Установените с чл.266 КЗ (отм.), сега чл.492
от КЗ лимити на отговорността се явяват максимални, в рамките на които
конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на
справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарта
на живот.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1 от КЗ (отм.) от
2
Т.Ж.Л. срещу Гаранционен Фонд, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6000 лева, претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка “Ауди А 4”,
рег. № *****, в резултат от настъпило на 17.08.2015г. пътно-транспортно
произшествие в гр. Варна при движение по бул.”Цар Освободител”,
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил
марка “Ауди А 4”, рег. № *****, който предоставил за управление на
17.08.2015г. на В. Г.. По време на управление на процесното МПС около
17.08.2015г. по бул.”Цар Освободител” в посока ж.к.”Вл. Варненчик”, преди
кръстовището с ул.”Поп Димитър”, В. Г. се движил в дясната лента и на
кръстовището, същият спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната
уредба. При излизане от кръстовището, водачът на лек автомобил марка
“Ауди А 4”, рег. № ***** внезапно бил засечен от друг автомобил, който е
напуснал местопроизшествието и не е бил установен. В резултат на
засичането, водачът на лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № ***** завил
рязко на дясно, вследствие на което последвал удар с друго МПС марка
“Фолксваген”, модел “Поло”, спряло в аварийната лента. От удара,
процесният лек автомобил преминал през бордюра и спрял в затревената
площ. Вследствие на удара са настъпили увреждания по описаните детайли,
довели до тотална щета, чиято действителна стойност към деня на ПТП
възлиза на 6 000 лв. Образуваното досъдебно производство № 103/2016г. по
описа на ОД на МВР – Варна е спряно. Съставеният на В. Г. АУАН е отменен
с влязло в сила решение по АНД № 6558/2015г. на ВРС, в който съдебен акт е
констатирано участието на неидентифицирано моторно превозно средство.
Доколкото произшествието е резултат от поведението на водач на друго
МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, то
следва да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита, че не е налице законово
основание за ангажиране отговорността на фонда, поради отсъствие на
предпоставките на чл. 557, ал. 2 КЗ, според който фондът не заплаща вреди от
неидентифицирано МПС, освен когато с него са причинени значителни
телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение или е
3
причинена смърт, какъвто не е настоящият случай. Евентуално се оспорва
размера на заявената претенция.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна и правна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая същите се свеждат
до твърдения за приложимост на отменения КЗ, предвиждащ безусловно
обезщетяване на имуществени вреди.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.288, ал.1 от КЗ
(отм.). Съгласно цитираната разпоредба Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство. Уредбата е доразвита в чл.288, ал.2 от КЗ (отм.),
според която при пътнотранспортно произшествие по ал. 1, т. 1, когато
неидентифицираното моторно превозно средство е причинило смърт или
значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно
заведение за болнична помощ, фондът изплаща обезщетение и за вредите,
причинени на имущество на всички лица, увредени от същото
пътнотранспортно произшествие, надвишаващи 500 лв. Телесните
увреждания, които са значителни, се определят с правилника за устройството
4
и дейността на фонда. Легална дефиниция за значителни телесни увреждания
по смисъла на чл. 288, ал. 2 КЗ се съдържа в чл.28, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционен фонд.
Отношенията между страните следва да се уредят по нормите на
отменения КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило на
17.08.2015г. преди влизане в сила на новия КЗ. Използваната от ВРС
квалификация по действащия КЗ не представлява произнасяне по непредявен
иск поради идентичност в правната регламентация, поради което
преквалифицирането на иска от настоящата инстанция в случая е допустимо,
тъй като не води до промяна в подлежащите на доказване правнорелевантни
факти. Съдът намира, че независимо от различната формулировка в
редакцията на чл.288, ал.1 от КЗ (отм.), вложеният в нея смисъл е идентичен с
този по чл.557, ал.2 от КЗ. И двете норми предвиждат отговорност на
Гаранционен фонд за имуществени вреди, причинени от неидентифицирано
МПС, единствено когато са настъпили смърт или значителни телесни
увреждания, наложили болничен престой. Разликата е в това, че по отменения
КЗ това тълкуване се извлича по аргумент от противното от чл.288, ал.2 КЗ
(отм.), а в действащата реакция е използвана по-прецизна формулировка.
Този извод следва и от нормата на чл.29, ал.1, т.14 от Правилника за
устройството и дейността на ГФ (Обн. ДВ. бр.74 от 08.09.2006г.), приета при
действието на КЗ (отм.) и действаща понастоящем, според която фондът не
извършва плащане във връзка със задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за вредите на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България от неидентифицирано моторно превозно средство, освен
в случаите по чл. 288, ал. 2 КЗ. Налага се изводът, че в хипотезата на вреди,
причинени от неидентифицирано МПС, Гаранционен фонд дължи
обезщетение за имуществени вреди по изключение – при наличието на
значителни телесни увреждания или смърт.
Настоящият случай не попада сред изключенията, представляващи
основание за ангажиране на Гаранционен фонд за имуществени вреди. По
делото не е налице спор, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил,
както и че настъпилият пътен инцидент е станал с участието
на неидентифицирано МПС. Липсват обаче наведени твърдения и
представени доказателства в резултат на ПТП да се причинени смърт или
5
значителни телесни увреждания по смисъла на чл.28, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционен фонд, поради което по аргумент от
противното от чл.288, ал. 2 от КЗ (отм.) претърпените от ищеца имуществени
вреди, макар установени по основание и размер, не подлежат на обезщетяване
от Гаранционен фонд.
Налага се изводът, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради
липса на пасивна материална легитимация, поради което
първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат, следва да
бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липсата на
направено искане и представени доказателства за сторени такива в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №203/12.04.2021 г., постановено по гр.д. №
9799/2020 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от Т.Ж.Л., ЕГН
**********, ******, срещу Гаранционен фонд, представлявано от
Изпълнителния директор Б.М., гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, иск с
правно основание чл.288, ал.1 от КЗ (отм.) е отхвърлен до размера от 4336.31
лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собствения на ищеца лек автомобил марка “Ауди А 4”, рег. № *****, в
резултат от настъпило на 17.08.2015г. пътно-транспортно произшествие в гр.
Варна при движение по бул.”Цар Освободител”, при управляването му от В.
Г., причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, изразяващи
се в увреждане на следните детайли: 1./ пукнат челен прозорец: 2./ огънат
преден капак; 3./ счупена решетка на преден капак; 4./ повреден интеркулер;
5./ повреден воден радиатор; 6./ повреден климатичен радиатор; 7./ счупена
очиларка; 8./ счупена предна броня; 9./ повредена предна греда; 10./ счупена
добавка на предна броня; 10./ счупен ляв хологен; 12./ счупен ляв фар
биксенон; 13./ счупен преден ляв калник; 14./ счупен преден подкалник; 15./
счупена защитна кора под двигателен отсек; 16./ повредени предни носачи;
17./ счупено казанче за течност на чистачки; 18./ счупена предна лява
6
алуминиева джанта 17 цола; 19./ криво магаре; 20./ повредени аербеци - 2
броя; 21./ счупена стойка за телефон; 22./ счупена централна конзола; 23./
счупен подкалник.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7