Р Е Ш Е Н И Е

N 473

 

гр. РУСЕ...5.XII....... 2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД..............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.........5 ноември 2019г…………………..  в състав :

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ГЕОРГИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА 

                               НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА                                           

 

при СЕКРЕТАРЯ...................ЕВА ДИМИТРОВА…….............и в присъствието

на   ПРОКУРОРА......………………………………………….….....като разгледа

докладваното от...........съдията ГАВРАИЛОВА...............…………В.гр.д. N648  по описа за 2019г. за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

С.А.И.,***,  е обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N6334/18г.,  с което са отхвърлени исковете й с правно основание  чл.108 и чл.109  от ЗС и чл.59 от ЗЗД и е уважен предявения против нея насрещен иск.  Излага доводи за неправилност на решението и молят въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове и да отхвърли насрещния иск, при законните последици.

Ответниците по жалбата А.Е.А. и М.А. ***,  изразяват становище, че същата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата  е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.А.И. против А.Е.А. и М.А.А., с която е предявила искове  с правно основание чл.108 и чл. 109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД да бъде призната за собственик на площ образуваща  правоъгълник с размери около 28 кв.м. по границата на недвижим имот: Дворно място с площ от 195 кв.м., находящо се в гр.Русе, кв.“***, представляващо поземлен имот с идентификатор *** и имота с идентификатор ***, собственост на ответниците; ответниците да  бъдат осъдени да й предадат описаната част от имота и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа, както и да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване на частта от недвижимия й имот по 10.00 лева месечно,  считано от датата на поканата.

В производството по делото са приети за разглеждане насрещни искове на А.А. и М.А.,с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае за установено  по отношение на С.А.И., че те са собственици на частта от поземлен имот с идентификатор ***, намираща се по дължината на имотната граница с техния поземлен имот с идентификатор *** и представляваща правоъгълник с площ от около 28 кв.м., неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор *** при одобряването на кадастралната карта на гр.Русе със заповед № РД-18-91/15.12.2007г.

Ищцата С.И. се легитимира като собственик на  недвижим имот – дворно място, находящо се в гр.Русе, кв.“***, с площ 195кв.м, съставляващо парцел *** на гр.Русе, и построени в него жилищна сграда с пространство около 36кв.м и долепена до нея лятна кухня, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том IV, рег.№ 4502, нот.дело № ***. на нотариус рег.№ *** с район на действие РРС. Имотът е дарение от съпруга й Х. И. И.От представената скица №15-490047/17.07.2018г. издадена от СГКК-Русе е видно, че поземленият имот е с идентификатор *** и е с площ 222кв.м. С исковата молба е представила протокол за трасиране на границата на ПИ ***Установено е, че ответниците Асенови са собственици на  съседния имот с идентификатор ***

 В първоинстанционното производство са представени и нотариалните актове, които легитимират първоначалните собственици на двата имота – С нотариален акт № ***. за право на собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, К. Д. Б. е призната за собственик на недвижим имот от 5дка в землището на гр.Русе, в м.“***“.С нот.акт № ***. Б. продава на А. Х. Б. 241 кв.м. от нивата с площ от 5 дка, при съседи път от двете страни, В. в., Ф. А., общинско лозе, П. И..Впоследствие с нот.акт за дарение № ***. на РН, А. Х. Б. и съпругата му Х. А. Б. даряват на Х. И. И.-брат на дарителката, собствения си недвижим имот от 195кв.м, съставляващо парцел 574 в кв.621, с построените в него жилищна сграда от 36кв.м, лятна кухня, шопрон, дъсчен клозет.С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***. Х. Р. А. – майка на ответника А.Е.А., е закупила 250/1483 идеални части от описаната нива в м.“***“ с изключително ползване на 250 кв.м. при съседи: път, А. Х. Ф./праводателя на Х. И. по нот.акт от 1977г./, М. А. и С. С. С нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, нот.дело № ***. на нотариус при РРС, А.Е.А. е признат за собственик на имот пл.№ 715, кв.610 в комплекс „*** с площ 250 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда с площ от 126 кв.м., построена през 1956г.

По делото не се спори, че към настоящия момент поземлените имоти на страните са разделени от ограда, изградена от телена мрежа с бетонна основа.От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че за двата процесни имота са одобрени следните планове – план за „***“ от 1940г., съгласно който процесните имоти са част от имот 120. През 1957г. е изготвен план, въз основа на който през 1964г. е изготвен и приет план за жк „***“, със заповед №358 от 22.12.1964г. През 1987г. е приет план за ***, като по регулационния план от 1987г. границата между двата имота минава през точки 4-3 – виж комбинираните скици и устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание. Кадастралната граница от 2002г. е изместена по т.4-3.Границата от 2007г. съвпада с границата през т.т.3-4.Реалната граница е между точките 1-2-с червен цвят /телената ограда/.Правоъгълникът, измерен от вещото лице, е по червената линия, която е материализирана и границата по плана от 2002г. и по последния план – от 2007г./т.4-3/ и площта е 28кв.м.Експертът не е констатирал да е налице заплащане за придаваемата площ /от т.т.4-3 към 1-2/.

Свидетелят Ю.А., който живее с ищцата на семейни начала, заявява, че спорът за границата е от около 10 години. Когато техниците отишли да замерят границите и трасират, втората ответница предложила на ищцата пари. Свидетелката С. С. е съседка. Познава добре и двата имота от почти 55 години. Спомня си, че между имотите имало дървена ограда-стобор. На стобора имало дърво-липа и казвали, че липата е граница. През 2004г. направили телена ограда, но не на същото място, а навлезли с почти 1,25м в имота на И..Роднини на А./ответника А.А./ изсекли липата. Оттогава страните имали разправии, но в този период на преместване на оградата от страна на съседите, С.И. гледала тежко болния си съпруг и нямала кураж да влиза в конфликти с тях. Свидетелката М. С. също изнася данни за това, че новата ограда навлиза в имота на ищцата и това ясно си личало от поставения маркер.В тази насока са и показанията на св.Р.Е. Представено е по делото и експертно решение № 1371/19.03.2002г. на ТЕЛК съгласно което Х. И., тогава на 71г., е с определена диагноза „Болест на Паркинсон“ и 95% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизиране 28.09.2000г.В същото е посочено, че освидетелствуваният е пенсионер и че отпреди 4 години имал скованост и тремор, което потвърждава изложеното от св.С. и Е., че ищцата в продължителен период от време е била ангажирана с грижи за болния си съпруг.

Свидетелите Б. С., Х. И., Б. Р. и К.  М., посочени от ответниците, са заявили, че градата от телена мрежа с бетонна основа е била изградена между двата имота още през 1992г. Причината да се махне старата дървена ограда и да се изгради новата – с бетонна основа,  била, че имота И. се пада по-ниско от другите и когато завали силен дъжд водата от съседните имоти се стичала в неговия,  наводнявала гаража му. По настояване на Х. И. била изградена новата ограда с бетонова основа -  за да препятства оттичането на дъждовна вода. Свидетелят Б. Р. изградил оградата, а св.И.  участвал при изливането на бетонната основа. Твърдят, че новата ограда – от 1992г., е изградена на същото място на старата дървена ограда, дори  Х. И. е присъствал лично при изграждането й. Според тези свидетели до трасирането на имота на ищцата никога не е имало спор относно местоположението на оградата.

Предвид изложената фактическа обстановка въззивният съд намира предявените от жалбоподателката искове основателни. От показанията на свидетелите, протокола за трасиране и данните по техническата експертиза е установено, че имотната граница е по линията т.т.3-4, но оградата на място е навътре от границата по плана от 1987г. и навлиза в имота на ищцата.Несъстоятелни са доводите, че ответниците са придобили частта от имота й по давност, тъй като площта не съответствува на изискванията за самостоятелен парцел.Нещо повече, свидетелите изнасят данни, че между страните е имало спор за точното място на новата ограда, а след трасирането втората ответница е предложила на ищцата  заплащане на съответната площ. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени  и вместо него да се постанови друго, с което исковете на жалбоподателката по чл.108 и чл.109 от ЗС да бъдат уважени. С покана от 13.09.2018г. ищцата поканила ответниците да предадат собствената й част от имота или да й заплащат обезщетение за ползването. Поканата е  получена от ответниците на 14.09.2018г. В производството по делото искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесната площ е  предявен за сумата 10лв месечно.Съобразно заключението по съдебно-икономическата експертиза искът следва да бъде уважен в претендирания размер. Насрещният иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР е неоснователен, предвид представените писмени доказателства и данните по приетата експертиза. Неоснователен е и предявения от ответниците по първоначалния иск, иск по чл.124,ал.1 ГПК.В тази част решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което насрещните претенции да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл.78 ГПК въззиваемите дължат на жалбоподателката разноските по делото.

                 По изложените съображения Окръжният съд

 

                                           Р   Е       Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 1288 от 17.07.2019г. на Русенския районен съд постановено по  гр.д.№6334/2018г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.Е.А., ЕГН********** и М.А.А.,ЕГН**********,***, че  С.А.И., ЕГН**********,*** е собственик на площта, заключена в правоъгълник от 28кв., по границата на недвижим имот, представляващ дворно място от 195кв.м в гр.Русе, кв.“***, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** и имота с идентификатор ***, собственост на ответниците и ОСЪЖДА А.Е.А. и М.А.А. да предадат на С.А.И. тази част от недвижимия имот.

ОСЪЖДА  А.Е.А., ЕГН********** и М.А.А.,ЕГН**********,*** и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа, по границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с с идентификатор ***.

ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН********** и М.А.А.,ЕГН**********,*** да заплащат на С.А.И., ЕГН**********,*** по 10лв. месечно обезщетение за ползване на описаната част от имота, считано от 14.09.2018г. до предаване владението на същата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А., с ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Е.А. и М.А. *** да заплатят на С.А.И.,*** 2285лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                      

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :